Имението "Winehouse"

Заглавие: Имението "Winehouse" Чет Сеп 08, 2011 4:51 pm

ИМЕНИЕТО ОТВЪН
Имението "Winehouse" Tumblr_lp2dryDopK1qb0fw4o1_500_large

Spoiler:

Не исках да се прибирам в имението. Нямах никакво желание да се запознавам с другия брат на Фред - Дейвид. Само заради това обиколих почти всички магазини в мола, разходих се в парка и правих още какво ли не само за да загубя поне малко време. Каквото и да правех времето просто не вървеше. За първи път Фред ми беше казал да се прибера колкото се може по-рано вкъщи, но това не значеше, че аз ще го изпълня. Накрая ми омръзна от толкова разходки и реших да се прибирам. В крайна сметка този Дейвид едва ли е толкова лош и нахален. С изключение на това, че ще живее в дома ми..
Хванах едно такси и след няколко минути вече бях пред имението. Прислугата се опита да ми каже нещо, но аз не им обърнах внимание. Постоянно клюкарстваха. Беше крайно време да се наеме нов персонал, но с това щях да се заема по-натам.
Отворих вратата и оставих чантата си на закачалката.
- Buongiorno.
Чу се глас зад мен. Чакай малко.. този акцент, този глас, този.. мъж.. Дейв!
- Какво правиш тук? - Погледнах го изненадано, но той само се подсмихна. Това ли беше Дейвид? По дяволите..

Пристигнах около час със самолета. Брат ми Фред дойде да ме вземе от летището с колата си, тъй като моята си беше паркирана тук в гаража на имението. По пътя с Фред говорихме за новото му семейство, за жена му, за Спенсър, за другия ни брат Джордж. Въобще не очаквах новата жена на Фред да се окаже Виктория. Същата Виктория в която бях влюбен преди години. Случайно видях една снимка от сватбата им във всекидневната. Никога не бих я забравил. Тези черни очи, косата й. Знаех всяка една извивка на тялото й.
Фред отиде до кухната, за да им каже да донесат нещо за пиене. Тогава се чу шум от входната врата. Това сигурно беше Виктория. Тръгнах натам и се оказах прав. На вратата наистина стоеше Виктория.
- Buongiorno.
Поздравих я с едно здравей. Едва ли беше забравила гласа ми. Тя рязко се обърна и започна с обичайните си въпроси, но точно тогава се появи и Фред.
- Ти сигурно си Виктория. Приятно ми е да се запознаев. Дейвид.
Подадох й ръката си.

Какво ставаше тук? Съдбата играеше ли си с мен? Как е възможно да не се сетя, че братът на Фред е моят Дейв. Моят ли? Той не беше мой. Ние отдавна се бяхме разделили и то по най-ужасния възможен начин. Заради него бях в депресия с месеци. Заради него не се хранех, заради него плачех постоянно.. Той съсипа живота ми. Нямаше начин това да е истина. Защо съдбата беше толкова зла с мен?
Усетих се, че бях мълчала прекалено дълго, загледана в ръката му, която още беше протегната към мен. Очите ми се насълзиха. Не знаех какво правя и къде се намирам. Блъснах рязко ръката му и тръгнах забързано нагоре по стълбите към спалнята ни с Фред. Трябваше веднага да се махна оттук. След като стигнах горе заключих вратата. Извадих един от куфарите и се заех да прибирам дрехите от гардероба си вътре. Нямаше да взема много. Само най-необходимото.

Какво и ставаше на Виктория? Бях я предупредил, че Дейвид ще идва. Никога не си бях помислял, че ще реагира така. Да не би да се познаваха отнякъде? Откъде? Това е невъзможно. Направих знак на Дейвид да ме изчака и аз побързах да се кача няколко минути след нея до спалнята ни. Не очаквах вратата да е отворена и разбира се не беше. Почуках силно по вратата.
- Виктория, моля те отвори! Трябва да поговорим. ВИКТОРИЯ! ОТВОРИ ПРОКЛЕТАТА ВРАТА!
Не очаквах да го направи и се опитвах да не повишавам тон. Веднага исках да разбера какво става. За какво беше тази сценка долу в антрето?
- ВИКТОРИЯ, ОТВОРИ! В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ РАЗБИЯ ВРАТАТА!

