Имението "Winehouse"

Заглавие: Имението "Winehouse" Чет Сеп 08, 2011 4:51 pm

First topic message reminder :

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Winehouse" - Page 2 Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

При въпроса на Виктория аз погледнах към Пърси . Tой ми се усмихна.A Дейв и жената отидоха в друга стая,а Виктория седна при нас.Донесоха ни питиетата.А аз попитах Виктория защо е облечена с мъжка риза. Първоначално тя не ми отговори нищо.

- За сега ни си е добре така. Нали, Суки? Не сме го обмисляли още, но е хубаво да живеем заедно. Разбираме се добре. И като заговорихме за сватби и разни други тържества и изненади се сетих нещо. Суки, когато се върнем у дома провери какво имаш под възглавницата си. Най-скъпото и ценно бижу от Шопинъг центъра за най-красивата и сладка Суки! Обичам те!
Отпих от мартинито си и се усмихнах на Виктория.
- Как върви с Фред? Разбрах, че има доста работа и дори в момента не е в града. След като се върне му предай много поздрави от мен. Аз отдавна обмислях да се срещна с него. Спешно си търся работа.

- Да, чудесно поздрави ме за добре дошъл. Не разбирам логиката ти, Роуз. Нали се бяхме разбрали да се видим утре? Какво ти става? Аз не съм ти виновен за нищо. Ако искаш да се заяждаш с някой намери си друг и ме остави да правя каквото си искам. Живота си е само и единствено мой. Разбрахме ли се? И да изключително много ми е приятно в компанията на Виктория. Ти си ми като сестра, но Виктория ми е истински приятел и това е доказвано много пъти от моя страна към нея и от нея към мен.
Роуз ме погледна втренчено и аз се усетих, че бях казал прекалено много неща.
- Хайде ела да пием по нещо с останалите.

Очаквах да чуя този въпрос от Суки. Тя беше много стриктна в облеклото си и честно казано беше шопинг маниачка. Не бях мислела какво ще отговоря и реших да импровизирам.
- Ами така се чувствам най-добре. Може би ми липсва една черна вратовръзка. - Засмях се, а Суки само ме погледна учудено. След това Пърси започна да говори за връзката им. Колко бяха скучни.. сякаш бяха заслепени от любовта си и не виждаха какво става около тях. Аз вече бях започнала да се притеснявам за Дейв и Роуз. За момент ми се прииска да отида и да ѝ се разкрещя да се маха от дома ми, но може би останалите ще го помислят за изблиг на ревност. А аз не ревнувах Дейв, нали? Нали? По дяволите.. разбира се, че не го ревнувам. Точно тогава Пърси започна да ми говори за Фред и за това, че спешно си търсел работа.
- Да, добре върви. - Кимнах разсеяно и отпих от чашата си с вода. Стори ми се, че Суки усети лъжата ми и побързах да се усмихна. - Ще му кажа да ти се обади след като се върне.
Точно тогава на вратата се появиха Роуз и Дейв хванати за ръце. Стиснах едната си ръка в юмрук под масата. Роуз ми се усмихна подло и целуна Дейв по бузата. Той само ми намигна и седнаха от другата страна на масата срещу нас.

Щом жената и Деив излезнаха от стаята,Деив дойде и седна при Виктория .Усетих,че Виктория се държеше много странно,но не казах нищо.Казах им, че съм си купила къща.Попитах защо си търси работа аз си мислех ,че има.Запознах се със жената която се казваше Роуз.Не беше лоша.Но отпърво осетих ,че мрази Виктория.Като дойде погледна Виктория злобно,но после като седна и се усмихна,но пак злобно.А Виктория беше много странна с тая риза.А Виктория с нейните претенции,било и скучно.Целунах Пърси и му благодарих за подаръка.Казах на Пърси да си провери в гаража защото има подарък.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

- Здравей. Аз съм Роуз. Приятно ми е да се запознаем.
Подадох ръка на жената и мъжът, които не познавах. Направих се, че не познавам Виктория и я подминах. След това се настаних до Дейв.
- За какво си говорите? - Попитах ги. - На мен ми се счу сватба. Като говорим за такива празненства... - Погледнах към Дейв и хванах ръката му. - ...може би и нашата сватба наближава.
Усмихнах се още по-злобно на Виктория.
- А с теб какво става? - Погледнах към Виктория. - РАЗБРАХ, ЧЕ НЕЩАТА С ФРЕД НЕ ВЪРВЯТ ДОБРЕ. ПРЕСАТА НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА ТОВА.

