Коледно-новогодишно парти

Мъгъл Брой мнения : 3

Всички са поканени!

В интернет случайно попаднах на статия за коледно парти в Мистик Фолс, на което можел да отиде всеки безплатно. Първо си помислих да си остана вкъщи, но не исках да прекарам Коледа сама, и реших да отида. Извадих си най-подходящата рокля за този случай, сложих си тънка червена диадема на косата, обух си черни токове и докато се чудех какво да си облека като връхна дреха, случайно попаднах на дълго палто, което беше тъмно червено и много отиваше на роклята ми. Гримирах се и излязох. Стигнах с такси и когато влязох в залата, където щеше да бъде коледното парти видях, че има много малко хора. Извадих телефона си от вечерната ми чантичка и видях, че има още 30 минути до започването. Не знаех, че съм подранила толкова. Взех си чаша уиски и седнах на една от многото маси, които бяха допрени до стената, и зачаках да видя някой познат. Хора влизаха и излизаха, но не познавах никой от тях. Няколко младежа се опитваха да седнат при мен, но аз най-спокойно ги лъжех, че масата вече е заета. Накрая се отказах да чакам и станах, за да си тръгна, но видях Виктория, която влезе с едно русо момиче, което не познавах. Както винаги изглеждаше зашеметяващо, и колкото и да бяхме еднакви, тя винаги ме засенчваше по красота. Не знаех как го постигаше, но не исках да питам, тя щеше да си помисли че `и завиждам. Виктория погледна към мен и аз `и се усмихнах и тръгнах към нея, но тогава влезе и Фред. Застинах за момент, защото не го бях виждала от онази нощ, но щях да се направя, че нищо не е станало. Имаше време за отмъщение, но нямаше да бъде точно тази вечер. Отново тръгнах към сестра си, като се правех, че не забелязвам Фред.

Вкъщи ми беше много скучно и не знаех какво да правя. Сетих се, че преди няколко дни бях получил покана за едно коледно парти и реших да отида. Но определено ми липсваше нещо... жена, разбира се.
Грабнах телефона си от нощтното шкафче и започнах да се чудя на коя да звънна. Накрая Спенсър сама ми се обади и ме покани да отидем на коледния купон.
След около час Спенсър вече се беше приготвила и излязохме от имението. Качихме се в колата и запраших по заснежените улици с висока скорост. Благодарение на това, след няколко минути вече се намирахме пред сградата, където щеше да се проведе коледното парти. Веднага щом паркирах Спенсър скочи от колата и тръгна към залата. Зачудих се дали да не си остана в колата, но точно тогава съзрях една много позната фигура да влиза в залата. Слязох от колата и тръгнах след нея. Точно тогава тя съзря Виктория и Фред и тръгна към тях. Проврвях се през тълпата, за да стигна до нея.
- Елена! - извиках.
Тя се обърна и аз успях да я настигна.
- Охо, Елена! Не знаех, че си падеш по такива места.

Много обичах да ходя на партита и тържества и много се зарадвах когато Джордж ме покани да отидем заедно. Веднага се приготвих и облякох най-хубава си бална розова рокля за купона. Надявах се, че с нея ще мога да се харесам на Джордж. В седем часа излязохме от имението и се качихме в колата. Джордж започна да кара с висока скорост, но на мен ми харесваше и ми стана приятно. След няколко минути вече се намирахме пред залата, където се провеждат градските купони. Докато Джордж паркираше видях Лекси Брансън и станах нетърпелива. Радвах се, че тя е дошла и ще има с кой да си правя компания. Веднага щом колата беше паркирана, аз скочих и се затичах след Лекси.
- Хей!
Развиках се след нея и привлякох вниманието и. Тя се върна обратно и дойде при мен.
- Как си? Какво си правиш?

