Бал за Свети Валентин

Всеки е поканен!

Веднага след като Пърси ни каза, че има бал по случай свети Валентин аз, Лекси, Пърси и Суки тръгнахме с колата натам. Оставихме Лекси и Суки да се преоблекат в къщата на Пърси, а ние с Пърси отидохме в нашата с Емили. За наша радост, сестра ми Емили явно беше излязла някъде, защото я нямаше вкъщи. Написах й бележка, че сме отишли на бала и след това с Пърси започнахме да си избираме дрехи. След като се приготвихме, минахме да вземем Суки и Лекси и тръгнахме към мястото, където щеше да се проведе балът.
След като пристигнахме, аз хванах Лекси под ръка и влязохме вътре. Все още нямаше много хора, но не се съмнявах, че залата щеше да се напълни с влюбени двойки. За миг в полезрението ми попадна Дженифър и аз рязко пуснах ръката на Лекси.
- Ще отида да взема питиета. - казах на Лекси и тръгнах по посока, където бях видях Дженифър.

Когато Суки ми каза че ще има бал за Свети Валентин аз дведнага тръгнах към гардероба да си избера подходящата рокла.След дълго веме търсене аз избрах.Облякох се и тръгнах към колата.Когато пристигнах там нямаше особено много хора.Отидох до купата с пунш за да си сипя.Тъкмо си сипах и Люк дойде при мен и ми честити Свети Валентин.Аз му казах:-честет и на теб.Попитах го как е а той ми каза че е супер.От начало тук беше малко скучно но хората все пак не бяха дошли.Люк погледна към Лекси и се обърна към мен.Аз не спирах да говоря.Изведнъж Люк ме целуна.Попитах го за какво беше това.Той ме погледна и се усмихна.Но не каза нито дума.Не знаех какво да кажа нито какво да направя.Беше толкова неочаквано.Попитах го как е Лекси а той ми отговори че е много-добре.

От една страна не обичах да ходя на такива балове, но от друга знаех, че след това всички се напивахме и ходехме да пушим под моста Уикъри в Мистик Фолс. Да, колкото и странно да звучи обожавах наркотиците и беше почти невъзможно да се откажа от тях. Хванах за ръка Люк, когато влизахме в голямата зала, където се провеждаше всяка година балът.
Веднага съзрях Керълайн и се запътих към нея, за да науча първите клюки. На Люк очевидно му доскуча при нас и каза, че отива да вземе питиета. Странно защо, но не му повярвах. Тръгнах след него и видях къде отива. Дженифър...
Какво толкова имаше да си казва с нея?
Точно когато смятах да отида и да го поканя на танц, тя го целуна. Усетих как кръвта нахлува в мозъка ми и стиснах ръцете си в юмруци. Мозъкът ми крещеше само една единствена дума и тя беше "НЕ!"
Тръгнах решително към тях и се усмихнах на Люк, хващайки го под ръка.
- Как си, Дженифър? Люк, нямаше ли да донесеш питиета?

Останах много изненадана когато разбрах, че вампирът иска да му бъда дама за бала по случай св. Валентин. До последно си мислех, че ще отида с бившето ми гадже Мат, но когато се появи този вампир бях изключила всичко и се бях примирила, че ще умра. На този бал винаги можех да избягам и той може би никога нямаше да ме открие. Облякох се със синята ми рокля балон, заедно с един много хубав черен колан. Обух си старите черни обувки, с които бях миналата година на конкурса Мис Мистик Фолс и заедно с вампирът тръгнахме към залата, в която се провеждаше купона.
По пътя не откъсвах поглед от волана. Караше с прекалено висока скорост по заледените улици и ме беше страх да не стане някоя катастрофа. Освен това чак сега бях разбрала, че не съм научила името му, но не смеех да кажа нищо. Страхувах се да не се ядоса и да не реши да ме убие.
Аз живеех доста далеч от тази зала, но за около десетина минути бяхме на паркинга. Като истински джентълмен той ми отвори вратата и аз побързах да го хвана под ръка. С грациозна походка влязохме в залата и аз тутакси видях Лекси. Запътих се към нея и оставих вампирът.

