Имението "Уайнхаус"

First topic message reminder :

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Уайнхаус" - Page 2 Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

Мразех начина по който Джордж се държеше с мен. Това негово държание показваше, че един вид никога няма да бъдем заедно. Препахах устни след като чух, че отново си е намерил гадже. Разбира се, неговите никога не бяха за постоянно, но аз се стрясках всеки път когато чуех това, защото си мислех, че с тази няма да се скарат и ще си останат заедно завинаги, но се успокоявах тъй като Джордж обичаше да бъде с различни жени и не би се застоял с една по-дълго от седмица.
- Искаш ли да плуваме?
Попитах го с надежда, че ще мога да докосна гладкото му секси тяло, но той поклати с отрицание глава. Ядосах се и не знахе какво да правя. Как го превземаха другите жени? Защо аз не можех да бъда като тях? Толкова ли бях грозна?

С колата на Фред отидохме до къщата им. Преди да влезем Виктория ме помоли да си сменим якетата, въпреки че моето беше с огромно петно с кръв, но якето ми бе тъмно червено и не си личеше много. Като ги сменихме тя влезе първа и изтича по стълбите към горния етаж. Фред хвана ръката ми и ме поведе към всекидневната. Седнах на дивана и той ме попита дали искам да пия нещо.
- Само вода, все още не съм се оправила напълно. - отговорих.
Фред кимна и излезе от всекидневната. Аз огледах стаята и ми направиха впечатление снимките на две симпатични млади момичета. На възраст изглеждаха горе-долу колкото нас. Тогава се появи прилужницата и сложи водата ми на масата.
- Благодаря. - казах аз и се усмихнах.
Фред влезе и седна до мен. Канеше се да ми каже нещо, но Джордж притеснено връхлетя в стаята. Като ме видя, той сякаш си отдъхна.
- Хм, здравей! - казах аз и го огледах.
Изглеждаше безупречно и секси както винаги. Не че го познавах много отдавна..

- Тъкмо възнамерявах да тръгвам. На някои хора явно им се иска да бъдат с изтръгнато сърце. - Засмях се и погледнах към Фред. - Виктория къде е?
Братовчед ми погледна към стълбите и вдигна рамене, а след това се изправи и вероятно тръгна към нея, за да я потърси. Тогава аз се възползвах и седнах разпуснато до Елена.
- Е, няма вечно да се избягваме нали? Мисля, че трябва да поговорим за днес. Така и така си дошла дотук. Все пак това, което се случи не беше никак малко.
Елена ме погледна учудено и притеснено обясни, че наистина било ужасно, но тя не говореше за това за което говорех и аз. Погледнах я с недоумение.
- Престани. Казах ти, че това няма да продължи вечно. Така или иначе ще говорим по тази тема. И не затова, че ви е нападнал някакъв тип, ами за нас двата. Целунахме се Елена, забрави ли?
Тя ме погледна още по-учудено и зяпна с отворена уста.
- Ето това нещо вече сериозно започва да ме дразни. - Казах аз ядосано, решен да изляза някъде навън, защото беше ясно, че тя ме избягваше. - Не можеш да се направиш, че си забравила това, което стана днес бара, Елена. - След като казах това тряснах входната врата на имението след себе си.
След секунди вече бях горе на терасата на спалнята на Фред и Виктория. Фред излизаше от стаята, а Виктория сресваше косата си. Веднага щом той излезе влязох колкото се може по тихо и с рязко движение я хванах за врата и я притиснах на стената на гардероба.
- Ти беше, нали?

