Бал за Денят на основателите

Днес беше бала по случей денят на основателите. Бях помогнал много на най-добрия си приятел Иън за подготовката, защото той беше един от наследниците на основателите и беше нещо като ритуал заедно с останалите да направят този бал.
Напоследък бях много зает и намирах малко време за жената на живота ми - Суки. Надявах се, че днес по този начин ще успея да компенсирам поне малко това и се надявах че днес ще бъде много щастлива.
След като се приготвихме се качихме в колата и отпътувахме към залата, където се провеждаха баловете всяка година. Тя се намираше доста далеч от нашата къща, защото беше почти в края на града.
След като пристигнахме пред залата веднага слязох от колата и отидох да отворя вратата на Суки. След това я грабнах на ръце и я целунах в прегръдките си.
- Обичам те. - казах й

Днес беше бала. Извадих от гардероба си един костюм, който е принадлежал на дядо ми и го облякох. Все пак темата на този бал беше по случай основателите и дрехите ни трябваше да бъдат по-старинни и официални от обикновено.
След като бях готов с приготовленията се качих в колата и спрях пред дома на Алиса Ханингън. На този бал щяхме да отидем заедно. Тя беше много добър човек, изключително забавна и красива.
Няколко минути след като пристигнах пред нейната къща, тя се появи на вратата и аз побързах да сляза от колата и да постъпя джентълменски като й отворя вратата, за да влезе. След като и двамата се качихме в колата, аз забелязах колко хубава беше тя тази вечер.
- Много красива рокля. Стои ти... красиво. - казах глуповато и се успокоих малко, когато тя ми се усмихна.

Денят на балът... нима на такова голямо събитие нямах партньор с който да се забавлявам цялата вечер? Въпреки това бях решена да отида на този бал. Знаех, че може би ще бъда единственото момиче, което отива само, но имах нужда са се позабавлявам малко. Просто исках и знаех, че мога.
Облякох една рокля, която преди време е принадлежала на майка ми. Питах брат си Люк за мнението му. След като той хареса тоалета ми малко се поуспокоих и се сетих да му пожелая успех на първата му официална среща с Алиса. Някак се радвах, че вече не е с Дженифър. Никога не съм я харесвала. Всъщност исках Люк да си намери нова приятелка, колкото се може по-бързо, защото не исках да го гледам толкова тъжен.
Гримирах се набързо, взех чантата си от закачалката и излязох навън пред къщата. Хванах едно такси и за няколко минути пристигнах пред голямата зала в града, където се провеждаха тези балове.

Притеснявах се, че ще съм единствената жена, отишла сама на бала за основателите. Когато видях всички двойки в залата ми стана още по-зле. Дано поне на този бал да открия някакви приятели, защото иначе трябваше да си тръгна и от Мистик Фолс. Мразех да пътешествам, но нямах друг избор, защото съм вампир.
В залата миришеше доста приятно. На кръв... моято любима миризма. Огледах се хищно, търсейки някое депресирано момиче или момче, от което да похапна. За съжаление не открих такова в залата, заради това се насочих към бара, откъдето си поръчах ракия. Надявах се, че поне този силен и отвратителен аромат ще ме накара да забравя за кръвта. Горе-долу се получи. Дори успях да се запозная с едно момиче, което също беше само.
- Здравей - казах аз и отпих голяма глътка ракия, за да примеси силната миризма на кръв - Аз съм Роуз. Коя си ти?

Исках да съм най-хубава на бала и заради това се приготвях дълго време. След като бях готова и бях облечена с най-новата розова рокля от мола, моя хубав красив принц Николай дойде да ме вземе с лимузината. Пътувахме много дълго време но слава богу престигнахме навреме за началото на бала.
Той ми отвори вратата за да сляза и двамата отидохме в една голяма зала в която идвах за първи път сега. Много хора ме погледнаха защото имах хубава рокля и аз се усмихнах. После с Николай започнахме да танцуваме и след това аз видях моята приятелка Алиса и отидох при нея.
- Здравей Алиса как си? Имаш много яка рокля.

Жалко, че на такова интересно парти трябваше да ида сам. Чудех се много дълго време дали въобще да дойда на този бал, но размислих и реших, че идеята не е толкова лоша, защото мога да срещна нови приятели.
Вече бях пред залата и се чудех дали да вляза. Може би идеята не е добра. В този град не познавам никого освен Иън Монгомъри, а този бал е организиран от неговата фамилия. Може би няма да скучая цялата вечер и ще си прекарам добре с Иън, потънали в разговори.
Влязох вече решен в залата и се насочих към бара. Поръчах си една фанта и се загледах в една странна жена, която само за минути изпи четири пълни чаши с ракия на един дъх. Извърнах се стреснат на другата страна и забелязах едно момиче, което също беше само.
- Хей! Ти си Емили нали?