- Благодаря ти за подаръка, мила. - Целунах я, а след това хванах нежно ръката и. - Обичам те.
По-късно се запознах и с жената, която явно беше гадже на Дейв. Двете с Виктория се гледаха на кръв. Струваше ми се, че Виктория всеки момент ще се разкрещи и ще я изгони от къщата. Не знаех защо се мразят толкова, а и не ме интересуваше. Погледнах към Суки, която явно също беше забелязала какво става.
- Дали не е по-добре да си вървим? - Прошепнах в ухото и.

- Роуз, мисля, че е време да си тръгваш. - Казах й аз и се изправих.
Погледнах към Виктория, която ме гледаше стъписано, но след това отклони погледа си.
- Утре ще се видим, нали така? - Попитах Роуз, а тя само кимна в съгласие. - Чудесно! Хайде, ела, ще те изпратя.
Хванах я за ръката и я задърпах към входната врата.
- Благодаря ти за изненадата. Ще говорим допълнително утре на едно кафе. Чао.
Затворих вратата след нея и се върнах обратно във всекидневната. Искаше ми се да кажа,
че проблема е решен, но тогава се сетих, че имаме гости.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

Никога не бях очаквала това от Дейв. Не можех да повярвам, че предпочиташе тази мръсница Виктория пред мен. Тя е толкова изкуствена и.... нямам думи да го обясня. Добре нека е така. Това определено не е моят Дейв.
Въздъхнах тихо и със забързана крачка побързах да се отдалеча от проклетото им имение. Никога повече нямаше да стъпя на това място. Беше една голяма грешка да дойда тук.

Чесно казано малко ми беше скучно.Не знаех че Деив и Роуз са сгодени. Питах ги гога ще им е сватбата.Те казаха че не знаят.Като гледах Виктория, и на нея и беше скучно.Роуз си тръгна.И Деив като дойде да седне Виктория го погледна злобно.

Мисля че и на му беше малко скучно.Казах му ако иска да си ходим.И си тръгнахме.Казах на Виктория ако иска да идем някой ден в мола на пазар.
Казах и че определено трябва да си купи нови дрехи, че с тази риза......

Беше осем сутринта. Виктория със сигурност още не беше станала. Тя обичаше да спи до късно и не искаше никой да я събужда. В това отношение бяхме коренно различни. Аз винаги ставах рано, но просто нямаше смисъл, защото закуската още не беше готова и никой от семейството не беше станал. Тази сутрин отново бях буден, но реших да не ставам все още. Замислех се за бракът ми с Виктория. Нещата не вървяха на добре. И двамата бяхме прекалено горди, за да се извиним на другия. Може би ако аз направех първата крачка и нещата щяха да се променят. Определено не можеше да се продължава така. От седмици бяхме скарани и не си говорехме. Оставих спалнята ни само на нея, а аз се преместих в стаята за гости. Това не беше нормално. Днес трябваше да говоря с нея.
Погледнах към часовника. Вече беше десет. Станах от леглото и тръгнах към спалнята на Виктория. Почуках на вратата.

Вечерта си легнах късно. Дълго време гледах телевизия сама във всекидневната, по простата причина, че вкъщи нямаше никой. Е, освен Дейв.. Всъщност беше ми много по-добре без него. Даже направи много добре, че цяла вечер не излезе от стаята си и ме остави да гледам телевизия на спокойствие. След като ми омръзна си легнах в спалнята ни с Фред. Честно казано с него не си говорехме седмици наред.. още откакто се беше върнал Дейв. Не мога да повярвам, че той успя за втори път да съсипе живота ми.. но това не е краят. Вече бях много по-силна отпреди и нямаше да се предам толкова лесно.
Погледнах към книгата си, която лежеше на нощното шкафче, а след това изгасих лампата до леглото. Бях много уморена и предпочитах да спя.

