Герои на демони

Заглавие: Герои на демони Съб Яну 29, 2011 8:02 pm

1. Име:

2. Прякор:

3. Години:

4. Семейство ( поне един от родителите трябва да е демон):

5. Външен вид:

6. Характер:

7. История:

8. Допълнително: (не е задължително)

9. Снимка:

1. Име:
Джак Дявола (по-късно става Кронос)
2. Прякор:
Джак (за най-близките), Капитан (за екипажа и подчинените му)
3. Години:
5000 демонски, но изглежда на около 25-30 годишен
4. Семейство (един от родителите трябва да е някой бог-демон по възможност):
Майка му е била обикновена смъртна. Джак даже не е искал да узнава името й, защото демоните не харесват смъртните. Баща му е бил Кронос. По-късно се превъплащава в него.
5. Външен вид:
Висок мускулест мъж на около тридесет. Косата му е почти винаги нехайно разрошена, а усмивката не слиза от лицето му. Със сини непроницаеми очи и много тъмно кафява почти черна коса. Невероятно чаровен винаги готов да превземе сърцето на събеседника си. Облеклото му е винаги подбрано според случая, отива му да е носи както смокинг, така и прокъсани дънки.

6. Характер:
Винаги усмихнатото му лице е като непрогледна маска, никой не може да разбере дали се усмихва наистина или просто скрива емоциите си. Любопитен за всичко в света. По принцип е с весел характер, но обича да наставлява другите използвайки хаплив сарказъм, което не винаги се нрави на събеседниците му. Адски инатлив, реши ли да направи нещо, няма начин да го спреш, но първо трябва да го реши. Той също така е и голям женкар. Жените трудно му се изплъзват. Обича да се прави на голямата работа и не му е приятно да признава грешките си. Често го изкарват като високомерен, безрасъден и самовлюбен.
7. История:
Джак е роден в малко селце на име Рио Френдънс. Веднага след раждането му майка му умира и Джак остава сам на този свят, тъй като баща му се е отрекал да има син. След като Джак става на 10, той разбира какъв е бил баща му, а по-късно става ясно и какъв е той. Веднага започва да се обучава със саби, пушки и лъкове за да бъде истонски син на баща си. Така и става. След време Джак помага на боговете в битка и вижда баща си. Говори с него, но баща му признава, че никога не е искал да има син и каквото и да направи Джак отново не би искал. Джак си тръгва силно наранен и разплакан, но гнева и омразата го съсипват. След години намира баща си и лично го убива, а след това взема от сиропа му за бесмъртие. Джак е изпълнен със злоба и иска още по-голямо отмъщение. А именно отмъщението го бута от склона и го изяжда отвътре. Баща му Кронос се превъплащава в него.
8. Допълнително: (не е задължително)
Има пиратски кораб - Черната перла
9. Снимка:
Герои на демони E

Одобрен си, добре дошъл. Плезя се!

1. Име: Хейли Нортман

2. Прякор: Хейлс, Ли,

3. Години: 18/ много, много, много хД (обещавам няма да го повторя пак)

4. Семейство: Майка - Лилит Баща - Луцифер

5. Външен вид: Лицето ми има фини и правилни черти - големи изразителни очи, обрамчени от гъсти мигли, перфектни вежди, прав нос, чувствени наситено розови устни..Погледът ми е пленяващ , според повечето ми приятели по много странен начин - може би се дължи на ледено синия цвят на очите .. Кожата ми е нежна и бледа.. Нагледно толкова крехка, а в действителност толкова здрава и непроницаема..Гримът, който нося е едновременно деликатен и елегантен както стилът ми на обличане, според непознатите които ме оглеждат многозначително пристъпя ли на улицата.. Татко казва, че косата ми е дълга, падаща като копринен водопад, в интересен, матов оттенък на русото, а дали ще е права или на едри вълни решавам самата аз..

6. Характер: Раздразнителна, избухлива и много дива.. Това са трите думи които най-точно ме описват.. Въпреки, че съм човек който си пада по забавленията се държи студено с всички.. Нямате право да ме вините като се има в предвид всичко, което съм преживяла.. Има моменти когато съм в добро настроение - именно когато съм около Дани.. Тогава всички около мен са добре.. Държа особено много на приятелите си и малкото останали роднините.. Често съм саркастично-иронична.. Това се дължи на извратеното ми чувство за хумор.. Въпреки това Умея да изслушвам хората и знам кога да си затворя устата.. Запазвам хладнокръвие и при най-напченетата ситуация. И ако някой очаква някой като мен да не умее да се забавлява, значи не ме познава.. Като цяло съм доста упорита личност.. Умея да защитава правата си и определено обичам да натривам носа на другите именно така.. Трудно се влюбвам..Случвало се е само веднъж.. Обикновено си играя с мъжете, но влюбя ли се обичам истински.. Трудно може да се стигне до сърцето ми..

