Централен плаж.

Заглавие: Централен плаж. Нед Фев 27, 2011 6:50 pm

First topic message reminder :

Централен плаж. - Page 3 Tumblr_lhqtl7rvdl1qhq1ico1_500_large

Разхождах се по плажа, държейки кафевите си джапанки в ръка, усещайки горещия пясък под краката си и очаяно търсейки място, на което да си почина. Жегата ме беше изтощила дотолкова, че вече трудно различавах накъде вървя. Накрая в далечината видях, че в покрайнините на плажа все пак има някаква надежда да намеря сенчесто място и веднага се запътих натам. Най-накрая усетих хладен вятър да гали лицето ми и се усмихнах леко. После се подпрях на ствола на едно дръвче и въздъхнах "Спасение!".. Отне ми по-малко от 3 секунди за да разбера че не бях сама. Бавно обърнах главата си настрани и видях едно белокосо момиче, което си отпочиваше на съседното дръвче. Аз се усмихнах леко и повдигнах вежда "И ти търсиш спасение от жегата, нали?"-казах тихо аз и после се загледах в небето.

- да това време наистина е прекалено горещо за мен- призна си Али и се обърна към новодошлата. Тя на пръв поглед изглеждаше като един напълно обикновен човек , но тази сладникава миризма ,която се излъчваше от нея бе някак сранна. Това е напълно обикновено момиче - помисли си Ал , но после забеляза , че бъпреки жегата идваща от отвратителното изпичащо слънце по тялото й до някъде прикрито от секси късият бански нямаше нито капчица пот.
- ти какво си? - попита мекият глас на Ал , а това й се чу някак заглушено , сякаш не говореше тя , а някой друг. Искаше й се да я убие повече от всичко , искаше й се да хване лъкът и стрелите напоени с върбинка и да я олучи право в жалкот вампирско изчадие , но нямаше , точно сега не й се ловуваше , но до кога?

Леко зловеща усмивка пробяга през лицето ми, когато чух издненадващия въпрос на момичето. Хвърлих й един бърз поглед и забелязах част от лъка на гърба и. Веднага се досетих, че тя бе ловец.. Нямаше друга опция. След няколко секунди се сетих, че трябва да отговоря на въпроса й, и се подсмихнах леко. "Ами..."-започнах аз "На какво точно ти приличам? Само не се преструвай, че не знаеш.." После въздъхнах леко, заради жегата, и казах "Добре де, ще ти подскажа малко... Започва с 'вам' и завършва на 'пир'." После я погледнах леко строго. Трябваше да съм подготвена все пак. Не се знаеше кога ще й скимне да ме нападне, но всъщност не се страхувах от нея.

- хм примири се , че не винаги вие вампитата сте по- силната страна - Каза Ал. Гласът й бе леко мистериозен и зловеш , а тя самата не можеше да се примири с това , че сега си говореше с плячката си , въпреки това не й дремеше особено. Слънцето не спираше да се приближава към нея ,а се самопритискаше все по- плътно към дървото. Задуха хладен бриз.
-най - накрая , вятър!- възкликна Али и се обърна към момичето.
- как се казваш? - попита тя , а след всяка сричка тонът й ставаше все по- зловещ и мистериозен от всякъде.
тя се остави на вятърът да я обгърне и да я споходи като чели се оставяше на мисленето й да я завладее и някоя нова идея да се осени в главата й. А сега почти не й се ставаше от мястото.
- няма да те нараня , въпреки че ми се иска и то много , ти все пак нищо лошо не им сторила- каза Ал завъртайки дланта си към нищо неподозиращите хора.

Аз се засмях тихичко и после казах "А вие пък си служите с върбинка, което не попада в списъка на честната игра.... Както и да е... И междодругото, името ми е Фей Херондейл.."-после кимнах- "Приятно ми е да се запознаем...ако може така да се каже... А ти как се казваш?"- попитах я аз, кръстосвайки ръце и присвивайки леко очи заради слънцето, което блестеше право в очите ми.

- наистина ли искаш да зн..- каза тя и после се сети за братовчед си Уилиям Херондеил .
- o боже мой, случайно да имаш нещо общо с братовчед ми ? Уилиям Хеондейл? говори ли ти нещо? - попита Ал и внимателно премахна лъкът и стрелите от гърба си. Тя ги остави близо до себе си и започна да се съблича. Слънцето все още напичаше с адските си лъчи и единственито спясение бе да се навреш в гората , но така и така Ал бе на плаж и си бе взела керема за слънце. Внимателно отстрани дрехите от себе си оставайки по сладък черен бански.
- Аз съм Алисън Драгонт Даркблум - каза Ал и се отпъсна на една хавлия на пясака. Слънцето продължаваше да напича с ярките си и горещи адски лъчи. Тя протегна ръка към момичето и попита учтиво .