Радвах се, че бях успяла да ги заблудя. Тази игричка определено ми харесваше, а Джордж не заподозря нищо. Не бях сигурна дали номера ще стане и при Фред, но няма да е лошо да опитам. Помислих си как Джордж си мисли, че Елена се опитва да го избягва, но всъщност са се целунали.. по дяволите! Каква драма само..
В този момент Фред нахлу в стаята и ме попита дали съм добре. Кимнах му небрежно, а той побърза да ми съобщи, че Джордж и Елена са долу. След това ме целуна и излезе от стаята. Все още бях по хавлия и побързах да отворя гардероба си и да потърся нещо, което да облека. Погледът ми се спря на една сатенена лилава рокля, но в крайна сметка реших да потърся нещо по-сексапилно и започнах да оглеждам роклите от закачалките. Дълго време не успях да избера нищо, но след това просто грабнах една черна рокля. След като вече бях облечена взех сешоара и побързах да изсуша косата си и след няколко минути не бях Елена с правата коса, а Виктория с къдриците. Точно когато смятах да слизам надолу усетих миризмата на вампир и точно когато щях да се обърна, усетих силна ръка върху гърлото ми, а след това Джордж ме притисна в стената на гардероба.
- Ти беше нали? - попита той. Изглеждаше много ядосан.
- Не знам за какво говориш, Джордж. Какво ти става?
Понечих да отпусна хватката му, но той не помръдваше ръката си от врата ми.

Очаквах да реагира по този начин, сякаш не разбираше нищо от това, което й казвах, но аз знаех, че е била тя. Притиснах я още по-силно към гардероба и затърсих кол в стаята.
- Ще те убия без да ми мигне окото. - прошепнах в ухото й.
Помислих, че ще се извини, но вместо това тя рязко отпусна хватката ми и ме блъсна към леглото. След това дойде седна върху корема ми и започна да развързва вратовръзката ми. Разбрах на къде бие и я преобърнах. Застанах в позиция върху нея и започнах да я целувам страстно по врата, устните, гърдите. Тя също го правеше, но в един момент рязко спря и ме отблъсна назад. Помислих си, че ще каже, че не било правилно, но се заслушах и долових гласа на майка й, която явно беше разбрала за нападението на Елена и Виктория и идваше да види дъщеря си. Започнах да оправям ризата си, но в този момент Виктория ме дръпна към банята и влязохме вътре.

Помислих, че се шегуваше, но после видях сериозното му изражение, което наистина показваше, че ако не си призная ще се опита да ме убие. Но имаше много по-сладък начин да му призная, че съм била аз и тогава щеше да бъде съвсем задоволен. Блъснах го рязко към леглото и седнах в скута му като го хванах за вратовръзката му. Той ме преобърна и аз се озовах от долната страна, а той беше над мен. Издърпах вече разхлабената му вратовръзка и го целунах страстно по врата. Той също започна да ме целува по устните, след това по врата и гърдите. Беше невероятно, защото сега ако кажеше на Елена или на друг, аз щях да кажа на Фред, че е нахлувал в стаята ми и се е опитвал да ме изнасили. Вече бяхме едно на едно и никой нямаше да разбере. Точно тогава дочух далечен глас и веднага го разпознах. Беше майка ми. Ядосах се, че Фред явно ѝ се е обадил и тя е дошла. Всъщност аз въобще не я интересувах. Просто ако ми се случеше нещо, тя вече нямаше да получава милиони от парите на Фред за бижута. Блъснах Джордж назад и се изправих. Разбрах, че и той чу гласа на майка ми. Започна да оправя разкопчаната си риза, но аз мигом го дръпнах към банята.
- Тихо. Стой тук. - прошепнах на Джордж и се погледнах в огледалото, за да пооправя вече разрошената си коса.
Точно тогава на вратата се чу потропване.
- Влез, майко. - казах с убедителен глас и излязох от банята, оставяйки Джордж там.

Демон Брой мнения : 101

Отдавна не бях посещавала дъщеря си, но чесно казано все пак ми вкарваше малко пари в картата, но все пак бяха нещо. Когато Фред ми се обади ужасно се притесних, че ще загубим всички тези пари. Каква глупачка имах за дъщеря. Вместо да бъде при мъжа си и да си купува всичко, което си пожелае, тази мръсница постоянно ходеше по глупави барове и кръчми, места на които можеше да и се случи нещо всеки един момент. Прогоних тези мисли и поздравих Фред, а след това хвърлих поглед към момичето, което стоеше на дивана. Беше Елена - близначката на дъщеря ми Виктория.
След като Фред ми каза, че е в стаята си и си взема душ аз веднага тръгнах натам. Потърсих с поглед в стаите на Спенсър и Джордж, но те очевидно не си бяха вкъщи. Започнах да подвиквам името на дъщеря ми докато стигнах до спалнята и. Почуках, когато чух подкана да вляза.
- Скъпа, Катерина! Нямаш представа колко се притесних за теб. - започнах с "притеснения" си тон и споменах истинското и име.

