Сватбата на Пърси Джаксън и Суки Стакхаус

Честно казано не харесвах тези тържества. Бяха ми прекалени.. Предпочитах нещата да станат в по-тесен кръг, но Суки и Пърси явно харесваха навалицата.
Със Суки прекарахме доста часове у нас в търсене на подходяща украса и дрехи. Фред и Пърси бяха отишли в къщата на Суки и предполагам, че и те правеха същото като нас. Трябваше да се срещнем на входа на хотела в четири и половина, но заради Суки и нейните приготовления се наложи да се забавим.
Погледнах разсеяно часовника в колата си. Беше 17:00. Знаех, че сме закъснели. Паркирах на паркинга пред хотела и Суки се затича към ресторанта. За разлика от нея, аз въобще не бях притеснена. Уверих се, че шапката ми стои добре и чак тогава тръгнах към ресторанта.

С Пърси бяхме много бързи и се намирахме пред ресторанта половин час по-рано. Това всъщност не беше толкова хубаво, защото се наложи да чакаме Виктория и Суки цял час. Предполагах, че Виктория се е приготвила доста бързо. Тя не е от претенциозните. Може би са били в задръстване.
След около час в ресторанта се появи Суки, тичайки
- Много закъсняхте. Къде е Виктория?
Точно тогава и тя се появи на вратата. Беше облечена доста по-обикновено от очакванията ми. И разбира се, не беше пропуснала да сложи шапката си.
Каква мания само!
Дръпнах Виктория за ръката и застанахме пред входа, за да посрещаме гостите.

Мразех да ходя по сватби, но за съжаление ми се налагаше. Спенсър се прибра късно. Изглеждаше доста изплашена и притеснена. Попитах я няколко пъти какво е станало, но тя мълчеше като статуя. Исках да я разведря по някакъв начин и единственото, което ми хрумна беше да отидем на сватбата на Пърси и Суки.
- Отиваме на сватба. Имаш само двадесет минути да си облечеш нещо подходящо.
Спенсър ме погледна изненадано, но аз само й намигнах. След десет минути вече бяхме готови, а аз бях поръчал два големи букета цветя. Единият беше за Виктория.
Запалих колата и за няколко минути се намирахме пред хотел Paradise. Слязох от колата и помогнах на Спенсър да слезе. Хванах я за ръката, а с другата носех букетите. На вратата попаднахме на Виктория и Фред. Дадох й букета, а след това прошепнах в ухото й:
- Усмихни се малко. Изглеждаш тъжна с Фред... или ти може би си. - Тя ме погледна ядосано, но аз само махнах с ръка. - Шапката ти отива много. На мен също. - Вдигнах шапката си и дръпнах Спенсър към една от масите.

Малко закъсняхме.Вината беше моя защото докато намеря подходяща украса....

А като гледах Виктория въобще не я интересуваше тя както винаги си беше спокойна.Аз тръгнах към ресторанта а Виктория си вървеше спокойно зaд мен.Фред и Пърси ни чакаха пред ресторанта.Явно много време са чакали

-Извинете че закъсняхме.

- Скъпа!
Извиках и се затичах към нея. Подарих й този букет, а след това я вдигнах на ръце. Поднесох я към нашата голяма маса, която се намираше по средата на залата.
Погледнах към входа, където стояха Фред и Виктория. Фред ми намигна и аз забелязах, че вече идват първите гости.
- Обичам те, Суки! - Казах й и я целунах нежно по устните.

Виктория явно не предполагаше колко скоро ще се видим отново. Честно казано не обичах такива неща и не смятах да идвам на тази сватба. Дойдох тук само и единствено заради Виктория.
Не ми трябваше кола за тази цел. Трябваше само да си пожелая и щях да бъда там. Облякох първият костюм, който намерих в гардероба си и се телепортирах пред хотела. С важна походка влязох в ресторанта и на входа попаднах на Виктория и... мъжа й. Ако трябваше да съм честен не беше нищо повече от един жалък смешник.
Точно тогава погледите ни се срещнаха. Намигнах й, а след това отидох да поздравя младоженците.

