Имението "Уайнхаус"

First topic message reminder :

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Уайнхаус" - Page 6 Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

Стоях на бара още откакто бях дошъл и се наслаждавах на алкохола. На няколко пъти намигнах на някакво момиче, което стоеше точно срещу мен и пиеше уиски. Идваше ми да й се нахвърля от яд заради Виктория и Фред, които съвсем спокойно си танцуваха. Но те скоро щяха да разберат с кого си имат работа. Горкият ми братовчед... ако разбере с каква жена се е захванал. За съжаление й има прекалено много доверие и не може да си отвори очите. Но пък аз можех да се възползвам от неговата заблуда. Често поглеждах към Виктория и забелязах, че тя също ме гледаше. Щом види, че и аз я гледам веднага отклоняваше поглед. На мен такива номерца не ми минаваха. Виктория ми беше толкова лесна, че просто си нямаше и на идея. Познавах я достатъчно добре. Съвсем скоро тя сама ще дойде при мен и тогава ще ме опознае и при това доста грубо. И разбира се, познах. След няколко минути чух гласа й зад гърба си. Обърнах се рязко. Не се сдържа и веднага се заяде с мен, но аз само се засмях.
- О, повярвай ми нямаш си представа колко ще се зарадваш. - Доближих се до нея, достатъчно близо, за да прошепна в ухото й. - Стаята с пияното, ако не искаш Фред да разбере кой в действителност счупи саксиите в оранжерията. Може би много би се зарадвал, че спах с теб преди него. Не си девствена, но аз дори и не се съмнявах, че си кучка. Е, разбрахме се. Чакам те.

Гост

Melanie написа:: ...

Уау на това му се казваше.. Е, не знам какво точно му се казваше. Едва ли една дума можеше да опише Мелани сега. Или две или три думи. Беше объркана, ядосана, още повече объркана. Определено имаше много въпроси. Жалко, че аз не знаех за кой става въпрос. Този Нейтън Скот не ми говори нищо и бих искала сега да съм на местото на Хана, за да мога да разбера за какво говори Мелани. Но очевидно и Хана не беше разбрала много. Или поне се опитваше да преосмисли всичко казано от Мелани, което си беше доста. Не бях чувал някой да говори толкова много без да си поеме въздух. Е, за всичко си имаше първи път.
- Единственото, което разбрах е да те пазим от алкохола и това и ще направим. - казах аз и се засмях. - Не познавам никой на име Нейтън Скот.
- Така ли?! Нека те светна! Той е бившото ми гадже, с което скъсах преди месеци. Почти година. Но когато Хана ми съобщи хубавата новина, че съм полу - богиня и всички тези неща имах нужда от питие. И се напих в близката дискотека и на сутринта се събудих гола в хотелска стая с голият Нейт до мен, заспал дълбоко. - обясни ми набързо Мелани, заровила лице в ръцете си.
- О, какъв фал! - казах аз и се засмях.
Тогава Мелани се обърна към мен и ме погледна злобно. Сякаш всеки момент щеше да ми се хвърли на бой или ме проклинаше много лошо. А може би и двете едновременно.
- А, да. Съжалявам. - казах аз, а тя просна лицето си на бара.
Едвам се сдържах да не се засмя. Да, беше гадно за нея, но смешно за мен.

Джордж Зиягел написа:: Стоях на бара още откакто бях дошъл и се наслаждавах на алкохола. На няколко пъти намигнах на някакво момиче, което стоеше точно срещу мен и пиеше уиски. Идваше ми да й се нахвърля от яд заради Виктория и Фред, които съвсем спокойно си танцуваха. Но те скоро щяха да разберат с кого си имат работа. Горкият ми братовчед... ако разбере с каква жена се е захванал. За съжаление й има прекалено много доверие и не може да си отвори очите. Но пък аз можех да се възползвам от неговата заблуда. Често поглеждах към Виктория и забелязах, че тя също ме гледаше. Щом види, че и аз я гледам веднага отклоняваше поглед. На мен такива номерца не ми минаваха. Виктория ми беше толкова лесна, че просто си нямаше и на идея. Познавах я достатъчно добре. Съвсем скоро тя сама ще дойде при мен и тогава ще ме опознае и при това доста грубо. И разбира се, познах. След няколко минути чух гласа й зад гърба си. Обърнах се рязко. Не се сдържа и веднага се заяде с мен, но аз само се засмях.
- О, повярвай ми нямаш си представа колко ще се зарадваш. - Доближих се до нея, достатъчно близо, за да прошепна в ухото й. - Стаята с пияното, ако не искаш Фред да разбере кой в действителност счупи саксиите в оранжерията. Може би много би се зарадвал, че спах с теб преди него. Не си девствена, но аз дори и не се съмнявах, че си кучка. Е, разбрахме се. Чакам те.

Мразя го! Разбира се, той намери подходящия момент, за да ме изнудва. Погледнах към Фред, който все още разговаряше с онзи колега от холдинга. Защо не си стоях при него, а дойдох да се занимавам с Джордж? След като ми каза това се върна обратно на бара и вероятно очакваше да отида с него в стаята с пианото. Но това нямаше да стане, защото аз нямаше да играя по неговата свирка. Отидох на бара на съседния стол до него и си поръчах една мастика, а след това още една. Джордж се изсмя тихо, но той очевидно знаеше, че това което прави ме дразни. Трябваше да се държа съвсем спокойна, сякаш не ми пука. Надявах се да проработи. А и ако си мълчах, той щеше да си помисли, че съм изплашена от думите му. Трябваше да му покажа, че не съм.
- Няма ли някой друг с който да се гавриш? Ако кажеш и думичка на Фред ще те убия и то без да се поколебая. - изсъсках, а той само се усмихна. - Хайде отивай. Кажи му. На кой мислиш, че ще повярва? На братовчед си, който изгони от вкъщи или на жена си, в която толкова много е влюбен? Моята дума срещу твоята.
Той само се засмя, сякаш си говерехме вицове.
- Какво искаш, за да ме оставиш намира? Пари? Заради това ли го правиш? Няма да ти позволя да развалиш брака ми. Не и в този живот. - Отпих отново от мастиката си. Ако не спра сега ще пресуша целият алкохол в бара.