Чу се тихо потропване и вратата бавно се открехна. В стаята проникна светлина и аз отворих сънено очи. До прозореца стоеше Фред. Какво? Той се беше върнал от командировка? Трябваше да се върне след два дни.
- Колко е часът? - Погледнах го нацупено и забучих глава във възглавницата.

Предполагах, че Виктория ще реагира точно така. Дръпнах завесата още повече, за да влезе повече светлина в стаята. Не защото исках да я дразня, а защото исках спешно да поговорим. Все още и се спеше и беше забравила, че не си говорим. Мога да се хвана на бас, че след като се разсъни пак няма да ми говори. Трябваше да се възползвам от момента.
- Хайде поспаланке, време е за ставане! Десет часа е... не може цял живот да спим. А и сигурно закуската е вече готова. Нямаш представа какви планове имам за днес.
Наведох се и рязко дръпнах възглавницата от ръцете и.
- Хайде, ставай. - Измърморих.

- Десет часа? Ти шегуваш ли се? - Дръпнах възглавницата от ръцете му покрих главата си с нея, опитвайки се да се спася от светлината. - Толкофа е рано. Как е фъсмошно да расфаляш хубавия ми сън? - Изфъфлих.
Фред отново дръпна възглавницата от ръцете ми. В момента, който погледнах очите му се сетих, че бяхме скарани. Ъъ.. какъв ужас. Издърпах одеалото настрани и станах от леглото. Точно тогава усетих рязка болка в корема си.
- Идвам след малко на закуска. - Казах на Фред и тръгнах към банята. Заключих вратата и зачаках да излезе от стаята. След като чух, че вратата в спалнята се затвори отключих вратата на банята.
Седнах на дивана и затворих очи. Болеше ме главата, коремът, гадеше ми се. Това можеше да означава само едно.. по дяволите.. няма начин, нали?

Виктория се държеше много странно, но аз го очаквах. Тя обичаше да спи до късно и мразеше някой да обезпокоява съня й, а аз бях направил точно това. Оставих я да се преоблече и да си вземе душ, а аз отидох към кухнята, за да им кажа да сложат закуската. За щастие все още никой не беше станал. Имахме възможност да поговорим сами на закуска.
Днес беше единственият ми що годе свободен ден. Имах работа чак на следобед и исках до тогава да си отпочина. Влязох във всекидневната и погледнах към малката масичка до дивана. На нея бяха оставени няколко рекламни листовки и един красиво изрисуван плик. Грабнах го и прочетох заврънтулките За семейство Уайнхаус".
Това трябва да е някаква сватба. Погледнах края на плика, където с малки букви пишеше "Пърси и Суки". Точно когато възнамерявах да го отворя от вратата се чуха токчета. Погледнах натам. Виктория изглеждаше повече от удивително. Усмихнах се и й посочих масата, където все още бяха наредени само чашите и чиниите.

С доста усилия успях да се приведа в приличен вид. Спеше ми се страшно много и не можех да разбера защо Фред просто не свикне с това. Всъщност след като се замислих дори беше странно, че Фред си е вкъщи. Обикновено излизаше рано сутрин и се връщаше през малките часове на нощта. С него не си говорехме от седмици, защото бяхме скарани, но сега като се замисля дори и да не бяхме, пак нямаше да имаме време за разговори. Е, явно денят имаше добро начало..
Погледнах в огледалото. Черен потник, черни дънки, черни ботуши. Хах уникално съчетание! Сякаш отивах на погребение.. Добре няма значение. Стига толкова приготовления само за една закуска. Хванах косата си с една щнола и грабнах мобилния си от шкафчето. След това тръгнах надолу към всекидневната.
След като надникнах през вратата видях Фред с изрисуван, бял плик в ръка. Усмихнах се и седнах на масата.
- Кой ще се жени? - Попитах го. Той ме погледна с недоумение. Изглеждаше доста замислен. - На сватба ли сме поканени? - Посочих белият плик в ръката му.