Изгледах Джордж и Спенсър с безразличие, но погледът ми беше привлечен от преплетените им ръце. Джордж забеляза това и се подсмихна лукаво. Отклоних погледа си от тях. Джордж отново се месеше там, където не му е работата. Не е негов проблем дали съм щастлива или не съм. Въпреки това беше прав и аз знаех това много добре..
Погледнах към Фред, който унесено разговаряше с някакви хора. Прииска ми се да си бях останала вкъщи или в момента да съм с Джак.
В този момент усетих странна енергия. Погледнах към входа и се изненадах когато видях президентът на прага. Той също беше приковал погледа си в мен. Намигна ми по онзи негов странен, но успокояващ начин. Не бях очаквала да се срещнем точно тук.
Рязко хванах Фред за ръката.
- Отивам при едни познати. - Казах му с по-висок тон. Той само кимна и продължи разговора си.
Не чаках втори шанс и веднага тръгнах след Джак. Той поздрави младоженците, а след това си взе питие.
- Защо не ми каза, че ще идваш? - Попитах го.

честно казано малко ми беше скучно.Само посрещахме гостите а Фред и Виктория бяха навън.Шаферките още не бяха дошли.Питах Пърси дали му харесва окрасата.Той каза че е много хубава.Отидох до масата да си взема телефона да звънна на Дженифър да я питам къде е.Тя каза че си била счупила токчето и трябвало да си купи нови обувки.Започна да ми обяснява нещо но не ми се слушаше и,казах и да идват и затворих.

Пърси стоеше и посрещаше гостите.

Магьосник/Вещица Брой мнения : 19

Суки щеше да се омъжва. Това беше най - прекрасния ден в живота 'и, предполагам, и това беше най - важното за мен. Днес нямаше да се инатя и щях да 'и угаждам. Колкото и да не харесвах толкова официални партита и да предпочитах баровете и нощните клубове, приех да бъда шаферка. Все пак Суки беше една от най - добрите ми приятелка. Нямаше как да пропусна този важен момент в живота 'и за нищо на света. Както и Суки не би пропуснала моята, стига да ми станеше толкова скучно, че да тръгна да се женя. Нищо против сватбите, но защо да се жениш на годините, на които трябва да се възползваш от предоставения ти живот. Но да не засягаме тази тема. Суки знаеше най - добре и ако мислеше, че Пърси беше този, с който щеше да прекара остатъка от живота си, то я подкрепях.
Облякох една къса бяла рокличка, която бях купила преди един ден специално за сватбата 'и и черни токчета, които бях взела преди седмица, но така и не облякох. И след като свърших с прическата и грима се запътих към мястото, където щеше да е сватбата на Суки и Пърси.
Дойдох, но Суки още не беше дошла. Вероятно все още се приготвяше. Като знам колко може да се бави с грима и прическите..
Ето я и нея. Тичайки, но все пак тук. След като се видя с Пърси реших, че вече е мой ред да я поздравя.
Беше към гръб и говореше по телефона. След като затвори се появиз зад гърба 'и, казвайки:
- Бу! - а Суки подскочи.
Засмях се за момент, припомняйки си физиономията 'и.
- Честито, мила. - усмихнах се и я прегърнах.

Обърнах се рязко когато чух гласът й. Знаех, че ще ме последва.
- Реших да ти направя малка изненада. - усмихнах се лицемерно и побутнах чашата си към нея. - Стори ми се, че разговора ни остана незавършен. Между другото шапката доста ти отива. Изглеждаш като "сериозна" кума.
Засмях се и ми направи впечатление, че я накарах да се усмихне. Усмивката й беше по-хубава и от Ада.
От дъното на залата се чу лека музика.
- Един танц? - подадох й ръката си.

- Не пия. - бутнах чашата обратно към него - Благодаря. Никога не съм се опитвала да бъда такава, каквато не съм. И днес залагам на естественото.
Бръкнах в чантата си и оттам извадих кутията с цигари Marlboro. След това потърсих запалката, но не успях да я открия.
- Огънче? - промърморих, докато ровех из чантата си - Не, всъщност.. остави.
Някъде в далечината се чу музика. Най-много от всичко ме изненада реакцията на Джак. Не вярвах, че ще ми предложи танц.
- С удоволствие. - поех ръката му и се отдалечихме от бара - Я, виж ти.. президентът можел и да танцува. Знаеш ли кое ми е най-странно? - той се взря дълбоко в очите ми и за момент ми се прииска да отклоня поглед, но не го направих - Как един мъж, с толкова положителни черти, не е открил своята половинка?