Явно наистина много успях да я ядосам щом веднага се нахвърли на алкохола. Но наистина това си беше истината. Знаех, че определено не искаше да научи с кой е била в нощта преди да легне с Фред. Но всичко беше въпрос на време, а аз ни най-малко не се шегувах, че ще му кажа. Само една грешна стъпка и Фред ще я изхвърли оттук, както направи и с мен.
Засмях се когато спомена за предизвикателството, а аз се наведох още по-близо до нея и й заговорих така, че само тя да ме чуе.
- Може би до сега би повярвал на теб, но всъщност аз имам и доказателство. - Тя ме погледна объркано, а аз намигнах на бармана, който ми подаде телефона си. - Една грешна стъпка и Фред ще научи всичко, което стана между нас. - Погледнах към Фред, който говореше с някакъв човек. - Мога да се хвана на бас, че той няма да те потърси.
Тя се противопостави, а аз й предложих бас. Виктория не каза нищо, но аз веднага се съгласих.
- Ако не те потърси - една нощ с мен, ако те потърси - ще те оставя намира. - Тя само ми стисна ръката. Прекрасно. Сигурен съм, че щях да я победя. - А колкото до парите. Не искам пари. Искам теб. Разбрахме се. Отивам в стаята с пияното.

- Няма да легна с теб. - Казах, а той както винаги се подсмихна. Побързах да върна лицемерната си усмивка, защото една влюбена двойка следеше с интерес спора ни. Отпих още една глътка от мастиката си и веднага след това си поръчах трета чаша. Рискувах да се напия, но се съмнявах да правя кой знае какви глупости. Бармана беше приятел с Фред. Защо по дяволите го беше направил?
- Нали няма да дадеш записа на него? Това е моят дом и би следвало да го дадеш на мен. - Бармана го все от ръцете на Джордж, сякаш се разколеба, но Джордж се пресегна, за да го вземе. Бармана рязко се дръпна назад и го прибра в шкафа, от който само той имаше ключ. По дяволите! Въобще не беше в сигурни ръце. Не мога да си представя какво ще стане, ако Джордж го подкупи някак и той даде записа на него. В такъв случай съм загубена. А относно баса съм сигурна, че Фред ще ме потърси и разбира се, Джордж ще загуби. Нямах търпение да ме остави намира. Но засега трябваше да отида в стаята с пианото. Само едно малко съмнение и Фред ще поиска да отвори шкафа на бармана и да види какво скрито има там. Не трябваше да оставям Джордж да се разхожда в имението и да остави някакъв знак на Фред. Без да се поколебая тръгнах по посока на стаята с пианото. Вратата беше леко открехната, но на пръв поглед вътре нямаше никого. След като влязох видях Джордж, който беше седнал върху пианото и беше разположил краката си на един стол, докато отпийваше вероятно от уискито си.
- Как мога да съм сигурна, че ще спазиш думата си и няма да кажеш на Фред? - Попитах го. Знаех, че е лесно просто да се възползва и да не спази своята дума. - Дай ми клетва.

Идеално. Сега беше напълно под мой контрол. Но нали не си мислеше, че като дойде в стоята с пияното с мен аз ще спра да й досаждам? Не ми беше трудно да изпратя съобщения до най-големите клюкарки в града, а и аз нищо няма да загубя от това. Въобще не ме интересуваше какво ще стане след това с Виктория. Надявах се, че бармана няма да устои на "скромните" пари, които му бях приготвил и ще даде записа на мен. Но всичко това ще стане след бала. Така, че никой да не ме види. Влязох в стаята с пияното и се настаних върху него с уиски в ръка, чакайки Виктория, която сигурно щеше да дойде всеки момент. Няма как да не устои на изкушението. И разбира се, бях прав. След няколко минути тя влезе в стаята и поиска да й дам клетва, че ще спазя думата си. Изсмях се и слязох от пияното. Хванах я с едната ръка за брадичката, а с другата през кръста.
- Тук аз казвам какво ще става.
Тя явно се ядоса, защото с всичка сила ме избута назад, а аз връхлетях на стъклената масичка и сега трябваше да вадя и стъкла от кожата си. Изправих се и я хванах за гърлото като я подпрях на стената. Хванах един близък кол и го насочих към сърцето й.

Не разбирах какво искаше от мен. Добре, ето ме дойдох в тъпата стая с пианото. Не мислех, че ме е повикал за да си говорим за купона тази вечер. Ясно е, че искаше нещо от мен. Предполагах, че финансовото му състояние не е добро. Откакто си беше тръгнал Фред беше спрял кредитните му карти и дори възнамеряваше да вземе и колата му, но Спенсър съвсем побесня и каза, че щяла да отида да живее заедно с него. Заради това Фред му остави поне колата. Джордж не работеше никъде и досега се издържаше само с парите на Фред. Предполагах, че дори и да се прикриваше искаше пари. Бръкнах в балната си чантичка и от там извадих десет хиляди долара. Подадох му ги, но той не ги взе. Не можех да повярвам, че наистина искаше да се гаври с някой. И в момента аз бях попаднала в капана му.
- Няма да ме убиеш. - Подсмихнах се лицемерно. Той никога не би го направил. - Вече не можеш да живееш без мен. Затова постоянно се връщаш и не спираш да се занимаваш с мен. Искаш да си близо до мен и заради това се опитваш да ме дразниш. - Той ме погледна някак по-сериозно, а след това се направи, че се смее. - Толкова си секси, когато ме гледаш така.
Дръпнах вратовръзката му и го съборих на земята. Целунах го страстно по устните и започнах да събличам ризата му.

