Бар Mystic Grill

Утре имах изпит по математика и имах да уча много,
защото цялата година не бях отваряла учебника си,
но знаех че изпита ми е много важен и нямам никакъв шанс да не го мина.
Изведнъж докато учех ми се допи топло кафе каквото имаше
в бара Мистик Грил. Хванах една такси и му казах да ме заведе при най-известния бар в Мистик Фолс. Той не се намираше далеч от имението ни и стигнахме само за няколко минути.
Платих на шофьора и слязох от колата. Влязох в бара и се насочих
към момчето зад бара. Поръчах му едно топло кафе и зачаках да стане готово.
Точно тогава чух някой да ме вика. Обърнах се и видях Суки.
- Здравей! - казах й и станах да я прегърна - Как си?

Вкъщи и беше скучно защото Пърси беше навън по работа и се чудех на кои да се обадя да излезем някъде.Обадих се на Виктория тя каза,че има работа а с Алида сме скарани и не иска да я виждам.Реших поне 1 път да излезна сама...Обляхох се и тръгнах с колата към Мистик Грил...

Взезнах вътре и видях Спенсър на бара.Явно и беше станало скучно в лагера.Повиках я и я попитах дали иска да седнем някъде.

Седнахме и доиде сервитьора,аз си поръчах пилешки хапки и едно кафе и Спенсър си поръча същото...
-Как си???И как върви връзката ви с Едуард???

Днес към...... незнам беше след обяд и аз реших да отида до Мистик грил. Отидох, седнах на една маса за двама, когато я видях, сестра ми Емили Гилбърт , моята собствена сестра влезе през вратата и си поръча едно късо капочино . Не бях на себе си веднага станах затичах се със сълзи на очи и я прегърнах. Аз направо се разплаках от щастие а тя не усъзна в първия момент, но след около 3 секунди разбра че съм аз и стоя точно пред нея. Отначало Емили се усмихна после и тя се разплака. Целият бар ни гледаше, но не ни пукаше отново бяхме заедно и не можехме да повярваме. [center]

Още от самото начало на деня се събудих с настроение. Прекарах почти целия ден с Ребека, която ми разказваше какво се е случило през вековете, в които съм бил затворен в ковчег от собствения си брат Клаус. Той се появи веднъж, но побърза да си тръгне. По всичко си личеше, че чувства вина. Въпреки това вътрешно знаех, че той ни най-малко не съжалява за това, което е сторил. Цялата тази игра, която играеше пред сестра ми Ребека беше доста добре измислена, но за съжаление твърде лесна. Ребека беше умна и със сигурност щеше да разбере, че той си играе с нея.
По-късно следобед Ребека получи някакво съобщение и заяви, че спешно трябва да се срещне с някаква стара приятелка. След като тя излезе дълго време се чудех какво да правя и най-накрая реших да се поразходя както преди векове из улиците на Мистик Фолс. Най-вероятно всичко се бе променило. Облякох първите дрехи в гардероба на Клаус и излязох навън. Слънчевата светлина веднага обля тялото ми и побързах да се скрия на сянка. Слънцето не ме убиваше, но не се чувствах комфортно пред него.
Минах покрай бар Мистик Грил и веднага влязох вътре. Поръчах си една чаша уиски и се загледах към момичето, което играеше билярд.

Без да се замислям й намигнах в отговор и отидох до края на бара, където се намираха щеките за билярд и си взех една.
След това тръгнах бавно към масата, където Тя играеше сама. Изненада ме факта, че дори не забеляза кога се доближих, въпреки, че се стараех да не се движа безшумно.
Всъщност не беше изключено да се прави, че не ме вижда. По-скоро това е била целта й...
Подпрях се на щеката си и нежно я прегърнах с една ръка през кръстта. Тя без да откъсва поглед от играта си се отмести, готова да удари бялата топка пред нея.
- Какво толкова сериозно нещо би накарало сладурана като теб да играе сама билярд? - попитах я и отново се доближих към нея, но този път не направих физически допир. - Е?
Повторих отново след като тя отново не ми обърна внимание.