Стоях пред една старинна сграда и гледах хотела пред себе си. Все още събирах смелост да се появя там. Нямам представа, защо нещо в мен ме спираше да вляза. Погледнах поканата в ръка, докоснах косата си.
Бях с хубава рокля, с модерна прическа, дори си сложих грим - отивам на сватба.
Имах чуството, че влизам на това тържество с гръм и трясък. Та аз не познавах младоженците, нито кумовете. За бога, та аз познавах само моята Мелани. Къде ли е тя? Огледах се, но още не я виждах сред почти препълнените маси. Някакъв младеж се приближи и ме заговори.
- Добър ден.
- Добър да е.
- Бихте ли ми показали поканата си!? По дрехите ви се вижда, че знаете на какво събитие се появявате, но дали сте си написали добре и домашното!? - Това беше малко нагло, но много ми хареса как този мъж си позволяваше да ми говори. Авно нямаше идея нито коя съм, нито на какво съм способна. Но нека да не показвам всичките си козове още преди да са раздали картите. Усмихнах се невинно и отговорих.
- Надявам се, че не съм взела поканата за някоя друга сватба, защото ще е жалко да пропусна точно тази! - Подадох му поканата и се огледах по-внимателно. Всички тези цветя и панделки ми се сториха хипер лигави и ненужни, а бях прекарала няколко хилядолетия в Рая сред ангели. Явно кръвта на Арес се обаждаше вътре в мен и то винаги не на място. - Да ти призная, дори нямам представа кои са младоженците, нито родителите им. Просто открих тази покана върху една масичката в хотелската ми стая и сметнах, че е добра идея да се запозная с обитателите на този забравен от бога град точно тук. - Ето го пак този Аресов сърказъм. Както и да е, не е проблем какво ще си помислят за мен, то никога няма да е сто процента вярно. - Е познала ли съм мястото или още се затруднявам в ориентацията с подобно опътване. - Той само кимна. - Така си и помислих. - Усмихнах се аз и се запътих към единствената празна маса в залата. Предпочитах да остана сама докато дойде Мелани, а не да се запозная още сега с някой от тези странно гледащи ме хора.

Стоях в нас пред огледалото и се оглеждах. Бях гол до кръста току - що излязъл от банята. Понякога се чудех как се превърнах в това,което съм сега.
Не можех да повярвам,че бях в добри отношения с няколко вещици и че в момента се оглеждах в огледалото,канейки се да ходя на някаква сватба,където ще е пълно с усмихнати лица и доволни хора. А после,когато дойде заветното "да" всички ще избухнат в сързи,дори и тези,които през целия ден се успокояват с мисълта,че няма да плачат.
При мен беше лесно,защото можех да спра чувствата. Да спра каквото и да е чувство и просто да стоя с безизразно лице на масата,хванал чаша с някакъв долнокачествен алкохол и отговаряйки на мазните усмивка на пияни тийнове,които се мислят за нещо много особено.
Започнах да се обличам. Като преди това се напръсках с парфюм. В началото не знаех как точно трябва да се облека,но накрая измъкнах един стар костюм и го облякох. Исках да изглеждам колкото мога по - нормално,поне за един ден. След малко вече бях готов. Погледнах екрана на телефона си. Имах съобщение. Беше от Мелани. Обесняваше ми,че е готова. Тръгнах надолу по стълбите и се качих в колата си. Потеглих.
Мигове по - късно вече се намирах пред къщата на Мелани. Усмихнах се и я изчаках да влезе,а след това заговорих:
- Изглеждаш страхотно! - отбелязах аз и се усмихнах отново.
С Мелъни бяхме стари приятели,и щом разбрах,че е в града веднага се срещнахме и с времето разбрахме,че и двамата ще ходиме на тази сватба(Всъщност тя почти ме накара да отида) и ето ни сега,стоейки в колата ми по пътя за най - досадната сватба в живота ми.
Щях да се опитам да съм добър с хората от сватбата,поне заради Мелани. Нямаше да убивам хора,или поне ако те не ме ядосат преди това.
Влязохме в помещението където щеше да се намира сватбата на някакъв Пърси и някаква Суки. Не ги познавах,а и не ми трябваше да ги познавам,защото знаех,че нямаше да издържа да съм в компанията на младоженците през цялото време.
На няколко пъти се опитах да завържа разговор с Мелани,но така и не ми се получаваше. Още щом влязохме се насочихме към една празна маса. На нея стоеше едно момиче. Когато се приближихме още малко,установих,че това е Амелиа. Не можех да повярвам на очите си.
- Амелиа Моралес!! - казах аз леко объркано и дръпнах един стол,сядайки на него. Мелани седна до мен. Значи те двете се бяха наговорили така.
Аз дори не знаех,че Амелиа е в града.
- Как си,какво правиш в града? - започнах с вапросите,като за всеки въпрос,аз й се усмихвах приятелски.

