Имението "Уайнхаус"

First topic message reminder :

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Уайнхаус" - Page 5 Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

Изкарах я от водата и я сложих да легне на стената на басейна.
- Възможно ли е да те обичам повече с всяка една минута? - Затаих дъх и я целунах. Обичах Елена и то много, но Виктория беше моя жена и беше мое право да бъда с нея. Не исках да бъде нещо като брак по сметка, а и бях сигурен, че Виктория се усещаше, че понякога я отбягвах. Но сега когато бяхме заедно я почувствах много по - близка.
- Възможно ли е да се влюбвам все повече в теб с всяка една секунда?
Бавно проникнах в нея и леко забързах темпото. След около петнадесет минути и двамата бяхме свършили.
- Обичам те.
Казах това, след което Виктория ме целуна и излезе от закрития басейн.

- Нали няма да я пуснеш на бала с тази ужасна рокля?
Фред си пое дълбоко въздух сякаш не знаеше какво да направи, за да угоди и на двете ни. Спенсър имаше рожден ден преди няколко дни и понеже тогава Фред не беше в страната се наложи да го отложим и се оказа, че съвпада с най-голямото събитие на сезона, а именно балът с маски. Преценихме, че ще бъде по-интересно ако ги съчетаем и ги отпразнуваме заедно. Заведохме Спенсър в мола за нови дрехи и аксесоари, но тя заяви, че вкъщи си имала много по-хубави и съвсем демонстративно си тръгна. Е, може би ходенето в мола не беше напразно.. За сметка на това реших да се възползвам от възможността и си накупих доста нови дрехи и подарък на Спенсър. Фред доста помагаше с цветовете, но наистина се съмнявах, че тя ще ги хареса.. особено след като разбере, че са от мен.
Оставаха само няколко часа преди да дойдат почти всички жители на града. Балната зала беше украсена, басейна беше приготвен, имаше достатъчно храна и алкохол. Е, значи може да се каже, че всичко беше наред. Освен едно.. вкусът на Спенсър.
От часове обяснявах на Фред, че Спенсър трябва да си избере друга рокля, защото не отива на бала на баба си, но той беше толкова разсеян, че едва ли ме слушаше.

Държанието на Спенсър през последните дни не беше никак розово, но пък нямаше какво да се направи. Спенсър си е Спенсър. Беше наистина голям инат и вече ми беше омръзнало да й повтарям, че Виктория не е никак лоша, ако я опознае, но уви... тя не обръщаше внимание на думите ми. Не се интересувах много от това с каква рокля ще е Спенсър, но Виктория имаше право. Може би наистина трябва да избере нещо друго за бала. Разгледах костюмите си и още преди да съм избрал с кой да бъда, Виктория ми даде един в ръката. Този път щях да се доверя на нея и предполагам, че наистина нямаше да загубя от това.
- Онова момиче Мелани, не може ли да помогне някак при избора на дрехи за Спенсър, понеже тя не слуша нас?
Виктория само кимна разсеяно и аз излязох от стаята.