Все още се чудех как Виктория се беше съгласила да дойде с мен на бала. Тези дни определено не беше в много весело настроение. С брат ми Фред окончателно се бяха разделили и сега тя беше сама. Може би беше решила се върне при мен. През цялото това време ми беше липсвала. Копнеех да усещам устните й върху врата си и да докосвам тялото й.
Изчаках достатъчно време, за да си избере подходящи дрехи и след това тръгнахме заедно с колата към голямата зала на площада на Мистик Фолс. Когато пристигнахме тя слезе от колата и тръгна сама към портата, но аз се изпречих на пътя й и я хванах през кръста с едната ръка, а с другата погалих брадичката и долната й устна.
- Никъде няма да ходиш сама! - изсъсках и я притиснах още по-силно към себе си. - Тази вечер няма да се отделя от теб нито за секунда. Обещавам ти.
Пуснах я рязко и протегнах ръката си към нея.
- Е? Влизаме ли, госпожице?

Тази вечер бях решила да забравя проблемите си и да се забавлявам, но сякаш с всеки изминал ден нещата ставаха все по-зле. Опитвах се да изплувам от лъжите, в които сама се бях заплела, но обстоятелствата ми подсказваха, че нямаше изход без болка. Въпреки всичко, което ми се случваше, аз продължавах да търся светлината в тунела, защото надеждата ми винаги беше умирала последна. Щях да направя всичко по силите си и знаех, че ще успея.. някой ден.
Премигнах замислено докато се оглеждах в огледалото. Напоследък отделях все по-малко време за външният си вид, което не беше в мой стил, но напоследък бях осъзнала, че гримът не е за мен. Аз бях естествена и най-важното.. от днес щях да бъда себе си. На който това не му допада не е задължен да ме търпи. Усмихнах се, заради заключението, което си бях направила наум. След това взех чантата си и тръгнах към стълбите. Днес беше денят на влюбените и на този празник аз може би щях да бъда с най-голямата си любов, която съм имала. А може би не..
Качих се в колата и срещнах игривият поглед на Дейв. Очите ми проследиха облеклото му и след това стигнаха до ръцете му, които държеше на волана.
- Нещо против да карам аз? - казах твърдо и го изкарах от унеса му. Той кимна объркано и си сменихме местата. Запалих колата и запраших по заледените улици с висока скорост. Честно казано никога не бях харесвала високите скорости, но обожавах да карам по заледен път. Никога не се бях страхувала. Може би защото бях демон и не можех да умра от катастрофа.
Когато пристигнахме побързах да паркирам на първото свободно място, което съзрях. Реших, че няма смисъл да го чакам и тръгнах сама към залата, в която се провеждаше бала. Той ме настигна бързо и се опита да ми заповядва. Засмях се силно и няколко жалки тинейджъри се обърнаха към мен и Дейв, гледайки ни изненадано.
- С удоволствие, скъпи. - казах с италиански акцент, изговаряйки всяка дума поотделно. - Но съм убедена, че няма да спазиш обещанието си просто защото няма да ме откриеш.
Усмихнах се и му се поклоних леко. Подадох му ръката си и двамата се запътихме към входа.