- Разбира се, че президентът може да танцува. - Засмях се и прокарах ръка по бедрото й - Според мен е по-интересно как Фред не те ревнува. Явно не е подозирал, че да се ожени за красива жена ще му донесе много грижи. - Оставих я да се завърти и след това я поех в обятията си - А защо трябва да говорим за мен? Мислех, че ще ми разкажеш повече за себе си. Иначе аз смених толкова много жени и досега не съм намерил подходящата.
Усмихнах й се предизвикателно и грабнах едно питие от минаващият сервитьор.
- Струва ми се, че не си особено щастлива с Фред Уайнхаус. Сигурна ли си, че всичко не е заради парите? Или може би заради Елизабет Ленър. Всички знаем, че за нея парите са най-важното.

Стоях на стола си и си пийвах шампанското, което ми бяха сервирали веднага след като заех мястото си. Сигурно приличах на утегчена ученичка гледаща през прозореца докато тече час по Етика. Не щеш ли някой застана зад мен и ме прегърна силно.
- Здравей красавице! - Беше Мелани, която ме целуна по бузата.
- Здравей котараченце. - Казах аз с усмивка.
- Обожавам косата ти! Толкова е свежа и пълна с живот, страхотни къдрици. - Тя се помести малки и видях усмивката и.
- За първи път и аз да си направя подходяща...
- Амелиа Моралес! - Този глас изричащ името ми направо ме прониза като с нож през сърцето. Беше той, моя демон. Толкова го търсех, а той да се появи на сватбата, на която получих така странно покана. Дали нямаше нещо общо с това!? О Амели, я престани, та той изобщо не мисли за теб така.
- Джейсън Джаксън! Добър ден! - Казах малко сухо аз, но в същото време коленете ми умекнаха докато гледах тези негови сериозни очи вперени в мен. Той седна, а Мелани го последва, сядайки между нас.
- Нямах представа, че се познавате. - Прошепна тихо тя, без той да я чуе.
- Как си, какво правиш в града? - Той започна да ми задава въпроси с усмивка на уста. Ако знаеше това, колко ме наранява, а може би знае и точно затова го прави! Точно когато реших да му отговоря нещо заядливо, Мел хвана китката ми под масата и я стисна, за да ме спре за секунда. Дали бе уловила напрежението между нас. Та кой в тази зала не би го уловил, след като бе толкова силно, че с нож да го режеш.
- Госпожица Моралес, е в града защото и аз съм тук. Тя има странната дарба да се появява във всяка точка на света, когато имам нужда от нея.
- Спокойно котараченце, не е нужно да говориш вместо мен. - Казах аз с усмивка и дръпнах ръката си от тази нейна здрава хватка, под претекст, че точно с нея трябва да оправя косата си. - Все още съм малко изморена от пътуването, но иначе съм добре мистър Джаксън. - И аз сложих една невинно-изкуствена усмивка. - А в града съм по случайност.
- Ами тази сватба!? - Още един негов въпрос.
- Я виж кой е тук!? Отивам да се видя с... - Мел ме изгледа и продължи. - Трябва да кажа едно "Здрасти!" - Тя хвана чашата си и буквално се изпари, като се има в предвид, че бе човек. Погледнах Джейсън и за секунда не казах нищо. Трябваше да направя някакво разделение между изкуствения разговор и истинските неща.
- Ако си мислиш, че съм на тази сватба заради теб, жестоко се лъжеш. - Трябваше да се правя на силна, за да не усети, че още го обичам. - Когато се настаних днес в хотела видях, че на холската масичка има покана и сметнах, че ще е прекрасна идея да се запозная, с някого като дойда тук. - Той ме гледаше малко невярващо.
- А Мелани!?
- С нея сме приятелки от както бе дете. Като сестри сме и беше права, че се появявам винаги, когато има нужда. - Гледах хубавите му очи и се сдържах да не кажа нещо, за което после да съжалявам. - Но в града не съм заради нея. Узнах, че е тук едва след като ми се обади, малко преди да тръгна за сватбата. - Отпих глътка от почти празната си чаша и направих жест да ми бъде напълнена отново.
- Ако не заради Мелани, то тогава какво те води тук!? - Дали усетих нервна нотка в гласа му?
- Наблизо има лагер за полу-богове. - Казах аз шепнейки и оглеждайки се, за да не ме чуди някой неподходящ.
- Е и!?
- Източниците ми ми съобщиха, че една от дъщерите на Арес е там. - Точно, когато исках да кажа, че търся сестрите и братята си видях, че през вратата влиза младежа, в който се сблъсках по-рано. Колко удобно, може би ще се опитам да накарам Джейсън да ревнува!?