7. История: Мина доста време от ранната ми история. Странно е, че все пак настоявате да си спомня.. Предполагам осъзнавате,че мина повече от няколко хилядолетия.. Не е ли малко жестоко да ме измъчвате така ? Както и да е, все едно ви пука колко трябва да разказвам и какво трябва да си спомня.. Ще бъда максимално кратка и ясна !!
Имах хубаво детство.. Бях малкото, разглезено момиченце на татко.. Тичах по цял ден из огромното имение или по-скоро дворец.. За вас, нека бъде каквото си пожелаете.. За мен си беше сбъдната мечта.. Майка ми не ми обръщаше толкова внимание.. Може би когато бях на четири или пет спря да се занимава с мен напълно.. Това са малки подробности от многовековната ми история..
Когато бях на тринадесет получих първият си истински подарък.. Не беше като обикновените кукли, който получавах като малка.. Беше мое собствено животно.. По онова време нямаше кой знае какъв избор за домашни любимци, но татко се постара.. Беше чистокръвен и същевременно злобен лъв.. Не се оплаквах, харесвах си го..
Помня вечерта в която всичко се обърка.. Бях едва на петнадесет.. Не знаех на кой свят съм. Все още се държах като хлапе, а скъпият ми баща вече бе уредил годежа ми. Не с кой да е, а с Езавел .. Колко трагично бихте казали, но по онова време беше нормално.. Аз обаче бях млада и глупава. Вярвах в проклетата любов и настоявах да я изживея.. Помня също как посрамих Луцифер пред най-добрите му приятели, ако можеха да се нарекат такива.. От тогава изживявах истински Ад.. Бях наказвана и жестоко пребивана за най-малкото и нищожно нещо, което кажех или направех.. Бях като жив мъртвец.. Разхождах се сама и не проронвах дори и думичка..
Поведението ми започваше да става непоносимо.. Придворните идваха един след друг установявайки, че съм онемяла .. Интересно какви глупаци са били и как не са се променили изобщо.. Хъхх .. Отново се отклонявам от темата, но вече би трябвало да сте ми свикнали..
На осемнадесет се влюбих истински за първи път.. Знам, знам, че е старомодно, но това беше толкова отдавна.. Още преди Христа.. Тогава старомодните неща бяха на мода.. Живеех си добре, бях сгодена за мъжът когото исках и всичко изглеждаше като в приказка, но щом навърших деветнадесет всичко се обърка.. Срещнах някой, който промени живота ми и ме докара до положението в което съм в момента.. Приличаше на Бог.. Русокос, красив с бледа кожа, но не беше.. По-скоро бих го нарекла дяволът.. Е, както и да е.. Да кажем, че дяволът взе душата ми.. Не одобряваше годежа ми с простосмъртен. Накара ме да го убия, не го направих естествено. По-скоро му се противопоставих, но това не свърши добре нито за него нито за мен. В крайна сметка Той умря.
Какво значение има. Сега отново съм на земята и това не е никак добре за нито един от простите жители на града в който се намирам.

8. Допълнително:
- Пуша от време на време.. Любимите ми цигари са Кретек /честно луда съм по тях !! /
- Пия както всеки друг.. не бих казала, че съм алкохоличка..
- Тялото ми е осеяно с множество белези от честите побои на баща ми

9. Снимка:
Герои на демони 600full-doutzen-kroes

Одобрена си, добре дошла!

Име: Клеъри- Жаклин Аншанте ди Мортем Клавиер /Клеър Клавиер/

Прякори: Клеър, Клей, Леър, Жаки, Лин, Лини, Ан, Ана, Клав, Ви

Възраст: 15 външни; Много стара- появила се е почти успоредно с появата на Света

Описание: Клеъри е красиво момиче с правилни черти. Има плавна и бавна походка. Не върви бързо, за да не се изморява- най много мрази да се влачи изморена. Поддържа идеалната си фасада на перфектното момиче. Има дълга /естествено къдрава/ коса, в приятен цвят на светло- кестенявото, който често се мени на тъмно- русо, светло- русо, черно и др. заради навика на Клавиер да сменя мнението си относно цвета на косата си. Има тъмно- сини дълбоки очи, в които можеш да потънеш. Обикновено гледа необикновено и пленява плячката си с поглед. Магичните й очи са обрамчени от гъсти дълги черни мигли. Над тях се виждат, като изписани, две тънки вежди. Жаклин е слабичка и със стегнато тяло и никак не прилича на някого, който може да те убие с един замах, каквато всъщност е. Модата е нейният кумир. Обожава я. Винаги е облечена според модните тенденции, без да й пука дали е удобно или не. Разбира се, ако говорим, че е прекалено горещо за някои дрехи, никога не би ги облякла- мрази да се поти и да й е топло. Обожава високи токчета, но е пристрастена към кецовете на Конвърс.

Характер: Клеъри има много сложен характер, макар на пръв поглед да излежда като всяко обикновено глупаво момиче. Обикновено е сложила маската на момичето, в което всички са влюбени, а тя самата тайничко си харесва някого и разбира се всички знаят. Голяма купонджийка е- алкохол, дрога, цигари- тези неща не я притесняват- нали е безсмъртна. Жаклин е пристрастена към тях. Купоните не са част от маската й- наистина ги обожава. Но избухливостта й е фалшификат. Тя буквално се смее вътрешно, докато се забавлява да се прави, че е супер разгневена. Всъщност е много спокойна, дразнещо спокойна. Истинската Клеъри е почти невъзможно да изкараш извън нерви. Ако е решила да бъде себе си само ще ти се присмива на жалките опити да я разгневиш. И накрая вероятно ще те убие- чисто й просто от скука. Не е романтична и вечеря в изискан ресторант, където й изнасят балада никак не й се струват примамливи. Не е нежна или пък ранима- тя си е просто един оживял камък. Мрази всичко и всеки, макар да не го показва. Няма приятели и не желае да има. Невероятна лъжкиня е- вади такива лъжи, че направо сама си вярва. Най- обича да наранява хората. Да разбива сърцата на момчетата с красотата си. Самочувствието на момичетата със същото. Обожава да разваля връзките на хората с лъжи. Нека я опиша с една дума- кучка.