Страшно много обичах да ходя по купони. Честно казано напоследък въобще не бях ходила и много се зарадвах когато чух, че ще има парти по случай Коледа. Без да се колебая се приготвих и излязох от вкъщи. Нямах своя кола и единствения начин да стигна до залата, в която се провеждаше партито беше с автобуса. Точно тогава зърнах автобуса на завоя с бавна скорост към спирката, която се намираше на около десет метра от разположението ми. Наложи се леко да ускоря крачката и дори да се затичам, за да успея да го стигна.
Вътре беше много претъпкано, но си заслужаваше. После пък щях да се забавлявам и ако имам късмет да се срещна с някой познат, който да ме докара до вкъщи. Пътувах близо двадесет минути и замалко да изпусна спирката си. Този квартал ми беше изключително непознат. Бях идвала тук само два пъти. Насочих се към сградата, в която се провеждаше партито. Точно тогава чух глас зад себе си. Обърнах се. По дяволите, Спенсър! Върнах се обратно назад и я прегърнах.
- Добре съм. Ти как си, Спенс? Покрай мен нищо интересно. Сама ли дойде дотук? - Попитах я и погледнах към осветена зала. - Хайде да влезем вътре.

Честно казано напоследък въобще нямах време за такива партита, но Лекси успя да ме разубеди да се появя на това парти. Някак ме успокояваше факта, че Виктория ненавижда тържества с толкова много хора и вероятно нямаше да дойде. Не, че не съм искал да идва, но близо месец вече сме скарани, а и покрай слуховете за нея и президента. Не, че вярвах на тях, но на всяко място покрай, което минех изникваха журналисти и ме разпитваха какво мисля за този слух. Исках да се оттърва от всичко това поне за малко. И ето това беше шансът ми. Изчаках Спенсър и Джордж да тръгнат, а след тях тръгнах и аз.
За няма десет минути пристигнах и едвам намерих празно място на паркинга.
Влязох в залата и се огледах. Точно тогава видях Елена. Погледите ни се засякоха, но тя веднага отклони нейният и се обърна назад, защото някой я беше повикал. Исках да й се извиня за онази ужасна вечер, но не знаех как. Решително тръгнах към нея, но се спрях когато ги видях заедно с Джордж. Може би просто си говореха, нали? И къде е Спенсър?
- Здравей Елена. - измърморих и отидох до тях

Трудно успях да разубедя Суки да дойдем на това парти. Не ме разбирайте погрешно! Наистина не харесвам такива тържества, на които има толкова много хора на едно място. Всъщност го правех заради Суки. Усещах, че имаше някаква тревога на раменете си. Никога не съм настоявала някой да ми казва нещо, което не желае. Целта ми беше и двете поне за една вечер да се оттървем от проблемите си и да се позабавляваме. Зарадвах се когато се съгласи и веднага запалих колата към имението.
Докато Суки се колебаеше какво да си облече, аз унесено четях статията в сутрешния вестник за мен и Джак. Може би ще ви се стори странно, но не съжалявах за нищо. Нито за жълтите клюки, нито за журналистите, които ме преследваха постоянно. Знаех, че всичко това си има цена. Гледах толкова унесено снимката, на която танцувахме с Джак, че се наложи Суки да ми изкрещи, че е готова.
- Да, да тръгваме. - Измърморих под носа си и хвърлих вестника на леглото.
Качихме се в колата и бавно подкарах по заледените улици. Не харесвах високите скорости, заледените улици още по-малко. Бих казала, че пристигнахме бързо, макар, че карах по-бавно. Паркингът беше препълнен и ми беше трудно да намеря свободно място, на което да паркирам колата си. Почакахме доста докато един "любезен" господин ни освободи мястото си. Веднага след това слязохме от колата и се запътихме към силно осветената сграда, която се издигаше пред нас. Когато влязох вътре видях много познати лица. Суки тръгна към бара, за да ни вземе питиета, а аз се насочих към Джордж, Елена и Фред, които си говореха сладко.
- Добър вечер. Честита Коледа! - казах им и дръпнах Фред за ръкава - Трябва да си поговорим с теб.
Той понечи да възрази (знаех, че не му беше никак приятно да изглежда като мъж под чехъл, но ситуацията го налагаше), но аз го дръпнах настрани.
- Знаеш ли.. мислих дълго време и се спрях на мнението, че трябва да се разделим.
Изненадах се, че тези думи бяха казани от самата мен. Не осъзнавах как съм могла да кажа такова нещо с огромно спокойствие. Не исках да ме разбира погрешно.
- Виж.. просто забрави. Ще говорим някой друг път.