- Сватба? - Попитах я с недоумение и се замислих за какво говори. - А, да сватба! Пърси Джаксън и Суки Стакхаус ще се женят. Все още не съм отворил плика. - Подадох й го на нея и седнах на масата срещу Виктория.
- Напоследък нямах много време за нас. Искам да компенсирам загубеното време по някакъв начин. Днес съм свободен до шест следобяд. Ако искаш можем да отидем някъде, да се разходим, да си починем. Само двамата...
Погледнах към Виктория, която сякаш се правеше, че не ме чува. Опитваше се да покаже, че поканата за тази сватба я интересува повече от семейството ни.
- Има ли някакъв проблем? Докога ще ми се сърдиш? Всъщност този, който трябва да се сърди съм аз.

Бях изненадана много от поканата. Може би заради това бях направила такова впечатление на Фред. Всъщност много внимателно го слушах какво ми обясняваше, но от друга страна тази покана беше доста важна за мен. Само преди няколко дни зададох въпрос на Суки и Пърси дали възнамеряват да се оженят скоро. И точно тогава те ми отговориха, че за сега не са мислили за това. Може би няма от какво да се изненадвам, но ми звучеше доста странно това решение. Някак твърде импулсивно..
- Не, нямам никакъв проблем. Просто се изненадах от поканата, но любовта понякога е неочаквана, нали така? И относно сърденето.. не говорихме ли вече на тази тема? Забрави за Дейв.. Това е минало и е една огромна грешка. Сега имам нов, различен живот, който никой няма да развали. Аз мисля, че в един брак трябва да има доверие, а ако то липсва е по-добре всичко да приключи, отколкото да живеем в лъжа. Нали?
Усмихнах се накрая след като видях изненаданата физиономия на Фред. Не знам какво беше очаквал да кажа, но това за мен беше правилният подход.

Преди няколко дни пристигнах в Мистик Фолс и се видях с доста от приятелите си. Но не бях видяла най-важните си приятели - Фред и Джордж Уайнхаус. Познавах ги от векове наред, а с Фред бяхме станали най-добри приятели. Джордж винаги е бил груб и наперен, но много забавен с неговото самочувствие. Напоследък съвсем бях забравила за тях, покрай лагера.
Завих с колата наляво и паркирах пред имението им. След като излязох се запътих към огромните порти, които бяха отворени. Когато стигнах до входната врата без да се колебая натиснах звънеца. Отвътре се чуха гласове и стъпки. След няколко секунди вратата се отвори от една закръглена жена с оранжена престилка.
- Търся Фред Уайнхаус. Вкъщи ли си е?

Виктория наистина много ме изненада. Сякаш в този момент пред себе си виждах съвсем друг човек. Къде е старата Виктория? Какво беше станало с нея? Честно казано новата Виктория ми допадаше повече от старата. Изглеждаше много по-оптимистична, по-зряла.
- И аз мисля точно така. Трябва да гледаме на живота от хубавата му страна, макар, че като се сетя колко работа ме утре. Но днес съм решил да си отпочина, заедно с жена си.
Хванах ръката й и се усмихнах.
- Чакам предложения по темата "Къде ще отидем днес?" Ако искаш можем да отидем на шопинг, кино или предпочинаш да отскочим до някоя държава, в която не си ходила?
Точно тогава на вратата се появи домакинката.
- Една руса жена ви търси. - Каза тя, гледайки ме притеснено. - Изправих се от масата и направих знак на Виктория да ме изчака.