Джак. написа:: - Разбира се, че президентът може да танцува. - Засмях се и прокарах ръка по бедрото й - Според мен е по-интересно как Фред не те ревнува. Явно не е подозирал, че да се ожени за красива жена ще му донесе много грижи. - Оставих я да се завърти и след това я поех в обятията си - А защо трябва да говорим за мен? Мислех, че ще ми разкажеш повече за себе си. Иначе аз смених толкова много жени и досега не съм намерил подходящата.
Усмихнах й се предизвикателно и грабнах едно питие от минаващият сервитьор.
- Струва ми се, че не си особено щастлива с Фред Уайнхаус. Сигурна ли си, че всичко не е заради парите? Или може би заради Елизабет Ленър. Всички знаем, че за нея парите са най-важното.

Рязко се отдръпнах от него. Защо постоянно засягаше темата за парите?
- Не, не се омъжих за него заради парите!
Избутах няколко човека и тръгнах към тоалетните. За кратък период бях забравила за майка си и нейните изисквания за богати мъже. Не си търсех някого, който да ми напомня за нея.
Зарадвах се, че в тоалетните няма никой. Хвърлих чантата си на плота и се погледнах в огледалото. В съзнанието ми проблесна ужасен спомен.

С Елизабет стояхме пред огледалото. По лицето ми се стичаха сълзи, а нейната злорадостна усмивка се открояваше от пейзажа.
- ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ! СЪЩАТА КАТО МЕН!

Отстъпих една крачка назад и се блъснах в.. Джак. Изтрих сълзите си с ръка и го погледнах.
- Какво искаш? - стараех се гласът ми да бъде сигурен и плътен, за да не разбере колко зле бях в момента - Пак ли ще ми натякваш, че се лепя по богатите мъже?

Не очаквах, че ще реагира така. Явно доста често са й го казвали. Веднага след нея се насочих към тоалетните и за няколко минути бях там.
- Не, няма да ти го натяквам, защото не го мисля.
Вгледах се в тъмните й очи и без да мисля я целунах. Мислех, че ще отдръпне, но тя не го направи. Притиснах я по-близо до себе си и започнах да я целувам още по-страстно.
Не подозирах, че някой ще ни види и честно казано въобще не ми пукаше.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Много исках да отида на сватбата на Пърси и Суки, но Алида както обикновено ме отбягваше и от днес реших, че явно между нас няма да се получи. Звъннах на Лекси и я поканих да дойде на сватбата заедно с мен. Пригтових се, облякох си хубав костюм и минах през жилището на Лекси, за да я взема.
- Изглеждаш супер! - Казах и докато се качваше в колата ми.
Тя се усмихна и аз завих по улицата на Райският хотел. Сватбата щеше да е в ресторанта на хотела. Спрях колата на паркинга и отворих вратата на Лекси, за да слезе. След това я хванах за ръка и се запътихме към ресторанта. Поздравих кума - Фред и потърсих с поглед Виктория, но никъде не я видях. Отидохме да поздравим Суки и Пърси.

Амелиа Моралес написа:: ...

Не знаех как да продължа разговора,защото нищо не ми идваше на ум. В началото се опитвах просто да кимам с глава и да казвам "да",всеки път,когато установя,че тя ме пита нещо,или пък ако се нуждае от потвърдение на собствените си думи.
Мелани отиде някъде и останахме само аз и Амелиа на масата. В други обстоятелства бих се зарадвал на подобно развитие на нещата,но сега не ми беше особено хубаво,не че имах нещо против Амелиа,а просто защото се чувствах супер гузно относно нашето общо минало.
Все пак аз й казах,че е дъщерия на Арес. Все пак аз й бях давал напразни надежди. И все пак аз я харесвах преди,или поне си мислех,че я харесвам...но тогава пътищата ни се разделиха и не се видяхме повече. А сега по - късно се срещаме на сватба на някакви непознати...какво се очаква да направя?
За момента беше възцарила тишина,а аз се опитвах да прогоня по някакъв начин това неловко гледане,затова се усмихнах и хванах чашата си,в която сега имаше малко скоч. Набързо я пресуших,а миг по - късно,чашата отново беше пълна. Хвърлих един бърз поглед на Мелиса,за да се уверя,че е добре,а след това погледнах към Амелиа.
- Възнамеряваш ли да останеш в града? - попитах я,сваляйки поглед. Отпих от питието си и се усмихнах сякаш на себе си,а после вдигнах рамене. - Не,че имам нещо против компанията ти,но ми е интересно за колко време са те пуснали на ваканция от този лагер за полу - богове. - добавих последното с неутрално изражение и оставиш чашата на масата.

