Централен плаж.

След като с Фред се разделихме, забелязах, че беше започнало да се стъмнява, но реших да не се прибирам в имението. Всъщност въобще не ми се ходеше там. Сестра ми сигурно вече се беше прибрала и беше разбрала новината, а майка ми сигурно се преструваше на болна, за да се скараме със сестра ми Алида. По дяволите.. Дали вземах правилното решение? Какво толкова мога да рискувам като се омъжа за Фред? Печелех си гнева на майка ми. Прекрасно! Какво по-хубаво от това тя да е вечно ядосана? Особено след като плануваше тя да се ожени за него. Хах, каква глупачка!
Стигнах до плажа и спрях колата. Слязох от нея и събух черните си токчета. Приближих се към водата, докато тя бавно мокреше краката ми и се чуваше отдалеченият плисък на вълните. Замислих се. Напоследък бях забравила за най-голямата си цел. Трябваше да намеря моята сестра-близначка Елена и да ѝ отмъстя. Заради нея аз.. всъщност... Какво мога да направя? Как ще ѝ отмястя по дяволите? С какво? Свлякох се капнала от умора върху мекия пясък. Легнах върху пясъка без да ми пука, че ще изцапам най-новата си сексапилна червена рокля. Затворих очи.
Не знаех колко дълго съм лежала така в пясъка, но когато отворих очи, инстинктите ми подсказаха, че тук има някой. Някой мой близък човек..
Изправих се и се огледах. Тогава я съзрях.. беше същата като мен. Дългата й кестенява коса се спускаше до средата на гърба ѝ, очите ѝ сияеха в синьо-зелено. Това беше Елена..
- Ти?! Какво правиш тук? - опитах се да звуча безразлично, но плана ми за отмъщение може би щеше да проработи..

Бях седнала на една зелена поляна и мислех какво ще е, ако срещна сестра си. Сигурно тя щеше да ме посрещне с голяма изненада, след което да се изплаши и да избяга. Незнайно защо тази мисъл ме смути и станах. Видях, че вече се бе стъмнило и тръгнах към плажа, за да се поразходя и да се освежа. Беше наблизо и след две минути стигнах. Събух сандалите си на токове и стъпих по влажния пясък. Вдишах дълбоко и тръгнах към морето. Но тогава съзрях движение на около сто метра от мен. Тръгнах към малката фигура, излегнала се върху пясъка, която чувствах, че ми е близка. Много близка. Затичах се, но скоро спрях, изумена от това, което беше пред очите ми. Това беше тя.. Да, тя беше. Близначката ми, излегнала се със затворени очи, която рязко отвори очи и извърна главата си към мен.
- Ти?! Какво правиш тук? - попита ме тя безразлично, без дори да трепне.
Аз стоях със разширени докрай зеници, невярваща на очите си. Значи така мечтаната сестра е напълно безразлична към МЕН?! Очевидно нямаше да избяга уплашена, я щеше да седи и да ме гледа с очи, пълни със злоба. Очите ми се напълниха със сълзи, затова се обърнах с гръб към така наречената ми "сестра" и се опитах да се овладея. Отвътре не чувствах никаква радост, а само разочарование и... страх. Страх? Откъде накъде пък страх? Тя не беше нищо повече от мен. Тя беше абсолютно същата като мен, но с коренно различен характер. Спрях сълзите си и се обърнах към сестра си.
- Не съм идвала с намерението да те виждам. - отвърнах й, като се постарах и аз да изглеждам безразлична, въпреки че гласът ми леко трепереше.
Понечих да си тръгна, но тя извика:
- Чакай!
Обърнах се и я изгледах изпод вежди. Знаех, че не вървим на добре, но въпреки това останах на мястото си.
- Какво има пък сега? - попитах ядосана.