Днес беше големият ден. Денят на бала, който всяка година се провеждаше в някое голямо имение в града. И често имаше само две големи имение и винаги балът се правеше или у нас или в имението Зиягел. А понякога и в някой изискан ресторант в града. Тази година балът беше в имението Зиягел. И явно днес ще се празнува и рожденият ден на Спенсър, който официално беше преди няколко дни, но баща 'и бил извън страната и го отложили за днес. Като заговорихме за Спенсър, аз наистина трябваше да управа нещата между нас. Все още се чувствах толкова зле за всичко, което 'и бях наговорила по пътя до магическия лагер. Никак не беше честно от моя страна да ги кажа тези неща, особено това за Виктория. Та аз едвам я познавах, а казах, че може да ми е по - добра приятелка от Спенсър. Може би дългият път ми влияеше и го казах това, но не беше истина. Спенсър бе една от най - добрите приятелки и винаги ще е така. И само се надявах, че тя го знаеше, защото иначе дълго време щях да се извинявам.
Сега не исках да си спомням нищо за лагера. Днес бе балът и никой нямаше да ме накара да се върна в лагера или пък да мисля за него. Не и днес. Не ми се мислеше за никакви пророци и оракули и предсказания, титани, богове, Хирон и не знам си още какво. Просто не исках да мисля за това. И нямаше!
Преди да отида в имението Зиягел се отбих до нас. Като по чудо имението си беше чисто, подредено и запазено. Да, повечето от парите ги нямаше, но това не беше важно. Поговорихме си с Джеръми и му казах всичко. Не можех да го лъжа вече. Първоначално го прие много зле, но след това се пооправи малко. Радвах се, че успях да му разкажа за всичко, защото той беше единственото семейство, което имах и нямаше и него да загубя. Нямаше!
Едвам го накарах да дойде с мен в имението за бала. Джер не си падаше по такива неща, но какво да се прави. не можа да устои на чара на сестра си. Или по - точно ината на сестра си. Но какво да се прави? Такава си бях.
Запътихме се към имението Зиягел. Бяхме съседи, затова че ходенето не ми беше в много. Почуках на вратата и ни отвориха.
- Ти се забавлявай, аз отивам да намеря Спенсър. - казах на брат ми.
- Добре, щом искаш да се самоубия.. - каза той.
- Джеръми!
- Какво? Това е единственото забавно нещо на бала. - отговори ми той и тръгна нанякъде.
Аз се подсмихнах и започнах да се качвам нагоре по стълбите. Стигнах стаята на Спенсър и почуках на вратата.
- Спенс, аз съм. - казах, надявайки се да ме познае по гласа.

Дълго време се чудех какво да си облека по случай бала и рожденния ми ден, но тези неща бяха много трудни за мен. Обикновено просто грабвах някоя дреха и я обличах, а сега трябваше да избера нещо красиво.
На вратата се почука. Помислих, че е Виктория или баща ми, които идваха да ми обясняват какво да облека и как Виктория можела да ми даде от нейните рокли. По смъртно нямаше да ги облека. Мразех я, мразех и дрехите и! Оказа се Мелани. Прегърнах я, но веднага след това се направих на сърдита, а тя погледна притеснено.
- Няма да ти се сърдя, ако ми помогнеш с избирането на дрехи! Мисля да дойта така. Харесва ли ти?

Радвах се, че Спенсър не ми се сърдеше вече. Или поне нямаше да ми се сърди, като 'и помогна. Мислех, че ще отнеме завинаги, за да 'и се извиня, но не беше така и много се зарадвах. Всичко, което 'и бях казала преди седмица по телефона си беше истината и се надявах отново да си станем пак най - добри приятелки като преди. Исках да забравим всичко, което си наговорихме и просто да се престорим, че никога не се е случвало и отново да бъдем много добри приятелки, както с Хана и Емили, които също се надявах да дойдат.
Влязох в стаята и затворих вратата след себе си. Погледнах към Спенсър, която ми показа как щеше да отиде на бала или по - точно да слезе на бала, защото той се падаше на долния етаж на имението.
- Отиваш на бал, за Бога, а не на някакво тъпо парти със съученици. - казах аз.
Тогава подадох една голяма кутия към Спенсър, а тя я взе с плахо. Това беше подаръкът ми за рожденият 'и ден. В тази бяла кутия имаше една рокля, която знаех, че ще пасне идеално на Спенсър, и една маска, която беше в тон с роклята и щеше да е идеално съчетание. Знаех, че Спенс няма подходящи дрехи за бала и реших да я изненадам с хубава рокля и маска по случай бала. И това беше и подаръка ми за рожденият 'и ден.
- Честит рожден ден, Спенс. - усмихнах се и тя отвори набързо бялата кутия. - С това ще си облечена тази вечер. и не искам никакви възражения. - усмихнах се аз.
Надявах се само подаръкът ми да 'и хареса.