Тази сутрин наистина започваше доста добре. Фред беше много мил и грижовен, което не ме изненадваше чак толкова.
- Не е нужно да ходим никъде. Аз предлагам да си стоим вкъщи пред телевизора и да мързелуваме. Нали поне ще сме заедно..
Точно преди да завърша изречението си, домакинката се появи и каза, че някаква блондинка търси Фред. Първоначално се ядосах. Мразех някой да ме прекъсва, особено когато казвам нещо важно. Погледнах към Фред, който също изглеждаше изненаден от новината. Направи ми знак, че ще се върне следмалко и излезе заедно с домакинката от стаята.
Няколко минути по-късно във всекидневната се появи Джордж - наполовина гол, с разкопчани дънки и рошава коса. Дори не си беше направил труда да се приведе в приличен вид. Направих отвратена гримаса и се обърнах на другата страна.
- Добро утро. - Прошепнах, когато той се настани на стола до мен.

Обикновено почти никакъв шум не можеше да ме събуди, но тази сутрин се събудих от звънеца и веднага щом отворих очи усетих неприятна енергия. Без дори да се погрижа за външния си вид (за какво ми е? аз винаги съм секси ) облякох дънките си и слязох долу във всекидневната. За моя изненада там заварих Виктория. Стоеше с гръб към мен на един стол и беше забола лице в някаква покана, вероятно за сватба. Явно ме усети, защото рязко се обърна към мен, а веднага щом ме видя отклони поглед и отново се вторачи в поканата. Запътих се към отрупаната маса и седнах на стола до нея.
- Надявам се да е добър. - Подсмихнах се лицемерно. - Много рано си станала. Да не е паднал метероит? Не знаех, че обичаш да закусваш сама. Честно казано си мислех, че обичаш места, на които има повече хора... но май съм сгрешил. - Прокарах ръка през кръста й, но тя рязко я избута. Тази сутрин изглеждаше различна. Някак си прекалено сериозна, но секси както обикновено.

Зачаках пред вратата като статуя. В това имение прислугата не беше ли свикнала да кани гостите си вътре? Няма значение и без това минавах за кратко време.
След няколко минути по стълбите заслиза една много позната мъжка фигура. Веднага го познах! Та това беше Фред! Без да съм поканена влязох в имението и се хвърлих на врата му.
- Фреди! - Подсмихнах се. Знаех, че мрази да го наричат така. - От толкова много време не сме се виждали! Помислих си, че си ме забравил вече. Имам да ти разказвам тоолкова много неща!

Заслизах по стълбите с много голям интерес. Коя е тази руса жена, която иска да говори с мен? Алида? Не, ако беше Алида щеше да иска да говори с Виктория, а и прислугата щеше да я пусне без да ни уведомява. Още преди да погледна към вратата усетих голяма мечешка прегръдка.
- Лекси!
Прегърнах старата си най-добра приятелка. Не се бяхме виждали от толкова много време. Преди не се разделяхме, бяхме постоянно заедно. След това тя разбра, че е дъщеря на Зевс и се наложи да замине за лагера в Ню Йорк.
- Хайде заповядай! Ела горе ще те запозная с жена ми. - Тя ме погледна изумено. - Спокойно! Ще я харесваш, ще видиш.
Качихме се по стълбите и влязохме във всекидневната. Джордж също беше станал и се беше настанил на масата до Виктория.
- Виктория, това е Лекси и Лекси, това е Виктория - моята съпруга. Джордж го знаеш.

- Не, не си сгрешил.. но ако компанията ми ще бъдеш ти, предпочитам да съм сама.
Той се подсмихна, а аз го погледнах с безразличие и отпих от кафето си. След няколко минути по стълбите се чуха стъпки и Фред се появи с една руса жена, която не познавах. Той веднага я представи, а след това представи и мен на нея. Станах от масата и се усмихнах лъчезарно (доколкото е възможно). Вероятно се познаваха от доста време и бяха добри приятели.
- Добре дошла, Лекси. - Казах ѝ и се здрависах с нея.
Тя също се усмихна, а след това отмести погледа си към Джордж. Гледаха се странно.. сякаш се мразеха. Но няма да я виня.. Джордж е толкова досаден. Как да не го мразиш?
Фред я покани да седне на масата. Изглеждаше добра и мила, но същевременно имаше нещо мистериозно, скрито дълбоко в нея.

» Имението "Уайнхаус"
» Имението "Ленър"
» Имението Дейвис
» Имението Джаксън