Някой извика името ми и аз веднага се обърнах в посока на гласа. Видях Джордж, който си проправяше път между хората, за да стигне до мен. Докато се усетя, той вече бе до мен. Усмихнах се и му отговорих:
- Не знаеш много неща за мен, миличък.
Фред дойде при нас точно когато казах "миличък". Ха, да види сега! Поздрави ме тихо, а аз нямах представа какво се очаква да кажа.
- Прекъсваш ни, Фред. - казах твърдо, но мило. Държах се безразлично към него, но отвътре горях и крещях. Не знаех дали ще издържа да се преструвам през цялото време. За щастие се появи Виктория, която дръпна Фред настрани от нас. Джордж каза нещо, но аз не го чух. Опитвах се да събера мислите си в едно и да се успокоя. Съвсем скоро се съвзех и погледнах Джордж като му се усмихнах съблазнително. Явно отмъщението ми можеше да стане и тази вечер. Засега всичко вървеше идеално, но не изключвах вероятността всичко да се обърка в последния момент.

Много ме изненада тонът на Елена. Никога преди не беше разговаряла така с мен. Знаех, че съм виновен и ми е обидена. Знаех, че трябва да й се извиня, но това нямаше как да стане ако продължавам да правя всичко, което Виктория поиска.
Точно когато си мислех за Виктория, тя се появи. Настоя да говорим точно когато смятах да поговоря с Елена насаме. Опитах се да възразя, но тя рязко ме дръпна встрани. Срази ме това, което чух.
- Не може току-така да казваш това. Какво е станало? Знаеш, че цялата вечер няма да престана да мисля за това, което ми каза току що.
От една страна чувствах сякаш имах буца заседнала в гърлото, а от друга бях щастлив, защото обичах Елена.
- Може би така е по-добре. - тя тръгна да обяснява нещо, но аз сложих ръка пред лицето си - Благодаря, че развали настроението ми за цялата вечер. Утре ще пусна молба за развод. Приятна вечер!
Върнах се обратно при Джордж и Елена. Бузите ми пламтяха.

Лежах в чуждото легло и гледах непознатия гол мъж сравнително спокойно. Той отиваше до банята, а аз се възхищавах на стегнатото му дупе. Мразех тези ситуации. Сега щях да си тръгна, а той да остане в миналото без дори да научи името ми. А беше толкова добър тази нощ. Дали не бих могла.... Мнеее. Ще оставя всичко на случайността. Ако го видя отново, добре - секс до дупка. Ако ли не, ами пак добре - ще срещна някой друг.
- Хей красавице... - Дочух гласа му премесен с течащата вода. - Ще имам ли удоволствието да видя божественото ти тяло на Коледното парти!? - И идея си нямаш, колко божествено е моето тяло.
- Ако ме беше попитал вчера, бих ти отговорила отрицателно. Но днес съм точно на противоположното мнение.
- Нима онези двамата от сватбата са те накарали да промениш мнението си?
- Оставам този ти въпрос без коментар.
- Ще оставиш ли без коментар и поканата ми да се изкъпем заедно.
- Не ще го коментирам. - Отговорих точно зад него. Той се обърна, а стичащата се вода по голото му тяло подчертаваше всяка негова линия. Чух се да изръмжавам леко. Добре, че неговия слух не беше толкова развит като моя или пък се прикриваше перфектно. - Въпреки, че гледката ме изкушава неимоверно много, трябва да откажа. Тръгвам си.
- Но.... - Поставих показалеца си върху меките му устни.
- Шшшшт. - Усмихнах се аз. - Ако си късметлия, ще ме видиш отново. - Скоро след това вече бях в хотела. Набързо се намъкнах под душа.
Седях по хавлия и се чудех какво да правя. Не мога да се крия вечно в тази стая, за да не се натъкна на Джейсън или пък Чък. Кръвта на Арес течаща във вените ми няма да ми го позволи. Може би е добра идея да се появя на това Коледно парти. Трябва да се запозная с нови хора, трябва да си намеря и нови приятели.
Наложи ми се да преровя целия си багаж. Не мога да си позволя да ме видят с един и същи тоалет два пъти. Може би съм прекалено префърцунена или превзета. Но какво да се прави. Мразех да се повтарям и мразех някой да пипа нещо мое. Ето я, перфектната рокля за това събитие. На бързо се гримирах, изправих си косата и се облякох. Сложих един любим пръстен и грабнах дамската си чантичка.
Малко бавно намерих мястото, но вече бях тук и нямаше връщане назад. Отворих двойната врата и влязох в помещението, а роклята ми се носеше ефирно зад мен. Огледах се бавно и забелязах всички вперени в мен очи. Усмихнах се леко и каза на по-висок тон.
- Честита Коледа на всички!