История: Клеъри се е родила от сблъсъка на първият мъжки и първият женски демон на земята. /по- късно са убити от могъща вещица и се приема, че Луцифер е Първородният/. В историята й няма нищо интересно. Тя просто съществува. Оцелява. Прави се на човек. Единственото различно при нея е, че не е поданик на Луцифер и се е заклела никога да не става.

Семейство: Баща: Демон на лъжата ;; Майка: Демон на отмъщението // имената им не са известни до ден днешен нито на Клеъри, нито на който и да било.

На снимката: Барбара Палвин

Одобрена. Hug you!

Демон Брой мнения : 1

Пръстите ми написаха Селби Лесъс в регистрационната карта на библиотеката. Загледах се във фамилията си, в разкривените букви, които я образуваха и си помислих, че тя не значи нищо за мен. Може би някога, но не и днес. Дори не трепках от отвращение, нито свивах устни. Пет букви, две срички - ле-със, ле-със, - плъзгат се по езика, но безсъдържателно, сякаш това бе произволно извадено име от телефонния указател.

Полето за възраст ме озадачи. Какво значение имаше наистина? И коя от всичките си възрасти трябваше да напиша? Тази, на която се чувствах? Тази, на която беше тялото ми? Или действителната ми - тази, която ми даваше няколко години в повече, от тези, на които изглеждаш. Замислих се и накрая плъзнах химикалката по листа, докато там не се появиха завъртяните цифри 2 и 3. На толкова бях, когато престанах да бъда просто човек и се превърнах в демон, но мислех да мина без това обяснение за пред служителите.

Вдигнах въпросителен поглед към жената зад бюрото и тя ме попита имам ли нужда от помощ. Бях приключила с попълването - адреса и телефонния ми номер вече не бяха известни само на мен - и оставаше само снимката.
- О, не се притеснявайте, дайте на мен - каза ми тя и извади от чекмаджето си тубичка с лепило.

Герои на демони 5962591309_96e122dfe0_z_large

Жената зад бюрото се облекна назад, когато вратата се затвори след Селби. Не можеше да каже, че тук постоянно идват хора, но като цяло тя имаше поглед над нещата в града. Веднага позна, че въпросното момиче е ново тук - излъчваше екзотичност и непринадлежност към вече установилите се и свикнали с характера на градчето жители. След това жената се замисли какво толкова необикновенно бе видяла в младото момиче, но не успя да посочи нищо конкретно. Знаеше със сигурност обаче, че се бе почувствала странно под натиска на погледа му. Тези очи... в тях имаше нещо много по-тъмно, отколкото в тези, които бе свикнала да гледа. Сякаш някаква частичка от Ада проблясваше в дълбините им - тези големи, тъмни очи, които се взираха право в душата ти, сякаш им бе известно някакво тайнство, до което ти никога няма да можеш да се докоснеш.
Жената потръпна. Четеше много напоследък и ето, че съзнанието й бе загубило ключа към реалността. Тя все пак продължи да мисли за Селби, дори името й се бе заклещило между устните й и накрая тя го освободи, а сетне засрамено постави ръка пред устата си.
Да, момичето бе красиво по някакъв свой си начин. Изглеждаше по-скоро като гимназистка, отколкото като развита вече жена, излъчваше невинност и чистота (но без да броим дяволските очи), а едновременно с това - увереност и еротика. Движенията й ту бяха прекалено рязки и ненадейни, ту ставаха изразителни и чувствени. Тя често прокарваше език по устните си, докато пишеше, и се усмихваше на някакви свои мисли, после пък се мръщеше, и така, беседваща със себе си, тя напълно изключваше чуждото присъствие като нещо, на което е необходимо да се обръща внимание. На жената й бе направило впечатление, че Селби е много ниска - носеше токчета, но въпреки това не можеше да скрие ръста си.
Жената усети затопляне в тялото си и си заповяда да спре да мисли за тази тайнствена непозната, но кой знае защо в ума й постоянно се въртеше картината за Селби, прокарваща език по устните си, Селби, която се усмихва така, сякаш те приканва да забравиш всичките си задръжки, Селби, която има ангелско лице и очи като на демон.
Жената почувства психическо изтощение и кажа на колежките си, че не се чувства добре, затова ще се прибере вкъщи. Но вместо към вкъщи, тя пое към офиса на мъжа си, който едва ли беше зает, не трябваше да е зает, не можеше да е зает...

Облегнах се на стената и запалих цигара. Бях развеселена, защото знаех какво ще последва - не се случваше за пръв път. Това беше част от способностите ми на сукуб - разпалвах мъжките страсти, за да мога да пия от енергията им. Но понякога си позволявах да приложа обаянието си и върху жените, за да им доставя мъничко семейно щастие. Явно това беше единственото, останало от предишната Селби.
Когато видях жената да излиза и се качва в колата си, загубих интерес. Не беше трудно да се сетя къде отива - бях видяла брачната халка на пръста й. Хвърлих фаса си с в една локва, останала навярно след летния дъжд, и започнах да вървя към новия си дом. Токчетата ми вежливо оповестяваха идването ми и аз се възползвах от всеки удобен случай за някое палаво намигване.
Но мислите ми бяха далеч, много далеч, към едно минало, невъзможно минало, както ми се стори...

Запомни, скъпа, Бог ти праща това изпитание и ти трябва да си добра и покорна, и да Му служиш, за да се избавиш от него.