Аз свих рамене и се усмихнал мистериозно. Щом чух името 'Уилям' първоначално нищо не ми говореше, но после като се замислих се сетих... но не исках да издавам прекалено много и затова просто казах "Ами явно с братовчед ти сме от една кръвна линия... Вероятно съм му предшественик.." После се огледах наоколо и въздъхнах тежко. "Явно слънцето ще остане на хоризонта за дълго време..."-измърморих аз и тръгнах към водата.

Al се подсмихна и продължи да я наблюдава как влиза във водата , а след това се върна при нея.
- как бе гмуркането ,вампи? попита Али и се подсмихна лекичко. Подщи не можеше да почярва на чутото. Прародителка? друг път.
- не мисля . от колко време си такава? попита Алл мажейки се с крема сама.
- месец ? година? седмица? - попита Али и се подсмихна лекичко. Тя почувства как лъчите на жаркото слънце галят и без това бялато й личице.
- ах колко приятно и мило - каза Тя и се пиближи леко до нея.
- каво си мислиш вампи? - попита тя и се подсмихна меко и мистериозно , както винаги.

Аз се подсмихнах малко подло и казах "Ами щом искаш да знаеш... Вампир съм от 303 години..."- и после се просто не можах да не се ухиля, виждайки изражението по лицето на Алисън. "Какво стана? Нещо да не обърка сметките"-казах закачливо аз и заслах плажната си хавлия на пясъка, а после се настаних на хавлията.

ама наистина ли ? - изсмя й се Али в лицето. тя не очакваше нищо подобно.
- сега какво вампи ези или тора? - попита тя вадеки една монета от джоба си. тя се подсмихна леко и това засили по някакъв начин мисериозното й изражение.
- не ми се вярва да си прародителка на нашичт род. - каза тя и са подсмихна.
- първо , ние сме ловци и второ ... ами вампирите не могат да имат деца- каза Али и й подаде една вода (с върбинка естествено)
- ето , чай - каза тя и се подсмихна съвсем лекичко , а на лицето й бе изплувала една малка сладка и синпатична усмивчица.
- не ми харесва да ме лъжат, и за това ми кажи истината , за твое добро , малката, ми вампи- каза Ал и й хвърли един убийствен поглед.

За нейно съжаление не бях чак толкова глупава, колкото й се искаше да бъда. Много добре разпознавах номерата на ловците и изобщо не ме издненадваше факта, че се опитва да ми скрои номер. За това просто се подсмихнах и казах "Не, благодаря... Ти ще имаш по-голяма нужда от върбинка, от колкото аз.." После се огледах наоколо и добавих "А, и още нещо... Първо:Имах брат, който не беше вампир и беше женен, и второ:върбинката не ме наранява чак толкова... Пия я от 160 години..." После завъртях поглед и отвърнах отегчено "не ме наричай вампи... Не ме подценявай, не съм чак толкова 'малка' както ти се изразяваш, момиченце.."

- не ме подценявай вампи, точно ти би тябвало да си достатъчно умна да не го правиш- каза Али, а по лицето й се четеше гняв и омраза.
- може и да ме мислиш за толкова безмозъчна блонди по наистина бялата ми коса , но не мисля, че ,ще ти хареса ако реша да забия дървените си стрели с разтвор от върбинка , който брат ми приготви , и нев мисля ,че ще си достатъчно силна да го изтърпиш до таква степен. -каза Ал и се изправи. тя бързо навлече дрехите си и ядосано си тръгна заедно със кочана със стрелите и лъкът си.
- направо ви ненавиждам вампита!!?

Аз повдигнах вежда леко раздразнена, но външно останах хладнокръвна. "Добре де... Щом така смяташ..."-казах си аз с нормален тон сякаш изобщо не ми пукаше. Не че ми пукаше особено де, ама все пак се издразних леко заради начина, по който Али се перчеше със стрелите си. Все пак тя бе само ловец, който без стрелите и лъка си беше абсолютно безвреден..поне аз си мислех така. Бях срещала много ловци през живота си и ги познавах добре. Както и да е, накрая ми доскуча и се изправих с въздишка. Събрах нещата си в чантата, облякох си лятна сива рокля върху банския, и си тръгнах.