Как можеше Каталина да се смее на отчаянието ми? Толкова ли беше смешно, че спах с бившия си след като скъсахме докато бях пияна? Това си беше чист позор, а не нещо, на което да се смееш. Беше нещо, на което да плачеш. Но тя продължаваше да опитва да прикрие смеха си, което така и не ставаше и в следващите минути избухна в смях. Ако не ми се падаше полу - сестра и ако не я познавах щях да я хвана за косата и да я използвам като метла, с която да измета балната зала. А балната зала беше много голяма. Имаше да си метеш с часове наред. Което напълно си ме устройваше. Но ми беше полу - сестра и през повечето време се държеше много мило с мен. Жалко. Наистина жалко.
- Добре. Подигравай се на отчаянието ми и позора ми! Аз се махам от тук! - казах 'и сърдито и взех фантата на Хана, която не беше пийнала все още от нея.
Погледнах ги кръвнишки и разсърдено се запътих към втория етаж. Докато минавах обаче между тълпата съзрях Нейтън и Спенсър да си говорят сладко, сладко и да се смея. Те да не се влюбиха сега?! Какво му ставаше на този свят, дявол да го вземе! Всичко вървеше наобратно и нищо, ама изобщо нищо не беше наред. Имах чувството, че живеем в някоя психиатрична клиника, а психиатричните клиники бяха нормалния свят. Всички останали на Земята бяха по - луди и от лудите хора. Това не беше на добре.
Видях погледа на Нейтън и се спрях. Обърнах се към него и прошепнах ''Ако мислиш да ти е следващата жертва си се излъгал. Няма да ти позволя..'' Баs ловях, че на колкото и далечно разстояние да се намирахме, ме е чул. Все пак беше проклет вампир. Погледнах го и него кръвнишки и отпих голяма глътка от фантата, представяйки си, че е алкохол. Като заговорихме за алкохола.. Наистина ми се искаше да вкуся малко. И Нейтън беше виновен. Ако го нямаше, щях да си седа на коли и фанти и не знам си още какви безалкохолни напитки. Но той се появи. С костюм и маска и лукава усмивка, както винаги. Не можех да остана трезва след като го видях. Не исках да го помня и да помня нищо от тази вечер, затова толкова се нуждаех от алкохол. Но както и да е. И с фанта човек може да се напие, нали? Нали?!
Отпих още една по - голяма глътка и започнах да се качвам по стълбите. Обърнах се назад, за да видя последно балната зала. Нямах намерение да се връщам отново тук. не и след като Драма Краля е тук. Каталина още се кикотеше, а Хана явно си поръчваше фанта или кола. Джеръми си говореше с младежи и.. уу момичета на неговата възраст. А към Спенсър и Нейтън не ми се и искаше да поглеждам. Всеки път видя ли мазната усмивка на Перкото ми идваше да се хвърля от някой самолет в кратер на вулкан, готов да изригне.
Продължих с изкачването на многото стълби и най - накрая се намерих на втория етаж. Ами сега? Да отида в банята и да повръщам всеки път щом се сетя за Мазльото или да отида в стаята на Спенсър и да си гледам хубаво телевизия, пиейки почти свършила фанта и да не мисля за Перкото. Да, май щеше да е второто. но тогава нещо се чу от съседната стая. Сякаш стъкла се счупиха и после все едно някой падна. Изчаках малко, защото може да ми се е причуло и след това влязох в стаята, която се оказа стаята с пияното.
- Какво по.. - не довърших изречението си, защото от гледката просто щях да изпадна в кома. - Очите ми! Изгоряха! - казах само и излязох от стаята.
Не мога да повярвам, че през цялото това време Спенсър е била права за Виктория. Току що я намерих върху джордж, разсъбличайки го, целувайки го страстно както и той нея. Първото, което ще кажа е ИУ! След тази гледка една ли ще мога да си затворя очите и да не ми се догади. Второто, което ще кажа е, че дължа на Спенсър едно голямо извинявай. Беше права за Виктория. За.. за.. онова и.. ИУ! И третото, което ще кажа е - Как може Джордж да го причини това на Фред?! Или как може Виктория да причини това на Фред?! Как може и двамата да му го причинят!? Светът наистина отива на майната си и вече не знам какво да си мисля.
Тръгнах към една от стаите. Просто исках да се махна и от втория етаж. Може би спасението ми беше дворът. Натам ще отида.

Тя беше права. Просто не можех да й издържа. Нямаше как да си го призная пред нея, защото това беше точка в нейния отбор, но го признавах на себе си, колкото и да не исках. Но пък знаех още нещо и то е, че тя също го искаше. Позволих й да ме събори на земята. Започнах да я целувам, а тя разкопчаваше ризата ми. Тъкмо си мислех, че онази нощ ще се повтори, но до вратата се чуха стъпки и някой отвори. С Виктория мигом погледнахме натам. Мисля, че беше една от приятелките на Спенсър. Момичето веднага затвори, но бях сигурен, че ни е видяла. Виктория ме отблъсна назад и грабна чантата и маската си. Мислех да тръгна след нея, но тя излетя през вратата преди да съм я последвал.

Знаех слабото му място и не се съмнявах, че ще откаже секс. Преполагам, че всичко вървеше по план. Лесно щях да му затворя устата след това. Едва ли би посмял да каже на Фред. Макар, че вече не живееше тук, Фред би могъл да му навреди и по друг начин. Джордж не беше застрахован и ако му е мил живота ще избере правилното решение и ще си държи езика зад зъбите.
Най-малкото, което очаквах е някой от гостите да дойде в стаята с пианото и да се натъкне на нас. За съжаление нямах никакъв късмет последните дни и постоянно се случваше нещо. Първоначално си помислих, че е някой от персонала. Все пак кой би тръгнал да се разхожда по етажите след като долу цари такъв купон. Вратата се отвори рязко и ние с Джордж изненадано погледнахме натам. Всичко стана толкова бързо, че дори само за секунда мернах човека, който ни беше видял. Беше Мелани. Грабнах чантата си без да се интересувам от външния си вид и тръгнах след нея. Познавах доста добре Мелани. Когато беше в такова положение винаги избираше да отиде някъде, където ще бъде сама. Балната зала беше препълнена, басейна също. Доста от стаите бяха заключени. Не оставаше друг избор освен да е някъде на двора. За секунда минах покрай Фред, а той измъмори нещо от рода на "Къде беше?", а след това продължи разговора си с някой от гостите. Радвах се, че не тръгна след мен. Трябваше да измислям извинения, а това беше губене на време. Ако Мелани каже нещо на грешния човек, с мен е свършено. Оказах се права, че ще има желание да се усамоти. Намерих я в градината. Изглеждаше доста шокирана, но аз не се и съмнявах. Доближих се до нея.
- Мел, виж.. малко е трудно за обяснение. Знам, че никой не би го очаквал, но това е просто..
Тя се обърна и се взря в мен. Не знаех какво да й кажа. Буца заседна в гърлото ми. От толкова много време не се бях чувствала по този начин. За втори път в живота си трябваше да обясня истинските си чувства.
- Не съжалявам, че видя това. Знам, че няма да кажеш на никого, но вече не е от значение защото ние се сбогувахме. - Искаше ми се наистина да е така, но всъщност наистина се съмнявах нещата да се развият по този начин.

