Имението "Уайнхаус"

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Уайнхаус" Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

Събудих се и започнах да опипвам по нощното шкафче, надявайки се да намеря часовника си и да видя колко е часа. След като го напипах отворих очи. Видях, че съм станаха по-рано от необходимото, но днес беше много различно. Бях изключително радостна сякаш щеше определено да се случи нещо хубаво. Дали татко вече се беше събудил? Измих зъбите си и се облякох набързо. Излязох от стаята си и съзрях Хелена, която поливаше цветята в коридора. Помахах и с ръка, а тя ми се усмихна нежно. Днес беше един мечтан ден, който щях да прекарам само с брат ми и татко ми! Какво по-хубаво от това? Заслизах надолу по стълбите. Брат ми, дойката и баща ми сигурно вече бяха долу в градината на закуска. Забързах се и излязох навън, но там беше само татко, стоящ на една пейка при това съвсем самотен. Как може в такъв хубав ден той да е тъжен? Трябваше да го успокоя.
- Слънчо! - извиках и дотичах при него, прегръщайки го.

Бях станал рано и нямах особено настроение. Днес имахме планове с децата, но на мен ми беше тягосно. Днес беше годишнина от деня в който избягахме с жената на живота ми. Като се замисля сега.... защо стигнахме до тук? Тя щеше да бъде добре и да се грижи за Луна, а братчето и Том въобще нямаше да съществува. Какво се случи в деня на раждането? Та аз бях вампир? Какво стана? Трябваше да я превърна навреме. Тя беше просто магьосница. Трябвало е да има някакъв лек. Тъкмо щях да ставам и да ида на гробищата, когато до мен дотича Луна. Тя не беше моя истинска дъщеря, но аз много я обичах и се грижех за нея като за свое дете.
- Слънчо! - извика тя и ме прегърна.
- Слънчице! - усмихнах и се и тя седна до мен. - Защо си станала толкова рано?

- Ами исках да те изненадам и да дойда да те събудя. Знаеш ли.... - замислих се и той ми се усмихна, когато погледна към мен. - Ще ида да събудя Джордж. - казах това набързо и се обърнах, когато татко ме хвана за ръката.
Погледнах го с недоумение. Какво има? Слънчо винаги ми казваше да не притеснявам особено Джордж. Той беше на години почти колкото мен, но работата не беше там. Джордж дойде в тази къща депресиран. При катастрофа умряха родителите му, но той оживя и единственият му близък роднина беше Слънчо, а именно братовчед му.
- Джордж излезе. - промърмори Слънчо.
- О, добре. Аз ще отида при брат ми, ами ти?

- Како, какооо! - За малко щях да падна по стълбите, но успях да се хвана за дръжката. Знаех, че Джени трябваше да е в градината и затова бях тръгнала натам. Просто трябваше да чуе това. Принципно пренебрегва това, което и казвам, но това наистина беше важно. Излязох от кухнята. Вяло успях да поздравя прислужницата Аня, но това не беше от значение сега.
Изтрих бързо останалите сълзи от лицето ми и тогава съзрях Джени, моята сестра.
- Како, просто след като чуеш това няма да повярваш. - Тя ме погледна и ми направи тъпо изражение. - Не, не сериозно. Чух татко да си говори по телефона. И този път не си измислям като с онази госпожа Ленър, която му нахалстваше постоянно. Най-лошото е, че май възнамерява да се жени. Можеш ли да повярваш? Да се ожени? Говореха си с мили думи и той постоянно повтаряше колко много я обичал и....