Не познавах Елена в тази светлина, но определено повече ми допадаше от затворената Елена. Тъкмо понечих да прегърна Елена през кръстта но точно тогава се появи и Виктория. Изглеждаше перфектно както винаги и това ме накара да сваля ръката си от кръстта на Елена. Предполагах, че Виктория ще забележи това, но този път изглеждаше разтревожена. Дръпна Фред настрани, въпреки, че той се опита да се възпротиви.
- Искаш ли нещо за пиене, Ел? - Попитах Елена и се усмихнах. Веднага след това се вторачих във Фред и Виктория, които ожесточено си обясняваха нещо.
- Един танц? - Кимнах на Елена.

Не знаех какво да кажа. Не бях очаквала да стане така. Да, предполагах, че ще се скараме още повече, но.. Нека не се самозалъгваме. Всички знаем какво исках аз тогава..
- Фред! - извиках след него - Трябва да ме изслушаш.
Знаех, че той беше инат и нямаше начин да остане и да ме слуша. Въпреки това тази реплика ми беше нещо като опора в онези дни. Знаех много добре, че неговото решение ме устройва напълно, но чувствах вина, която ме изяждаше отвътре. Искаше ми се да изкрещя и след това да се скрия някъде. Но аз вече го направих.. Поех рискът и го направих. Казах му това, което ме мъчеше от месеци. Може би така ще е по-добре..
Отстъпих една крачка назад и се блъснах в някого. Обърнах се и се изненадах много, когато пред себе си видях Джак.
- Честита Коледа. - Казах безчувствено и минах покрай него. Не исках да подхранваме още повече слуховете на некадърните журналисти. За сега щеше да е най-добре да стоим далеч един от друг. Не ме разбирайте погрешно! Никога не ме е интересувало хорското мнение, но за момента си имах достатъчно други проблеми.
Излязох навън. Снегът продължаваше да натрупва, а навън ставаше все по-студено. Извадих кутията си с цигари Victory и запалих една.

Приех поканата за танц на Джордж и тъкмо тръгвахме към дансинга, когато Фред дойде при нас, а лицето му бе зачервено. Направих се, че не го забелязвам и минах покрай него все едно го няма, но той ме хвана за лакътя. Опитах се да се отдръпна от него, но не успях.
- Какво, по дяволите, правиш?! Пусни ме веднага, или.. – не се наложи да довършвам, защото той рязко ме пусна. Погледнах го ядосано в очите му и в тях видях тъга, радост и ярост наведнъж. Или поне така ми се стори. Не бях сигурна дали може да чувстваш толкова много емоции наведнъж, защото аз не бях. Или поне дотогава. Хванах Джордж под ръка и отново тръгнахме към средата на дансинга, където танцуваха двойки на различна възраст. В залата звучеше бавна и нежна песен, напълно подходяща за танц. Видях Виктория, която забързано излизаше от залата. Отново бе с безразлично изражение, с което беше почти винаги. Не знаех дали наистина бе толкова безразлична към всичко или просто с това прикриваше повечето от емоциите си. Предположих, че е второто, защото не вярвах да е толкова безчувствена, въпреки че всичко можеше да се очаква от нея. От унеса ми ме събуди Джордж, който ме хвана през кръста. Погледнах го и забелязах, че също ме гледа. Искаше ми се да мога да чета мисли, доста неща щях да разбера. Например ми беше интересно какво си мисли Фред в момента. Представих си какво му минава през главата и тайно злорадствах. Погледнах към него и видях, че се опитва да не гледа към мен и Джордж. Усмихнах се. Всичко вървеше идеално.