Той ми направи комплимент , аз му блогадорих.
Като истински кавалер ми отвори вратата на колата.
Аз се качих.
Погледнах го беше с много странен костюм,но ми хареса.
Казах му:
-Хмм,костюма ти е странен,но ми харесва...

Този бал беше хубав. За първи път да ми хареса някакъв бал. По принцип не си падах особено по балове и такива неща, но това ми харесваше и то много. Може би е защото бях с Алиса. Но с Дженифър също се чувствах добре преди, а с Талия да не говорим... когато съм с нея, се чувствам различно.
Погледнах към бара и видях Алиса да говори с някакво русо момиче. Веднага се досетих, че това е нейната приятелка Емили, с която се бях запознал преди време. Отидох при тях. Поздравих Емили и се вгледах в Алиса.
- Ще танцуваме ли? - попитах я, когато чух бавна песен да звучи в залата.

- Да, името ми е Емили. Познаваме ли се? - попитах момчето, което сякаш виждах за първи път. Попитах дали се познаваме, за да не бъда твърде груба. Винаги около момчета ставах срамежлива, едва ли освен това бих искала да бъда и груба.
Поръчах си една фанта и отпих една голяма глътка от нея. Усмихнах се на момчето и огледах хората в залата. Искрено се надявах да видя някой познат като двете ми най-добри приятелки - Керълайн и Елена, но от тях нямаше следа.
- След като не се познаваме официално... как е твоето име? - попитах го, надвиквайки музиката, звучаща в залата. - Сам ли си тук?

Балът... не бях ходил на подобно нещо, откакто се бях разделил с Катерина. Оттогава се чувствах по-странно отвсякога. Прекратих почти всякакви отношения с всички с едно единствено изключение и това изключение бе Елена. Тя беше единственият смисъл да живея. Не зная защо приех толкова навътре раздялата си с Катерина, при положение, че никога не я бях обичал истински. Може би пък я обичах като една истинска приятелка. Беше много ценен човек в живота ми, а сега... не си бяхме говорили от месеци. Не знаех къде е, дали е добре, какво става с нея. Единственото време, когато не мислех затова бе когато бях с Елена. Тя беше много по-различна от Катерина, въпреки че бяха близначки.
Отново мислех за това и не усетих кога Елена е влязла в колата и се е настанила на седалката до мен. Погледнах я с натъжени очи и се усмихнах нежно.
- Много си красива. - отвърнах простичко, без да откъсвам поглед от нея. - Тръгваме ли към залата?

С нетърпение очаквах деня на бала, защото за пръв път от много време щях да ходя на такова събитие с кавалер. Бях готова около час по-рано, преди Стефан да дойде да ме вземе. Оглеждах се за последен път в огледалото, когато чух идваща към дома ми кола. Погледнах през прозореца на стаята ми и видях колата на любимия ми да намаля скорост пред вкъщи. Леко се усмихнах и грабнах чантичката си, след което бързо тръгнах към вратата. Излязох и отворих вратата на колата му. Влязох вътре и го огледах доколкото можех. Боже, изглеждаше зашеметяващо в смокинг. Докато седях и го зяпах глупашки, той ме погледна натъжено и се усмихна.
- Много си красива. – каза, като не спираше да ме гледа. – Тръгваме ли към залата?
- Ъъ, да. – отговорих, след като се окопитих и отлепих поглед от Стефан. – Мерси. Леле, изглеждаш… уау.. – след като казах това не се сдържах и отново приковах поглед в него. Последно го бях видяла облечен така на сватбата му със сестра ми, но тогава не ми беше направило такова впечатление колко красив изглеждаше с костюм. Не успях да издържа на порива да го целуна и страстно долепих устните си в неговите. Прекъснах целувката и прошепнах в ухото му:
- Знаеш ли колко много ми липсваше днес? - след това се отдръпнах и стиснах устни, за да не му се нахвърля отново, защото този път нямаше да мога да се спра. Трябваше да се овладея, затова вдишах и издишах дълбоко. – Тръгваме ли?

Най-накрая беше деня на бала. Избрах най-хубавата рокля от гардероба си за това прекрасно тържество. Винаги съм обичала такива неща. За съжеление тази година не успях да си намеря кавалер но и това щеше да компенсира моята най-добра приятелка. Ако се навие да дойде, разбира се.
Отидох до бара и си поръчах едно мартини. Почвах прекалено рано с алкохола но дни подред бях много напрегната и имах нужда са се разтоваря малко от всичкото това. Махнах на сестра си Фей, която влезе в залата заедно с гаджето си. След това видях един мой стар приятел - Пърси и отидох да видя него и жена му.