Сякаш още чувам гласа на майка ми, който предначертава живота ми, още преди да порасна достатъчно, че да имам силата да го променя.
Трябваше да живея праведен живот. Нямах друг избор. Бях сляпа, а в детското ми съзнание това беше изпитание, което трябваше да преодолея, следвайки отъпканите пътеки на всички онези овце, които през вековете се бяха поддавали на чуждите религиозни убеждения. Твърде бързо разбрах, че слепотата ми е резултат на генетично заболяве, а не плод на нечия Висша Умисъл, но майка ми отказваше да повярва. Само това й бе останало - биологичният ми баща се бе самоубил на 35, оставяйки бременната ми майка (тогава на 17) сама. Тя била изгонена от семейството си, задето опозорила семейството - имала връзка с женен мъж, който на всичкото отгоре й преподавал в гимназията. Така че тя бе убедена, че плащам за неговите грешки, както и за нейните, макар че тя твърдеше, че отдавна си е разчистила сметките с Него, посвещавайки живота си на безбрачие и пълно лишение от каквито и да е връзки с мъже. Това ми спести пастрока, но ми отне много повече. Фактически, бях затворник на собствената си майка и тихата й лудост. Това, че бях сляпа, проваляше всякакви шансове за нормален живот. Дори монасите не живееха като нас.
А аз... аз отдавна казвах молитвите си без вяра и четях Библията през ред. Бях се предала. Приемах, че никога няма да ме докосват, слушат, виждат или обичат като нормалните хора. Дори мислех да се самоубия, колкото и жалко да звучи. Просто не виждах накъде може да върви живота ми.

Оказа се, че той просто няма да продължи дълго.

Измъкнах се от вкъщи. Вече бях свикнала да разчитам на слуха и обонянието си, така че това, че навън бе тъмно не ми пречеше. Нямах представа какво исках да направя, но чувствах, че трябва да се измъкна от къщата. Започнах да вървя неуверено надолу по улицата, без да знам къде отивам - нямах представа кои магазини са отворени и кои - не, а чуех ли силна музика, бързах да подмина мястото, преди някой да ме забележи.
Уханието на борови иглички ми подсказа, че съм в парка и аз с помощта на ръцете си, намерих пейка, на която да седна. Прибрах се в себе си и усетих нежното сияние на страха, което лумна от сърцето ми, когато някой седна до мен. Усетих мириса на мъж - пот, евтин одеколон и още по-евтин алкохол.
- Извинете, господине - прошепнах аз, но гърлото ми се беше стегнато. Понечих да стана, но нечия ръка грубо ме издърпа обратно на мястото ми. Нечии пръсти хванаха брадичката ми я дръпнаха рязко, така че аз изскимтях и се опитах да извикам, но в следващия момент те се пъхнаха в устата ми, препречвайки на вика да се роди.
- Селби Лесъс, а? Какво правиш навън толкова късно? Знаеш ли колко проблеми ми създава майка ти, а? Какво ще кажеш да се успокоиш. Нищо няма да ти направя. Няма да боли много. Само да вие за урок на вашата скапана фамилия...
Гласът не ми звучеше познат, а и да беше, едва ли можех да го идентифицирам успешно, при все нахлулата в главата ми кръв, която караше мозъка ми да пулсира. Ръцете му бяха силни и груби, а аз - малка и уплашена. Бях на двадесет и три, но никога не бях докосвана от мъж, с изключение на докторите, които ме преглеждаха, когато съм болна или на ежегодните прегледи за зрението ми. Той подчини тялото ми под своето, а дрехите съблече като ненужни. Аз се гърчех под него, но това беше недостатъчно. Той свърши яростно и бързо, а аз виех от болката, която ми беше причинил. Изправи се от мен и чух как вдига ципа си. Скоро дъхът му отново беше по лицето му, но аз изпитвах такава жестока омраза към него, че съзнанието ми беше замъглено и замахнах с ръка - ноктите ми се впиха дълбоко в бузата му и аз ги прокарах рязко надолу. В мига, в който той закрещя и аз усетих, че е достатъчно далеч от мен, хукнах да бягам, като се спъвах и падах, и виках, и плачех, докато не стигнах място с много и различни гласове. Започнах да пищя, че искам да се прибера у дома и понеже всички знаеха коя съм, скоро се намерих в нечия кола на път за къщи.

Майка ми го преживя трудно - на другият ден излезе в града и аз чувах крясъците й дори от леглото си. Не се съмнявах, че тропа по вратите на всеки мъж и го обвинява за случилото се. Когато се прибра, гласът й бе спаднал до дрезгав шепот. Междувременно я бе обзела такава страшна параноя, че още същата вечер настоя да се преместим у госпожа Уайзман, няколко номера по надолу. Тя единствена се съгласи да ни приеме. Посрещна ни топло и ми каза, че ще поръча пица, защото едва ли съм искала да се храня с глупавите й манджи. Остави ме в гостната и аз седях там, докато на вратата не се позвъни. Намалих радиото, което слушах, а госпожа Уайзман - чух влаченето на чехлите й - отиде да отвори. Майка ми беше заспала на дивана и хъркането й смущаваше спокойствието на мишките в къщата.
Вратата се отвори. И после...
- Питър Бивънс, какво се случило с бузата ти? Пак ли си се бил? Трябва да си поговоря с майка ти. Хайде, влез, докато намеря дребни, за да ти върна.
Стъпка. Две. Бях се изправила и дъхът ми свистеше в ушите ми. Три. Четири. Свих юмрюците си, а ноктите ми пробиха кожата ми.
Стъпките спря. Рязко поемане на дъх и после... нищо. За няколко секунди времето спря, а след това той избяга. Останах разтреперана дълго време. Госпожа Уайзман не спря да мърмори как трябва да си поговори с майката на Питър за възпитанието му, дори когато ме изпрати към стаята ми.