Пърси малко се инатеше да дойде заради случката с баща му и на плажа.Но го накарах.Облякохме се и дойдохме.Почти всички бяха тук,но както винаи Алида я нямаше.Реших да и се обадя.Питах я дали ще идва,но каза,че не знае и ако идват ще ми се обади.Отидох да видя Виктория още беше замислена както в кафенето.

Излезнах малко навън,още валеше сняг.

Сетих се,че бях забравила вратата вкъщи отключена.Качих се в колата и трънах към вкъщи.Трябваше да взема и сестра ми Джесика от тях.

Когато пристигнах всичко си беше наред.Отидох до дрешника защото бях си забравила портмонето.Взех го,заключих и тръгнах.Тръгнах и към къщата на сестра ми,взех я и тръгнахме към ресторанта.

Суки трудно ме накара да дойдем на това парти. Въпреки всичко се съгласих. Попринцип много обичах партита, но тези дни ми беше доста притеснено. Никога преди не бях получавал и знак от баща си и сега получих... и то какъв! Прогоних тези мисли и забелязах, че Суки вече не беше до мен. Помислих си, че си е отишла завинаги от мен и започнах да я търся, но не я открих никъде. Притесних се много. Започнах да разпитвам някои наши общи приятели, но и те не я бяха виждали никъде. Излязох навън и попаднах на Виктория. Беше седнала на ледените стълби и пушеше. Изглеждаше много тъжна.
Точно когато смятах да отида при нея някой ми затвори очите. Обърнах се и видях Суки.
- Къде беше? Знаеш ли как ме притесни? - Попитах я.
Взех я на ръце и я целунах.

Демон Брой мнения : 101

Виктория написа:: Не знаех какво да кажа. Не бях очаквала да стане така. Да, предполагах, че ще се скараме още повече, но.. Нека не се самозалъгваме. Всички знаем какво исках аз тогава..
- Фред! - извиках след него - Трябва да ме изслушаш.
Знаех, че той беше инат и нямаше начин да остане и да ме слуша. Въпреки това тази реплика ми беше нещо като опора в онези дни. Знаех много добре, че неговото решение ме устройва напълно, но чувствах вина, която ме изяждаше отвътре. Искаше ми се да изкрещя и след това да се скрия някъде. Но аз вече го направих.. Поех рискът и го направих. Казах му това, което ме мъчеше от месеци. Може би така ще е по-добре..
Отстъпих една крачка назад и се блъснах в някого. Обърнах се и се изненадах много, когато пред себе си видях Джак.
- Честита Коледа. - Казах безчувствено и минах покрай него. Не исках да подхранваме още повече слуховете на некадърните журналисти. За сега щеше да е най-добре да стоим далеч един от друг. Не ме разбирайте погрешно! Никога не ме е интересувало хорското мнение, но за момента си имах достатъчно други проблеми.
Излязох навън. Снегът продължаваше да натрупва, а навън ставаше все по-студено. Извадих кутията си с цигари Victory и запалих една.

