Централен плаж.

С изненада открих, че ние дори можем да говорим под водата. Останах доста стъписан от въпроса й. Възползвах се да стъпим на един доста голям камък прикован към дъното.
- Страхувах се.
Нямах сили да кажа нищо повече. Чувствах се виновен пред нея. Сякаш бях лъжец.
- Не исках да застрашавам живота ти след като ти съобщя. Мислех дълго. Дори се чудех да отменя сватбата, но само за да не те изложа на опастност! Не успях да го превъзмогна. Обичам те прекалено много, за да ти причиня това. Но ето, че го направих. Сега си в опастност.

- Знам, Суки. Но не знам колко е хубаво да имаш баща, който дори не познаваш. Опитвам се да си спомня дали не съм го виждал някога, но не си спомням нищо. Чувствам се сякаш съм бил ударен с мокър парцал и не помня нищо от миналото си. Майка ми умря преди пет години. Тя беше жертва на чудовищата. Убиха я заради мен. Аз съм виновен за смъртта й. Но знаеш ли кой е най-виновен - баща ми.
Точно когато казах това със Суки се изтреляхме с бясна скорост към повърхността. Докато говорех в устата ми не влизаше и капчица вода, но сега устата ми се напълни с вода и замалко щях да се задавя.
Накрая се показахме на повърхността. И двамата със Суки кашляхме и плюехме вода. Значи баща ми го връщаше задето го обидих.

Днес знаех, че денят ще бъде хубав. Не защото температурата беше станала десет градуса, а защото се бях срещнал с Бела Лав Хюит. Напоследък я харесвах все повече и повече и много се радвах когато я видя. Сякаш тя успяваше да оправи настроението ми.
Почуствах се виновен, че съм я накарах да влезе във водата. Помислих си, че може би не е искала, защото температурите не бяха никак високи, а водата беше студена. Свалих сухата риза от гърба си и я наметнах на Бела, за да не й е толкова студено. След това я дръпнах към себе си и я прегърнах. За такъв живот бях мечтал от толкова много време насам...

Нистина беше много студено във водата но на мен ми беше добре,че се изкъпах.Когато излязах от водата ми беше много студено.Когато Марк ми даде ризата си и аз се затоплих.Но наистина на плажа беше много студено.Мислих си да го попитам да отидем до кафенето на плажа и да си вземем картофки и кафе.Попитах го и той се съгласи.След малко той отиде и ми донесе картофките и кафето.Аз се затоплих от кафето и ми стана по добре.Благодарих му,че ми ги донесе и той ми каза,че няма защо.Когато си изпих кафето и си изядохме картофките аз легнах на пясъка да си почина.Марк отиде някъде и се върна след десет минути.Аз го попитах къде беше и той ми каза,че е ходил да плува.Когато ми каза аз му се усмихнах и продължих да лежа на пясъка.

Какво по-хубаво от един прекрасен ден с момичето, по което си падах? Исках този момент никога да не свършва, но бях свикнал че в живота ми отдавна няма спокойни дни. Винаги когато се чуствах добре някой разваляше момента. Така е било още когато съм бил малко дете. Прекарвах много малко време с майка си, но ми беше достатъчно. Тя беше най-близкият ми човек, а баща ми.... мислех си че е загинал в катастрофа, но сега вече знаех че е бог на огъня. Дали можех да боравя с огън? Дали? Най-вероятно не мога. Аз не съм Хефест, а Марк.
Студения бриз ме изкара от мислите ми и аз погалих Бела по косата.
- Къде искаш да отидем след плажа, красавице?

Денят ми беше прекрасен и невероятен.Е разбирасе имах и други такива дни но и този ден беше прекрасен за мен.Аз си мислех,че Марк малко ме харесва и аз много го харесвах въпреки,че тепърва го упознавах и не знаех какъв е всъщност той.Той беше доста мил и любезен към мен.На плажа вече ставаше доста студено затова си облакох дрехите.Вече си мислех да попитам Марк след около час да си тръгваме и докато си го мислех той ме попита:
-Бела къде ще искаш да отидем след плажа?Аз доста си мислех къде да отидем и накрая реших да му отговоря:
-Марк ти реши къде искаш да отидем.За мен няма никакво значение.
Казах му го и зачаках отговора му.

Мислих малко по-дълго от необходимото но исках да избера най-доброто място на което щяхме да си прекараме чудесен ден. От много време не бях имал такъв хубав ден. Предчуствах, че нещо ще се случи и денят едва ли ще бъде толкова хубав колкото ми се иска на мен.
- Искаш ли да отидем някъде в Мистик Ленд? Чух, че от както времето се стопли са пуснали още нови забавления. - казах й и зачаках отговора й.
Точно в този момент телефонът ми извъня и аз го вдигнах. Беше Люк. Гласът му изглеждаше много притеснен. Питах го къде е но не получих никакъв отговор. Незнаех дали той е излизал от лагера или беше още там но определено беше станало нещо. Чудех се дали да кажа на Бела и да разваля хубавия ден или да си замълча и да предам Люк.