Дразнеше ме държанието ѝ към мен. Мразех да проявява тази "загриженост", сякаш ѝ пукаше за мен. Аз добре си знаех, че глупавата ми майка не се интересуваше въобще нито от мен, нито от Алида. Чесно казано, тя винаги харесваше повече Алида, защото тя беше "нейната дъщеря", а аз бях тази на баща ми. Разбира се, но на кой ли му пука? От както се омъжих започна много да се привързва към мен, което ми беше изключително забавно.
- Спокойно, майко. - казах с обикновен тон, но след това побързах да го сменя със заядлив. - Всички знаем колко много ме обичаш и колко много си "притеснена" за мен. - Замълчах, а тя направи ядосана гримаса и погледна към банята. За миг си помислих, че го е видяла, но след това прогоних тези мисли. Няма начин! - Благодаря изключително много за "загрижеността" ти, майко. Често да ти кажа поласкана съм. - Подсмихнах се и хванах майка ми за ръката в знак да излизаме от спалнята. Тя тръгна след мен, но ми се стори, че отново хвърли поглед към банята. Поне не можеше да чете мисли..

Когато разбрах, че Дейвид се е опитал да убие сетра ми много се притесних. Реших веднага да я посетя.
Когато наближих достатъчно започнах да чувам мислите на Вики.Веднага разбрах какво се е случило, но щах да говоря с нея по-късно.Сега по-важно беще да предотвратя престоящата караница между нея и мама.
Мама пак говореше с онзи дразнещ "загрижен" тон.Толкова ме дразнеше-през цалото време сепритесняваше да не изгуби парите,въобще не мислеше за Вики.МРЪСНИЦА!Ще я науча аз нея...по-скоро и двете!

Майка ми страшно много ме ядоса и затова тръгнах да слизам с нея, но Фред ни пресрещна на вратата. Направих знак на майка ми да си тръгва, а аз влязох в стаята ни с Фред.
- Сърдиш ли ми се? - попита ме той и ме погледна право в очите, но аз побързах да отклоня погледа му. Мразех когато ме притискаше с този поглед, пълен с желание и надежда.
- Не, но нали не си извикал и Алида? - Прегърнах го, но по мълчанието му разбрах, че беше направил точно това. Мразех когато ми се бъркаше и проваляше плановете ми, но не мислех да му се развикам. Може би тази беше от майка ми. - Виж Фред.. Не искам да ги притесняваш напразно. Аз съм си добре, нищо ми няма. А и Елена пострада повече от мен. Нейните рани минават по-бавно, би трябвало да се притесняваме за нея, а не за мен. Знаеш каква е майка ми.. както винаги е толкова "грижовна" и се притеснява за най-малкото нещо.
Целунах го по устните, знаех, че така ще ми повярва и ще забрави тази тема. Той ми се усмихна и тръгна надолу, за да поръча чай в кухнята.
Отидох в банята и накарах Джордж да излезе оттам.
- Тръгвай си. - прошепнах, но той ме гледаше любопитно.

Уффф... Мислите на Вилки се четяхатолкова лесно. Защо си мисли, че Фред ме е викал!...Не мога ли и сама да с е сетя забога!
В този момент Фред се появи откъм стълите и ми направи знак, че мога да се кача. Усмихнах му се и след малко вече бях пред вратата на Вики.
Джордж още не си беше отишъл. Чувах мислите му: надяваше се Виктория още да го иска, но тя го гонеше.Беше разочарован.
Влязох в стаята и той отстъпи крачка назад - в очите му се четеше изненада.Не беше очаквал да дойде още някой.Погледна безпокойно сестра ми.
- Спокойно. Тя няма да каже на никой. - оспокои го тя, той престана да се тревожи и понечи да седне на леглодо, но аз не му дадох възможност.
- Вън! - казах и го проследих докто плавно скочи през прозореца. Бях бясна и си личеше...