Стоях в ъгъла на залата и наблюдавах случващото се. Усетих напрежение още когато дъщеря ми Виктория се появи в залата. Щеше да се случи нещо неприятно, усещах го.
Точно в този момент една моя приятелка (пред която трябваше стриктно да се държа като ВИП дама) дойде пред мен и ме поздрави. Започнахме дълъг разговор за бижута и пари. Съвсем забравих за енергията, която бях уловила преди време и за Виктория. Когато "приятелката" ми се махна отново погледнах към Джордж, Елена, Виктория и Фред, но тях вече ги нямаше. Огледах се и съзрях Виктория да излиза през входната врата. Усетих, чче беше изнервена и се втурнах след нея. По пътя срещнах разни познати и заради това се забавих.
Когато излязох през вратата я видях седнала на каменните стълби с цигара в ръка.
- Виктория! Какво има?
Знаех, че нещо се е случило.

Докато бях на кафе с приятелки ми звънна телефона.Беше Суки попита ме дали искам да отида с нея на новогодишното парти,аз бях забравила,че ще има такова.Казах и,че тръгвам към нас да се оправям,да дойде след един час.

Опривих се званах на Суки,каза ми,че тръгва, тя дойде и ме взе.Тръгнахме към ресторанта,докато пътувахме гледах как хубаво валеше сняг.

Пристигнахме,Виктория беше на стълбите поздравих я и влезнах.Всички бяха тук.Единствено аз бях сама.

Погледът ми беше привлечен от едно доста познато момиче, което поздрави всички за Коледа. Усмихнах се и отпих от чашата си с уиски.
- Тази не ти ли е позната от някъде? - Попитах Спенсър и кимнах към момичето, което беше поздравило цялата зала. Изненадах се когато никой не ми отговори.
Обърнах се и чак сега забелязах, че Спенсър я няма. Страхотно! И единствения човек, който познавах тук вече го няма. Огледах се и забелязах Фред. Това някак ми оправи настроението и тръгнах към него. Надявах се, че Виктория няма да има нищо против да й го отнема за един танц. Точно когато бях на две крачки от него, забелязах, че изглеждаше тъжен, а Виктория не беше до него.
Отдалечих се. Може би точно сега не му беше до мен. Точно тогава се блъснах в някого и изпуснах чашата си с уиски. Стъклените парченца полетяха навсякъде по земята. Погледнах към човека, в който се бях блъснала. Това е момичето, което беше привлякло вниманието ми още с влизането си.
- Ъммм... здрасти! Аз съм Лекси.

Елизабет Ленър написа:: Стоях в ъгъла на залата и наблюдавах случващото се. Усетих напрежение още когато дъщеря ми Виктория се появи в залата. Щеше да се случи нещо неприятно, усещах го.
Точно в този момент една моя приятелка (пред която трябваше стриктно да се държа като ВИП дама) дойде пред мен и ме поздрави. Започнахме дълъг разговор за бижута и пари. Съвсем забравих за енергията, която бях уловила преди време и за Виктория. Когато "приятелката" ми се махна отново погледнах към Джордж, Елена, Виктория и Фред, но тях вече ги нямаше. Огледах се и съзрях Виктория да излиза през входната врата. Усетих, чче беше изнервена и се втурнах след нея. По пътя срещнах разни познати и заради това се забавих.
Когато излязох през вратата я видях седнала на каменните стълби с цигара в ръка.
- Виктория! Какво има?
Знаех, че нещо се е случило.

Стоях неподвижно и гледах как бялата снежна покривка се увеличава все повече. На няколко пъти забелязах познати лица. Всички бяха толкова щастливи, готови да се забавляват. Разбира се, че ще е така.
- Коледа е. - прошепнах тихо.
Когато казах това усетих прилив на енергия. Много различна енергия. Погледнах към сградата, отрупана с безброй коледни украси. В този миг осъзнах, че мястото ми не е тук.
Запалих още една цигара и се загледах в далечината. Точно тогава усетих един доста познат глас. Беше майка ми. Говореше ми нещо, но беше толкова далеч и аз не я разбирах.
- Всичко е наред. - казах, досещайки се за какво може да ме попита - Коледа е. Всички се забавляват. Няма нищо по-хубаво от това да направиш някого щастлив на Коледа.
Усмихнах се на Елизабет, която ме гледаше потресено.
- Госпожо Елизабет Ленър, нищо не разбираш както обикновено. Интересуват те само парите и лукса. Дори не осъзнаваш колко нещастни хора има точно в тази празнична нощ. Ние имаме средства и можем да им помогнем. - казах с надежда, но Елизабет поклати глава отрицателно - В такъв случай се радвам, че не си ми истинска майка! Сбогом.
Осъзнавах, че сега вече няма къде да отида. С Фред бяхме скарани, с Елизабет също. Това означаваше, че сега нямам собствен дом и съм на улицата.
- Ще се справя! - казах си уверено и закрачих към паркинга.