- Какво как така ще се жени? Той не може да се жени. Той ми обеща, че никога няма да го направи. Анита кажи ми, че се шегуваш, моля те! Не е възможно да се жени. Той много обичаше мама. Ти даже не си я виждала. Тя беше най-прекасната жена, която съм виждала и Слънчо никога не би я заменил с друга. Дори и майка ни да е мъртва, той няма да се ожени убудена съм. Сигурно е ставало въпрос за Джордж. Той постоянно се чуди с коя да подхване. Пък и....
- Къде се е чуло и видяло Джордж да се жени? - запита ме Анита, ядосана, че не и вярвам.
Беше истина. Тя не можеше да лъже чак толкова дълго. Слънчо наистина щеше да се жени.... но за коя? Не усетих кога сълзи рукнаха от очите ми. Прегърнах мигом Анита, която съща плачеше. Тя тихо ми прошепна:
- Не исках той да се жени.
- Аз..... също. - казах едва чуто, но знаех, че тя ме е чула.

- Хей деца, какво ви става? - каза с насмешка Джордж. - Защо сте се размекнали?
Всъщност така или иначе не му пукаше за тях. Искаше просто да изглежда любезен. Чесно казано от доста време не си беше намирал някоя за една вечер, а преди го правеше редовно.
- Защо не отидеш при някоя да ти лапне дръжката? - попита ме Анита.
Ухилих се и я вдигнах във въздуха.
- Дали кака ти не ти е разказвала за тези неща? А може би знае от личен опит? - Засмяхме се, а Джени се намуси както често правеше. Веднага я игнорирах и реших да тръгвам, защото вероятно щях да закъснея.
- Е, Джордж изчезва. - казах на момичетата и се обърнах, когато Джени извика зад мен.
Мигом се обърнах и направих ядосана физиономия.
- Татко ще се жени.
Тези думи се забиха като игли в мен. Ще се жени? Той? За коя? Засмях се гръмогласно, мислейки, че се шегуват вероятно.

Трябваше най-накрая да им кажа. За втори път бях толкова влюбен, че направо бях заслепен пък и бях сигурен, че децата много биха се радвали. Все пак те бяха отгледани без майка, а само от баща, а аз не можех вечно да им бъда баща. Чувах, че Джордж се смееше. Всъщност чух целия разговор. Тези прислужници направо ме изкарват извън контрол. Сега щеше да бъде по-трудно да им съобщя, че скоро ще се женя. Пък и съм сигурен, че Джордж и Анита ще разберат, но не мисля, че ще е толкова лесно и с Джени. Просто трябваше да я поканя у нас и съм сигурен, че щяха да се разберат отлично.
- Джордж, момичетата са прави. - казах изведнъж. Мисля, че това е единствения удачен момент, за да се включа в разговора им. Игнорирах насмешливото изражение на Джордж и погледнах към момичетата. Те бяха затаили дъх. От очите на Джени се отрониха сълзи. Прегърнах ги.
- Спокойно, деца. Нищо няма да се промени. Просто ще имате нещо като нова приятелка, която ще живее у нас. - обясних им спокойно.

- НО АЗ НЕ ИСКАМ НОВА ПРИЯТЕЛКА! НЕ ИСКАМ НИКОЙ ДА ИЗМЕСТВА НАШАТА МАЙКА! НЕ НИ ТРЯБВА, МОЖЕМ И САМИ ДА СЕ СПРАВИМ, НЕ СМЕ МАЛКИ! - разкрещях се и тогава разбрах какво трябва да направя. Направих се, че падам и че ми става лошо. Погледнах към Джени умолително и паднах на земята със затворени очи. Чух писъка на Джени. Искаше ми се да и кажа, че това е само, за да не се ожени, но нямаше как. Ако изведнъж проговоря или се изправя на крака, всички щяха да разберат, че се преструвам. Усетих силни груби ръце, които ме повдигнаха. Сигурно бяха тези на Джордж.
- Бързо, Джордж качвай се горе. - извика татко.
Той тръгна с мен. Знаех си, че беше той. После ме поставиха на легло и реших, че е време да отворя очи. Отворих ги внимателно и завлачено прошепнах:
- К-кааакво станааа?

