АМЕЛИА МОРАЛЕС

Заглавие: АМЕЛИА МОРАЛЕС Пет Дек 02, 2011 5:54 pm

Име: АМЕЛИА МОРАЛЕС

Прякори: ЛИА, АМОР, МОРИ, или просто МОРАЛЕС

Родители:
Баща: Богът на Бойната - АРЕС /Все още не го познавам лично/
Майка: Ангелът на Пролетта - АМАЛИЯ
Чичо: АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
Сестри и Братя: Децата на Арес /Все още не ги познавам лично/

Вид: Полу-Богиня/Полу-Ангел

Години: На хиляди години. Не си спомням кога съм се появила, нито пък как. Но са ми разказвали, че преди няколко хилядолетия, още когато Боговете са воювали помежду си и са господствали над всичко и всички във вселената от най-красивата орхидея в гората съм се родила аз. А ако някой има съмнения в тази история може да попита чичо ми, защото той ми я е разказвал. Нямам представа на колко години съм, но сега изглеждам на 23.

Местоживителство: Рая

Външен вид: Тъмно кестенява коса до кръста, но често променям цвета и формата и. Огромни бадемово-кафяви очи

Характер: Да бъдеш възпитаван от дясната ръка на Бог е голямо предизвикателство и понякога много забавно. Чичо ме е превърнал в добра, нежна и мила девойкйа. Искрена и всеотдайна, но и много добър войн. Странното обаче е, че в последните месеци започнах да откривам нови и непознати качества за някой от Рая.

История: Почти целия си съзнателен живот съм прекарала в Рая, но от известно време чичо ми позволява да посещавам и земята на хората.
Един ден, когато се разхождах покрай една от реките и наближавах бистрото езеро, в което се вливаше тя. Времето беше горещо, а слънцето бе над главата ми. Реших да се изкъпя в прохладната вода. Съблякох се и старателно сгънах дрехите си върху един камък. Дългите ми коси покриха голото ми тяло, а аз бавно пристъпвах навътре, докато не се потопих напълно. Нямям представа колко време плувах. Когато се изправих и реших да си ходя чух шум. Скрих голата си плът с ръце и накарах скрилия се да се покаже и да ми се представи. Из зад близкия розов храст се показа тъмнокос младеж с ослепителна усмивка. В едната си ръка държеше червена роза от същия този храст. Подаде ми я казвайки:
- Красива си! - Това изказване малко ме изненада.
- Благодаря, но би ли се завъртял, за да мога да се облека? - Казах леко безразлично аз.
- Не ми се иска много да ти обръщам гръб! Но щом ме помоли, добре. - Той се обърна, а аз се облякох набързо. Минавайки покрай него се запътих на юг. - Чакай! Тази роза е за теб. Извинение за дето преди малко те гледах без разрешение. - Обърнах се и му се усмихнах. Смелостта на този мъж ми харесваше. Той бавно се приближи до мен и ми подаде розата. - Аз съм Джейсън. А ти си по красива и от утринна роса!
- Това ли казваш на всички непознати жени, които срещаш?
- Не. Само на тези, които гледам как се къпят голи в горски езерца! - Двамата се разсмяхме. Премести няколко мокри косъма от лицето ми и задържа ръката си на бузата ми. Ръката му беше странно гореща и в следващия момент ледено студена. - Е ще си притворя очите за онази част ето там и може би за тази също! Абе в общи линии май беше по-хубава докато плуваше и водата размиваше точните ти очертания, но както и да е. - Гнева в мен се надигна и дори ми се прииска да го убия, нещо толкова нетипично за рожба от Рая. От нищото в десницата ми се появи огнен меч доближен до шията му, но той се ухили нагло и победоносно и каза - Бащати ще е много доволен от този бърз напредък!
- Един ангел не би се зарадвал на моя гняв! - Троснах се аз.
- А на теб кой ти е казвал, че баща ти е ангел! - Тази така неустоима за мен негова победоносна усмивка не слизаше от лицето му.
- Нима ти знаеш нещо за мен, което чичо ми не знае!?
- Михаил има навика да нагажда фактите според желанията си.
- Кажи ми кой е баща ми!
- Не.
- Моля те!
- Да не би да си повярва, че молбата ти би трогнала един демон. - Това и чаках. Стиснах дръжката на меча с цялата си сила и го приближих до врата му. Започнах да усещам миризма на изгоряла плът на господин Джаксън, а неговата физиономия от победоносна се преобрази в такава на загубил.
- Искам само едно име! - Казах аз спокойно без дори да мигвам. А той успя само да изкрещи.
- Арес! Баща ти е Арес! - Прибрах меча в нищото, от там от където и дойде. Погалих нежно изгорялото място и то заздравя мигновенно. Джейсън ми обясни набързо, че бил изпратен от баща ми, за да ми помогне да пробудя и другата си съшност. Но нищо не каза за начина, по който ме заговори. Защо ли ми се искаше наистина да ме бе харесал!?
Бях се скрила в небесните си покои и обмислях всичко много подробно. Проучих всичко за Арес и постепенно започнах да откривам прилики между нас. Бяха минимални, но съществуваха, което бе нетипично за същество родено в тази част на небесата. Това ме накара да сляза при хората и да опозная както новото ми аз така и да проверя дали има и други наследници на Арес на земята.

Специални дарби: Като всеки уважаващ себе си Ангел мога да лекувам физически рани с докосване.
След пробуждането ми като дъщеря на Арес започнах да контролирам появата на огнен меч в десницата си. Също така забелязах, че мога да предизвиквам агресия, в когото си пожелая. Понякога се получаваше като начало на световна война. Но със същия ефект можех да направя и обратното. Явно контролирах тази част от характера и чуствата на околните.
Имам тайна дарба - умея да сменям цвета на собствената си Аурата, като по този начин крия действителния и цвят. Не е дарба, но много добре боравя с лък и меч.

Домашен любимец: Абаносово черен еднорог на име Ентеос и снежно бял жребец на име Ейнджъл.

Галерия: KEiRA KNiGHTLEY
АМЕЛИА МОРАЛЕС 1sawwy

Заглавие: Re: АМЕЛИА МОРАЛЕС Пет Дек 02, 2011 6:00 pm

Одобрена си, добре дошла!