Имах специална покана за този коледно-новогодишен купон и след дълги колебания реших да отида. Всъщност причина поради която отивах на този купон беше Виктория. Надявах се, че ще я видя там. И познах.
Поздрави ме за Коледа и след това си тръгна. Изглеждаше разстроена. Помислих си, че бяга заради всичко, което се изписа през последните дни в пресата. Изчаках да минат няколко минути и след това тръгнах след нея навън.
На входа забелязах Елизабет Ленър доста ядосана, гледайки по посока на паркинга. Изведнъж просто разбрах какво се е случило. Без да се колебая тръгнах натам и след няколко минути видях колата на Виктория.
Почуках на стъклото на колата, за да ми отвори мястото до шофьора. Тя погледна към мен и тогава забелязах сълзите в очите ѝ. Дръпнах дръжката и се настаних до нея.
- Аз ще карам. - Казах й.
Осъзнавах какво се е случило. Искаше ми се да й помогна. Погледите ни се пресякоха. Тя поклати глава отрицателно.
- Не. - Чух я да казва.
- Имай ми доверие. - Прошепнах и хванах ръката й.

Елена написа:: Приех поканата за танц на Джордж и тъкмо тръгвахме към дансинга, когато Фред дойде при нас, а лицето му бе зачервено. Направих се, че не го забелязвам и минах покрай него все едно го няма, но той ме хвана за лакътя. Опитах се да се отдръпна от него, но не успях.
- Какво, по дяволите, правиш?! Пусни ме веднага, или.. – не се наложи да довършвам, защото той рязко ме пусна. Погледнах го ядосано в очите му и в тях видях тъга, радост и ярост наведнъж. Или поне така ми се стори. Не бях сигурна дали може да чувстваш толкова много емоции наведнъж, защото аз не бях. Или поне дотогава. Хванах Джордж под ръка и отново тръгнахме към средата на дансинга, където танцуваха двойки на различна възраст. В залата звучеше бавна и нежна песен, напълно подходяща за танц. Видях Виктория, която забързано излизаше от залата. Отново бе с безразлично изражение, с което беше почти винаги. Не знаех дали наистина бе толкова безразлична към всичко или просто с това прикриваше повечето от емоциите си. Предположих, че е второто, защото не вярвах да е толкова безчувствена, въпреки че всичко можеше да се очаква от нея. От унеса ми ме събуди Джордж, който ме хвана през кръста. Погледнах го и забелязах, че също ме гледа. Искаше ми се да мога да чета мисли, доста неща щях да разбера. Например ми беше интересно какво си мисли Фред в момента. Представих си какво му минава през главата и тайно злорадствах. Погледнах към него и видях, че се опитва да не гледа към мен и Джордж. Усмихнах се. Всичко вървеше идеално.

Доставяше ми удоволствие да се наслаждавам на всяка една черта на тялото на Елена. Усещах някакво напрежение между нея и Фред. Тя често поглеждаше към него. Не знаех дали е защото търсеше сестра си или просто имаше нещо между тях. Второто не ми се стори невъзможно, защото се досещах за мен и Виктория. Хммм Виктория... Вкусвах всяка една буква от името й и не спирах да мисля за нея.
- Какво й има на Виктория? - Попитах Елена. Сигурен съм, че не знаеше нищо, но поне запълвах времето с приказки докато танцувахме.
Прокарах ръка покрай бедрото й и я завъртях. След това погледнах към брат ми Фред. Когато видя, че го наблюдавам той отклони погледа си от нас.
- Само на мен ли ми се струва така или Фред наистина те ревнува от мен? - Попитах я накрая. Любопитството ме измъчваше. Когато тя чу въпроса леко потрепери. - Всичко наред ли е?