Роклята беше невероятна, но едва ли щеше да ми стои добре. Въпреки това не можех да откажа на Мелани. А и със сигурност щеше да е един от най-хубавите ми подаръци. Тези на Виктория може би щях да ги изхвърля още след като ми ги подари. Чудесна идея! Ще ги изхвърля пред нея. Заех се да се обличам с роклята на Мелани, защото оставаше много малко време, а аз все още не бях готова. Бях много щастлива, че с Мелани отново сме приятелки въпреки това, което каза. Знаех, че не го мислеше наистина. Аз също бях прекалила и заради това и тя ми се ядоса. Исках да го забравим, сякаш не се е случвало.
- Говорих с Емили. Тя ще дойде. Случайно да знаеш дали Хана ще е там? Мисля, че и дължа извинение.
Облякох се и наложих маската си върху лицето.
- Как изглеждам?

След като излязох от стаята заблелязах Мелани, която вървеше към стаята на Спенсър. Чудесно! Сега може би настроението на Спенсър щеше да се оправи. Поздравих я за добре дошла и тръгнах надолу. Вече гостите бяха започнали да се събират. Виктория още не беше готова и постоянно сменяше прическите си. Огледах се за Елена, но тя може би все още не беше дошла. Не бих се изненадал ако ми се сърдеше. Все пак аз бях виновен за всичко. Оставих я сама в хотела, а след като се върнах я нямаше. Наистина я харесвах, но е трудно да си и с нея и с Виктория. Трябва да избера само една, но не знаех коя да бъде. Всичко в балната зала беше наред. Отидох на бара, мислейки да си поръчам едно уиски, но веднага след това се отказах и си поръчах просто газирана вода. Беше твърде рано за алкохол.

- Невероятно. - казах аз и се усмихнах. - Бялото много ти отива. Да носиш повече бяло. - засмях се.
На Спенсър почти всичко 'и отиваше само да знаеше как да съчетава дрехите си и.. да си купува по - хубави дрешки. Но какво да се прави. Пораснала е без майка и е нямало кой да 'и казва как да се облича. По - точно само старите прислужници, от които се е учила Спенсър. Или поне аз такова заключение си направих, защото и те се обличат с бабински дрехи. Но да не мислим за това сега.
- Хана се обади и каза, че ще дойде малко по - късно. А някой ден ще отидем всички в мола и ще подновим гардероба ти. - казах аз, отивайки към прозореца.
Идваха доста хора и не спираха да идват. След малко имението щеше да е пълно, все пак целият град щеше да се събере за бала, който се организираше всяка година. И тогава вниманието ми се спря на един човек. На един човек, който ми беше до болка познат. Нейтън. Какво за бога прави тук!?
- Какво за Бога прави тук? - казах на глас.
Погледа му се издигна към прозореца в стаята на Спенс където аз го гледах като застреляна. Веднага пуснах завесата и се отдръпнах от прозореца, допираки се до стената, като някой крадец.
- Какво по дяволите прави тук?! - казах отново аз и се хванах за главата.
- Кой? - попита Спенсър.
- Помниш ли Нейтън - бившия ми? С който преспах нощта след като Хана ми съобщи, че съм полу - бог? - направих малка пауза, за да изчаках отговора на Спенсър или по - точно кимането. - Ами той е тук.
Не. Какво правеше тук? Не трябваше да е тук. Не трябваше да е поканен, за Бога. Трябваше да си е заминал за Ню Йорк и да не е тук. О, лошо. Много лошо. Трябваше да внимавам да не се натъкна на него. Но как? Всички щяха да са с маски.. Да! Маската ми. Сложих си я.
- Спенсър, разпознаваш ли ме? - попитах аз.

Нямаше как да пропусна бала с маски. Можеше от няколко месеца да съм тук, но пак щях да отида на бала. Пък и беше в имението на Фред. Не се и съмнявах, че щеше да го изненадам приятно. Последният път когато се чухме, аз бях в Ню Йорк. Дочух от някъде, че вече се е оженил. Това си беше голяма стъпка в живота му. И по - важното е за кой се е оженил. Доста ме заинтересува тази част.
Стигнах най - накрая до имението и усетих нечии поглед над мен. Погледнах нагоре. Я виж ти кой бил тук. Мелани Дейвис. Това щеше да е забавно. След онази нощ не я бях виждал. Беше се изпарила рано - рано и не можах да 'и кажа и думичка.
Подсмихнах се и влязох в имението. Бяха дошли доста хора. А аз, както винаги, се запътих към бара. Седнах на един стол и се подсмихнах, поръчвайки си текила. Което отново ми напомни за Мелани. Как щях да я дразня, нямаше си и на представа.
Обърнах се на другата страна и видях Фред.
- Значи сме на газирана вода, а? - казах и се засмях, а той се обърна към мен.