Въобще не подбирах дрехите, които отчаяно хвърлях в куфара. Не бях решила дори къде ще отида след като си тръгна оттук. Знам, че отново прибързвах, но нямаше друг начин. Беше невъзможно да остана тук и да живея с него под един покрив сякаш нищо не се е случвало.
След няколко минути и Фред се появи на вратата. Започна да крещи. Знаех, че ще стане така. Сега имаше два варианта. Да му кажа истината или да скоча през прозореца с вероятността да не оживея. Честно казано мразех да лъжа, но постоянно ми се налагаше. Тръгнах към вратата и я отключих. В стаята нахлу Фред. Лицето му беше почервеняло, изглеждаше ядосан. Никога досега не го бях виждала в такъв вид. Той ме погледна. Веднага разбрах какво означава погледа му. Беше време да му кажа всичко.
- Да, познавам го. Бях влюбена в него, обичах го. Доволен ли си?
Дори аз самата не очаквах да бъде толкова лесно. Нямаше и да бъде, но за пореден път бях толкова сигурна в думите си. Сякаш от тях се излъчваше някаква тайна сила.

Това определено беше последното нещо, което очаквах да чуя. Предполагах, че са се запознали някъде, но това! Как въобще е възможно? Тя и Дейвид? Това да не е някаква шега? Погледнах я. Бях толкова ядосан. Как е възможно да е крила това толкова дълго време? Опитах се да звуча колкото се може по нормално, но мисълта не ми даваше мира.
- Как въобще е възможно това? Защо не ми каза? - Виктория поклати отрицателно глава и понечи да излезе от стаята. Веднага застанах на пътя и. - НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ ДОКАТО НЕ МИ ОТГОВОРИШ. ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? ИСКАМ ИСТИНАТА, НИЩО ПОВЕЧЕ. Само истината...
И двамата мълчахме. Очите и бяха насълзени, малкото грим се беше разтекъл.
- Искам истината. Толкова много ли искам? Кажи ми.

- Ето, казах ти. Това е истината. Откъде по дяволите да знам, че ти е брат? А и всичко между нас е минало. - Бях много изненадана, съсипана, разстроена и ядосана. Тези чувства в комбинация бяха нещо ужасно. - А какво да кажа аз? Въобще не ме интересува какво си правил с предната ти жена, майката на Спенсър. Дали и аз да не започна да ти държа сметка за това? Това е минало. МИНАЛО. Не мога да повярвам, че ми държиш сметка за такова нещо. А аз си мислех, че си различен. Мислех си, че не си като останалите. Мислех си, че си специален, но ти.. ти си по-зле и от останалите. Много ме разочарова. Ето това, което искаше. Бях ли откровена с теб? - Той кимна леко. Определено не знаеше какво да каже. - Аз съм много силно изразена личност. Мислех си, че си ме опознал, но явно не е така. Може би брака ни наистина беше прибързан. Сега ме остави да си тръгна.

Обикалях стаите вкъщи и разхвърлях, а после отново подреждах. Защо ли? От скука. Жадувах за някое приключение, но възможност не ми се отдаваше. Затова сама разхвърлях и сама чистех, докато накрая спрях да разхвърлям и изчистих абсолютно всички стаи, нищо че никъде нямаше и прашинка, но все пак къщата сякаш блесна от чистота. Но ме налягаше още по-голяма скука. Пуснах си телевизора, но навсякъде преобладаваха скучни френски филми, някои дори без превод. Да не би да беше денят на ужасната скука? Може би за мен да. Не ми се излизаше навън, беше голяма жега, а в мола не ми се разхождаше. Тъкмо се убеждавах, че светът става все по-отегчителен с всяка изминала секунда, когато ми хрумна идея, която ми даваше поне малка надежда за спасение. Грабнах телефона си и набрах номера на Виктория. Ако си беше в тях, щях да си стана вкъщи и може би да намеря какво да правя, а ако беше навън щяха да отида в имението им и да потърся сметка на Фред. Нямаше да ми се измъкне така. В момента го мразех с цялото си сърце. Като набрах Вики, операторът каза, че телефонът `и е изключен. Сигурно не си беше вкъщи. Или поне така се надявах. Облякох първите дрехи, които пи попаднаха - бледожълт потник и къси дънки. Взех чантата си и забързано тръгнах към имението. Стори ми се, че вървях няколко часа, въпреки че бяха само около 10 минути. Най - сетне позвъних на вратата и след около минута ми отвори Виктория, смъртно бледа и с насълзени очи.
- Хей, какво ти има? - попитах угрижено и зад нея се появи Фред, очевидно много ядосан. - Ъъм, съжалявам, ако се натрапвам.. - казах учудена и отегчена и пристъпих назад.