Не мигнах тази нощ. Предполагам съм знаела какво ще последва, но нямах сили да се съпротивлявам. Все пак, само няколко месеца по-рано сама желаех смъртта си.
Вратата се отвори с почти недоловимо скърцане. Питър внимаше да стъпва безшумно и въздъхна, когато обви пръстите си около шията ми.
После имаше само тишина...

Докато не отворих очи в мрака и нечии тих глас прошепна:
- Ела с мен.
- Кой си ти?
- Аз съм пратеник на Дявола. Пръв се докопах до душата ти и имам предложение за теб.
- Аз... значи той наистина ме убил.
- Много безжалостно, при това. Но пък сега имаш шанс да станеш една от нас.
- Вас?
- Демон.
- О! Не, не, махай се, махай се от мен; остави ме намира.
- Ако приемеш сделката ми, ще те върна на земята като сукуб, в замяна на праведния ти живот преди, и ще върна зрението ти, което ти бе отнето поради грешка на природата.
- Аз... аз.. наистина ли?

Преживявали ли сте толкова мощен емоционален катарзиз, че за миг изгубвате себе си и вече нищо не е същото? Аз го преживях. Вярно, отнеха дъха ми, заради това, но върнаха зрението ми. Родих се наново, изпълнена с похот и сарказъм, и жестокост, и омраза. Промених се изцяло.
Живях като ангел. Умрях като ангел.
И се родих отново като демон.

Много странен и същевременно интересен герой. Одобрена си, добре дошла!

Раса: демон
Име: Алида-Кори Ленър
Прякор: Кори, Али, Ида
Дарба: Присвояване на дарби.(Четене на мисли 1921г.-присвоенa; разпознаване на дарби 1684г.-присвоена) Присвоява дарбата като пие от кръвта на дадения вампир или демон или каквото и да е друго същество (с изключение на човек), но след това припада за време нара 2 часа. Ако остане в безсъзнание по-малко от 2 часа не взима дарбата на вампира/демона от чиято кръв е пила, а взима дарба, която е било възможно да притежава дадения вампир/демон.
Характер: Мила и жизнерадостна. Много обича да се забавлява с приятели. Но както може да бъде добра,така може да бъде и много лоша. Ако поиска може да съсипе някой. Може да го накра да съжалява че се е родил. Но това може да стане само ако някой наистина си го е заслужил. Много държи на приятелите си,и би направила всичко за тях. Трудно се доверява на хората. Понякога може да изглежда, като че им вярва, но всещност да проверява дали са искрени към нея. Умее да прощава, но никога не забравя. Трудно изразява чувствата си и умело го крие когато има нужда. Голям инат е и винаги прави всички напук на дръгите.
История: Родена е през 1035та година в България. майка й е демон и баща й - също. Спира да се променя, когато е на 19. Обикаля света заедно с майка си, а понякогя й сама и знае 34 езика. През 1485 година отива в България с родителите си, а там през 1494 г., когато се връща от 5 дневно пътуване до Сърбия, заварва майка си с тогава 2годишната си доведена сестра Катерина, която майка й намира на прага на вратата 1 ден преди връщането на Алида и я осиновява. По-късно през 1497ма година семейството се мести в Мистик Фолс и си купува имение. Живее няколко години там и после отново започва да обикаля света... Когато Виктория разбира, че има сестра близначка и решава да се върне в Мистик Фолс за да я намери, Алида и майка й се връщат с нея. След няколко месеца обаче, Алида заминава за Испания при братовчедка си за една година, а после се връща в Мистик Фолс и заживява там с Майка си и сКатерина.
Допълнително: пие, но не пуши. Понеже е полувампир-полудемон, може да сздава вампири и й действа върбинката, а слънцето изгаря кожата й и затова носи пръстен, който да я пази от слънцето.
Снимка:

Име:Суки Стакхаус
Прякор:Сук
Години: 22
Вьншен вид:ар, красота, нежност, обаяние... Всички тези думи наистина могат да опишат едно красиво създание. В случая това създание трябва да бъде Суки. Някой ще си помисли, че това е проява на нескромност и че едва ли не е опит да се опише едно съвършено момиче. Ни най малко. Сук наистина беше много красива с нейната руса коса и тъмносиви очи, но това, че има един наистина страхотен външен вид не означава, че като личност тя е идеална. Напротив... но това малко по нататък в описанието. Бели зъби, хубаво тяло с чудесни пропорции, гладка и чиста светла кожа, една наистина очарователна усмивка, дълга и чуплива руса коса... Да, това наистина описва Суки Стакхаус. При това най-точно, ясно и стегнато. Колкото и скромен да се опитва да бъде човек, не може да не го признае. Естествено глупости като "красотата ще спаси света" не са особено верни. Красотата не може да спаси света, тя може само да го направи едно по-приятно и добро място за живеене, но нищо повече. Точно поради тази причина е хубаво човешката скромност да не минава определени граници. Ето защо описанието на Суки не е никак скромно. Естествено когато казваш нещо без да мериш скромността си, то трябва да бъде абсолютно вярно. Но все пак да се върнем на описанието на Суки. Небрежност - това е думата, която най-точно описва стила и. Тази небрижност обаче си има граници. Когато се налага да изглежда по-добре, Суки наистина се постарава да добие нужния вид...
Характер: За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Но естествено това не значи, че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно. Суки обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното, най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причина Суки не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Суки просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора, а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...