Суки и Пърси.. Честно казано не познавах нито един от тях лично. Не ги бях срещала, не бях чувала за тях, изобщо си нямах и на представа кои за бога са те. И защо са ме поканили на сватбата си. И те не ме познаваха и не знаеха коя съм, но все пак получих покана за сватбата им. Първоначално си помислих, че някой се шегува с мен. Да ме канят на сватба на хора, които изобщо не бях виждала или дори чувала според мен си е голяма шега. Но се оказа истинско, след като и Амелиа и Джейсън бяха получили покани. Тогава теорията ми за някой шегобиец се изпари. Следващото, което ми хрумна бе някоя пиянска вечер, от която не помня абсолютно нищо. Може би тогава съм ги срещнала или поне един от тях и предполагам за това сега съм на сватбата им. Но както и да е. Реших се да отида, нямаше да е чак толкова лошо нещо, нали? Или пък щеше да е? О, я стига. Какво толкова лошо можеше да се случи на едва сватба? Е, освен ако някой от младоженците не загинат или някой от тях не се откаже от решението си да даде живота си на другия. Не, вторият случай по - скоро щеше да е адски забавен и интересен, ако в последния момент се откажат или дойде някой бивш възлюбен и развали всичко. Тогава определено тази сватба щеше да е най - интересната до сега.
На всяка сватба, на която съм присъствала, беше равно на това да седиш у вас и да се самоубиваш многократно, докато гледаш някоя сълзлива сапунка, на която няма как да не умреш от скука. Но това си беше лично мое мнение. За някой този ден беше най - прекрасния и вълшебен ден в живота му и бла - бла.. винаги успяват да ме отегчат с тези си разговори. Но да престанем за момент да мислим по този начин и да се молим на който и да е да стане нещо по - интересно от сълзливите моменти и отегчителните речи.
Оставих Джейсън и Амели сами на масата, след като видях някой. Малко се притеснявах да оставя Лиа и Джейс само, защото се опасявах, че може да вдигнат трета световна война, съдейки от държанията им, но погледа на Амелиа казваше съвсем друго нещо и определено нямаше да я оставя да ми се измъкне с подробностите отново с този Корпус на мира.
- Я виж ти кого виждат очите ми? - приближих се към него, усмихвайки се лукаво. - Единственият и неповторим Чък Бас.
Приближих се още по - близо до него и го прегърнах. Най - вероятно все още не си бе намерил място, затова нямаше да пропусна да го поканя да седне на нашата маса. Пък и да не сме само Амелиа и Джейсън, защото изобщо не ми се искаше да съм по средата на това нещо, което имат по между си. А аз буквално бях посредата. Между неговия и нейния стол.
- Идваш на нашата маса.
Не изчаках дори и да ми отговори, ами направо го хванах за ръката и тръгнахме към масата, от която до преди малко станах.
Амели хвърли един кръвнишки поглед към Джейсън или поне би трябвало да е кръвнишки, но аз виждах през този поглед. Познавах я прекалено добре, както и него.
- Кхъм, кхъм! - направих се, че се прокашлям, за да може да ми обърнат внимание и тропнах леко с крак едновременно.
Тъкмо бях готова да представя Чък на Амелиа и Джейсън, когато внезапно Пухчо скочи от стола си и се приземи направо в обятията на Чък. Днес нещо 'и ставаше. Не мислеше с мозъка си, просто изобщо не мислеше, което не беше в неин стил. А това, което направи след това направо ме шашна. Целуна го страстно и продължително.
- Трябва да седна.. - казах като че ли на себе си и седнах на най - близкия стол, а именно този до Джейсън.
Да не би да пропускам нещо? От кога Амелиа се държеше по този начин. Бас ловях, че не се познаваха, а Пухчо просто му скочи в прегръдките и го зацелува. Да, аз в Чък не се и съмнявах, че отвърна на целувката.
Обърнах се към Джейсън и му се усмихнах неловко.
- Извини ме.. - казах аз, като едвам поддържах усмивката на лицето си.
Щом отклоних поглед от Джейсън присвих очи и се обърнах към Амелиа. Станах от стола бързо, хванах ръката на Амели и я дръпнах, отнемайки я от прегръдките на Чък.
Продължавах да я дърпам, докато се отдалечихме достатъчно от масата ни. Пуснах ръката 'и и я погледнах леко намръщено.
- Какво, за Бога, беше това, госпожице Моралес? - попитах я съвсем сериозно аз.

Минаха всички церемонии.Вече бях Суки Джаксън.С Пърси танцувахме и така нататък.И най-накря всички шаферки бяха тук,както и Дженифър със нови обувки.Беше време да хвърлям букета.Всички се събраха само не виждах Виктория.Обърнах се и метнах букета назад.