- Анита, тихо! Недей да говориш. Толкова се притеснихме за теб. Припадна в градината. - казах аз с уплаха и погледнах към Слънчо, който също беше много притеснен и отчаяно държеше ръката на Анита. Погледнах към Джордж. Той просто стоеше до вратата и незнайно защо се усмихваше, сякаш всичко това беше шега. Идваше ми се да му се разкрещя и да го разкарам от тук, но чесно казано не ми пукаше. Той не беше никак сериозен човек и въобще не подхождаше на рода ни. Всъщност той както знаете не беше от нашето семейство, просто го бяхме приютили. Бяха братовчеди със Слънчо.
- Джордж това не е смешно! - не се сдържах накрая и го скастрих. Точно тогава Слънчо излезе от стаята и слезе долу, за да отвори на лекаря. Погледнах към Джордж в очакване, а той се приближи към нас и каза:

- Не го прави повече. Наистина притесни баща си. - казах на Анита, игнорирайки думите на Джени. Тя винаги се връзваше на всичко.
Анита потрепна, но аз и се усмихнах, което означаваше, че нямам намерение да я упреквам сега. Само трябваше да си признае и работата ми беше свършена.
- Но аз исках само да.. - прошепна тя, толкова нежно както водата отмиваше пясъка от бисерите.
- Само да знаеш, че това няма да накара баща ви да не се ожени. Повярвайте ми, познавам го много по-добре от колкото вие и ви препоръчвам да не прилагате малките си номерца тук. Точно с тези ваши издънки, Фред ще поиска още повече да си намери съпруга, защото си мисли, че не може да се грижи сам за вас и заради това на вас ви прилошава и тем подобни. Той си мисли, че не може да ви разбере. Именно за това търси съпруга.
Джени ококори очи и погледна ядосано към Анита, която в този момент стоеше като потресена.

- Но аз исках само да.. - Джордж ме прекъсна, а аз се разплаках. Как беше разбрал? Какво искаше от мен? Аз просто исках татко да не се жени за онази жена. Пък и Джени го искаше, а сега ме упрекваше. Станах от леглото и отидох при Джордж.
- Моля те, не казвай това на татко! Ако разбере ще полудее и така това, което искам въобще няма да стане! Моля те, и ти Джени! Не казвайте и всичко ще бъде наред! Обещавам!
- Само да знаеш, че това няма да накара баща ви да не се ожени. Повярвайте ми, познавам го много по-добре от колкото вие и ви препоръчвам да не прилагате малките си номерца тук. Точно с тези ваши издънки, Фред ще поиска още повече да си намери съпруга, защото си мисли, че не може да се грижи сам за вас и заради това на вас ви прилошава и тем подобни. Той си мисли, че не може да ви разбере. Именно за това търси съпруга.
Разплаках се. Не исках да става така.
- Но какво да направя за да не се ожени?

Едвам се прибрахме. Краката ми не ме държаха, а Фред настояваше да се разходим по плажа след сватбата. Когато влюзох в стаята, първото нещо, което видях беше леглото. Идваше ми да се просна на него и да заспя завинаги. Главата ме болеше от алкохола, който изпих, но дори и той не ми помагаше да забравя за случката с Мелани. Трябваше да се радвам, че бях успяла да я излъжа, но ме побиваха тръпки, когато си помислех, че тя сигурно продължава да се съмнява в мен. Можеше да се рови, но щях да се погрижа да не разберат нищо. Излязох от стаята ни, когато Фред влезна да се къпе. Отидох в трапезарията. Беше тъмно нямаше никой или поне аз не видях. На масата стоеше бутилка шампанско пълно до половината, защото бяхме пили преди да се качим. Взех една чашка и си налях още. Огледах отново масата, дивана, телевизора, шкафа и всички останали скъпи предмети в тази стая.
- Е, това ли искаш? Пари или щастие? - прошепнах тихо, говорейки си сама. Едва ли съм била луда, но от толкова алкохол можех да стана доста повече от луда.
Усетих стъпки зад себе си, но не се обърнах.