История:
Суки няма особенно лесно детство.Отглеждат я баба й и дядо й,тъй като родителит ей са мъртви.Дядо и изчезва безследно,когато е била малка и за това Суки и сестра
й- Джесика отрастват единствено под грижите на милата им баба.

Много хубав герой. Ще сменя ника ти на Суки Стакхаус. Имам само една критика - сложи снимка на героинята ти в поста и като аватар.

Герои на демони Tumblr_lj2reaSN9Q1qguwk5o1_500

"Дявола ви иска,а аз съм само неговото оръжие за да ви получи..."

1. Име: Джейсън Джаксън

2. Прякор: Джейсън,Джей,Дж.

3. Години: 25

4. Семейство : Баща му произлиза от стар демонски род,а майка му е вещица,която в последствие умира

5. Външен вид: Джейсън е дяволски красив. Момичетата припадат по него. Няма момиче,което някога през живота си да не е искало да си легне с Джей.,но той много добре подбира мацките, с които да си ляга. Той има къса тъмно кестенява коса,също така пъстри очи. Нормален нос. Добре оформени скули. Устни с правилни форми,не прекалено дебели или прекалено неразмерни. Тялото му е стегнато като на атлет. Цялото му тяло е с правилни пропорции и размери. Висок е около 1,95,а теглото му е в нормата.
Има татуировки по тоса. Както и на бицепса,на раменете,на гърба и на други места. Има белег на кръста,този белег му е от битка с друг демон.

6. Характер: Джейсън е избухлив. Много бързо може някой да го изкара извън кожата му и тогава той се ядосва супер много и започва да бие наред. Побойник е. Обича да се заяжда на хората и да си прави каквото си иска. Никой не може да му каже какво да прави и как да се държи. Никой не може да му каже как да си живее живота и как да се държи с околните. На него не му пука за чувствата на хората около него,той е създаден единствено и само да мрази. Обича да се подиграва и да посрамва хората. Никога не се дава без бой.

7. История: Джейсън е създаден от майка вещица и баща демон. Джей проклиня и двамата си родители и ги мрази от дъното на душата си. Не иска да се занимава с тях,затова когато навършва 14 години се опитва да излезе от ада,но не успява. Тогава установява,че трябва да обладае тяло,за да може да се освободи от тази дупка наречена "ад". На 16 години се спречква с баща си и затова бива прокуден от ада,заедно с двама свой добри приятели - Крис и Винс. Тримата се качват на земята,където Джейсън се вселява в някакъв веселяк. По - късно се завръща в ада,където помага на приятелите си да убият родителите си. За разлика от тях,обаче Джей не убива родителите си. Всъщност баща му убива майка му,но това е друга история...Както и да е. Джейсън отново се качва на Земята,защото вече не иска да има нищо общо с загубеняците,които са му се писали за приятели,а за баща си не иска и да чува. Става наемен убиец и започва да избива вампири и полу - богове,когато се заселва в едно малко градче,където 60% от жителите трябва да бъдат убити...

Одобрен. Добре дошъл.

Име:Нина Добрев
Прякор:Просто Нина
Години:17 човешки
Години:Красива,гонина и сладка.Тези думи се отнасян за това красиво създание.А в този случе името е Нина Добрев.На външен вид тя е както красива така и мила.Нина Добрев може да се сметне за едно от най красивите създаня.
Характер:За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Но естествено това не значи, че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно.
История:Нина Добрев е родена в Лас Вегас.Майка и и баща и са милюнери.Но майка и се разболява от рак.След 1 година баща и я изоставя в приют.Kогато става на 15 решава да започне да търси сопствено жилище.Макар и след дълго време търсене тя намира подходяштото жилище в Мистик Фолс.

Смени си лика, вече е зает както виждаш. Характера също не е описан както трябва и историята ти е много кратка. Оправи тези неща и си одобрена.

Име: Никлаус ( Клаус )

Възраст: Неизвестна

Външен вид : Векове наред Клаус сменя прическата си, визията , стила си. Косата му на цвят е светло кафява, на моменти почти рижава, леко разрошена и повдигната нагоре. Очите му също се променят, рядко остават един и същ цвят за дълът период от време. Устните му имат червеникав цвят и усмивката почти никога не е искрена, а винаги изпълнена с ирония и понякога скрита зад нея тъга. Има набола брада, която е същия цвят като косата му. Фигурата му е добре сложена, с ясно изразени мускули. Висок е около 1,80. Носи нормални дрехи, тениски, протрити дънки и маратонки.

Характер: Клаус е неповторим егоист, обича винаги да бъде в центъра на събитията. Неповторим егоист е и когато иска нещо го получава , на всяка цена! Не обича да бъде критикуван, а когато някой се усмели той отвръща с нападка.За приятели приема само тези хора, които му угаждат и просто не понася някой друг да „ води парада “. В ситуация, когато би трябвало да се почувства неловко или засрамено, той прикрива емоциите си зад иронична и провокативна усмивка. Мрази да му се противопоставят. Винаги е прав - И няма никаква сила на този свят, която да го убеди в обратното. Не се колебае да убива или да влияе на всякакви същества, безкруполен в убийствата, стреми се всички трупове след него да пазят частица от душата му. Не знам дали ще прозвучи странно, но убиването му е нещо като хоби и е успял да изгради дори свой „ стил “, почерк, или както искате го наречете. Манипулира хората около себе си, но въпреки всичко...в него има малка частица човечност, която просто иска верни приятели ..