Не очаквах Алида се появи точно в този момент и да ни види с Джордж, но аз веднага след това щях да намеря начин да я излъжа. Веднага щом влезе сложих щит над ума си, за да ѝ бъде трудно да чете мислите ми. След като отпрати Джордж аз я погледнах лукаво и се усмихнах.
- Е, скъпа сестричке.. ще ме извиняваш, но отивам долу при останалите, а след това имам нужда от почивка. Едва не умрях все пак..
Тръгнах към вратата, но усетих ледената ръка на Алида, която рязко хвана ръката ми. Обърнах се към нея. Знаех, че ще започне да ми говори разни глупости за Джордж и за Фред, но честно казано нищо от това, което смяташе да ми казва не ме интересуваше.
Хванах я за гърлото и я притиснах към стената.
- Слушай ме много внимателно.. ако кажеш на някого нещо от това, което разбра сега ще те убия и въобще няма да ми пука, че си ми полу-сестра!
Отпуснах хватката си и я погледнах отново с лицемерната си усмивка.
- Е, добре дошла в новия ми дом, Алида. Може би вече знаеш, че това е стаята ни с Фред. Ако искаш мога да те разведа и в другата част на къщата? - Примигнах лицемерно към нея, но изражението ѝ беше много сериозно.

Не понасях да ми се говори така и Ви много довре го знаеше!Тя почти никога не ме оставя да и кажа каквото и да е.И сега беше все едно - нямаше да ме изслуша.
- Нямя да ти говоря нито за Фред, нито за Джордж и много добе знаеш, че няма да кажа на никого за... това, което е станало тук.- казах и студено
- Щомм няма да говорим за тях, тогава за кого или по-точно за какво?- В гласа и личеше изумление. Не очакваше да искам да говорим за нещо различно от братовчидите Зиагел.

- Добре след като няма да говорим за това ще те помоля да ме извиниш, защото мъжът ми ме чака долу. Ще си поговорим друг път. Беше ми приятно, ако искаш можеш да слезеш долу да видиш майка, но имай в предвид, че ние ще излизаме.
Грабнах чантата си и се усмихнах на Кори, след което отворих вратата и кимнах към нея. Тя стоеше на едно място и все още се беше втренчила в банята. Все едно, там вече нямаше никой..
- Е, идваш ли? Нали се сещаш, че не мога да те чакам цял ден, за да се нагледаш?
Тя ме погледна отчаяно и ядосано, а след това заслизахме по стълбите. Във всекидневната видях майка ми, Елена (все още седяща на дивана) и Фред, който разговаряше нещо с една от прислужничките. Майка ми махна на Кори да отиде при нея, но тя се направи, че не я видя. Отидох при Елена.
- Сигурна ли си.. че не искаш да съблечеш тези ужасни дрехи?

След като Джордж излезе, Фред се върна, усмихна ми се и се зае да говори с една от прислужничките. След няма и минутка, дойде и майката на Виктория, чието име бях забравила, но не исках да я питам как се казва точно в момента. Тя ме поздрави и аз ѝ се усмихнах в отговор. Отклоних погледа си от нея. Случайно видях малко, тъмночервено петно върху ръкава си и се сетих, че цялата ми блуза отзад е в кръв. Веднага трябваше да сваля тези мръсни дрехи от себе си. Тъкмо щях да стана и да отида при Виктория, и да я помоля да ми даде други дрехи, когато тя дойде.
- Сигурна ли си.. че не искаш да съблечеш тези ужасни дрехи? - ме попита погнусена.
- Тъкмо и аз за това си мислех. Щях да дойда горе при теб и да те помоля да ми дадеш дрехи, и ти се появи.
Тя ме хвана здраво за лакътя и ме замъкна нагоре. Като излязохме от стаята, та леко отпусна хватката си. Влязохме в стаята им с Фред,и Вики отвори гардероба си. Докато тя разглеждаше дрехите си, аз се замислих какво щеше да стане, ако разбереше, че Фред ме е целунал. Страшни картини заплуваха в съзнанието ми, но никоя от тях нямаше да се случи наистина, защото сестра ми нямаше да разбере.