Не знам защо я повиках. Всъщност мислите ми за отмъщение сякаш бяха изчезнали. Та това беше тя.. търсех я толкова много време, а когато я намерих сякаш осъзнах, че тя не би ми направила нищо лошо. Точно когато я намерих просто беше безумна глупост, ако я оставя да си тръгне. Трябваше да намеря начин да я спра. Но какво да спра, по дяволите? Толкова съм мислела начини да я открия и след това да ѝ отмъстя, но нито за миг не съм си помисляла какво да направя когато я срещна за първи път. Та ние бяхме буквално еднакви.. просто тя беше коренно различна от мен, но не по външен вид. Трябваше да я задържа някак, нямаше значение как, но знаех много добре, че трябваше.
- Елена. - изрекох името ѝ със същото безразличие, правейки се, че не ми пука. - Аз.. ами.. сигурно ще ти се стори доста глупаво от моя страна, но скоро ще се женя. И си помислих, че можеш да дойдеш. - кимнах и се направих, че се усмихвам, но това не беше нищо повече от една лицемерна усмивчица с която да се сближа повече с нея. Тогава усетих каква глупост бях казала. - .. на сватбата говоря. Ще се радвам да дойдеш.
Тя се усмихна. Усетих, че умората ми беше изчезнала. Тя не се сдържа и ме прегърна. Поставих ръце върху гърба ѝ, прегръщайки я. Жалко, че в тази прегръдка от мен нямаше истински чувства, а може би имаше, но бяха толкова далеч като бездънна пропаст, в която не трябваше да падам.
- Може да ми помогнеш с приготовленията. - започнах, надявайки се това да проработи и да станем по-близки. - Ако искаш, разбира се.. - отново се усмихнах лицемерно, но този път чувствата в тази усмивка бяха повече.

- Елена. - изрече тя отново безразлично. - Аз.. ами.. сигурно ще ти се стори доста глупаво от моя страна, но скоро ще се женя. И си помислих, че можеш да дойдеш. - като каза това ме удостои с лицемерната си усмивка.
Идваше ми да ú се изсмея в лицето, но незнайно как при следващите ú думи си промених решението.
- ...на сватбата говоря. Ще се радвам да дойдеш. – като изрече това, се затичах към нея и я прегърнах.
Реших, че засега ще бъда добричката Елена, но някакъв вътрешен глас ми крещеше
“Тя те мрази! Остави я!” Но как щях да оставя сестра си, като току що я намерих?!
- Може да ми помогнеш с приготовленията. – каза тя. – Ако искаш, разбира се...
И чак тогава ми просветна.
- Доб..чакай, ти откъде знаеш името ми?! – изгледах я подозрително.
А тя в отговор само се изсмя:
- Това няма значение.
- Има и то огромно ! – избухнах изведнъж.
Тя сякаш се колебаеше дали да ми отговори.

След като се въпротиви и започна да ме разпитва откъде знам името ѝ се ядосах и ми идваше да ѝ се разкрещя, но първо на първо щях да загубя доверието ѝ, а след това и всичко, което направих досега, а опитите ми да се събера с нея отново бяха просто минимални. Реших да запазя самообладание и се усмихнах със същата деликатна усмивчица, а след това я погледнах в очите, но след като видях, че и тя гледаше в моите с голям интерес сякаш виждаше кадри от филм, избегнах погледа ѝ.
- Знаеш ли.. - започнах. Нямаше да бъда груба, но наистина бях много добра актриса. - .. аз мисля, че ти много добре знаеш моето име, не е ли така? Пък и.. - замълчах. Щях да говоря за семейството ни. Сигурна съм, че тя знаеше доста по-малко от мен. - Няма значение. - проточих накрая, но веднага след това продължих. - Всъщност няма да е лошо да ти кажа. Както знаеш аз умрях. Точно при раждането. Все пак глупачката Анна е била твърде млада, за да роди близнаци, а свекърва ѝ или по-добре да кажа твоята баба е правила опити да направи така, че децата да умрат. - изсъсках накрая. - Знаеш, че по онова време не е могло да се правят аборти. И онази глупачка бабата е решила, че няма лошо да прави отвари за да направи така, че Анна да пометне и да не роди. Сипвала ѝ е какви ли не боклуци във водата, та дори скачали на кръста, на корема ѝ. А бащата така и не се появил. Разбира се, когато се родят двете деца какво ще прави той? Нима ще ги изхранва? В тази беднотия в която си израснала. О, моля те! - гласът ми беше доста актьорски, но усетих, че за миг пролича злобата. - Та така.. ако нямаш никаква работа, разбира се.. можеш да дойдеш сега у нас с преспиване. Ще можем да си поговорим. - казах аз, но за първи път случах сигурно, сякаш някаква добра част в мен се пробуждаше от далечен сън.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Разхождах се на плажа, когато зърнах една фигура в далечината. Беше рано и нямаше почти никакви хора на плажа, а аз именно сега обичах да се разхождам. Най-приятно беше да плувам в студената вода рано сутрин.
Тогава фигурата се приближи.
- Хей, сладурано. Искаш ли да се изкъпем заедно?
Тя първоначално не му обърна внимание и се обърна назад, защото си мислеше, че не говори на нея.
- Добро утро. - Изхилих се.