След малко целия ми свят се преобърна с главата надолу и не знаех какво да правя. Мелани дойде,придружена от някакъв мъж,в началото си помислих,че е с нея,но после Амелиа се изправи и го целуна. В началото ме напуши смях,защото не бях очаквал такова нещо от Амелиа,но после сложих ръка пред очите си и се подпрях на масата загледан в една двойка,момче и момиче,които се караха,а миг по - късно вече се целуваха и излизаха от помещението. Какво можех да кажа аз,все пак бях демон и можех да спра да чувствам. Да не изпитвам ревност,когато гледам Амелиа,да целува някакъв напълно непознат клоун,което малко ме подразни,но все пак се облегнах назад и погледвах Мелани и Амелиа,които се отдалечаваха от масата. Двете си поговориха малко,а аз се опитах да завържа някакъв разговор с онзи,който Амелиа целуна,но не успях да кажа нищо. Не исках да общувам с него,просто щях да изчакам ши**ната сватба да свърши и после щях да удавя целия ден в алкохол. Не исках да си спомням за този толкова досаден момент от живота ми. И дори за едни да е прекалено хубав момент. Най - скъпия и силен момент,за мен това беше поредния ден,поредния ден,в който отново щях да стоя сам в нас и да се заливам с алкохол,а ако имах късмет щях да се забавлявам с някоя к**ка,която после щях да изхвърля като ненужна вещ,защото точно сега не ми е до обвързване и подобни глупости. Не исках да бъде така. Трябваше да взема нещата в ръцете си и да ги оправя.
Младоженците си казаха "да" - то и после се целунаха. Помислих това за лигаво. После младоженката хвърли букета и останалите женски започнаха да се бутат за да хванат малкия мършав букет,който не беше много голям,всъщност беше доста малък,но все пак кой съм аз за да споря с младоженците,нали все пак те са създателите на тази вечер,нали все пак заради тях се срещнах с Амелиа,и нали заради тази сватба трябваше да гледам как Амелиа и някакъв да се целуват точно пред очите ми.
Започна някаква бавна и сълзлива песен,от която ми се придрайфа. Изправих се леко и пооправих костюма си. После с бавни крачки се приближих към Амелиа покланяйки се леко и подавайки й ръка.
- Ще може ли един танц,госпожице Моралес?
Попитах я аз и се сдържах да не се изсмея. Тя ме погледна леко невярващо,но по - късно двамата вече бяхме на нещо,което би трябвало да е дансинг.
С едната ръка я държах за ръката,а другата я бях поставил на кръста й. Гледах я право в очите й,с моята малка похотлива усмивка. Бях доволен,че успях да я накарам да дойде и да танцува с мен. Дори и за един миг,аз сякаш бях с нея,сякаш тя беше моя и аз бях нейн. Сякаш никой друг не съществуваше и бяхме само аз и тя.
Не знаех какво да кажа,а просто я гледах и се наслаждавах на нея.
- С онзи... - започнах аз,а тя ме погледна изненадано и леко неразбиращо. - с когото се целуна..да не би да сте гаджета? - попитах я аз и се опитах да изглеждам колкото се може по - небрежно,не исках да ми проличи,че всъщност малко съм ревнувал на този момент,в който се целунаха,но не исках да се издавам. - Не,че ме интересува,просто искам да знам,дали трябва да си прибирам костюма или да го запазя до вашата сватба. - допълних аз и се усмихнах лекичко,но всъщност не ми беше до усмивки.
Въртяхме се грациозно в такт с песента,долепили тела. Бях се приближил максимално близо до нея и не спирах да я гледам в очите,сякаш щом отместя поглед настрани тя ще изчезне и ще се превърне в пясък,който ще се измъкне между пръстите ми.