Излязох от банята и видях, че Виктория я няма. Сигурно пак беше отишла да пие. Днес алкохола явно и беше дошъл в повече. Излязох от стаята и затворих тихо вратата, за да не събудя децата от горния етаж. Влязох в голямата трапезария и видях Виктория. Гледаше отвън през прозореца с чаша шампанско. Продължаваше да пие. Промъкнах се, надявайки се да не ме чуе, но когато паркета изскърца усетих, че тя вече беше разбрала, че има някой, но така и не се обърна.
Отидох до нея и я прегърнах през кръста.
- Скъпа, хайде да си лягаме вече. Стана късно. - След като казах това, взех чашката от ръката й и я оставих на масата. След това взех Виктория на ръце и я занесох на леглото в спалнята.

Отпуснах се в ръцете му, но това, че взе чашата от ръцете ми, ме ядоса. Въпреки това не казах нищо, пък и не можех да мисля за нищо. Минута по-късно вече усетих студената копринена материя на чаршафите. Обърнах се към Фред, който вече беше легнал. Нямах сили да се преобличам и все още бях с лилавата рокля след сватбата, но пък нямаше да легна така. Всъщност беше ми доста скъпа тази рокля и не мислех да я мачкам. Станах тихо като ми се стори, че Фред беше заспал. Отворих гардероба и намерих сатенената червена рокля, която беше моята пижама. Върнах се обратно в леглото, когато видях, че Фред не спеше, а гледаше към мен.
- Е, ще заспиваме ли? Всъщност съм.. доста уморена. - казах му с усмивка и се обърнах на другата страна, но в този момент усетих топлата му ръка върху тялото си.

Не издържах вече. Знаех, че сме женени и тя винаги ще бъде моя, но се опасявах, че мога да я загубя. Не знаех защо мислех така, но имах някакво усещане. А и това беше първата ни брачна нощ. Положих ръката си върху бедрата й и бавно плъзнах ръката си под тънката й нощница. Усетих, че не спеше, но беше затворила очи сякаш не усеща нищо. Гледах я доста време докато накрая не се доближих толкова близо до нея. Целунах я страстно по устните, а най-много се изнедадах когато тя отвърна на целувката ми. Значи не спеше. Притиснах я към себе си. Започнах да я целувам по врата и по гърдите. Знаех, че никога няма да я загубя.

Разбрах веднага какво иска и се отдъпнах от него. Той ме погледна с недоумение, но аз просто се усмихнах и започнах да се чудя какво да направя. Първото нещо за което се сетих е да отида да си взема душ, но това не оправяше нещата. Той вероятно щеше да ме изчака. Погледнах към него и казах набързо, но не бях сигурна дали ще ме разбере:
- Виж, скъпи.. днес съм много уморена. Нека някой друг път. Имаме цял живот пред себе си. Кимнах и го целунах по устните. - Обичам те, лека нощ.
Той не каза нищо в този момент, но по-късно ми се стори, че прошепна "Лека нощ." Добре сега се бях измъкнала. Ами другите вечери? По дяволите, ние бяхме женени.

От Мелани и останалите разбрах, че Алисън е имала сестра-близначка тоест двойничка. Или по-точно били тризначки. Когато разбрах просто не можах да повярвам. Мелани сподели, че приликата била просто ужасяваща, но и двете били с тъмни коси. Може би само Али е била руса. Но като се замисля нейното русо беше най-превъзходното, което бях виждала някога. Дълго време мислех дали да не се отбия до домът на близначката на Али, която наскоро се ожени. След като хванах такси и то ме докара тръгнах мигновено към двора на къщата, който беше много хубав, а огромната му порта беше открехната. Влязох набързо вътре и се огледах. Градината беше превъзходна, омайна и красива. Качих се по стълбичките и когато мислех да звънна на входния звънец не посмях. Каква бях аз, че да се натрапвам в дома на момиче, което не познавам, но прилича досущ като най-добрата ми приятелка? Трябваше да го направя. Тя поне и е била сестра и може би знае повече от това, което знам аз. Точно когато смятах да натисна звънеца, вратата се отвори.