Въпросът на Джордж ме изненада. Аз откъде можех да знам какво `и е? Дори здрасти не успях да `и кажа и не съм била с нея поне за малко.
- Не знам. Може би просто има нужда да остане сама. - отговорих и вдигнах рамене.
Той бавно ме завъртя и аз затворих очи за малко. Чувствах се изненадващо спокойна с Джордж. Беше нежен и внимателен, а и танцуваше много добре.
- Не знаех, че умееш да танцуваш така. - казах и вдигнах главата си така, че да погледна през рамото му. Видях Фред, който говореше с друго момиче и погледна към мен, но отклони погледа си веднага, щом видя че и аз го гледам. Забелязах, че не само аз го гледах. Джордж също бе обърнал главата си към него. Въпросът му ме сепна и неволно потръпнах леко.
- Добре съм, просто ми стана малко хладно. Не знам дали ме ревнува, но не ме интересува. Той е съпруг на сестра ми и не би трябвало да се интересува от мен. А и не чувствам нищо към него. - знаех, че Джордж е усетил притеснението ми, но се надявах да не ме разпитва повече по този въпрос. Трябваше да забравя Фред. Отсега нататък щях да се отдалеча от него и да го избягвам. Надявах се, че няма да е трудно.

След като се върнах на партито с Джесика тя веднага влезна а аз оатанах навън поговорихме малко с Виктория след това влезнах вътре.

Джесика пак сваляше някакви момчета.Всички танцуваха аз седнах на бара и си поръчах коктейл.Джесика дойде при мен и тя си поръча нещо за пиене.Аз я бях взела с моята кола защото тя беше катастрофирала и и беше на ремонт.
-чудя се как не си поканила някое момче.
Казах на Джесика

-Сестричке аз някога да съм била сама..?!
Дай ми ключовете от колата отивам да закарам Иън следмалкко ще се върна..

Суки ми да де ключовете от колата си.
Аз тръгнах за Иън.

Взех го от тях дойдохме при Суки върнах и си ключовете от колата

С Иън седнахме в бара той си поръча питие аз също..

Аз го попитах:
-Как върви връзката ви с Алида??

Лекси Брансън написа:: ...
- Ъммм... здрасти! Аз съм Лекси.

- Амелиа. - Казах аз и погледнах роклята си, за да се уверя, че беше без поражения от счупената чаша. Покрай нас мина един сервитьор с пълна табла с питиета и аз си грабнах една чаша с уиски без лед. Лекси последва примера ми и се усмихна все още неловки.
- Забелязах, че влезе сама. Никой ли не се усмели да те покани след сватбата!?
- Поканиха ме, но не му знам името. - Усмихнах се аз и се огледах набързо, за да проверя дали среднощния ми любовник бе пристигнал.
- И се разбрахте, да те чака тук?
- Неее. Казах му, че ако има късмет ще може да ме види отново. - Двете се усмихнахме.
- Значи нямаш намерение да му се обадиш?
- И да имах, нито му знам номера, нито името. - Тя ме погледна леко изненадано. Явно не очакваше момиче, което изглеждаше скромно като мен да прави такива неща. Е не я познавах, така че нямаше как да и кажа, че лицето ми е от ангелския ми произход, а държанието ми в последно време е по-скоро от бащината ми сила и способности. Колкото и симпатична да ми беше, нямах представа каква е и какво е намислила. През живота си се научих да не се доверявам на никого на сто процента, колкото и мили да са очите му. Особено сега, когато узнах името на баща си и си спомних че децата на боговете са преследвани.