Много приятно ме изненада присъствието на Нейтън, най-добрия ми приятел. Все още не го бях представил на Виктория, но и за това имаше време. Наистина не бях очаквал да се появи без дори да ми се обади. Бяхме говорили преди много време, още преди да се оженя. Как бях могъл да забравя да му се обадя. Бях му изпратил покана за сватбата, но нямах представа дали я е получил.
Засмях се когато спомена за газираната вода.
- Нямаш си и на идея колко много ми се пие текила, но искам да съм трезвен поне до полунощ. След полунощ ще видим какво ще правим.
Той се подсмихна, а аз погледнах към стълбите. Виктория вече слизаше с новата си черна рокля и черна маска. Косата и беше най-обикновено пусната, но изправена.
- Това е жена ми. - Той погледна натам. - Ами ти? Как я караш? Как си изкара в Ню Йорк? Отдавна не сме се виждали.

- Добре си се уредил. - казах аз и погледнах към стълбището.
Имах чувството, че познавах това момиче. Жената на Фред. Някой ми я беше показвал някъде.. Но не знам къде. Е, карай. Това не беше от значение. Радвам се, че Фред се бе оженил. Заслужаваше щастлив живот. Или нещо такова.
- Аз ли? Еми поживях си в Голямата Ябълка, но реших да се върна тук за малко. Или поне аз така си мислех, че ще е за малко. Не знаеш колко една вечер в дискотеката би променила животът ти. Сега е малко по - различно и сложно. Но няма да те занимавам с моите глупости. - казах и изпих текилата на екс.
Обърнах се към бара и поръчах уиски. Текилите причиняваха ужасна болка в главата ми и носеха доста спомени.
- Та кога ще ме запознаеш с госпожа Зиягел? - обърнах се към него и се засмях.

Знаех, че Фред и Виктория нямаше да грейнат от щастие щом ме видят, но път Спенсър би се зарадвала много. От доста време наблюдавах Виктория и дори си помислих, че не беше правилно това, което направих. Нямаше да я оставя така лесно.
За щастие успях да вляза в балната зала необезпокоен. Предполагах, че тази секси кучка Виктория ще накара Фред да сложи охрана, която да не ме допуска в имението, но уви...
Щеше да е много интересно, когато видя изражението на Виктория след като ме види. Тя си нямаше и на идея с кой се е захванала. Огледах се и забелязах Фред, който говореше на бара с някакъв мъж, а Виктория беше в другия край на залата и разговаряше с някои от гостите. Едва ли Фред щеше да забележи, ако отида съвсем случайно при Виктория и я поздравя за избора на късата й черна рокличка. И въпреки това без нея щеше да е още по-секси.
Точно когато възнамерявах да тръгна към Виктория, Фред и другият мъж станаха и тръгнала натам. Възползвах се от това и отидох да си поръчам един джин.

След дълго избиране на прическата си вече бях готова и отново пригладих черната си рокля пред огледалото. Знаех, че изглеждам перфектно и въобще не се съмнявах в това, но това си беше много важно събитие, а и на следващия ден по всички вестници щеше да пише за нас. Преди да сляза долу в балната зала си мислех да намина и да проверя с какво е решила да се облече Спенсър. Предполагах, че няма да ми се зарадва, но пък не бих могла да си представя да облече нещо ужасно на такова събитие.
Излязох от стаята ни с Фред и тръгнах по коридора към стаята на Спенсър. Вратата беше открехната, а отвътре се чуваше смях. Погледът ми се спря на Спенсър, облечена в красива бяла рокля и маска в тон с нея. Изненадах се, че тя беше облякла рокля, която дори не е по-вкуса ѝ, но веднага след като видях момичето до нея разбрах за какво става въпрос. Досега не се бях съмнявала в модерния вкус на Мелани. Роклята наистина беше много хубава и на Спенсър ѝ отиваше доста повече отколкото ежедневните ѝ облекла. След като вече се бях уверила, че Спенсър няма да изложи целият род Зиягел с някоя ужасна дреха, реших, че е време да слизам надолу. Изненадах се, че се бяха събрали доста хора. Имаше още доста време преди за започне официалната церемония. Затърсих с поглед Фред, но попаднах на Джордж. Какво правеше той тук? Защо не спираше да нахалства? Не разбра ли, че неговото място не е тук. Смятах да отида при него и да започна да го дразня, но Фред ме изненада. Беше довел някакъв негов много добър приятел, който по дяволите ми изглеждаше адски познат.