Какво ми беше станало? В никакъв случай не можех да я оставя да си иде. Тя излезе от стаята и тръгна по стълбите. Скочих на мига веднага след нея.
- Почакай. Мога да ти обясня. Трябва да ти кажа нещо важно. ВИКТОРИЯ! СПРИ СЕ, МОЛЯ ТЕ!
От входната врата се чу звън. Виктория тръгна натам. Вероятно беше Спенсър. Дали сега не трябваше да кажа цялата истина? Виктория отвори вратата и на прага беше... ЕЛЕНА.
Тя погледна учудено Виктория. Кимнах на Елена да влезе и хванах Виктория за ръката, но тя рязко ме избута. Съвсем бях забравил, че и Дейв беше тук. Значи липсваше само Спенсър.

Джордж ми предложи да ме закара до вкъщи. Аз се съгласих, макар, че през цялото време си мислех за думите му. Той ме обичаше? Беше влюбен в мен? Не смеех да кажа нищо. Притеснявах се, че ще разваля този хубав момент. След като вече бяхме пред имението аз слязох от колата и той понечи да си тръгне.
- Не, моля те! Сигурна съм, че Дейв ще иска да те види. - Казах аз и го хванах за ръката, дърпайки го към имението.
Изненадах се, че врата беше отворена. Влязох вътре и няколко погледа се приковаха към нас. Елена, Дейв, татко и Виктория бяха тук. Но да отбележа, че Виктория не изглеждаше никак добре. Вероятно беше плакала. В един момент се сетих, че още държа ръката на Джордж и я пуснах почервеняла.
- Какво е станало?

Спенсър настоя да вляза с нея в имението. Явно се беше хванала на въдицата, защото ми хвана за ръката и тръгнахме към имението като някоя влюбена двойка. Едвам се сдържах да не се разсмея. Беше много странно, че вътре бяха всички. Елена, Виктория, Фред и Дейв. За първи път забелязвах толкова голяма разлика в близначките. Виктория наистина не изглеждаше особено добре. Личеше си, че е плакала. Гримът й се беше разтекъл, но явно това не я интересуваше. Спенсър ме изпревари с въпроса си. И аз смятах да попитам какъв е проблема и наистина беше странно цялото това събиране.
Погледът ми се спря на Виктория. Тя също ме гледаше. Може би после щяхме да имаме време да си поговорим... или не. Погледнах към Дейв, а той само ми намигна.

Ако Елена не се беше появила веднага щях да си тръгна от тази къща. Отново щях да го направя, но Фред настояваше да го изслушаме. Тръгнахме към трапезарията, където беше и Дейв. Той ми се усмихна злобно, а аз побързах да отклоня погледа си от него. Елена и Фред на няколко пъти си подхвърляха притеснени погледи, но никой не смееше да каже нищо.
- За какво е цялото това събиране? - Погледнах към Фред. Тона ми беше много по-рязък и леден от обикновено.
Фред не каза нищо. Държеше се странно. Сякаш чакаше някого..
След няколко минути се чу шум от входната врата. Джордж и Спенсър се озоваха на прага на стаята и ни погледнаха изненадано. Погледът ми се спря на ръцете им. Бяха се хванали, което беше напълно нетипично за Джордж.. или поне аз така мислех. Толкова много разочарования в един ден.
Спенсър попита какво е станало, но никой не ѝ отговори.
- И аз искам да знам това. - Погледнах лукаво към Фред, а той въздъхна тежко.

Не мога да опиша колко приятно ми беше да живея заедно с бившата си, която сега беше женена за брат ми. Виктория беше най-сексапилната жена, която познавах и ми беше безкрайно забавно да си играя с нея. Преди тя беше кучка, такава каквато всички я знаехме. Сега беше много променена. Може би бракът я беше направил по-сериозна и въпреки това Фред си нямаше никаква представа каква е тя. От идването ми двамата почти не си говореха. На вечерите мълчаха или понякога той просто ставаше от масата и се затваряше в кабинета си. Забелязах, че и дори не спяха в една стая. По никакъв начин не показваха, че имат брак. Но за мен това беше в плюс. Често се промъквах в спалнята на Фред и Виктория, която сега беше само нейна и се опитвах да я дразня. Спенсър и Джордж също бяха мълчаливи. Честно казано беше доста скучно в имението. Заради това реших да поканя на гости Пърси и Суки. Познавах ги от много време, а и се сетих, че Виктория и Суки са приятелки.
Качих се на втория етаж, за да кажа на Виктория и тогава се сетих, че Фред не си беше вкъщи. Бяхме само аз, Виктория и персонала. Прекрасно! Без да му мисля отворих вратата на спалнята и влязох вътре.