История: Роди се в Лондон много, много отдавна. Оставяше кървави следи след себе си навсякъде, никога не се влюбваше и убиваше без колебание всеки, който си мислеше, че той е способен на любов към някой друг, освен към самия себе си. Разрушаваше семейства, превръщаше невинни хора във вампири. Той самия беше убил собственоръчно семейството си, като след това ги държеше на сигурно място при себе си. Единствения, който му бе нещо като приятел бе Джак - брат му. Но в крайна сметка и той бе вкаран в ковчега, в буквалния смисъл. Въпреки своеволията през живота има нещо, което го кара да продължава да живее. Иска да се превърне във хибрид - полу-върколак-полу-вампир. Тази мечта го тегли напред, кара го да продължи.

Герои на демони Joseph

Одобрен си, добре дошъл!

Човек Брой мнения : 85

/ Francisco Lachowski /

1. Име: Люк

2. Прякор: Люк

3. Години: 19/много

4. Семейство: Майка му е била човек,но баща му е бил един от най-могъщите демони.

5. Външен вид: Той е висок около 1 и 90, строен и мускулест. Има тъмно сини очи светло кестенява коса. Тя не е много дълга, но в повечето случаи той просто я разрощва без да прави нещо по-особено с нея. Има заразителна усмивка. Въпреки, че е вампир той е усял да запази лекия си загар. Облича се в абсолятно всички стилове, но често може да го видите и без много дрехи по себе си ( ;d...) Като цяло излъчването му доста прилича на едно моченце, но всъщност той е доста буйна личност. Обича мачовете, спорта, фитнеса - като цяло всякаква активна дейност стига да е в добра компания или настроение. Има няколко малки татуировки по тялото си. На китката, глезена и гърба. Всякаедна от тях символизира различен период от живота му. Но въпреки това те означават почти едно и също - недосегаемост и жажда за величие.

6. Характер: Не забелязва повечето хора. Трябва да са му направили доста голямо впечатление, за да ги заговори или дори да ги погледне. Пълен егоист. Не се е жертвал никога, въпреки че доста хора са го правили за него. Сякаш в него са се събрали всички лоши качества. Той е пълен непукист. Трудно се пали, но стане ли става доста избухлив. Обича да иронизира хората и казаното от тях, но често се дразни ако това се случи с него. Рядко той може да бъде мил. В случаите, когато си намери приятел или човек, който му е допаднал, той се държи много мило. Има чувство за хумор, но го използва само когато се отпусне, дотогава - дори да му харесва или допада дадения човек е надменен и дори на моменти груб. Не обича предатели или хора, които го мамят, говорят зад гърба. Доста е импулсивен и първичен - първо действа и после мисли.

7. История: Роден в северна Дакота близо до канадската граница. Още от малък доста буйно момче. Няма сестри, нито братя. Семейството му отдавна е в неизвестност. Предпочита да не обсъжда далечното си минало, защото в него се крият доста тайни, които дори той не иска да признае, че е извършил. Веднъж вече е бил почти мъртъв, но само няколко часа след това се оправя. Това са единствените часове, в които той е бил горе-долу мъртъв. Обикаля почти цяла Европа и Азия. Не обича да се застоява на едно място затова бързо се връща на родния си континент. Първо обикаля по-големите градчета, но след това се принуждава да се заелва във все по-малки. След време. Сега му се отдава шанс и веднага се възползва от него. През целия си живот той има много приятели, но той бързо ги забравя, повлечен от мисълта да намери нещо, което да придаде смисъл на живота му - семейство или мощ - той дори не знае, просто тича сляпо в неизвестността, както прави в повечето случаи.

8. Допълнително: Люк кара единствено и само мотори. Много обича животните и за нищо на света не би ги наранил.Даже предпочита да избие всички хора вместо тях.

Одобрен си, добре дошъл!

Александра (Саша) ||17 години || Причиняване на болка с поглед; скорост; пирокинеза|| Holland Roden

► Трудно е да не обичаш Александра, дори и тя да е през повечето време студенокръвна кучка, която постига почти всичко, което иска благодарение на големите си сладки и омайни устни и хитростта си. На пръв поглед изглежда като прекрасен ангел, паднал от Рая, но както казват външния вид лъже. Саша дори не се доближава до ангел. Тя е същински дявол с ангелски лице.
Известно е на всички, че може да съсипе живота на няколко хора, след което да ги убие хладнокръвно преди още да е дошло време за обяд. По принцип е спокоен човек и би ти трябвало години в обиди, мръсни игри и лазене по нервите, за да може да я ядосаш. Причината да не се ядосва е, защото не я интересува какво казват всички около нея, което е едно от многото неща, които хората харесват в нея. И колкото и да искат да имат поне и малко колкото нейното спокойствие и да не ги интересува какво се говори за тях никой не може да постигне това, което тя можеше. Никой дори и на малкия 'и пръст не може да 'и стъпи. Само две думи от устата на Саша трябват, за да накарат някой да заплаче. През повечето време, когато иска да засегне някой, тя използва саркастичната си природа и брилянтното си остроумие.
Знае се, че Саша е ужасен човек, но има няколко компенсиращи качества. Тя е яростно лоялен приятел. Ако те нарече приятел, ще направи абсолютно всичко за теб. Да бъдеш приятел с нея те постава извън опасността да бъдеш засечен на радара 'и за унищожаване, затова всички искат да бъдат нейни приятели. Не толерира приятелите 'и да бъдат нападани по какъвто и да е начин и определено не би се спряла да накаже нападателя с всички сили, които има. А те са изключително опасни.
Саша е просто една сложна личност. Опасна и странна смесица от злина и вяра.