Докато ми разказваше за преживяванията си ми се стори, че нещо го мъчеше. Когато разказваше за действията си след като се е върнал изглеждаше много по-различен от преди. Мислех си, че го казва на шега, но той наистина беше много сериозен, което не беше в негов стил. Явно наистина онази нощ, както казва той е променила живота му. Беше си същия Нейтън, но не съвсем. Със сигурност имаше нещо различно в него.
После след като спомена за Виктория и аз погледнах към нея. Тръгнахме натам, а аз от време на време поглеждах към стълбите, но Спенсър и Мелани все още не бяха слезли.
- Виктория. - Тя рязко се обърна и ме погледна. - Това е Нейтън, моят най-добър приятел. Нейтън, това е жена ми Виктория.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

След дълги приготовления вече бях напълно готова за бала. Дейв ме взе от вкъщи и заедно тръгнахме с колата му към имението Зиягел. Всичко беше украсено прекрасно. Балната зала беше по-възхитителна от всяка друга година. В клюкарските новини бях чула, че дъщерята на Фред - Спенсър имала рожден ден преди дни и сега вече ги били съчетали заедно. Именно заради това бях купила една от най-новите колекции маркови чанти "Долче&Габана". Надявах се, че щеше да й хареса. Радвах се, че бях тук заедно с човекът, който обичам. Целунах го по бузата докато вървяхме към бара, а той ме погледна изненадано. Аз само се усмихнах.
- Много те обичам.
Прошепнах.

Не ми се налагаше да се приготвям толкова дълго време за един бал, но пък направо ми омръзна да чакам поне час Роуз да се приготви. Дори и да имаше един малък детайл, тя не би могла да тръгне от вкъщи дори и да закъснеем. Бяха се събрали доста хора, от което си извадих извода, че бяхме дошли навреме. Първоначално веднага се насочих към бара, за да си поръчакм нещо студено, но Роуз ми посочи другия край на залата, където танцуваха две двойки. Обясних й, че ще танцуваме после, когато се съберат много повече двойки. Можех да танцувам, но не беше едно от най-любимите ми занимания. Ако не беше Роуз, бих предпочел да си стоя вкъщи. От друга страна вече не ми се слушаха глупостите на приемният ми родител и беше по-добре, че бях дошъл. Изведнъж Роуз ме целуна без да има причина.
- Много те обичам. - Каза.
- И аз те обичам. - Отговорих. - Отивам да видя едни приятели. Връщам се след малко.

Гост

С Хана най - накрая пристигнахме до имението Зиягел, където щеше да се проведе бала с маски. И двете си сложихме маските и влязохме. Изглежда бяхме дошли точно на време. Имаше доста хора и очевидно всичко едва сега започваше. Още по - добре. Огледах си, за да намеря Мелани, но така и не я виждах. И не се и учудвах. Тук имаше толкова много хора с маски.. Едва ли някой знаеше кой кой е тук. Е, може би някой се знаеха по начина на обличане или маската или маниерите. Усмихнах се на Хана.
- Аз ще отида до бара. Ако ти трябва нещо ще съм там. - усмихнах се и тръгнах към бара.
И тук имаше много хора, но какво пък. Седнах на удобен стол и се обърнах към бармана.
- Вода. - казах.
Засега щеше да е само това. Не исках да се напия още рано рано. Имаше си време за всичко, както се казваше. Сега беше време за наслаждаване на хубавата вечер и след това можех да пийна малко.

