Тя избяга,като преди това каза,че се е опитвала да ме накара да ревнувам,а аз се държах като най - големия кретен,правейки се на много интересен. Почти веднага след като тя тръгна към тоалетната,аз тръгнах след нея и успях да я настигна точно преди да влезе вътре.
Издърпах я леко настрани,а след това се скрихме зад една стена. Приближих се максимално близо до нея хващайки я за лицето с двете си ръце.
Какво се предполагаше да направя?
Знаех,че приличам на идиот,но исках да направя нещо,за да не остане тя с грешни впечатления,опитах да кажа нещо,но просто думите ги нямаше. Нямаше ги думите,с които се предполагаше,че трябва да й се извиня и да оправя нещата поне за малко,докато измисля какво да правя след това. Преместих ръцете си от лицето й на ръцете й,придърпах я леко към себе си.
- Защо?
Въпроса звучеше толкова глупаво. Чувствах се глупаво дори и докато го изричах,защото знаех,че нито тя разбра какво исках да кажа,нито аз усетих някакво удоволетворение след изричането на думата с четири букви.
За момент цялото ми внимание се насочи на друго място,вратата на тоалетната се отвори и от нея излязоха две момичета,те погледнах към нас. Изгледах ги с най - яростния си поглед,а след това отново погледнах към Амелиа,когато те се отдалечиха.
- Ревнувах.
Думата прозвуча странно. Сякаш наистина мислех,това което казвах. Чувствах го. Как можех да го чувствам...та нали аз нямах чувства..
За пореден път се съгласих с това,че ставам все по - слаб демон,а накрая може наистина да се окажа някое копеле,създадено от майка вещица и баща демон,и да съм се метнал на нищожната си майка.
- Ревнувам.
Повторих отново и вдигнах рамене.
- Не зная защо,но ревнувах. Не исках да се целуваш с него,не мислех,че той заслужава да го целуваш,дори и да не го познавам,не искам така да бъде...
Дали не беше по - объркана от преди.
- Искам да си с мен!
Заявих последните думи с повече гордост,а след това се наведох и я целунах. Целувката беше напълно неочаквана и изненадваща. Но след момент се сетих,че тя се бе целувала с онова нищожество и отлепих устните си,колкото и да не исках това да се случваше трябваше да го направя,защото много бързо можех да се увлека,в целувката.
- Бъди с мен! - казах аз и сякаш беше повече като заповед,отколкото като молба.
Не исках да я губя. Може би сега, когато отново бях с нея,щях да се опитам да се променя. Щеше всичко да се оправи и да бъде по - добре. Може би ще успея да се преборя с демона отвътре и да стана по - човечен.
Да,ама не!
- Да не те изплаших? - попитах я аз,понеже тя изглеждаше като гръмната. Усмихнах се и се отдръпнах от нея,защото може би не й оставях възможност да диша. Погледнах я в очите и зачаках да реагира и да направи нещо.
Облачно, слаб дъжд.
Температура: 30°
Вятър: лек западен полъх
Нед Окт 13, 2013 3:45 pm by 