Отворих гардероба ми за пореден път и започнах да търся дрехи подходящи за Елена, но не знаех какво би харесала тя. Тя оглеждаше стаята и я разбирах. Никога преди не беше идвала тук, но пък Фред може да си позволи всичко, така че не обърнах особено внимание на това.
- Какво искаш? Рокля, пола, тениска или дънки може би.. - Затърсих в гардероба си и започнах да давам най-различни дрехи на Елена, но тя просто ги поемаше в ръцете си без дори да ги погледне. Изглеждаше много замислена и разсеяна. Това не беше особено присъщо за нея. Познавах я от малко време, но знаех много черти на характера ѝ и тя обикновено не витаеше из облаците, а беше здраво стъпила на земята. След като ѝ бях дала много неща започнах да се ядосвам, че тя дори не оценяваше това и я стиснах силно за ръката. Тя изохка и ме погледна с недоумение.
- Какво ти става?

Виктория нахвърляше всякакви дрехи в ръцете ми, но аз не ги и поглеждах, защото все още мислех за реакцията ѝ ако разбереше всичко . Тя рязко ме стисна силно за ръката и аз изохках. Върнах се в реалността и видях купа дрехи, който стоеше в скута ми.
- Какво ти става? - попита ме Виктория отегчена.
Нямаше как да ѝ кажа за какво мисля, затова ѝ казах:
- Мислех си за случилото се днес.
Исках да сменим темата и грабнах една яркожълта рокля, която стоеше най-отгоре и казах на сестра ми:
- Тази е перфектна.
Заех се да събличам изцапаната си блуза и усетих погледа на Виктория. Като се съблякох я погледнах, и видях, че беше повдигнала едната си вежда и ме гледаше. И аз правех същата физиономия, когато не вярвах на някого. Трябваше бързо да измисля нещо, или щях да съм принудена да кажа истината на Виктория.
- Какво? - попитах я аз, а тя все още седеше с вдигната вежда и ме гледаше непрекъснато.

Въобще не ѝ вярвах, че всичко е заради днес. Определено имаше друга причина, но Елена не искаше да ми я каже. Тя облече роклята си и тръгна да излиза, но аз щях да я накарам да ми каже.
- Елена, познавам те много добре и знам, че в момента ме лъжеш. - Въздъхнах, а тя стисна устни точно като мен, когато аз се намирах в неловко положение. - Сериозно ли не ми се доверяваш? На собствената си сестра? - Тя ме погледна. - На кой мислиш, че ще ти кажа? Влюбена ли си?
Тя се сепна при този въпрос и понечи да се възпротивлява, но аз се засмях лицемерно и завъртях очи. - Добре.. кой е късметлията? Познавам ли го? За това ли не искаш да ми кажеш? Да не е Джордж? - Тя ме погледна учудено и поклати глава с отрицание. Сега трябваше да ѝ обяснявам защо си помислих, че е Джордж и веднага се сетих за случката в бара.

Тръгнах да излизам, но сестра ми каза:
- Елена, познавам те много добре и знам, че в момента ме лъжеш. - аз се обърнах към нея и стиснах устни, а тя продължи и аз я погледнах. - Сериозно ли не ми се доверяваш? На собствената си сестра? На кой мислиш, че ще ти кажа? Влюбена ли си?
Трябваше да измисля нещо на момента и за да усъвършенствам лъжата си, започнах да се противя на Виктория, която ме беше хванала за рамената, но тя не ме пускаше.
- Добре.. кой е късметлията? Познавам ли го? За това ли не искаш да ми кажеш? Да не е Джордж? - каза подозиращо Виктория.
Въздъхнах и отговорих:
- Добре де, ще ти кажа за какво си мисля. И не е Джордж, няма нищо общо с него. Тази сутрин бях на езерото. Дойде някакво момче и седна до мен. Заговорихме се и той ме целуна. Тогава получих съобщението ти и тръгнах към кръчмата. Това се случи, и аз се чудя за какво ме целуна, като дори и името ми не знаеше. - като казах това уверено погледнах Виктория в очите. - Други въпроси?