Отдавна не бях ходила на балове. Първо беше смъртта на Али, а след това всичко това с лагера. Вече не си мислех, че ще има радост за мен в този живот. Не издържах без да ходя на шопинг, да се срещам като нормален човек с приятелите си, да ходя на купони и балове, но такава беше съдбата ми. Изненадах се, че поне ни позволиха да дойдем на бала. Хирон не спираше да ни обяснява колко опасни всъщност били събитията, на които присъстват много хора, защото някои могат вътрешно да са чудовища, които искат да ни убият. Понякога ми се искаше всичко да свърши и просто ей така да умра, но всъщност бях твърде млада за това. Почувствах се много добре, когато с Каталина влязохме в балната зала. Имаше толкова много хора и определено много щяхме да се забавляваме. Мелани не се виждаше никъде, но пък имаше диста хора и всички бяха с маски. Каталина каза, че щяла да ходи на бара. Аз просто кимнах и тръгнах към другия край на залата. Мернах Виктория и мислех да отида при нея, но първо щях да намеря Мелани. На няколко пъти се припознах заради маските. Залата вече беше пълна, а търсенето беше безмислено. Реших да отида на бара при Каталина.
- Една фанта. - измърморих.

Изненадах се, че Мелани почти не беше споменавала за Нейтън. Той не беше никак зле. Може би наистина е страшно готин. Не разбирах какво не му харесва Мелани. След като се скри от гледката, която ми позволяваше прозореца, аз погледнах към Мелани.
- Ами не. Никой няма да те познае. Хайде да слизаме вече. Може пък да си хвана гадже. - Казах щастливо и се погледнах в огледалото. За първи път мислех, че изглеждам добре.
С Мелани тръгнахме надолу към балната зала. Аз отново и благодарих за роклята. Това наистина беше един от най-хубавите ми подаръци. Докато слизахме привлякохме вниманието на доста погледи, включително и на този на татко. Усмихнах му се и забелязах, че той беше заедно с онзи Нейтън и Виктория. Мислех си да отида при тях и направих знак на Мелани.

Гост

Хана Марин написа:: Отдавна не бях ходила на балове. Първо беше смъртта на Али, а след това всичко това с лагера. Вече не си мислех, че ще има радост за мен в този живот. Не издържах без да ходя на шопинг, да се срещам като нормален човек с приятелите си, да ходя на купони и балове, но такава беше съдбата ми. Изненадах се, че поне ни позволиха да дойдем на бала. Хирон не спираше да ни обяснява колко опасни всъщност били събитията, на които присъстват много хора, защото някои могат вътрешно да са чудовища, които искат да ни убият. Понякога ми се искаше всичко да свърши и просто ей така да умра, но всъщност бях твърде млада за това. Почувствах се много добре, когато с Каталина влязохме в балната зала. Имаше толкова много хора и определено много щяхме да се забавляваме. Мелани не се виждаше никъде, но пък имаше диста хора и всички бяха с маски. Каталина каза, че щяла да ходи на бара. Аз просто кимнах и тръгнах към другия край на залата. Мернах Виктория и мислех да отида при нея, но първо щях да намеря Мелани. На няколко пъти се припознах заради маските. Залата вече беше пълна, а търсенето беше безмислено. Реших да отида на бара при Каталина.
- Една фанта. - измърморих.

- Някакъв успех в проследяването на Мелани? - попитах аз.
Точно тогава барманът донесе чашата с вода. Учудващо беше колко бързо барманите могат да налеят текила или уиски, но когато става въпрос просто за вода се бавеха като костенурки. Или поне този се бавеше. Отидох до бара и си поръчах вода и чак когато Хана обиколи цялата зала, разгледа наоколо и дойде, чак тогава барманът донесе водата ми. Не искам да критикувам, но това момче наистина се нуждаеше от малко кофеин. Но все тая.
Усмихнах се и зачаках отговора на Хана. Но това не ми беше на ума сега. Чудех се дали някой в огромната бална зала е чудовище, което чака удобния момент, за да не нападне и убие. Малко се съмнявах този момент да дойде, защото имаше и предполагам имаше и много хора и едва ли някое чудовище щеше да не атакува пред всички. Но да оставим лошите мисли за после.

