Бар Mystic Grill

Наистина нямах представа какво точно да й кажа. Бях се опитал да забравя за онези неща, които усещах и честно казано може би донякъде бях успял преди Елена да се появи и да пожелае да говорим отново.
- Виж, Ел... - не знаех как да започна, нито какво точно да й кажа, но исках да я успокоя и да я накарам да не мисли за тези неща. Някъде вътре в себе си знаех, че това, за което говореше най-вероятно е истина. Истина е. Но въпреки това звучи налудничаво. - Знам, че напоследък преживя много. Аз съм твой добър приятел. Винаги можеш да говориш с мен за каквото пожелаеш. Тогава бях разстроен и ми беше трудно да приема всичко, което се случи с майка ми, а след това и раздялата с теб. Най-вероятно съм говорел глупости, но ти не бива да се притесняваш за това. Превъзмогнах всичко и вече съм добре.
Не исках да я лъжа, но така беше най-добре за нея.

Изи ме заведе през някакъв непознат,но пряк път и отидохме в Мистик Грил.Седнахме на масата в ъгъла,която беше най-уютна.Сервитьорката дойде,даде ни менюта и си поръчахме.
Аз си поръчах една салата "Цезар" а Изи все още разглеждаше менюто.

-Някой път трябва с Пърси да дойдем с теб да обиколим някои страни на пътешествие.Иска ми се някак да го изненадам защото много си го обичам.Той винаги ми прави изненади а аз се чудя как да го изненадам....

-Ти ? Гаджета има ли ? Хайде разказвай,че съм изпуснала много.

Разглеждах доста време менюто докато си избера нещо вкусно. Всъщност харесвах много неща, но не знаех какво точно да си избера. Докато бях в Германия спазвах определена диета, но вече ми беше писнало и реших, че ще сложа край на мъчението.
Поръчах си една салата "Фантазия" и се усмихнах на Суки. Тя ми разказваше за нейното гадже Пърси, за мечтата й да отвърне на жеста му и да му направи изненада. Много исках да й помогна, но с Пърси не се познавахме толкова добре и не знаех какво точно да й препоръчам.
- Може би ще му хареса да отидете някъде. Мога да потърся някои добри оферти и да ви препоръчам някое хубаво място. Имате ли някакви предпочитания? Какво харесва той?
След като отговори на въпроса ми, Суки ме попита как върви с любовта.
- Гаджета не, но има едно момче, което харесвам - Казах й с притеснен тон - Но имам чувството, че той не изпитва същото към мен.

-Не давам много добри съвети относно любовта,но пробвай си късмета.Излезте на дискотека примерно или незнам ако искате някъде другаде и разбери дали има чувства към теб.Няма как да няма чувства точно към теб ти си имаш всичко.
Красива си мила и забавна,ти си го знаеш.Така,че ако не те харесва той губи.
Салатите ни дойдоха.Моята изглеждаше много хубава,дано и на вкус е такава.

-Та относно момчето ти..Познавам ли го ? Да не е нов в града ? -попитах я и я погледнах любопитно и й се усмихнах.
Аз си хапвах от салатата докато Изи ми разказваше и я гледах с любопитство .

Станах и отидох до тоалетната да си оправя грима.
В тоалетната видях една стара приятелка и започнах да си говоря с нея.

Изгубих представа за времето и Изи.
Напоследък бях много разсеяна.Бързо се върнах при Изи.
-Съжалявам,съжалявам,съжалявам...Просто видях една приятелка и...-започнах да говоря и не можах да спра-Хайде разкажи нещо..

Радвах се, че имам приятелка като Суки. Вярно, че понякога преувеличава за много неща, но винаги ми дава подкрепа и ми помага в трудни ситуации. Щях да предложа на момчето, което харесвах да идем на дискотека, въпреки че исках той да направи първата крачка, но може би така е по - добре понякога.
Суки отиде до тоалетната, забави се дълго време и аз много се притесних. Чудех се дали да не отида да видя дали всичко е наред, но й бях обещала, че ще пазя чантата й.
След десет минути тя се върна обратно при мен, обясни ми какво е станало и се извини, а след това ме помоли да й разкажа нещо.
- Бях в болница за около месец. - казах и се притесних, въпреки че ми беше най-добрата приятелка и няма да ме издаде - Може да се наложи да вляза отново.

Когато Изи ми каза,че е била в болница аз я погледнах разтревожено.Стана ми много любопитно,но и се притесних какво й е на Изи.
-Защо?Какво ти е ?Какво е станало ?-започнах да я разпитвам
-Но преди да започнеш да ми разказваш ще отида да взема нещо топло за пиене от бара,че като гледам времето навън ми става студено.
-Какво искаш за пиене?-попитах я...

Отидох до бара и порачах едно капучино за Изи и едно дълго кафе за мен.
Докато бармана правеше капучиното аз погледнах навън и ми се стори,че видях Катерина.
Бързо излезнах навън да видя дали е тя,но когато вече бях излезнала я нямаш.Явно ми се е сторило,че е тя.
Когато се върнах на бара капучиното и кафето бяха готови и миришеха много хубаво.
Върнах се на масата при Изи и чаках да започне да ми разказва.
Тя отпи от капучиното и започна да ми разказва.

Не й казах веднага, защото не мислех, че Суки ще прояви голямо разбиране. Все пак тя е най-добрата ми приятелка, но и двете доста се бяхме променили.
В някои моменти виждах същото момиче като преди, в други ми се струваше като напълно непознато момиче, но във всички случаи я обичах много.
- Преди няколко месеца катастрофирах... - Казах аз и се опитах да успокоя по някакъв начин шокираното й изражение - Но сега съм горе-долу добре. Трябваше да се откажа от много неща, тъй като имах проблеми с далака, няколко натъртвания и счупен крак. Все още не мога да нося високи обувки.
Погледът ми попадна на красивите й обувки на токчета и това ме накара да се усмихна тъжно.
Отпих от капучиното и погледнах към Суки.
- Кой видя отвън?

-Ами помислих си,че е Катерина,но когато излезнах нея вече я нямаше.
Катастрофирала си ? И дори не се обади да ми кажеш,знаеш,че щях да дойда по най-бързия начин.Как можа да не ми кажеш?-погледнах разтревожено към Изи и видях,че гледа обувките ми.Милата тя как ли ще издържи без високи токчета.
Тя обожаваше да носи високи токчета и почти всеки ден носеше.
Хмм трябваше да измисля нещо да я развеселя.Не обичам да я гледам тъжна.
Но какво да направя,за да се развесели...И изведнъж ми хрумна страхотна идея.
Ще отидем в мола,ще й купим няколко чивта нови токчета,за да може да ги носи след като й мине крака.
Но мисля да я изненадам.Ще я заведа в най-големия и хубав магазин за обувки.Там имаше огромен избор.Имаше всякакви цветове,шарки и големина на токчето.

-Изи искаш ли да тръгваме ? Ще те заведа на едно страхотно място,но ще бъде изненада.Хайде ще ми разказваш по пътя.-платихме сметката и тръгнахме.