- Момче казваш.. без дори да го познаваш? Просто дойде ей така и те целуна. - Бях сигурна, че едва ли това беше цялата история. Явно Елена просто не искаше да ми каже кой е. Помислих си, че е Джордж, но след това се сетих как нахлу в стаята ми. Беше разбрал, но очевидно Елена не беше схванала за какво става въпрос. Прогоних тези мисли от главата си понеже Елена ме гледаше с очакване. Само се усмихнах, както винаги лицемерно и хванах дръжката на вратата. Елена излезе, а след това и аз. Докато слизахме по стълбите пригладих роклята си и погледнах към Елена. Тя отново мислеше за нещо.
- Фред дали ще ме хареса с тази рокля? Стори ми се, че преди малко говореше с онази некадърница прислужничката и не ме видя. - Елена ме погледна сякаш я извадих от някакъв страшен сън. Погледнах я с очакване, но тя само кимна все едно въобще си нямаше на представа за какво говорим.
- Ти слушаш ли ме въобще? - попитах я.

Задърпах Спенсър към голямото им имението, което се падаше точно до моето. Ако си мислеше, че щеше да се измъкне от мен, много се лъжеше. Нямаше да 'и позволя да пропусне купона, само защото мащехата 'и ще идва. Няма да позволя да пропусне забава, заради Виктория. В никакъв случай няма да позволя това. не и докато все още бях най - добрата 'и приятелка. Щях да я замъкна на сила ако трябва на партито, но нямаше да я оставя да кисне в стаята си сама и да си умре от скука, вместо да е на жестокото парти. И ако щеше да използва извинението, че ще учи, ще трябва да се постарае много повече пред мен. Знаех кога ме лъже и кога не и в момента ме лъжеше. Да, Спенс обичаше да чете и да учи, но ако имаше да учи по нещо, сега нямаше да е с нас с Хана на плажа и да се размотава. Щеше да е у тях и да учи или да си пише домашните. Винаги първо си научаваше и тогава излизаше с нас.
Най - накрая стигнахме до голямото имение, а аз за момент погледнах към моето отсреща. След това върнах погледа си на Спенсър, която се влачеше като костенурка с нацупена физиономия.
- Не се цупи, съншайн. - казах 'и аз и се засмях.
Спенсър тръгна бавно към входните порти на имението, а аз вървях след нея. Докато стигнем до портите вече и внуци може да ми се родят.
- Хайде, бабо! - викнах и я задърпах към портите.
Най - накрая стигнахме и Спенсър ги отговри. Леле, от давна не бях идвала тук и почти бях забравила какво е имението от вътре. Но сега като го видях си спомних много неща. Със Спенсър се качихме на горния етаж и след това в стаята 'и. Тя моментално се просна на леглото, а аз затворих вратата на стаята 'и след като влязох.
- Виж какво, момиче. - казах аз като придобих сериозен поглед и тон. - Няма да ти позволя да останеш тук и да умреш от скука или отново да се заровиш в някоя книга и дапропуснеш забавление с нас трите. Не и докато съм ти БФФ. Ще ми помогнеш да организираме купона и след това ще се преоблечем с къси и секси рокли, че да привличаме погледите на момчетата отдалеч. И не се тревожи, аз ще съм ви охрана. Ще те пазя далеч от Виктория. Няма да се ядосваш или каквото и да е, ами ще си с нас и ще си се забавляваме. - метнах една възглавница по Спенс. - Също няма и да доближиш Джордж, за да не направиш нещо. Знам те теб и знам и за Джордж. - повдигнах вежди. - Ако отречеш ще е все едно да кажа, че никога не съм докосвала алкохол през живота си. Ще пазя също Виктория и баща ти и Джордж надалеч от теб, докато ти купонясваш с Емили и Хана. Затова че, не смей да ми отказваш.

Зарових глава във възглавницата си и поседях няколко минути така. Мел беше права, не можех да си остана тук и да скучая, но как щях да се чувствам с Виктория. Ужасно, разбира се.
- Еха, това си беше постижение. Как все още Виктория или баща ми не са се довлякли тук, за да ме попитат какво ми е. Сигурна съм, че прислужницата им е съобщила, че съм се върнала. - Хвърлих възглавницата си към прозореца и бутнах цветето, което беше на перваза на земята.
Станах от леглото си и ритнах волейболната ми топка, която се удари в масичката на телевизора и бутна една стъклена статуетка, която се счупи.
- Мразя този дом! Мразя Виктория!