Смятах да отскоча до дома на майка ми и набързо сложих най-важните си неща в чантата, която си беше достатъчно пълна и хукнах надолу по стълбите. Фред беше отишъл в Холдинга, а децата и Джордж бяха на училище, което беше перфектно. Само прислугата притеснено обикаляше из къщата и любопитно поглеждаха към мен, но когато ги стрелнех с поглед забързано продължаваха работата си. С Фред трябваше да поговорим относно тези клюкари, но не сега.
Грабнах палтото си от закачалката и отворих входната врата. На прага стоеше момиче с дълга черна коса почти до кръста, което познавах толкова добре. По дяволите, това беше Емили! Какво търсеше тя тук? Нали уж бях убедила Емили, че аз съм В И К Т О Р И Я, а не Алисън. В такъв случай.. мислех, че няма да се срещнем никога повече. Като казвам никога, имам впредвид не да не се засечем, но.. уфф няма значение. Трябваше да разбера дали подозират нещо.
- О! - направих се, че казвам изненадано и я огледах отдолу-нагоре. - Ти трябва да си Емили. - направих се, че питам, но всъщност звучеше, че съм доста убедена в думите си. След като тя кимна и ме погледна притеснено аз побързах да ѝ отговоря. - Сестра ми ни е говорила за теб.. преди да стане инцидента. - казах артистично и ми се стори, че Емили не подозира абсолютно нищо. Точно тогава забелязах, че я бях държала доста дълго на вратата и можеше да ме помисли за негостоприемна. - Ъм, влез. Съжалявам, но когато видя някой близък на сестра ми и се чувствам ужасно и сещаш се.. - замълчах. Знаех, че ще разбере. Да не говорим, че по онова време тя беше тази, която ме разбираше най-добре.

Мелани и останалите ми приятелки бяха прави. Приликата беше просто уникална. А като се сетя, че всъщност са тризначки. Дори могат да се разменят. Като си помислих това ме обля вълна от желание момичето, което стоеше пред мен да е Али и някъде вътре в мен усетих някаква надежда, но щом до сега не ни беше казала нищо няма как да е тя. А и тя не би бягала от нас. А и намериха трупа и.. нали така? По начина по който ме "посрещна", разбрах, че явно е тръгвала за някъде и се почувствах неловко заради това, че ще се наложи да я забавя. Седнах на едно от меките кресла в трапезарията и притеснено погледнах към нея. Тя седна срещу мен и ме погледна с очакване.
- Не дойдох тук, за да ти навявам спомени или да те разпитвам както правят всички. - започнах ужасно притеснено. - Помислих си, че и на теб ти е трудно, за да го изживееш както и на мен. - продължих. Ами ако Али и беше казала всичките ни тайни? И това, че бях лесби. Не, дано не е казала това на сестра си.....

Каквото и да ми говореше Емили я познавах толкова добре и знаех защо е дошла тук. Искаше да разбере какво знам като "сестра" на Алисън и вероятно искаше да ѝ разкажа историята си. Все трябваше да измисля нещо, въпреки, че не бях мислела по този въпрос. Просто може би ще трябва да я излъжа. Това винаги ни е сближавало..
- Виж Ем.. - казах, а Емили ме погледна учудено. Да, преди я наричах така, но не само аз.. останалите също. Това не беше толкова голяма улика, нали? Чудесно. - Знам, че ти е тъжно за Алисън, но има доста други неща в живота, за които трябва да мислиш. Поне веднъж откакто Али изчезна, не си ли се чувствала сякаш си по-добре когато я няма? - Попитах я, но това не ме вълнуваше толкова. Исках да разбера какво ще ми отговори тя на този въпрос. Ако питах Мелани или Спенсър те щяха да потвърдят въпроса ми, но Ем беше различна. Не само с това, че беше обратна.
Емили мълчеше сякаш не знаеше какво да отговори. Разбира се, и тя подвърждаваше това твърдение.
- Али ми беше говорила много за вас. - започнах, правейки се, че съм заинтересована. - Не се учудих, че тя не ви е говорила за мен и другата ни сестра Елена. - замълчах. Сега сигурно щеше да ме попита защо, но на това можеше да ѝ отговори само Алисън, която всъщност бях АЗ.