- На мен не ми изглеждаше, че се сбогувахте! - викнах.
В момента бях прекалено объркана и ядосана, затова можех да си го изкарам на всеки, който се доближи до мен. И този някой беше Виктория. Ха, сигурна съм, че е тук за да се увери, че няма да кажа на никой. Старата Мелани не би казала на никой, това се знае. но аз вече не съм онова момиче. не съм момичето, което си лягаше с който намери за удобно и не удобно. не съм момичето, което се напиваше на всеки купон и не знаеше какво прави. Сега съм по - силна от това момиче и знам точно какво правя. И в момента всичко просто беше толкова объркано в главата ми с лагера, с Нейтън, с Джеръми и сега и с Джордж и Виктория. Всичко отново се объркваше в съзнанието ми и имах чувството, че отново се превръщам в онова объркано и малко момиче, кралицата на купоните и да не казвам още какво. А аз толкова се мъчих да не бъда това момиче. Да се променя. Сега сякаш отново се връщах към старата Мелани, а не исках.
- И малко трудно за обяснение ли е? Според мен е много лесно. Ти се чукаш с Джордж / братът на мъжа ти, докато Фред / мъжа, за който си се омъжила от обич предполагам е на долния етаж, сам, с целият град и казва толкова хубави неща за жена си. Че била вярна жена и че я обича повече от всичко и вижда остатъка от живота си с нея. Но, чакай. Това трябва да е някоя друг за която говори така. Защото жена му би била с него точно сега, би го подкрепяла пред града, би го придружавала на всяко едно събиране. Би му казвала всяка секунда колко много го обича и как завинаги искат да са заедно. Затова все пак са се оженили. И сто процента съм сигурна, че НЕ би се чукала с брат му на горния етаж и то в стаята с пиано. Наистина ли? Точно там ли? Защо не го направихте в някоя от гостните. Така ще има да обвинявате гостите, че са омърсили чаршафите. И какво изобщо си мислите, че правите?! Промъквате се зад гърба му и правите каквото си искате, докато той мисли, че има най - страхотната жена на света и брат, които би направил всичко за него. Оставяте го да се самозалъгва и дори и вие го лъжете в лицето! Не знам само как живеете със себе си, знаейки, че това, което правите е непростимо. Но също така залъгвате и самите себе си. Мислите си, че няма да ви хванат ли!? Че ще продължите още!? Че всичко това ще ви се размине?! Това са пълни глупости! И двете знаем, че все някога някой щеше да ги хване и щеше да настъпи Адът на Земята за вас двамата. И се надявам да сте подготвени, защото съвсем скоро ще дойде този момент. Затова доприпкай при любовника си, вземете си нещата и бягайте надалеч, защото съм сигурна, че когато Фред разбере ще ви преследва до края на мизерния ви живот и ще ви убие със собствените си ръце. - виках възможно най - силно, а Виктория ме гледаше като вцепенена. - Какво?! Мислиш, че няма да му кажа ли?! Че ще си затворя очите за това и всичко ще мине добре и ще продължите да го правите, дори и да ми казвате, че всичко е приключило?! Е, не и сега. Вече не съм това момиче, което затваряше очите си за всичко и не казваше и дума. Сега съм тази, която може да направи животът на някой същински Ад и въобще да не 'и кимне окото. Казвам ти мога да направя така, че всеки в града да разбере какво сте. - довърших и се обърнах на другата страна.
Едва ли някой щеше да ме помисли за пияна. Пиян човек никога не би наговорил толкова много истини. И Виктория го знаеше. Знаеше го и не можеше да направи нищо. Единственият начин Фред да не разбере бе ако ме убие. Но вече съм била там и знам как да се върна от Ада. И се надявах и тя да го знае и да не се опитва да прави никакви извинения за всичко, защото нямаше да понеса още лъжи.
- Знаеш ли.. - казах аз и се обърнах към нея, доближавайки се. - Аз ти вярвах. Бях единствената, която ти вярваше. Бях единствената, която се застъпваше за теб пред всички останали. Мислех си, че си мило момиче. Момиче, което по някакъв начин е получило тази лоша слава от грешка. Но не ме интересуваха грешките ти. Помислих си, че си различна. Че не си поредната кучка, както всички ти говореха. Мислех, че в теб се крие момиче, на което мога да се доверя. Момиче, което можеше да ме разбере. Аз бях тази, която те защити пред всички останали, които те мислеха за лъжкиня и кучка. Аз бях тази, която се застъпи за теб и дори казах, че може да си ми по - добра приятелка от Спенсър. Но ти вярвах сляпо. Осъзнах, че всичко, което за казвали за теб е истина. Осъзнах, че ние двете с нищо не си приличаме. И това наистина ме разочарова. Точно когато мислиш, че си открил някой като теб. Някой, на който може да се довериш. Някой, от който можеш да взимаш пример.. той или тя винаги намираше начин да те разочарова. Но такъв е животът, нали? - замълчах и се отдалечих от нея.
Не съжалявах за нищо от казаното, защото бе истина. Всичко. И някой трябваше да 'и го каже. Някой, който не се страхуваше от нея. Не очаквах, че ще съм аз, но след като я видях с Джордж. Това ми напомни на мен. Но не тя или Джордж. Ами Фред. Преди няколко месеца започнах да се променям. Да не бъда кралицата на купона и да не помня нищо от изминалата вечер. И наистина се промених. и тогава срещнах и Нейтън. Да, беше невероятен приятел и гадже, но една нощ.. Заварих го в собствената ми къща, лежейки под една от най - добрите ми приятелки, която ми беше като сестра. И тогава опознах болката от близо. Затова и скъсах с него а най - добрата ми приятелка веднага намери билет за Европа и не посмя да се върна, а аз направих всичко възможно да направя живота 'и там Ад. Тази вечер беше най - болезнената вечер, след като родителите ми починаха. А на Фред какво щеше да му е когато разбере просто не можех да си представя. Все пак с Нейт бяхме гаджета, а той е оженен за Виктория.