Веселото настроение в имението беше спаднало до минимум. С Фред не си говорехме от дни, а Дейв постоянно търсеше удобен момент да ме дразни. Спенсър мълчеше през цялото време, а Джордж само се усмихваше палаво както обикновено. Възнамерявах да отида за няколко дни у Алида и Елизабет Ленър. Може би там щеше да е по-спокойно и поне нямаше да гледам на всяка крачка сърдити физиономии.
Доближих се към прозореца и погледнах навън. Дори времето беше неприятно. Може би зимата наистина вече наближаваше. Колко бързо мина лятото.. и всичко си тръгна заедно с него.
Не знам колко минути стоях така замислена, гледайки капките дъжд, които се стичаха по прозореца. Стреснах се от рязкото затваряне на вратата. Обърнах се с надеждата това да е Фред, но пред мен стоеше Дейв.
- Какво искаш? - Въздъхнах и седнах в единия край на спалнята. - Да, съсипа живота ми преди години, сега съсипваш и брака ми. Ти победи, както винаги. Сега си върви, както направи и преди. Напълно в твой стил.. - Избърсах с ръка насълзените си очи и отново отидох на прозореца.

Пърси ми се обадии и ми каза, че сме канени на гости в имението Уайнхаус. Веднага се сетих че моята приятелка Виктория живее там и веднага се съгласих. Пърси ми каза, че ще ме вземе от нас в шест часа. Побързах да се облека подходящо и след като бях готова Пърси ме взе с колата и тръгнахме към имението. Никога не бях ходила там, но на външен вид имението беше хубаво. С Пърси слязохме от колата и звъннахме на звънеца. Отвори ни една от прислужничките и ни покани да влезем.

Със Суки се разбрахме да се срещнем пред тях. От там аз я взех с колата и потеглихме към имението. Дейв ми беше приятел от много време, а Виктория въобще не я познавах. Със Суки си говорехме в колата и тя ми каза, че са приятелки. Радвах се, че и тя ще си прекара добре в имението. След като слязохме от колата тръгнахме към входната врата. Звъннахме само веднъж и вратата веднага се отвори. Една прислужница ни покани да влезем. Вътре имаше толкова много скъпи мебели от Италия, Китай, Англия, Париж. Не можех да си представя какви ли бяха колите им. Хванах ръката на Суки, докато вървяхме към трапезарията.
- Може някой ден и ние да живеем в такъв лукс. Обещавам ти.

- Хей, спокойно. Ще бъда кратък, мила.
Отидох до нея на прозореца и я хванах през кръста. Ухаеше на онзи невероятен парфюм, който никога нямаше да забравя. Тя рязко се дръпна, а аз само се подсмихнах.
- Поканил съм Пърси и Суки на гости. Надявам се, че ще се държиш добре и няма да се заяждаш с мен пред тях. Хората идват тук за да се забавляват, а не за да гледат сърдити физиономии. Съответно... няма да е лошо да си облечеш нещо по-така... секси.
Виктория рязко тръгна към мен и ме задърпа към вратата. След като успя да ме избута навън заключи вратата на спалнята. Аз не се учудвах. Беше напълно нормално да се държи така. Най-интересното обаче беше, че както винаги аз бях пред нея.
Заслизах надолу по стълбите и погледнах във всекидневната. Пърси и Суки вече бяха там.
- Здравейте, добре дошли! Какво става с вас? - Здрависах се с Пърси и целунах ръката на Суки.

Не разбирах какво се опитваше да направи. Не му ли стигаше, че както винаги беше победител? Или явно просто искаше да си играе с мен. Това беше преди. Аз вече се промених. Няма да му позволя да съсипе живота ми за втори път. Преди бях сама, сега.. сега е различно.
След като на няколко пъти се уверих, че вратата беше заключена и отвън в коридора нямаше никой започнах да ровя в гардероба си и да намеря нещо подходящо, което да облека. Тъкмо мислех да се облека с някоя рокля, но тогава погледнах към гардероба на Фред. Хрумна ми идея. Отворих гардероба му и започнах да разглеждам ризите, които висяха на закачалките. След дълги колебания грабнах първата, която попадна пред погледа ми и я облякох. Погледнах се в огледалото. Бялата риза, която бях взела беше достатъчно дълга и не ми се налагаше да обличам и дънките си. Определено щеше да отговори на изискванията му за "секси" облекло. Каква ли щеше да бъде реакцията му след като ме види с ризата на Фред? Сресах набързо косата си и тръгнах към всекидневната.
- Здравейте. - Поздравих учтиво гостите и се подсмихнах на Дейв. - Какво ви се пие? - На вратата се появи една от прислужниците и зачака поръчката им. - Аз искам само вода. И пуснете някаква музика.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