► Малко е трудно да се определи историята на Саша. Може и да е живява колкото един обикновен човек, но това, което е преживяла не мож да се сравни с нещата, които е преживявал един древен вампир. Историята само и единствено тя си знае и определено не е фен на разказването 'и. И до сега няма и един единствен човек или дори същество, което да знае напълно и изцяло историята 'и, което поражда много въпроси към нея от околните и най - вече желанието да разнищят мистерията около това прекрасно и безчувствено създания на Ада, което обаче никога не става. Има най - различни версии за историята 'и, но всички те започват с раждането 'и в Ада, което е напълно вярно. Не е паднал ангел, превърнал се в демон. Не, в нея няма нищо ангелско, а само 100% демонска кръв, физическа и духовна сила и хладнокръвие. Както казахме има много слухове за нея, които не са истина, но само един единствен се доближава поне малко до историята на Саша. И това е, че тя била родена в това градче, но била изоставена от родителите си. Да, Саша наистина е родена в Мистик Фолс, но родителите 'и не я изоставили. Истината е, че Саша се родила мъртва. Без пулс, без никакви признаци за живот. И когато най - накрая докторите се отказали я оставили в моргата, готова да бъде погребана. Но точно след час, когато един доктор дошъл да вземе малкото 'и телце, тя отворила очите си и заплакала. Омаен глас, прекрасни зелени очи и всички признаци за едно напълно здраво бебе. До тогава докторите никога не били виждали това нещо, но било прекалено късно да се обадят на майката или бащата. Те вече били тръгнали, а не оставили никакви телефони за контакти. Единствената опция била да я оставят пред някое някое семейство. Те я приели, кръстили я Александра и се грижели за нея, докато тя станала на единадесет и избягала от семейството по простата причина, че убила ''родителите си'' при самозащита. От тогава започнала да се скита из света и никой не знаел нищо за нея, освен, че я наричали Саша и била един от най - опасните демони, дори и само на седемнадесет години. Тайната за миналото 'и, ''семейството 'и'', истинските 'и родители и самото 'и раждане останали в тайна. А тя, тя решила най - накрая да се завърне в родния си град, готова да съсипе живота на тези, които го заслужили.

Одобрена, добре дошла!

Демон Брой мнения : 38

Име:
Финик
Прякор:
Повечето негови приятели го наричат Фин.
Години:
Изглежда на 24, но всъщност е на 1000.
Семейство:
Най-вероятно баща му е бил демон. Бил е убит от ангели чрез растението Аспарагус. До четиринадесет години, Финик живее с майка си.
Дарба:
Способност да диша под вода

Външен вид:
Той е висок около 1 и 80, строен и мускулест. Има тъмно сини очи и светла коса. Тя не е много дълга, но в повечето случаи той просто я разрощва без да прави нещо по-особено с нея. Има заразителна усмивка. Има лек кафеникав загар, който е постигнал от многото часове, прекарани на плажа или във водата.
Обича мачовете, спорта, фитнеса - като цяло всякаква активна дейност стига да е в добра компания или настроение. Има две татуировки по тялото си. На китката и на гърдите си. Всяка една от тях символизира различен период от живота му.

Характер:
Не забелязва повечето хора. Трябва да са му направили доста голямо впечатление, за да ги заговори или дори да ги погледне. Пълен егоист. Не се е жертвал никога, въпреки че доста хора са го правили за него. Сякаш в него са се събрали всички лоши качества. Той е пълен непукист. Трудно се пали, но стане ли става доста избухлив. Обича да иронизира хората и казаното от тях, но често се дразни ако това се случи с него. Рядко той може да бъде мил. В случаите, когато си намери приятел или човек, който му е допаднал, той се държи много мило. Има чувство за хумор, но го използва само когато се отпусне, дотогава - дори да му харесва или допада дадения човек е надменен и дори на моменти груб. Не обича предатели или хора, които го мамят, говорят зад гърба. Доста е импулсивен и първичен - първо действа и после мисли.

Роден в северна Дакота близо до канадската граница. Още от малък доста буйно момче. Няма сестри, нито братя. Баща му умира при експлозия в мината, а майка му се затваря в себе си дълго време и четиринайсет взимат Финик в дом за сираци. Предпочита да не обсъжда далечното си минало, защото в него се крият доста тайни, които дори той не иска да признае, че е извършил. Обикаля почти цяла Европа и Азия. Не обича да се застоява на едно място затова бързо се връща на родния си континент. Първо обикаля по-големите градчета, но след това се принуждава да се заелва във все по-малки. Не осъзнава какво го влече към Мистик Фолс, но решава да отиде там. Сега му се отдава шанс и веднага се възползва от него. През целия си живот той има много приятели, но той бързо ги забравя, повлечен от мисълта да намери нещо, което да придаде смисъл на живота му - семейство или мощ - той дори не знае, просто тича сляпо в неизвестността, както прави в повечето случаи.
Допълнително:
Обожава да е заобиколен от жени.

Одобрен си, добре дошъл! Здрасти!