- ТИ НИЩО НЕ РАЗБИРАШ. - Изкрещях. - Ако познаваше Джордж нямаше да говориш така. Всичко свърши между нас, но той не иска да ме остави намира. Просто го е яд, че вече не живее в имението и иска да съсипе и моя живот. - По дяволите.. едва ли щеше да ми повярва. Нямаше смисъл да ѝ обяснявам повече. - Не знам дали ще ми вярваш или не, но аз наистина обичам Фред. Това с Джордж беше изнудване. И знаеш ли какво.. мислех си, че и ти би постъпила така. Какво ще кажеш, ако другия вариант би бил в момента да си мъртва? Кучка или не, бих препочела този вариант. - Замълчах. - Жалко, че Али не е тук сега. Честно казано ще ми бъде много интересно коя страна ще вземе.. Но аз не искам да се карам с теб.
И за твое сведение не възнамерявам да заминавам никъде с Джордж. Първо, защото не го обичам и второ, защото отново ти казвам, че това беше една глупост, изнудване от негова страна. А и какво ще стане след като кажеш на Фред? Мислиш ли, че нещо ще се поремни? На кой ще повярва? На приятелката на Спенсър или на жена си? Казах ти вече, че не искам да се карам с теб, но ако кажеш нещо аз ще застъпя страната си.
Замълчахме и двете, докато тя отново не започна да крещи. Разказа ми как ме е защитавала пред останалите и се е застъпвала за мен. Мислела си е, че е открила някой като нея, когато е видяла мен.. Това беше доста странно, за да го чуя от устата на друг. Всички хора през целия ми живот ми бяха казвали, че съм перфектна, съвършена.. И в случая Мелани беше права, но гордостта ми не ми позволяваше да го призная пред нея.
- Съжалявам, че беше свидетел на всичко това. Сгреших. Няма да ти позволя да кажеш на Фред. Не ме е страх от него, но аз наистина го обичам. - Отново млъкнах, защото не знаех какво да ѝ кажа. - Доста си се променила от последния път, когато се видяхме. Може би Али.. - Мислех да ѝ кажа, че това съм аз. Нямаше си и на идея колко ми беше липсвала, но това въобще не беше подходящия момент. - Е, след толкова много години.. типичен край на едно приятелство. Може би скоро пак ще се срещнем, Мелани Дейвис.

Боже, естествено, че няма да кажа на Фред за Виктория и Джордж. Просто бях прекалено ядосана на себе си и объркана и доста ядосана. И трябваше просто да си го изкарам на някой независимо какво е направил. И Виктория беше тази, която дойде и не можех да се сдържа. И съжалявам за някой от нещата, които казах, но повечето от тях бяха истина. И може би ги казах, защото съм се намирала в положението и на тримата. И в това на Фред, и в това на Виктория и в това на Джордж. Знам колко може да го заболи Фред, когато му кажа, че жена му му изневерява със собствения му брат. А не исках никой да изпитва такава болка, защото знам каква е. Но и много пъти и аз съм била този причинител на болка. Както Виктория и Джордж. Разбирах ги донякъде и знаех, че всичко това е една голяма грешка и дано и Виктория го разбереше.
- Виж.. - казах аз и отново се обърнах към нея. - Няма да кажа на Фред. Никой не заслужава такава болка. И съжалявам, че така ти се развиках. Но просто съм била там и никой не го заслужава. И вие с Джордж не заслужавате това, колкото и да сте виновни донякъде. Няма да кажа на никой, но трябва да ми обещаеш.. Да се закълнеш, че повече няма да се повтаря. - казах аз.
Наистина го мислех това. Нямаше да кажа на Фред. Не исках. Преди бях толкова ядосана и объркана, но когато си го изкарах на Виктория всичко ми олекна и сега се чувствах много по - добре. Осъзнах, че не бих причинила на никой толкова главоболия. Докато предишната аз би го направила, сегашната не би.
- Извинявай, че така ти се развиках и наговорих тези неща. Просто бях ядосана на себе си и бях малко объркана и трябваше да си го изкарам на някой. И тогава ти дойде след мен и беше единствената до мен затова си го изкарах на теб. - казах аз и погледнах към земята. - Когато съм ядосана имам навика да критикувам хората за грешките им и да ги упреквам. Или пък да си отмъщавам и напивам. Но последните две неща никога повече няма да се случат. - казах и се усмихнах леко.

Не очаквах да ми се извинява за думите, които ми наговори, защото честно казано наистина беше права за много неща. Искаше да ѝ обещая, че повече няма да се повтори. Как можех да го направя? От предния път бях обещала толкова пъти пред себе си, но когато той се появи и започна да ме изнудва всичко се промени. Как да дам клетва пред някой друг, като дори не мога да обещая сама пред себе си? Колкото и невъзможно да беше, реших, че Мелани наистина е права и аз трябваше да го направя. Ако беше някой друг можеше веднага да отиде при Фред и да му разкаже всичко. Всъщност трябваше да ѝ бъда благодарна, но тези неща на мен никак не ми отиваха.
- Добре, обещавам.. - Казах, но веднага след това се сетих за бармана, който имаше запис на телефона си и вероятно Джордж вече го беше взел в себе си. Трябваше веднага да отида да го взема преди него, ако все още беше там. Нямаше как да го оставя в ръцете на Джордж. Не можех да оставя и Мелани. Точно когато възнамерявах да ѝ обясня, че наистина трябва да вървя, тя каза, че имала навика да критикува хората, когато е ядосана и още какви ли не неща. Знаех, че не беше правилно от моя страна да я оставя и вероятно още беше в шок от видяното. Не възнамерявах да отговарям на думите ѝ, докато не каза, че никога повече няма да се напива. Стана ми смешно и едвам успях да сдържа смеха си.
- Аз не мисля така. - Прошепнах, достатъчно тихо, за да ме чуе. - Липсваше ми. - Прегърнах я, а тя ме погледна объркано. Хванах ръката ѝ. - Това съм аз.. Али. - Първоначално мелани ме погледна смаяно, но веднага след това само се усмихна. Сигурно се е съмнявала преди това. Тя отвори уста, но аз ѝ направих знак да замълчи. - Съжалявам, че не ви казах. Но честно казано е по-добре, че сте ме мислели за мъртва. Нямаш представа колко неща се промениха оттогава. - Дръпнах я към една пейка без да спирам разказа си. - Ние бяхме тризначки - Алисън, Виктория и Елена, но бяхме разделени още от раждането. Елена заживя в едно бедно семейство, а ние с Виктория попаднахме в едно от най-големите имения в Мистик Фолс. Виктория живееше в една психиатрична клиника, защото имаше психически проблеми и казано с една дума беше луда. Най - много обожаваше да се прави на мен. За съжаление затвориха нейната клиника и тя беше принудена да се върне в имението. След няколко дни, майка ни намери нова клиника, където Виктория трябваше да бъде настанена. В същия ден бяхме поканени на купон у Хана и "Али" реши да се направи на мен, а майка ми си помисли, че аз съм Виктория и поведе мен към клиниката. Обяснявах ѝ през целия път, че аз съм Али, но понеже това беше запазена марка на Виктория, майка ми не ми повярва. Нямах друг избор, освен да се съглася, че съм Виктория и да отида в клиниката. И така стана.. Виктория заживя моя охолен живот, а аз заживях нейния разбит живот. Направи толкова много неща от мое име. Държеше се с вас, сякаш вие сте най-добрите ѝ приятелки, излизаше с най-готините момчета в гимназията, докато аз бях подлагана на какви ли не изследвания. Семейството ми съвсем забрави за мен. Чак след инцидента с "Али" се сетиха за мен и ме извадиха от клиниката, а аз приех името Виктория, защото всички ме мислеха за нея.
След края на разказа ми Мелани изглеждаше доста объркана и аз не я винях. Сигурна съм, че щеше да ми зададе много въпроси.