Седях тук още от вчера вечерта.Обичах нощното къпане. Бях излязла от водата преди около час. Сега се разхожда бавно по брега, облечена в новия си сив бански и се наслаждвах наизгряващото слънце (макар че предпочитах залезите). Срещу мен се задаваше някакъв мъж. Чувах мислите му, смяташе да ме заговори, ноне знаех какво по точноще ми каже. Бях сигурна, че ще е някой твърде самоуверен тъпак и ще ми приказава разни глупости. Когато се приближи каза:
- Хей, сладурано. Искаш ли да се изкъпем заедно?
Бях права - твърде самоуверен и прекалено нхален. Направих се, че не съм го чула и се обърнах на другата страна.
- Добро утро.- изхили се той след малко.
Това вече беше друго,обърнах се и му отговоих:
- Добро утро.За съжалени няма да мога да приема поканата ти, защото тъкмо си тръгвах, пък и предпочитам нощното къпане.Тук съм от вчера в 12.
-Не виждам проблем да останеш още малко. Какво ще кажеш?Бихме могли да погледаме изгрева.
- С удоволствие бих останала, но предпочитам залезите. - казах и му се усмих нах презрително.
Колко обичм да ядосвам хората, особено такива като него - нахални и твърде самоуверени.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Момичето много ме ядоса с коментарите си и реших, че ще я накарам някак да се изкъпе с мен.
- Ти губиш, сладурано.
Скочих в студената вода и заплувах, а след това се показах над водата.
- Идваш ли? Много е приятно. Ще видиш, че ще ти хареса. Няма нищо по-хубаво да плуваш точно сега, а и виж няма никакви хора.
Гмурнах се надълбоко, а след това отново се показах на повърхността. Тя все още стоеше на плажа.
- Няма ли поне да ми кажеш името си? Аз съм Иън.

- Кори щом настояваш. - представих му се след като попита за името ми. - И все пак наистина ли мислиш, че ще ме накараш да вляза във водата, като ми казваш, че е много приятно. Казах ти предпочитам нощното къпане...ии...нищо не губя впрочем.
Идиот. Какво си мислеше? Сигурно че ще ме накара да правя всичко което поиска и му е на кеф? Нее! Много грешеше.Аз не съм от онези, които тичкат след всеки срещнат, като овце след овчаря. Уфф, тях пък най ги мразех, а този кретен тотално ми развали настроението. Идеше ми да му се развикам, но реших да почакам. Нека поне видя дали ще се вбеси. Оооо! Щеше да е олкова приятно да го видя бесен...или поне да го чуя как беснее в мислите си.
Обичах да играя мръсно.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

- Добре щом настояваш ще те накарам да влезеш насила.
Гмурнах се още веднъж и след това със силите си на върколак отидох на брега и я бутнах във водата.
- Сега вече съгласна ли си да поплуваме заедно?
Тя ме погледна, а по погледа й си личеше, че е ядосана.
- Споко сладурано обещавам, че ще те пазя да не се удавиш.
След това се засмях.

Да не се удавя ли?! Да не се удавя?! Е вече премина границите!!! За какъв се мислеше изобщо?! Кретен! Тази вода беше твърде топла за мен, а аз изобщо не обичахда плувам в топла вода. Опитах се да не изглеждам олкова ядосана. Приближих се до него:
- Знаеш ли, вече СЪВСЕМ съжалявам, че изобщо те срещнах. Ии...да знаеш колко мразя такива като теб, а точно теб - още повече! Сега ако нямаш нищо против, аз излизам от тук! - казах му лицемерно и се обърнах рязко с гръб към него цапардосвайки го през лицето с косата си.
Опънах се на кърпата си. Щях да изчакам да изсъхна и тогава да си ходя. Пък и исках да видя дали пак ще се опита да ме вкара във водата (не че ми пукаше де но все пак ми беше интересно).

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

- Хубаво. Чао.
Иън кимна и излезе на брега. Облече тениската си и погледна към Кори.
- Знаеш ли, Кори? Ако изобщо се надяваш някой да те хареса просто недей. Защото просто не си струваш. Никой не харесва глупави момиченца, които се правят на интересни като се опитват да бъдат готини и лицемерни.
Доближих се до нея и я хванах за брадичката.
- Жалка си. Съжалявам те. НЕ МОЖЕШ ЛИ ПОНЕ ЗА МАЛКО ДА СЕ ПОЗАБАВЛЯВАШ? СКУЧНА СИ, А ТАКИВА НИКОЙ НЕ ГИ ХАРЕСВА.
Обърнах се и тръгнах към скалите.