Тази сладурана имаше лошия късмет, че аз обожавах точно такъв тип жени. Беше ми изключително забавно да флиртувам с нея, а още повече докато тя се дърпаше от мен. На пръв поглед изглеждаше ядосана за нещо и много съсредоточена в играта си, но всъщност знаех, че беше напълно отворена за нови запознанства.
Без дори да се замислям отново застанах пред нея, точно преди да уцели една топка и се подпрях на билярдната маса.
- Добра игра, но за съжаление свършва точно тук, сладурано. - казах й и се усмихнах. Не вярвах да се откаже точно сега, но така или иначе щеше да го направи скоро. Колкото по-бързо се предаде, толкова по-добре.
Тя ме изгледа отгоре до долу и се подсмихна. След това се запъти към отсрещната стена, за да остави щеките. Веднага тръгнах след нея и без никакви усилия успях да я приклещя до стената.
- Какво ще пиеш, сладурано? - попитах я иронично и отметнах един кичур коса от лицето й.

Тази жена определено си падаше по игричките, но рано или късно такива като нея си намираха майстора. Но сега беше прекалено рано да се мисли за това. Такава жена като нея не се срещаше често.
- Добър избор, сладурано. - казах и вдигнах ръка на бармана, за да дойде да вземе поръчката ми.
Поръчах нейната Водка тоник, а за мен поръчах един коктейл Бруклин.
След като бармана записа всичко, се оттегли, а аз погледнах предизвикателно към непознатата сладурана. Доближих колкото се може по-близо стола си до нейния, така че колената ни се докосваха.
Наведох се към нея, прокарах едната си ръка по крака й, стигайки чак до бедрото й, а с другата се подпрях за барплота. След това прокарах устните си по врата й и се спрях до ухото й.
- Не ми каза името си, сладурче. - прошепнах отчетливо и отново прокарах ръка по бедрото й.

Залеза настъпи. Аз се събудих преди 1 час и какво да правя в първата си нощ тук? Естествено ще отида в най-оживените заведения в Мистик Фолс. Бях чувал много интересни неща за този град... днес ще видя дали и половината от тях са истина.
Облякох първото нещо, което стоеше най-горе в куфара ми и грабнах ключовете за колата от шкафа.
Още след като заключих входната врата на блока, ме посрещна отвратителна гъста мъгла. Тя нямаше как да ме разколебае и аз тръгнах към паркинга, където се намираше колата ми.
Качих се, запалих и тръгнах надолу по улицата. След около десетина минути спрях пред един бар. Слязох от колата и влязох вътре. Настаних се на един стол и погледнах към момчето зад бара.
- Една бира. - казах му.

Днес нямахме много клиенти в бара, където бях решил да работя за кратко, докато моят приятел Алекс оздравее. Предполагам, че причината беше лошото време. Повечето хора в Мистик Фолс обичаха да си стоят вкъщи, когато навън беше мрачно или имаше мъгла. А това се случваше доста често тук.
Както обикновено, стоях зад бара на един стол и четях новия брой на вестник "Мистик Нюз". Отново на първа страница имаше хора със странни белези по тялото, твърдящи, че някъде в горите на Мистик Фолс живеят някакви откачени животни, които всеки момент ще нападнат хората. За първи път чух тези глупости преди повече от година и все още никой не беше направил нищо по случая. Честно казано, на мен всичко това ми се струваше твърде странно и понякога си въобразявах, че дори съществуват свръхестествени същества. Наскоро си мислех, че и аз съм такова, но след разговор с момичето, което преди харесвах - Елена, тези съмнения изчезнаха. Сега като се замисля не я бях виждал от доста време...
- Една бира. - каза някой и ме изкара от унеса ми.
Погледнах към мъжът, който стоеше пред мен и се усмихнах вяло. След това му подадох чаша и бутилка.
- Нов ли си тук? - попитах. В града всеки познаваше всеки, а аз мога да се заклея, че виждах този мъж за първи път.

- Да, нещо такова. - Отвърнах и налях бира в чашата, която ми беше дал. След това отпих една голяма глътка и погледнах отново към момчето. - Нима всички тук се познавате?
Той кимна одобрително и това ме накара да се засмея. Когато бях малък, си бях мечтал да живея в такъв град. Далеч от шума в Ню Йорк.
- Как се казваш? - Попитах момчето. Едва ли бих го направил, но в този малък град не беше лошо да се запозная като за начало с някого. А това всъщност беше първият човек, освен може би жената, която ми даде апартамента под наем. - Аз съм Колин.