Той ме попита дали иска да отидем в Мистик Ленд.Аз си мислех и преди да му отговора му звъна телефонът.Когато затвори телефонът изглеждаше притеснен.Аз го попитах:
-Марк,какво става?Нещо не е наред ли?
Той ми отговори:
-Нещо става с Люк.
Изглеждаше притеснен.
Замислих какво може да е станало с Люк.
-Бела,съжалявам но трябва да тръгвам да видя какво става с Люк.Прекарах си страхотно и благодаря ти за този ден.
-Няма нищо Марк.И аз си прекарах страхотно.
Той ме цеулна нежно по устните и тръгна към Люк.
Когато той тръгна останах още малко и си тръгнах.Това беше най-хубавия ми ден.

След като ходих при скалите исках да се попека на плажа защото кожата ми беше толкова бяла, а и изках също да се запозная с някой ао града, защото имах само един приятел и той беше малкото ми коте Пухчо навсякаде го носех със себеси. Разгледах плажа и хората който видях ги бях виждала вече бешеми странно. Както си мислих се загледах в едно коте досъщ като моето. Обърнах се към Пухчо И видях, че го няма и тогава зацепих, че това е моето коте бързо изтичах да го хвана за щото имаше много хора който тичаха и щяха да го смачкат. Както тичах да го взема се спънах и паднах мислих че никой не ме видя и затова бърз се изправих и отидох да го взема. Много се бях претеснила . Отидох до моита кърпа и седнах и почнах да си играя с пухчо.

Беше ми първи ден в Мистик Фолс и рещих да отида на плажа да сърфирам. Излизах от водата и видях едно момиче да се пада изтичах, но тя бързо се изправи и изтича помислих че избяга от мен, но видях че искаше да си вземе котето. Беше толкова красива исках да я заговоря, но ме беше толкова срам. Но най-накрая преодолях срама и отидох.
Добре ли си? - попитах я аз тихо и срамежливо.
Защо да съм добре? - каза тя.
Защото те видях преди малко как падна - кзах и аз.
Добре съм, мислих че никои не ме е видял - усмихна се тя срамежливо.
Как се казваш? - попитах я аз.
Емили - ми каза тя.
Ами ти как се казваш? - попита тя.
Джеикъб. - казах и аз.
Седнах при нея и почнахме да си говориме за разни неща например, че и е много сладко котето, о колко време е в града. Исках да говориме само за нея, защото много ми харесваше
неините къдрави руси кадрици беше толкова секси с този банскиi.
[img] [/img]

Бях много равалнуван когато тя прие поканата ми да излезем. Нямах търпение да стане осем, когато щяхме да се видим пред Мистик Грил.

[img] [/img]

С Пърси си бяхме вкъщи и гледахме някактв филм,които беше много скучен.Предложих да отидем да се поразходим на плажа тои се съгласи.Подадох му ръка да стане от дивана и го целунах.
Качих се до дрешника да се преоблека и Пърси доиде да се преоблече.
Тръгнахме пеша към плажа защото беше близо.
С Виктория бяхме планирали да направим бал.Още не бяхме решили къде ще е,но мислехме да е в нашата къща.
Чаках Пърси да ме покани,но сигурно беше забравил.Реших аз да го поканя.
-Сладкиш би ли искал да доидеш с мен на бала???-попитах го и му се усмихнах

След разходката на плажа мислех да заведа Пърси в мола да си купим нещо ново за бала.

- Бала ли? - отвърнах с недоумение. За първи път чувах, че ще има бал. - Бал ли ще има, съкровище?
Тя кимна и ми се усмихна нежно. Не се сдържах и я прегърнах през кръстта, докосвайки с устни шията й.
- Можеш ли да познаеш с кого ще отида на бала? - попитах, пускайки я рязко. Вместо отговор тя ме дръпна към себе си. Точно когато щях да я целуна и двамата се озовахме на пясъка. Засмях се и я прегърнах.
- Знаеш ли какво? - попитах я.
- Какво? - изненадано ме погледна Суки.
- Мога да стоя така с часове. - отвърнах и погалих косата й.

Винаги, когато Суки е до мен се чувствам прекрасно. Не знаех на какво се дължи това, но за сметка на това винаги съм знаел, че тя определено е най-подходящата за мен. Имахме толкова много сходни интереси. Плуването например... тази сладурана дори издържаше в ледената вода, заради мен.
- Тези дни много ми липсваха напоследък. Обичам те, Суки. - казах й и я целунах страстно докато бяхме във водата.
След това я издърпах на по-дълбокото и се наведох към ухото й.
- Поеми си въздух. - казах й.
След това преброих до три и се гмурнах под вода, както я бях прегърнах.

Изненада ме много предложението на Суки и заради това се заех да се оглеждам за знак от баща си Посейдон. През това време си мислех, че Суки е някъде около мен и просто разглежда рибите, които плуват около нас. След няколко минути още не бях получих знак. Протегнах ръка, за да хвана тази на Суки, но усетих единствено вода зад гърба си.
Обърнах се, извиках името й под вода, от което едва не се задавих и не нагълтах вода, но в този миг усетих сила в себе си. Баща ми, ми помагаше. Ако не беше той, досега да съм мъртъв.
Огледах се и заплувах по-надълбоко, търсейки Суки. Надявах се баща ми да й помогне преди да умре от недостиг на въздух, защото не можех да живея без нея.