Много се зарадвах, че Дейв се е върнал от Италия. Не знам дали е удобно, но бях решила да го навестя. Нямах търпение да чакам до утре, когато беше срещата ни. Преди да замине бяхме заедно, но след това се разделихме заради големите разстояния. Надявах се, че след като се е върнал връзката ни да продължи. От както беше заминал не бях стъпвала в имението Уайнхаус. Не можех да търпя надутата Виктория, която не беше нищо повече от поредната глупава кучка с голямо самочувствие. Фред беше наистина добър човек и много пъти се бях чудила какво е харесал у онази змия Виктория. Всъщност това не ме интересуваше.
След като вече бях пред имението натиснах звънеца и след няколко минути вратата се отвори и една от прислужниците ме покани да вляза. Ясно помнех стаите от последния път и влязох във всекидневната, където се натъкнах на Виктория, облечена само в бяла мъжка риза, Дейв, който я гледаше палаво и двама непознати, които стояха на канапето.
- Аз... Дейв. - не посмях да кажа нито дума повече.

Седнахме с Пьрси на канапето.След това доиде Дейв и ни поздрави ,Виктория дойде с една бяла риза а Дейв я гледаше странно .Виктория ни попита какво искаме за пиене аз и казах ,че искам мартини.След това дойде няква много странна жена.

Всичко стана толкова бързо, че дори не можах да го осъзная. Първо със Суки обсъждахме имението, мебелите, колите и всичко останало в къщата. След това се появи Дейв и ни посрещна. Изглеждаше на пръв поглед леко ядосан, но със сигурност не беше на нас.
После се появи и Виктория, облечена с бяла мъжка риза, а Дейв я погледна някак ядосано. Явно беше станало нещо между тях преди да дойде да ни посрещне.
- Аз също ще пия мартини. - Целунах Суки и й се усмихнах.
После се чу звънецът и след няколко секунди на прага на стаята се появи още една жена, която изгледа с омраза Дейв и Виктория.
- Какво става тук? - попитах аз.

Виктория с риза на Фред? Винаги е била такава! Как не се сетих, че ще измисли нещо такова? Беше свикнала нещата да стават така, както тя иска. Фред не смееше да се скара с нея, но аз не бях като него. Всъщност бялото подчертаваше косата и лицето й. Ако се зазгледа някой непознат би я опреличил на ангел.
Бях толкова унесен от образа й, че ми се стори като гръм от ясно небе появата на Роуз. Какво правеше тя тук? Роуз беше бившата ми, с която имахме среща утре сутринта. Не вярвах да я е поканила Виктория. Те се мразеха много и не си говореха.
- Роуз! Какво правиш тук?
Тя изгледа Виктория с омраза, а аз станах от канапето на което бях седнал и отидох при Роуз.
- Трябва да поговорим. Ела.

Много се изненадах от посещението на Роуз. Не бях очаквала да се появи точно днес тук. Подозирах, че рано или късно ще дойде да навести бившия си годеник Дейв, но не предполагах, че ще дойде сега. Помислих си, че Дейв я е поканил, но той изглеждаше дори по-изненадан от мен. Всъщност отстрани изглеждаше много смешен. След като забеляза, че всички в стаята бяхме втренчили поглед в него, той се изправи и отиде при Роуз. Прошепна ѝ нещо, а след това излязоха от всекидневната.
- Как ми е омръзнало от интриги.. - измърморих, а Суки само се подсмихна. - Иначе.. какво става с вас? Няма ли скоро да се ожените?

Върколак - omega. Брой мнения : 222

Прииска ми се изобщо да не бях идвала. С Дейв бяхме сгодени, но след това той самина за Италия и не се видяхме повече. Рядко се чувахме по телефона. Може би по този начин се надявах отношенията ни да се подобрят и всичко да бъде както преди. Явно сама съм се самозалъгвала.
С Дейв излязохме от стаята и влязохме в стаята с пианото. Погледнах го с безразличие като човек на който не му пука.
- Аз исках просто да те поздравя за добре дошъл. - Казах накрая след дългото мълчание. - Мислех си да отидем на кино, но ти явно си имаш друга компания. Със сигурност ти е по-приятно с Виктория.

» Имението "Уайнхаус"
» Имението "Ленър"
» Имението Дейвис
» Имението Джаксън