Гост

Пристигнахме най - накрая на плажа. Беше същинско чудо, че Хирон ни пусна с Хана навън. След всичко, което става с боговете не даваше на никой да стъпне извън лагера, но с Хана не бяхме някои нови момичета, които не знаеха с какво си имат работа или не знаеха как да се защитаваха. Точно обратното. Пък и на своя страна си имахме и по една сила. Или аз имах сила, а сестра ми меч. Но това не е от значение. Облякох банските си и изчаках и Хана да се приготви. Над банските сложих една плажна къса рокличка и след като Хана беше готова излязохме от лагера. Днес беше ужасно топъл ден и затова с Хана бяхме решили да отидем към плажа. Малко да се попечем, да хванем теб, който аз вече имах, но Хан беше бяла като платно. След няколко минути, близо половин час, пристигнахме. Оставих джипа на паркинга отсреща и взехме чантата, хавлиите и тръгнахме към пясъка. Стигнахме близо до водата и се настанихме там. Сложих двете хавлии и седнах на едната. Хана остави чантата между нас и се настани на другата хавлия.
- Прекрасен ден да хванеш тен, сис. - казах аз и се подсмихнах.

Измъкването от лагера наистина беше много трудно. За първи път Хирон беше толкова притеснен. Разбирах го донякъде. Нещо се беше случило на Олимп, но никой не ни казваше нищо. Лагера беше значително запустял. Лагерниците не излизаха от хижите си. Арената беше празна, градината пуста. Нямаше никакъв смях, никакъв признак за живот.
За разлика от лагера, в Мистик Фолс винаги беше заабвно. С Каталина решихма да отидем на плажа. Бях много бяла и се притеснявах, че ще изгоря. Накупих си какви ли не кремове за слънце, но все още ме беше страх да съблека светло синята си рокля и да остана по бански.
- Ами ако изгоря? - Каталина се засмя. - Не е смешно. Какво ще стане, ако изгоря? Как ще се покажа на всички момчета от лагера? Ще трябва и аз да се затворя в хижата на Зевс. Изключено е да сваля роклята си.

Гост

- Момиче свали тази рокля! Няма как да изгориш. Толкова си бяла, че едва ли от един ден ще хванеш какъвто и да е тен, камо ли да изгориш. - казах аз и отново се засмях. - А и ако не си свалиш роклята как изобщо ще се покажеш пред момчетата от лагера толкова бяла? Това ще е за срам и позор. - погледнах към Хана и се подсмихнах.
Знаеше, че съм права. Ако искаше да се показва пред момчетата от лагера трябваше да придобие малко тен. Нямаше да се срами чисто бяла като платно. Нямаше да позволя на сестра ми така да се изложи. В никакъв слушай. Повдигнах няколко пъти бързо вежди и се засмях.
- Хайде, де. Знаеш, че е така. Пък и ще ти кажа кой от всичките кремове, които си взела, да използваш. - разрових се в чантата и взех този, който аз използвах от години и досега не съм горяла.
Не, всъщност имаше един път когато изгорях, но това беше защото не бях използвала никакъв крем и бях заспала на удобния дюшек в морето. Но сега това нямаше да се случи. Намерих крема и го подметнах към Хана.

Всъщност въобще не се надявах на крема да ми помогне, но все пак се намазах и събляках роклята. Въпреки това притесненията ми нямаха край. Бръкнах в чантата си и извадих едно огледало, което винаги носех в себе си. Огледах се, а веднага след това нададох уплашен писък.
Каталина ме погледна притеснено.
- Кат, можеш ли да повярваш? Едното ми око е по-голямо от другото!! Как е възможно да имам толкова криви вежди? О, носът е толкова голям за лицето ми... нали?
Погледнах към Каталина, но тя не престана да се смее.
- Какво му е смешното? Как ще се появя пред момчетата във лагера?