- Момче казваш.. без дори да го познаваш? Просто дойде ей така и те целуна. - каза Виктория учудена. Явно ми беше повярвала донякъде, но не подозираше Фред. Погледнах я, а тя се усмихна лукаво и отвори вратата. Аз излязох, а след мен и тя. Докато слизахме, тя приглади роклята си с ръка и ме попита:
- Фред дали ще ме хареса с тази рокля? Стори ми се, че преди малко говореше с онази некадърница прислужничката и не ме видя.
Аз все още вътрешно ликувах и се стреснах, когато тя заговори. Виктория ме погледна, а аз кимнах, въпреки, че нямах представа за какво говорим.
- Ти слушаш ли ме въобще? - тя ме попита видимо отегчена.
- Ъъ, да, извинявай.. Просто се замислих. Хайде да слизаме, искам да хапна нещо. - отговорих аз и я задърпах по стълбите.

- Леле. - казах само аз. - Най - добре да изляза докато потрошаваш всичко и когато ти е добре ще се върна. - казах и тръгнах към вратата на стаята на Спенсър.
- Мел.. - чух гласа 'и.
Обърнах се към нея. Направих няколко крачки и веднага се спрях.
- Няма да започнеш да чупиш и буташ, нали? - попитах аз, разбира се на шега.
Засмях се и отидох до Спенсър. Явно наистина мразеше този дом и Виктория щом така се ядоса. До сега само няколко пъти се е ядосвала така, което значеше, че е нещо сериозно. Трябваше да направя нещо и тогава ми дойде идея.
- Какво ще кажеш докато се успокоиш да спиш у нас? - попитах я аз. - Имам много стаи за гости и брат ми няма да има нищо против. Вероятно защото няма да го питам, но това е друга тема за разговор. Ще си далеч от Виктория и този дом, защото дворовете ни са голями и има много голямо разтояние от имението ти до моето, дори и да сме съседи. - казах. - А сега си отвори гардероба, мила, защото ще ти избираме тоалет за вечерта.

Елена написа:: - Момче казваш.. без дори да го познаваш? Просто дойде ей така и те целуна. - каза Виктория учудена. Явно ми беше повярвала донякъде, но не подозираше Фред. Погледнах я, а тя се усмихна лукаво и отвори вратата. Аз излязох, а след мен и тя. Докато слизахме, тя приглади роклята си с ръка и ме попита:
- Фред дали ще ме хареса с тази рокля? Стори ми се, че преди малко говореше с онази некадърница прислужничката и не ме видя.
Аз все още вътрешно ликувах и се стреснах, когато тя заговори. Виктория ме погледна, а аз кимнах, въпреки, че нямах представа за какво говорим.
- Ти слушаш ли ме въобще? - тя ме попита видимо отегчена.
- Ъъ, да, извинявай.. Просто се замислих. Хайде да слизаме, искам да хапна нещо. - отговорих аз и я задърпах по стълбите.

След като вече бяхме долу отидох при Фред, който изглеждаше притеснен. Имаше много място в огромния ни хол, но аз седнах в скута му. Елена ме погледна някак странно, но след това просто се усмихна и тръгна към кухнята. Наведох се към врата на Фред.
- Какво има, скъпи?
Той поклати глава и не каза нищо. В този миг отгоре, където се намираше стаята на Спенсър се чу силен тропот. Фред мигом изскочи притеснено и тръгна нагоре по стълбите, а аз тръгнах след него. Не смятах да ходя до стаята на Спенсър. Явно днес пак беше станала накриво и чупеше мебели. Това момиче имаше нужда от терапевт.. ако можех да накарам Фред да ходи някъде.. С моята власт в тази къща можех да я вкарам и в психиатрична болница. Засмях се при това хрумване и застанах на място на стълбите, от където можех да чувам какво щеше да каже Фред на Спенсър. Чу се почукване, а след това вратата се отвори.

» Дневникът на Фред Уайнхаус
» Имението "Winehouse"
» Имението "Ленър"
» Имението Дейвис
» Имението Джаксън