Коледно-новогодишно парти

Мъгъл Брой мнения : 3

First topic message reminder :

Коледно-новогодишно парти - Page 2 105273

Всички са поканени!

Елена написа:: Въпросът на Джордж ме изненада. Аз откъде можех да знам какво `и е? Дори здрасти не успях да `и кажа и не съм била с нея поне за малко.
- Не знам. Може би просто има нужда да остане сама. - отговорих и вдигнах рамене.
Той бавно ме завъртя и аз затворих очи за малко. Чувствах се изненадващо спокойна с Джордж. Беше нежен и внимателен, а и танцуваше много добре.
- Не знаех, че умееш да танцуваш така. - казах и вдигнах главата си така, че да погледна през рамото му. Видях Фред, който говореше с друго момиче и погледна към мен, но отклони погледа си веднага, щом видя че и аз го гледам. Забелязах, че не само аз го гледах. Джордж също бе обърнал главата си към него. Въпросът му ме сепна и неволно потръпнах леко.
- Добре съм, просто ми стана малко хладно. Не знам дали ме ревнува, но не ме интересува. Той е съпруг на сестра ми и не би трябвало да се интересува от мен. А и не чувствам нищо към него. - знаех, че Джордж е усетил притеснението ми, но се надявах да не ме разпитва повече по този въпрос. Трябваше да забравя Фред. Отсега нататък щях да се отдалеча от него и да го избягвам. Надявах се, че няма да е трудно.

-Радвам се, че ти харесва начинът ми на танцуване. - Засмях се и прокарах ръка по кръста й като смятах да сляза и по-надолу.
В мига, в който каза, че й е хладно свалих черното си палто, което и без друго само ми пречеше. Не обичах да се обличам по официален начин. Наметнах я с палтото си и тя ми се усмихна.
- Извинявай. Просто ми се струва, че привличаш интереса му. - Погледнах отново към Фред, който веднага отклони погледа си от нас и се загуби някъде в тълпата. - Струва ми се, че има да ти казва нещо. - Не знаех дали има такова нещо, но казах това само защото от много дълго време исках да говоря с Виктория. Бях сигурен, че ми е обидена за нещо. Исках да оправим отношенията помежду си. - Искаш ли нещо за пиене, Ел?
Дръпнахме се от танцуващите двойки към една празна маса.

След като Джордж ме наметна с палтото си, аз му се усмихнах. Не ми беше студено, но това бе единственото смислено извинение за потръпването ми преди малко.
- Няма нищо. - казах и отново се усмихнах, като силно се надявах, че го казва просто ей така, а не е усетил нещо. Следващите му думи ме накараха да си мисля, че наистина знае нещо. - Ако искаше да ми казва нещо, предполагам, че досега щеше да го е направил. Моля те, нека не говорим за Фред. - знаех, че може би бях подозрителна, но нямаше да издържа още разговори за него.
Съгласих се на предложението на Джордж и седнахме на една празна маса. Махнах палтото му от раменете си и му го подадох, беше ми горещо с него.
- Благодаря ти, вече се стоплих. - казах.
Стори ми се, че видях леко нетърпение на лицето му. А и намека му за Фред... Дали не искаше да остане сам?
- Виж, ако искаш да те оставя, няма проблем, само кажи. - казах и се усмихнах приятелски.