- Името ми е Мат. - казах импулсивно и след това реших да му споделя и фамилията си. - Мат Донован.
Обслужих един новодошъл клиент и отново погледнах към Колин. В Мистик Фолс много рядко идваха туристи и ми беше доста интересно какво прави той тук. По първите ми впечателние беше човек с точно определена цел. За съжаление не мога да чета мисли. А това всъщност би било много хубаво, ако беше възможно разбира се.
- Не си длъжен да ми отговаряш, но как се реши да дойдеш в Мистик Фолс? Тук туристите са рядкост. - Попитах и сипах бира и на себе си. - Ако търсиш нещо определено, може би бих могъл да ти помогна.

- Предполагам, че е така. - отговорих веднага след като той ми обясни, че тук туристите са рядкост. В пансиона, в който бях отседнал имаше много малко хора. Повечето бяха тук за една вечер или няколко. Или просто се криеха от някого.
Дълго време се чудех дали да му кажа истината и накрая реших, че не е в мой минус и това момче може би може да ми помогне с това, което търсех. Все пак града е малък и всеки познава всеки. А може би това не е чак такъв плюс за мен, но си струваше да пробвам.
- Търся един човек. Едно момиче и брат й. - казах първоначално. той ме погледна с неприкрито любопитство. - Майка им май е починала наскоро. Фамалията им е Ди Анджело. Случайно да ги познаваш?

Ди Анджело? Люк? Емили? Най-добрите ми приятели?
Какво бях направил? Бях обещал, че ще помогна, ако имам тази възможност. Имах я. Знаех всичко за това семейство. Майка им не беше починала кой знае колко скоро, но всичко зависеше от последния път, когато са се видели. Можех ли да се доверя на този човек и да дам адреса на най-добрия си приятел? Някакъв глас в главата ми казваше да си мълча, но от друга страна момчето изглеждаше много добро и едва ли има някакви лоши чувства към Емили или Люк.
- Идвам след секунда. - казах на Колин и се скрих в склада. Извадих мобилния си и набрах номера на Люк. Телефона му беше изключен. Защо точно сега? Звъннах втори път, но нямах успех.
Върнах се обратно. Колин се беше настанил на една маса, а отпред имаше едно момиче, което чакаше за поръчка. Добре, имах време да измисля нещо докато я обслужа.

Изведнъж в бара се изсипаха много клиенти, които трябваше да обслужа. Чудех се дали да не се обадя на Люк, за да дойде и да ми помогне, понеже не знаех дали ще се справя сам. Но се страхувах от онзи Колин. Беше твърде плашещ и потаен, а може би дори името му не е Колин.
Погледнах към масата, където той беше седнал, докато обслужвах клиент. Нямаше го. Изпуснах топлото кафе и отнесох конско от клиента. Обещах му, че ще направя поръчката му безплатно.
Как така си беше тръгнал? Дали не се беше изплашил от нещо или от някой?
Огледах няколко пъти бара, но не го видях никъде. Точно тогава вратата се отвори и на прага се появи Елена. Момичето, което харесвах преди и продължавах да харесвам...

Елена ми се стори твърде притеснена, което не беше в нейн стил. Бях я запомнил с това, че почти винаги е весела и се опитва да развесели всеки в труден момент. Както и в момента, когато разбра за чувствата ми и... няма значение. Това е минало, а сега може би тя имаше нужда от помощ и аз като истински и достоен нейн приятел трябваше да й помогна.
- Веднага, само да звънна на Люк. - казах притеснено, защото ми се стори, че помълчах твърде дълго време. Не исках да ме мисли за загубеняк след всичко, а и може би ме мислеше. Все пак, аз не съм Стефан. И едва ли някога щях да бъда. Той беше толкова странен. Изглеждаше добър човек, но понякога ме побиваха тръпки. Сега вече наистина се притесних за Елена.
Люк ми съобщи, че е наблизо и след няколко минути дойде да ми помогне с клиентите. Върнах се при Елена.
- Съжалявам за закъснението. Веднага ще поговорим, но сега има доста хора... Ако искаш да идем на друго място, или отзад в склада или пък...
В бара имаше една скрита маса, която най-често се използваше от редовни клиенти, които идваха тук да пият с надеждата никой познат да не ги види. - Знам една отдалечена маса в другия край на бара. Но първо си поръчай нещо за пиене. Аз черпя.