- Никакъв. - отвърнах унило. - Предполагам, че трябва да е тук някъде, но не я видях никъде. До колкото си спомням щеше да е с бяла рокля, но не съм много сигурна.
Погледнах отново към другия край на залата, където се падаха стълбите и тогава ги видях. Мелани и Спенсър идваха насам.
- Не мога да повярвам! Никога преди не съм виждала Спенсър с такава рокля. Изглежда наистина добре. Може би ще е добра идея да подмени доста неща в гардероба си. - Бях й купила разни аксесоари за рожденния й ден. Не бях сигурна дали ще ги хареса, но пък си струва да опитам. Напоследък нямахме много пари. Банката, в която работеше майка ми беше фалирала и отчаяно си търсеше работа. Не можех да си позволя шопинг докато майка ми не си намери нова работа, а и всичко това с лагера. Ако трябва щях да работя, но нямах никакво време.

Фред се бил уредил много добре с това момиче на име Виктория. Трябваше да си напомня да го накарам да ме черпи за жена си и всичко станало докато мен ме нямаше. Само дето ми беше толкова позната от някъде. Де да можех да се сетя откъде.. Или някъде по снимки, или някой ми я беше показвал и говорил за нея.. Не можех да си спомня. Е, както и да е.
- Приятно ми е, Виктория. - казах аз и подадох ръката си, както и тя нейната.
Тогава я целунах по ръката. Все пак се намираме на бал, а и някой хора обичаха джентълмените. Като заговорихме за някой хора..
Мелани и момичето до нея слязоха надолу по стълбите и привлякоха вниманието на почти всички в балната зала. Включително и моят. Не се и съмнявах, че Мел щеше да изглежда ослепително както винаги. В тази бяла рокля с голяма цепка от едната страна доста привлече вниманието ми. И ако си мислеше, че една маска може да прикрие от мен много се лъжеше. Винаги щях да позная усмивката ѝ или походката ѝ.
Слязоха най - накрая и тя веднага се запъти към бара, а аз си лепнах лукавата усмивка. Загледах я и в един момент се обърна към мен. Помахах ѝ. О, позна ме и още как щом толкова забърза към бара. Тази вечер се очертаваше забавна.