След първия ни танц със Суки отидохме до бара да си вземем още нещо за пиене, защото бяхме ожадняли и се бяхме изморили много, защото танца продължи много дълго.
По едно време усетих нечия ръка върху гърба си и стреснато се обърнах, очаквайки да видя някое познато изражение. И познах. Пред мен стоеше Мона Чембърлейн. Тя беше заминала за Македония преди няколко години и оттогава нито веднъж не се беше връщала в Мистик Фолс. Тук остана единствено сестра й Фей, но нея никой не я понасяше, защото беше особнячка и странна.
Хванах ръката на Мона, след това тази на Суки.
- Суки, това е една моя стара приятелка. Казва се Мона. Мона, това е жена ми Суки. В едно писмо ти разказах много за нея. Спомняш ли си?

Бях забравил какво е да бъда с Дженифър. След най-голямата ни караница вече не бяхме гаджета, по-скоро много близки приятели, но това можеше да се промени, въпреки, че имах и някакви чувства към Алиса. Понякога ми беше толкова трудно да разбера себе си. След смъртта на майка ми, аз и сестра ми се преместихме в Мистик Фолс. Оттогава смених много училища и градове. Изкарах около три години в Швейцария, а след това два месеца във Франция. И сега когато дойдох отново в Мистик Фолс намерих толкова много приятели, влюбих се толкова силно за първи път, а сега съм толкова объркан. Имах чувства и към Талия, но не можех да разбера дали са приятелски или е нещо друго.
- Много си хубава с тази рокля. - казах на Дженифър и я завъртях в танца ни.

Когато люк ми направи комплимент за роклята,аз се усмихнах и му казах:
-Благодаря,и твоя костюм много ми харесва.
След това бързо ме завъртя.Честно казано не знаех че е толкова добър танцьор.Аз не танцувах толкова добре,но за сметка на това много обичах.Денят беше страхотен имах чувството че с всеки миг оправям миналото си.
Песента която бяха пуснали наистина много ми хареса.
-Леле танцуваш много добре.
Като свърши танца се сетих за нещо казах чао на Люк и си тръгнах

Когато с Елена пристигнахме в залата, имаше много хора. Веднага след като видяхме познати, тя остана при тях, а аз отидох да взема напитки от бара в другия край на залата. Потърсих с поглед Катерина, но не я видях никъде. Още по-добре, ако не дойде. Въпреки, че честно казано мислех, че е крайно време да разбере, че съм заедно с Елена. Не исках да страда, но не исках и вечно с Елена да се чувстваме неловко, когато тя е около нас или да криеме любовта си.
След десетина минути отново бях заедно с Елена и двамата на един дъх пресушихме чашите си. Оставихме ги на една свободна маса и тогава аз разбрах, че е време за танц. Сякаш по поръчка в залата се прокрадна бавна мелодия и няколко двойки около нас, пристъпиха към дансинга.
- Красавице, ще имам ли честта, да танцувам с теб? - попитах Елена учтиво, поднесох ръката си към нея и се засмях нервно.
Тя също се усмихна и бавно хвана ръката ми. Поведох я със сигурна крачка към средата на залата, обвих ръка около кръстта й и я придърпах по-близо до себе си. След това затворих очи и се оставих в ръцете на валса.

Емили Ди Анджело написа:

- След като не се познаваме официално... как е твоето име? - попитах го, надвиквайки музиката, звучаща в залата. - Сам ли си тук?

- Казвам се Даниел. Брат съм на Иън Монтгомъри. Той, заедно с майка ни е организатор всяка година на този бал и на повечето, които се празнуват в Мистик Фолс. А аз... - мислех да й разкажа за живота си, но се усетих, че се познавахме лично само от няколко минути - ... никога не съм харесвал това място. Този град винаги ми се е струвал прекалено подтискащ. Заради това прекарах пет години в Европа и сега се върнах отново тук. Познавам много малко хора, но те съм те виждал и преди. Не зная дали си спомняш, но една година учихме в едно училище. Аз бях в по-горен курс от теб, но сме се засичали на обяд или по коридорите. Може би не помниш, но това не е от голямо значение. А на бала... да, сам съм. Дойдох с брат си. Чудех се... мога ли да те поканя на танц?

Люк ме попита дали иска да танцуваме аз му приех,но му казах,
че първо ще ида при Суки.
Като отидох при нея я прегърнах и се обърнах назад да видя дали Люк е зад мен,но го нямаше...
Аз казах на Суки,че ще отида да го потърся и след това ще се видим.
Както вървах го видях да танцува с Дженифър.
Стана ми много гадно очите ми се напъниха със сълзи и избягах навън.
Когсто излезнах седнах на стълбите и плаках.
Незнам дали ме видя,но аз се почувства много зле той дойде с мен,
а отиде при нея.