- Ваканция ли!? Лагер!? - Учудено го изгледах аз. - Аз не съм възпитаник на този лагер. Дойдох тук само, за да намеря една от сестрите си, за която съм сигурна, че е там. - Джейсън буквално се шашна от думите ми.
- Не си в лагера!? Как така!? Но Защо!? Това е лудост! Това може да коства живота ти! - Той говореше доста разгорещено и почти през зъби. Какво му ставаше, нима му пукаше. А не това е невъзможно. Мелани се върна на масата и за моя изненада беше с онзи, в който се сблъсках в хотела. Явно се познаваха и тя беше решила да ни запознае. Но нещеш ли на мен ми хрумна възможно най-отчаяната идея на света. Буквално скочих и започнах да целувам това момче, чиито име дори не знаех. Защо ли съобразих, че Джейсън ще скочи и ще ме дръпне, или ще ми се скара, или ще реагира някак, но не той дори не помръдна. Когато се отлепих от този непознат симпатяга Мел хвана ръката ми и ме издърпа доста далеч от масата ни. Тя пуснах ръката ми и ме погледна леко намръщено.
- Какво, за Бога, беше това, госпожице Моралес? - Попита ме тя съвсем сериозно.
- Де да знаех само!
- Веднага ми кажи! От кога познаваш Чък и какво има между вас? - Тя ме обсипа с въпроси и ако не бях започнала да и отговарям нещо тя нямаше да спре с тях.
- Не познавам този Чък. Днес съвсем случайно се блъснах в него в хотела и нищо друго.
- И му се нахвърли така!? Защо? Какво има между теб и Джейсън?
- За мое съжаление между нас няма нищо.
- А ти искаш ли да има?
- Искам го с цялата си душа и сърце, котараченце! Но той както винаги е студен егоист, който мисли само за себе си!
- Както винаги? Значи не го познаваш от днес?
- Неее! Познаваме се от няколко месеца. В мига, в който се видяхме той завладя сърцето ми и го разби на хиляди парченца! - Казах аз и лицето ми леко повяхна.
- Как така, какво е направил!? - Докато Мел ме питаше забелязах, че церемонията почти приключваше. Затова набързо и разказах за случката край езерото, но спестих свръхестествените елементи. - Не мога да повярвам.
- И аз. Случайно да ти хрумна с какво той завладя сърцето ми!? Може би ако знам ще успея го излекувам. - Мелани ме прегърна силно. Бяхме прекъснати от чуждо присъствие.
- Ще може ли един танц, госпожице Моралес? - Беше Джейсън, а аз го погледнах невярващо. Въпреки всичко реших да танцувам с моя демон. Музиката не беше кой знае каква, но какво да се правя, няма да убиваме ди-джея я!? Джей ме приближи до себе си и се вгледа в очите ми. Тези негови очи буквално разкъсваха сърцето ми. Исках да избягам и в същия миг исках времето да спре, за да може да съм в прегрътките му вечно. Точно, когато ми се стори, че този танц ще е един от най-хубавите в живота ми той заговори.
- С онзи... - Започна той, а аз го погледнах невярващо, ч е решил да наруши хармонията между нас с някакви приказки. Той продължи. - С когото се целуна... Да не би да сте гаджета? - Браво бе, намери какво да ме питаш точно сега! Сега какво да му отговоря!? - Не, че ме интересува, просто искам да знам, дали трябва да си прибирам костюма или да го запазя до вашата сватба. - Много подходящо да ми задаваш такива въпроси с тази усмивка. Ако знаеш как искам да те фрасна точно в този момент!? А в същото време бяхме в разгара на танца и той ме претискаше все повече и повече до себе си. Все така ме гледаше в очите, а от това притискане носовете ни почти се бяха допрели. Ако ни гледаше някой от страни щеше да си помисли, че следва целувка. Но тя никак не се връзваше с разговора ни.
- Не глупак такъв, направих го, за да те накарам да ревнуваш. - Буквално изсъсках със зъби. - Но явно вие демоните наистина сте без сърца и на теб никога не ти е пукало за мен! - Казах аз, а една сълза се отрони от окото ми, което ме принуди да избягам в дамската тоалетна. Знам, че той видя сълзата, но не го направих, за да се скрия от него, а по-скоро от всеки непознат в залата.

Спенсър забеляза някакви нейни приятелки и веднага се лепна за тях. Стана ми много скучно. Въобще не бях фен на сватбите, нито пък на тези с ритуалите. Докато булката хвърляше букета и Спенсър подскачаше като луда, за да го хване, аз се оттеглих назад и нещо ме привлече към тоалетните. Завих натам и разсеяно надникнах през открехнатата врата на дамската тоалетна. Въобще не бях очаквах да видя това, което видях. Всъщност очаквах да видя някои секси мацки, които си оправяха грима и си търсеха една вампирска захапка.
Но видях друго. Виктория беше там, разбира се. Но най-интересното е, че не беше сама. А с... президента.
Бях като потресен от гледката и без да искам бутнах вратата и тя се отвори изцяло.
- Хмм, много интересно. - измърморих.

» Интервю с Пърси и Суки
» Интервю с Люк Ди Анджело и Суки Джаксън
» Сватбата на Виктория и Фред Зиягел
» Имението Джаксън
» ~Суки~Деси~