Гост

Нещо сериозно 'и хлопаше на Хана. Преди се притесняваше, че щяла да се покаже пред момчетата от лагера изгоряла, след това и съвсем бяла, сега се притесняваше, че имала прекалено голям нос, едното 'и око било по - голямо от другото, веждите 'и били криви.. Не издържах и се засмях доста силно. добре, че нямаше много хора на плажа в момента, които доста ме учуди, тъй като беше доста топъл ден.
- Хана, миличка. Хванала те е паниката. Не мислиш трезво да знаеш. Очите ти са еднакво равни. Веждите ти не са никак криви, а носа ти е идеален за лицето ти. - казах аз съвсем сериозно.
Но при спомена на паниката на Хан преди малко и отново ме хвана смеха. Засмях се още по - силно от преди.
- Носа 'и бил голям.. - говорих си през смях.
Легнах удобно на хавлията и затворих очите си, наслаждавайки се на прекрасното слънце. По някое време можеше и да направя един облак над нас с Хана, колкото да не изгорим. Но сега нека се отдадем на прекрасния ден и слънце.

След сватбата дойдохме с Пърси да се разходим.Времето беше хубаво.И исках да се поразходим.Когато стъпих на пясъка си махнах токчетата и отидох към водата дръпнах с мен и Пърси.По едно време осетих че нещо ме ощипа изпищях и веднага излезнах от водата.Пърси попита какво е станало.

-Нещо ме ощипа и то гадно.
Малко ме болеше крака,ни влезнах пак във водата заради .Целунах го....

- И аз те обичам, мила.
Влязох пръв във водата и се огледах. Изненадах се от нейната реакция, понеже бяхме на плитко и едва ли на централният плаж можем да срещнем раци. Влязох още по-навътре. Водата беше ледена, а аз бях с дрехите си. Стана ми много по-студено и побързах да се гмурна. Можех да издържам много без да си поема въздух, защото бях син на Посейдон, но рискувах да изплаша Суки. Показах се отново на повърхността и махнах на Суки да се приближи към мен.
- Ела, искам да ти покажа нещо! - извиках, а тя ме погледна с недоумение - Спокойно! Не съм русалка. Просто ела!

Пърси ме викна при него.Аз го изгледах странно.Но все пак отидох.Той се гмурна и се изплаших.Много беше студено във водата.чаках да излезне от водата.Накрая някои ме хвана за краката,аз много се изплаших,но това е бил Пърси.Той излезна от водата скочих върху него и го целунах.

-Къде беше изплаших се.

- Спокойно мила, тук съм! Но искам да ти кажа нещо.
Хванах плавно ръцете й. След това двамата потопихме главите си във водата. Точно тогава се сетих за баща ми Посейдон. Беше време и аз да поискам нещо от него.
- Татко! - Погледнах към Суки, която изненадано гледаше балончетата, които излизаха от устата ми, но аз не поглъщах и капка вода. - Покажи ми тайните на твоя дворец! Помогни на Суки, за да може да ме придружи.
Не вярвах, че ще се получи, но когато отворих очи видях, че Суки спокойно дишаше под водата. Дръпнах я настрани и я целунах. След това започнахме да плуваме към дълбините.

С Пърси потопихме главите си във водата.чудех се защо.На Пърси му излизаха балончета от устата и започна да говори нещо,което така и не разбрах защото гледах само как му излизат балончетата.Изведнъж и аз започнах да дишам под вода.Пърси ме целуна и започнахме да плуваме надолу към дълбините.После стъпихме на пясъка и ме хвана за ръката, и ми каза да си затворя очите.Затворих ги той ме водеше за ръката.

Никога не бях предпологал, че под водата е толкова забавно. Не изпусках Суки от очи, нито пък смеех да пусна ръката й. Страхувах се, че ако я пусна ще си отиде завинаги. Все пак тя нямаше тази дарба и сигурно в момента ме мислеше за побъркан. Не и бях казал, че съм полу-бог и баща ми е богът на водата-Посейдон. Скоро щях да й обясня всичко, ако все още не беше разбрала. Чувствах се ужасно. Като пълен глупак, задето съм постъпил така. Сега сигурно щеше да ме напусне.
Докато плувахме към дълбините покрай нас минаваха стотици риби. И то най-различни. Беше великолепно! Чувствах се страхотно тук. Може би това е моят истински дом!

Не мислех,че под водата е било толкова хубаво.Пред нас минаваха много риби на групички.Всякакви видове.Пърси ме стискаше за ръката.Той си мислеше ,че ще го напусна,но хем знае,че го обичам.Бях забравила да му кажа ,че чета мисли.
Попитах го:

-Защо не ми каза?