Виктория определено криеше нещо, което Али и беше казала вероятно. Ами ако тя беше Али? Трябваше да й каже просто и аз нямаше да й се сърдя за нищо и съм сигурна, че и другите мислят като мен, но това не беше Али! Вече бяха открили тялото й. В гората до моста от който падна при онази злополука. С Мелани бяха сами на моста, а ние с Хана вървяхме отзад и бяхме доста пили, когато тя падна...... от моста!! Това беше най-ужасното нещо, което можеше да ми се случи! И все още не можех да го преживея. Всяка вечер си повтарях, че Али повече никога няма да се върне и ще трябва да се науча да живея без нея, но всеки път когато се сещах какви неща правехме заедно. Не знаех какво да мисля.
Без да се усетя, очите ми се насълзиха и инстинктивно прегърнах Виктория. След дълго мълчание усетих, че и тя постави ръката си върху гърба ми. Толкова ми се искаше това да беше Али!

Знаех много добре, че това си беше Ем. Емили, която аз познавах може би най-добре от всеки друг, с която се бяхме запознали още в началото на шести клас, както и с другите разбира се. Но Ем беше различна. Може би тогава просто не съм оценявала колко много ме е обичала и колко много е държала на мен. Имахме толкова много хубави мигове. Още от както се играехме на криеница в задния двор на Мелани, а след това ходехме да пушим с по-голямата доведена сестра на Хана. През цялото време се забавлявахме. Събирахме се вечер в големия хамбар и пяхме песни, наливахме се с алкохол и споделяхме тайните си, защото именно те ни сближаваха.
Може би щеше да е по- лесно да им кажа цялата истина и какво се беше случило с мен. Да им кажа, че аз съм Алисън.
Без да се усетя сложих ръката си върху гърба на Ем, но след това веднага я придърпах обратно и се отдалечих. Това не трябваше да става.

Това определено беше за мен най-удобния миг. Бях със стария си бански пред басейна зад къщата ни. С часове гледах красивото тяло на Джордж, но не смеех да отида при него, защото се чувствах зле. Мислех си, че съм много дебела и едва ли ще му харесам с този бански, а може би гърдите ми бяха прекалено малки, а той харесваше по-големите. Баща ми всеки ден ми повтаряше да се опитам да се сближа с новата му жена Виктория, която буквално беше двойничка на Алисън, но аз не смеех дори да я заговоря. Всяка сутрин си казвахме просто едно добро утро или здравей и нищо повече. Рядко закусвахме заедно, обикновено тя излизаше мистериозно сутрин пък и аз не мислех да се сближавам толкова с нея.
Сега имаше нещо по-важно и това не беше Виктория, а Джордж. Обожавах да гледам как водата се стичаше по тялото му. Трябваше да отида при него. Грабнах един поднос със налят студен чай, който вече сигурно не беше чак толкова студен и отидох при него.

С часове лежах на шезлонга с новите си маркови очила, като от време на време влизах в басейна да направя няколко обиколки. На няколко пъти забелязах Спенсър, която така и не посмя да излезе, но не казах нищо и се направих, че не съм я забелязал. Мислите ми бяха отнесени към една точка и тази точка беше Виктория. Наистина имаше нещо странно в нея, а аз не спирах да мисля за нея. Минаваха ми всякакви мръсни мисли, но веднага след това ги прогонвах като се сещах, че е жена на братовчед ми. Той не заслужаваше такава жена. Или аз го подценявах...
След около още час Спенсър най-сетне излезе от бараката и донесе по една чаша студен чай.
- И по какъв повод? Да не би нашата Спенсър най-накрая да си е намерила гадже и да го крие от Джордж? - направих подигравателно гримаса, а Спенсър свъси вежди.
- Е, споко. И Джордж си е намерил. - Спенсър ме погледна изненадано. - Е, не за постоянно.
Засмях се.

» Дневникът на Фред Уайнхаус
» Имението "Winehouse"
» Имението "Ленър"
» Имението Дейвис
» Имението Джаксън