Добре, мисля, че разбрах почти всичко. Само едно не можех да осъзная. Как можеше да стоим с Виктория и да не можехме да разберем, че не е Али. Трябваше да знаем, все пак бяхме най - добрите 'и приятелки. Но пък ние не знаехме, че Али си има сестри близначи и да сме разбрали, че не се държи като нея си нямаше как да знаем, че всъщност това не е Али. За нас тя беше единствена и все още е. Може да се питате защо толкова бързо възприех, че Виктория е Алисън? Много лесно ще ви отговоря. Още от сватбата, още от както я видях за първи път знаех, че това е Али. Знаех, по начина по който се държеше. По начина, по който говореше. По начина, по който се обръщаше към нас знаех, че е Али. Но досега исках да си мисля, че всичко се измисля в съзнанието ми. Че всичко това е една измислица, защото все още не можех да възприема, че Али е мъртва. И не беше измислица. беше истина. Усмихнах се.
- Знаеш ли колко много ни липсваше. - казах аз и я прегърнах отново.
Да, сега може би доста неща можеха да се променът, но не и за мен. Алисън беше една от най - добрите ми приятелки. Тя и Хана бяха вимаги до мен и аз бях винаги до тях. За нас с Хана ни беше най - трудно да приемем факта, че Али е мъртва. Спенс и Емили го приеха много по - добре и от нас. И аз и до днес не вярвах, че е мъртва. И тя не беше. Седеше пред мен усмихната. Липсваше ми.
- Има ли други неща, които не знам? - попитах аз. - Знаеш, че можеш да ми кажеш.. - добавих и я погледнах в очите.
Ако имаше нещо, което крие от мен. Ако имаше нещо, което я измъчваше и не можеше да каже на никой. Ако имаше нещо, което просто иска да сподели - аз бях тук. И тя го знаеше.

Мислех си, че ще приеме по-трудно историята ми, но тя много се зарадва. Със Спенсър може би щеше да е най-трудно. Не възнамерявах да кажа все още на Спенсър и Емили, а за Хана доста се колебаех. Много преди инцидента аз, Хана и Мелани бяхме нещо като най-добри приятелки. Не знаех дали това ще се промени след като го кажа и на Хана. Момичетата наистина много ми липсваха. Мислех си, че ще започна един напълно нов живот, но това нямаше как да стане тук, където се намираха всички спомени с момичетата. Честно казано исках да ги забравя. Въобразявах си, че те са виновни за всичко. Мислех си, че заради тях заживях ужасния живот на Виктория. Но те нямаха вина.
- И ти много ми липсваше.
Прегърнах я. Съжалявам, че не им бях казала по-рано. Мислех си, че и те няма да ми повярват, както стана с майка ми.
Точно след прегръдката Мелани ми каза, че ако има нещо, което крия мога да ѝ го споделя. Смятах да кажа, че няма такова нещо, но се сетих за бармана и касетата. Ако все още беше там можехме да успеем да я вземем преди Джордж. Щеше да ми е трудно да обясня на Мел какво има на тази касета, но някак щях да се справя.
- Мисля, че.. Има един запис, който в момента е у бармана. Джордж го е накарал нарочно да го запише докато се карахме, за да може да го пусне на Фред като доказателство. Трябва веднага да го взема оттам, но ако Джордж го е взел преди мен.. В такъв случай не съм сигурна дали ще спазя обещанието си. Не искам да го пусне на Фред. Ще ми помогнеш ли?
Преполагах, че ще го направи, защото тя само се усмихна.
- И после ще се черпим с текила. Не приемам отказ.

- Да, но за жалост няма да пия. - казах аз и се усмихнах на Алисън.
Последният път, когато се напих преспах с Нейтън. А преди това Алисън изчезна. И още много лоши неща се случваха когато се напия. Не можех да си позволя отново да се напия и още едно лошо нещо да се случи. Не сега. Изобщо никога. Щях да се откажа от алкохола, колкото и примамващ да е.
- А що се отнася за бармана.. остани нещата на мен. - казах аз и се подсмихнах.
Знаех какво точно да направя, за да взема записа от бармана. Или как да го накарам да ми го даде. Подсмихнах се и хванах Алисън за ръката. Тръгнахме към имението все едно нищо не се бе случило. И Алисън се държеше така. Ние с нея бяхме едни от малкото, за които можеше да се каже, че са професионални лъжкини. Можехме да излъжем дори и детектора на лъжата. Дори някой, който чете мисли и някой емпат. Което понякога и мен самата ме объркваше, но това нямаше значение. Влязохме в имението и след това в балната зала. Аз с подла усмивка се запътих към бара. Някои се обръщаха към мен, за да ми кажат нещо, но в момента имах само една цел. Стигнах бара, но не спрях. Отидох зад бара и до бармана. Усмихнах се подло и го хванах за яката.
- Ела.. - казах само и се усмихнах подло.
Заведох го в една малка стаичка отзад. След десет минути излязох от там и затворих след себе си. Заключих. Усмихнах се подло и избързах размазаното си червила. Оправих леко роклята и се запътих към бара. Отидох до шкафа, в който се предполага, че е записът. Извадих ключодържател, на който имаше три ключа. Един беше за стаята, където бях заключила бармана. Опитах следващия, но не стана. Трябваше да е третия. Отключих шкафа и намерих касетата, на която предполагах, че барманът бе записал разговора им. Взех го и го потопих в голямата чаша с бира. След малко го взех от там и го метнах в кошчето до мен. Взех една запалка от бара и подпалих всичко в кошчето. Всички погледи се обърнаха към мех и горящото кошче. Както и този на Виктория и Джордж. Подсмихнах се и погледнах към Алисън. Трябваше да знае, че вече касетата я нямаше.
- О, това е част от един трик. - казах силно аз.
Поставих коша на бара и всички се загледаха. трябваше да измисля нещо. Обърнах се към бара и забелязах няколко напитки. Единственото химическо нещо, което научих е, че бира и уиски никога не трябва да се смесват. Но да си по купоните всяка нощ също си имаше и привилегии. Взех две напитки и ги сипах в кошчето. Цветът на огъня започна да се променя в най - различни цветове. Всички започваха да ръкопляскат. След това си се обърнаха и отново си се заговориха или затанцуваха. Аз изгасих огъня. Всичко беше станало на пепел. Едва ли Джордж имаше друго доказателство. И тъй като бармана беше заключен в стаичката си позволих да направя няколко напитки на дамите, които поръчаха.