Добре. Спенсър каза, че никой няма да ме познае така с маската. И знаете ли какво? Звучеше ми много убедително. Пък и имаше толкова много хора долу в балната зала, че едва ли някой щеше да ме забележи. Нямаше погледите да са около нас и всичко щеше да е горе - долу, ако Нейтън не ме види. Не можех да се разправям с него сега. Имах толкова много неща на главата, че едва ли щях да се справя с още една драма кралица на има Нейтън. Нямаше да го изтърпя пък и не исках да го виждам. Всичко между нас приключи и ако не бяхме преспали преди седмица сега щеше да ми е много по - лесно да говоря с него, но след онова.. Не, не можех да се справя с тази драма. Той знаеше, че онази нощ бе една грешка и това е. Нямаше нищо повече между нас. Да, така беше. Само дето как щях да го погледна в очите след онази нощ?! Нищо не помня, освен, че отново го направихме и, че сега се чувствам ужасно за това.
Завърнах хубаво маската и със Спенсър излязохме от стаята 'и. Стигнахме до стълбите и слязохме до балната зала, като всички погледи бяха в нас. А, чудесно. Направо идеално! Само се моля Нейтън да не ме е видял, което е много малко вероятно. Всички погледи в балната зала бяха върху нас. Е, аз щях да го игнорирам цяла вечер дори и той да ме е видял за мен не съществуваше тази вечер. Изобщо никога!
Спенсър ми направи знак, че ще отиде при баща си, Виктория и.. Нейтън?! Той пък какво правеше там!? А, само не ми казвай, че се познава с Фред. Това не можеше да е истина. Защо, Боже мой, защо винаги на мен се случваше това! Какво толкова лошо съм направила?! Не, казах си, че тази вечер той не съществува за мен. Ако искаше да си ми говори.. Нямаше да му обърна внимание каквото и да ставаше.
Подминах компанията му, като се усмихнах на Фред и Виктория и се запътих към бара. Имах нужда да пийна нещо. И тогава усетих нечие досадно втренчване в мен. Обърнах се на другата страна и го видях да се взира в мен. И после се усмихна с лукавата му усмивка.. Исусе, нужно ли беше да го правиш?! Изобщо да го създаваш! Не можеше ли просто.. просто.. Ох, забрави. Нямаше да се тормозя повече..
Стигнах до бара и съзрях две много познати личности - Хана и Каталина. Седнах между тях на стола унило и се обърнах към бара. Леле, какъв голям избор от алкохол. Бях се влюбила в тези шишета уиски и текила и скот и бърбан.
- Защо?! - извиках, но се осъзнах и намалих тона си. - Как е възможно и той да е тук?! Не можеше ли да е в Ню Йорк и повече да не ми досажда! С какво съм заслужила присъствието му, а?! Не заслужавам ли и аз да съм щастлива поне за малко?! Поне малко?! Какво толкова съм направила, че живота е толкова лош с мен?! Какво?! Зевсе, ако ме чуваш, накарай го да се махне! - погледнах към тавана и след това към Хана и Каталина. - Какво изобщо прави тук?! И каква му е връзката с Фред?! Защо си говорят и се смеят?! Не трябва да познава никой от този град, за да може да се махне по - бързо! Защо познава Фред?! И защо, по дяволите, защо трябваше да спя с него отново?! Мамка му!! Не можеше ли да си намери някоя друга жертва?! - спрях и си поех голяма глътка въздух.
- Уау.. успокой се мила. - каза ми Каталина.
- Да се успокоя ли?! Ти чуваш ли се!? Това е НЕВЪЗМОЖНО щом и той е тук. Просто невъзможно. - казах аз сериозно.
- Кой? - попита ме Хана.
- Кой?! Кой ли?! Нейтън Скот! Ето кой?! Не трябваше да е тук. трябваше да е в Ню Йорк и да ме остави да си живея.. - казах нервно и се обърнах към Хана. - Момиче, чий ме много добре! Искам да ме пазиш от всякакъв алкохол тази вечер. Искам да остана трезва, но не мога когато той е тук! Чу ли?! Пазете ме от алкохола! - хванах се за главата и се обърнах към бара.
Зарових лицето си в ръцете си и се подпрях на бара.

Не можех да не отбележа, че приятелят на Фред беше джентълмен и при това наистина ми се стори доста приятен. На няколко пъти с Фред се заговорихме с някои от гостите, а след това трябваше да се качим на сцената, където в момента беше диджеят. Музиката спря, а Фред грабна един от микрофоните и приветства посетителите с официалните думи, които се повтаряха всяка година от Фред или Мелани (зависи в кое имение е бала). Докато Фред все още стоеше отпред с микрофон в ръка, аз се разбрах с диджеят за музиката. Обеща, че ще пуснат и валсове, а по-късно ще има и караоке. Кимнах одобрително и се оттеглих. Исках да говоря с Джордж, но Фред не се отделяше от мен. Тази близост направо ме задушаваше. Постоянно покрай нас преминаваха разни хора, които ни поздравяваха, а аз дори не можех да се слея в тълпата и да избягам. По-късно му хрумна налудничавата идея да танцуваме на един от валсовете и нямаше начин освен да се съглася, колкото и скучно да ми беше това. От време на време поглеждах към бара, където се намираше Джордж и се молех танца да свърши колкото се може по-бързо, защото горях от желание да го дразня. Най-накрая танца свърши, а Фред се заговори с някакъв негов колега, вероятно от холдинга и ми се отвори възможност да се измъкна и да се слея с тълпата. Така и направих и след секунди се озовах до бара.
- Интересно.. ти май не си от списъка с поканените? - Джордж рязко се обърна, а аз го огрях с лицемерната си усмивка. - Нямаш си представа колко се "радвам" да те видя.