Развеселиха ме действията на Мелани, а Джордж ме погледна ядосана. Усмихнах се и му намигнах, а той се изгуби в тълпата. Така наречения "трик" на Мелани събуди любопитството на доста от присъстващите. В момента бях сигурна за две неща. Първото беше, че Джордж ще потърси начин да си отмъсти, а второто, че щях да накарам Мелани да вкуси алкохол отново. Все още не бях решила как да го направя, но щях да импровизирам. Тръгнах към нея и влязох от страната на бармана. Помогнах ѝ да направи още няколко напитки, а след това извадих две чаши и ги поставих на плота. Направих си коктейл "Космополитън", а след това погледнах към Мелани. Тя не откъсваше поглед от алкохола, който стоеше на равтовете. Май нямаше да бъде толкова трудно да я убедя. Подсмихнах се и грабнах коктейла си. Застанах до нея и разклатих чашата си пред нея.
- Какъв коктейл искаш? Може би искаш текила.. или пък водка? - Тя поклати глава с отрицание. - Уиски? Ром? Джин? Узо? Вино? Бренди? - При всеки алкохол поклащаше отрицателно глава. - Не се ли радваш, че се върнах? Все пак знаеш, че трябва да го отпразнуваме подобаващо както преди. Няма да те карам насила, но нищо няма да ти стане само от една чашка. Наистина не приемам отказ. - Мелани ме погледна, а аз побързах да направя миличката си физиономия. - Моля те! Само една чашка.. Освен това много бих искала да ми разкажеш за себе си. Изглеждаш променена.
Надявах се да съм я убедила.

Колкото и да се опитваше Алисън да ме напие или поне да ме накара да опитам от алкохола, нямаше да стане. Нямаше да позволя нещо лошо отново да се случи. Алкохола за мен беше като проклятие. Напих се и майка ми и баща ми изчезнаха. След това Алисън. След това всичко станало с Нейтън. След това и лагера.. Кой ли знаеше пък сега какво можеше да стане. Не, благодаря. не исках повече неприятности.
- О, не.. Но благодаря все пак. - казах аз и си взех една кока кола. - Само това ще пия тази вечер.
Усмихнах се на Алисън, която никак не беше доволна. Очевидно искаше да се напием, но не можех да го направя. Нямаше да се напия отново. Чукнахме питиетата си и отпихме аз от кока колата, а Али от коктейла си. Усмихнах се и се огледах наоколо. И пред очите ми отново застанаха Нейтън и Спенсър, говорейки си сладко сладко. Какво си въобразяваше този идиот?
- Чакай ме. Сега идвам. - казах аз на Алисън и излязох от бара.
Запътих се към Нейтън и Спенсър. Колкото и да не ми се искаше да го срещам трябваше да го направя. Нямаше да му позволя да си играе с чувствата на Спенсър. Тя ми беше много добра приятелка и ако Нейтъна си мислеше, че щях да му позволя да се възползва от нея наистина се лъжеше. Това щеше да стане само през трупа ми. Което лесно можеше да се уреди, но това не беше въпросът сега. А Спенсър какво си мислеше, че прави? Казах 'и да стои възможно най - далеч от това ужасно създание, а тя се бута в лапите му. Хубаво конско щях да 'и прочета след партито.
Стигнах най - накрая до тях и хванах Нейтън за сакото, дърпайки го настрана от Спенсър.
- Какво си мислиш, че правиш? - викнах аз, но бързо намалих това. - Ако се опитваш да ми го върнеш.. Няма да стане!
- Не е това. Просто си говорим. Тя е доста привлекателна и умна. - усмихна ми се лукаво Нейтън.
- Ти нормален ли си? Да не искаш всеки да ти казва педофил, защото мига да го уредя. Тя е много по - малка от теб и баща 'и ти е най - добрия приятел, по дяволите. Какво си мислиш, че правиш с нея?! - викнах аз.
- Много добре знаеш.. - отново лукавата му усмивка зашари по лицето му и той ме дръпна към дансинга.
- Престани! - казах аз и се спрях. - Не си и играй със Спенсър. Прекалено малка е, за да 'и разбиваш сърцето. Не го прави с нея!
Той само ме погледна с тези негови очи, в които можеш да потънеш и неговата лукава усмивка.
- Стига! - викнах аз. - Чуй ме какво. Престани да си играеш с близките ми. Между нас нещата свършиха! Това е всичко! Ако те видя до някой мой познат - лично аз ще забия кол в сърцето ти. Няма да ти позволя да нараниш който и да е. А сега те искам вън от това имение. И от този град!
Нямаше какво повече да му кажа. Знаеше всичко, което мислех за него и което чувствах към него. Повече не му трябваше, за да види, че не се интересувам от него. Всичко между нас беше приключило и той много добре знаеше това.
аз се върнах при Алисън , която ме гледаше любопитно.
- Не питай, ами дай уиски. - казах аз, а Алисън с удоволствие ми подаде чаша уиски.
Аз изпих чашата на екс и си налях още една.

Бях забравила колко упорита е всъщност. И въпреки това никога не ми е било трудно да я накарам да направи това, което искам. Дълго време упорстваше, но след това го правеше. Не се и съмнявах, че това ще се повтори сега. Приех решението ѝ, че ще пие само кола и двете се чукнахме с чашите. Тя погледна хората наоколо, а аз затърсих Фред с поглед.
- Ще пиеш кола засега.. - промърморих. Казах го толкова тихо, че тя едва ли ме беше чула. Изведнъж излетя от бара и тръгна към Спенсър, която си говореше с приятелят на Фред. И тогава се сетих откъде ми беше толкова познат. Преди излизаше с Мелани или по-точно бяха гаджета. Най-странното беше откъде го познава Фред. Първата мисъл, която ми мина през ума беше, че Мелани отиде при тях, защото ревнува бившия си от Спенсър. След това се досетих, че може да го прави, защото иска да предпази Спенсър. Не на мене тия! Не се и съмнявах, че го ревнуваше от Спенсър. Мислех, че отдавна се бяха разделили, но вероятно нашата Мелани все още има чувства към него. Подсмихнах се. Явно предстоеше уникален по рода си скандал. Тъкмо си мислех, че ежедневието ми е станало скучно. Точно тогава едва влюбена двойка събори няколко чаши на плота. Преместих погледа си от Спенсър, Мелани и Нейтън на двамата влюбени. Момичето изведнъж се отръпна и хвърли едно пакетче на плота, удряйки шамар на момчето. След това си тръгна, а момчето хукна след нея. Погледнах към пакетчето. Екстази.. Нямаше как да не се изкуша. Припомних си, че заради наркотиците развалих живота си, но.. нищо нямаше да ми направи..
Плъзнах ръката си по плота и прибрах пакетчето в чантата си. Веднага след това Мелани се върна. Държах се обичайно, както и преди това. Радвах се, че най-накрая ще пие заедно с мен и веднага ѝ налях чаша с уиски, а след това тя си сипа още няколко.
- Искам тази вечер да се забавляваме така както едно време. - Подсмихнах се и стиснах още по-силно чантичката си, сякаш си въобразявах, че някой ще я взема.

- Нямаш проблеми. - казах аз и изпих още една чаша на екс.
Това на Нейтън нямаше да му се размине. Знаех аз какво си целеше и ако се опиташе да нарани Спенс както нарани мен, аз лично щях да забода добре наострен кол в сърцето му. Писна ми от малките му игрички колкото и да бяха интересни. Нямаше да се поддам отново. И само да смее да я нарани, да се счита за труп. Нямаше какво друго да искам от него.
Обърнах се към Али и се усмихнах, отпивайки от чашата с уиски. Този път не беше на екс. Не исках да се напивам до умиране. Просто вече толкова бях отрезняла след Нейтън и неговите игрички, че на Али ще 'и трябваха около девет галона уиски + текила, за да ме напие. Но едва ли щеше да има толкова. А и това, че няма да се напия не значеше, че няма да се позабавляваме както преди. О, точно обратното. Това скучно парти с маски нямаше да е толкова скучно, когато с Али се развихрим. Сложих си маската и казах:
- Така е по - интересно. - усмихнах се на Ал. - И какво толкова пазиш чантата си? Няма кой да ти я вземе. В момента сме зад бара и никой не може да ти я отнеме. - отпих от чашата.

- Не я пазя толкова. Просто тук е мобилният ми. - Казах и се усмихнах лукаво. Не бях много убедителна, но Мелани беше на път да се напие и това не ме интересуваше толкова дали е повярвала. - Отивам до банята, за да оправя грима си. Изчакай ме тук. След няколко минути се връщам.
Стиснах още по-здраво чантичката си и тръгнах към банята. За мое щастие имаше само две момичета, които оправяха грима си. Изчаках ди га излязат, а след това зарових в чантата си. Бързо намерих пакетчето с хапчетата и се погледнах в огледалото.
- Трябва да спра. - казах си. Ако някой ме чуеше сигурно щеше да ме помисли за луда. Погледнах образа си в огледалото.
- Не се опитвай да бъдеш сдържана. Всички знаят каква си. - Каза образът.
Сигурно полудявах. Правилното решение е да го изхвърля, но не можех. Отворих го и глътнах три на един дъх, а след това и останалите. Не бяха много, но след като отдавна не бях пробвала се почувствах странно, но пък приятно. Почувствах се по-щастлива и затърсих телефона си. Много добрех помнех номера на дилъра, който ме спонсорираше преди. Надявах се, че номера си беше същия. Включи се гласова поща и реших, че е по-добре да му звънна по-късно. Излязох от банята и попаднах на Фред. Прегърнах го и го целунах по бузата. Докато вървях към бара видях Хана и не пропуснах да я прегърна. Хвърлих се и в обятията на някакъв непознат, но веднага след това отидох при Мелани. Задуших я с мечешка прегръдка и си направих още един коктейл. Изпих го на екс и веднага след това грабнах две бутилки уиски от рафта. Подадох едната на Мелани, а след това я задърпах към дансинга.
- Хайде, да се разкършим!
Двете започнахме да танцуваме, но веднага след това мярнах една групичка, която гледаха нещо на един айфон. Хванах ръката на Мелани и я дръпнах натам.
- Какво правят? - Тя вдигна рамене и дойде с мен. Попитах групичката какво правят, а те ми казаха, че гледат порно. Порно ли? - Какво е порно? Оууу! Това е чукане. Да, да вярно. Какви боксерки има само! Отлично оформят секси задника му!

Алисън изведнъж започна да се държи много странно. Започна да прегръща познати и непознати и да се държи като 8 годишно дете. Ако Фред я види така кой ли знаеше какво щеше да си помисли и можеше да обвини мен, че съм я напила. А това не си беше така. Алисън не можеше от два или три коктейла да се напие. Това си беше психически, физически, химически и алисънки невъзможно. Просто нямаше как да стане. Виж, аз можех да се напия и само с десет чаши уиски или текила или ром или какъвто и да е алкохол и можех и чак на тридесетата чаша да се напия. Но при Алисън това си беше невъзможно. Напиваше се чак към десетия коктейл. Не и след третия. Което ме караше да мисля, че р взела нещо друго. Нещо, което не трябва да взима. Щях да 'и кажа, че не бива да го прави и да 'и помогна да спре ако иска, но животът си бе нейн. Ако искаше да ме напусне отново и този път наистина него го направи. Аз ще знам, че съм се опитала да я вразумя и този път няма да се обвинявам, когато ми съобщят, че е мъртва. Дали било от свръхдоза или от каквото и да е.
И наистина не знам какво 'и става, но аз няма да се излагам пред целият град. Дръпнах я за ръката и я погледнах.
- Каквото и да ти кажа до утре няма да го запомниш, затова сама взимам мерки. - казах аз и я хванах за ръката.
Взех от бара чантата си, казах чао на Хана и Каталина и с Алисън излязохме от имението. Ако се напивахме да се напивахме някъде другаде, а не точно в имението, за да може да се отървем след това. Примерно аз съм била у Алисън, така де Виктория, а тя е била у нас. И е решено. А тя утре щеше да си го получи от мен за това, което използва.

» Дневникът на Фред Уайнхаус
» Имението "Winehouse"
» Имението "Ленър"
» Имението Дейвис
» Имението Джаксън