Беше около час преди началото на бала за Свети Валентин, а аз все още бях вкъщи. Едва ли щях да ходя, все пак не може на бал за влюбени да се появиш сам, нали? Освен ако Фред не ме поканеше, но той едва ли си падаше по такива балове. Можех да му се обадя, но не беше редно аз да го поканя, това бе негова работа. Всъщност едва ли щях да бъда единствената сама, сигурно имаше и други като мен. Или поне се надявах да има. Скоро стигнах до сградата, където щеше да се състои бала и паркирах на едно от малкото свободни места на паркинга. Преди да изляза от колата отново ме обзеха колебания, но поех дълбоко въздух и лязох. Бавно и нерешително лязох в залата. Вече бе почти препълнено с хора, а и Фред не се виждаше никъде. Може би просто трябваше да си тръгна. Отидох до голямата маса с питиета и отново се огледах за него, но го нямаше никъде. Стори ми се, че видях Джордж някъде, но той вероятно беше със сестра ми, така че нямаше да го притеснявам. Когато се огледах за последен път, вече напълно отчаяна, забелязах млад мъж, който ми се струваше познат от някъде. Опитах се да си спомня откъде го познавам, но имах само някакви замъглени и откъслечни спомени с него, които ми навяваха лошо чувство. Усетих, че го зяпам прекалено съсредоточено, но вече бе късно, той също се бе втренчил в мен. Тръгна към мен и колкото повече се доближаваше, толкова повече страхът малко по малко растеше в нея. Някакво гласче в главата ли крещеше, че е опасен и трябва да бягам, но аз го игнорирах и останах на същото място. Не смеех да мръдна, затова само стоях и го гледах как ме доближава. Чертите на лицето му ми бяха много познати, дали не беше някой стар приятел? Но ако беше така, как бе възможно да е все още жив? Преди познавах няколко вампира, но този със сигурност не беше от тях. Мъжът стигна до мен и ме погледна в очите, а аз бавно вдигнах погледа си към неговите. Бяха много тъмни и бездънни, подобни на тези на Виктория и на моите. Не можех да кажа нищо, сякаш бях скована. Той се усмихна леко, аз също се усмихнах, но съвсем плахо. Мъжът ме поздрави с леко дрезгав глас, а аз все още стоях леко усмихната, сигурно приличах на глупачка. Най-накрая успях да пророня едно „Здравей”. Дали очите му не станаха по-блестящи? Този човек ме плашеше, трябваше да се махна колкото може по-бързо.
- Познаваме ли се? – чух се да казвам и гласът ми сякаш прозвуча по-пискливо от обикновено.

Когато Пърси ни оставиха с Лекси в неговата хижа аз си бях оставила там някои дрехи и рокли.Потърсих си ги и взех любимата ми рокля.Попитах Лекси:
-Лекси ти какво ще купиш на Люк???
-Ами не знам....
Когато се облякохме тръгнахме с моята кола към партито.Пърси и Люк ни чакаха отпред.Влезнахме нямаше много хора,видях Дженифър и отидох да я видя.След мен отиде Люк и се целунаха.Помислих си:горката Лекси все пак тя беше чувствителна...

Пърси ме покани на танц.Хвана ме нежно за кръста аз сложих ръката си на негивото рамо и го целунах.Исках след като свърши бала да отидем някаде,но реших да го попитам накрая..

Виктория написа:: ...

Реших да не казвам нищо относно коментара й. Стиснах здраво ръката й и я дръпнах към входа на залата. Нямало съм да я открия. Как ли пък не?! Никога в живота ми не ме беше командвала жена. Аз винаги съм бил над тях, както е и с Роуз в момента, но Виктория... От години знаех, че Виктория не е като останалите. Въпреки това аз щях да й покажа с кой си има работа... може би някой ден наистина щеше да съжалява за всичките тези игрички, които си позволяваше да ми пробутва.
Вътре имаше много хора. Аз побързах да взема две чаши шампанско от сервитьора, който мина покрай нас. Подадох й я, но тя сложи ръка пред лицето си, което ме ядоса, но реших да не обръщам чак такова голямо внимание. Изпих чашата с шампанско на екс и я оставих на една маса. След това отново дръпнах Виктория към себе си.
- Ще танцуваме. - казах заповедно и се усмихнах. Тя ме погледна. В очите й се четеше забавление. Изглеждаше така, сякаш едва се сдържаше да не се разсмее силно на глас, както беше направила отвън пред входа.
Обгърнах с ръце красивото й тяло и започнахме да танцуваме наред с останалите двойки.

Когато Лесси дойде при мен ме попита кок съм.Аз и отговорих че съм добре а ти как си.Погледна ме малко ядосано и попита Люк:-нали ще ше да носиш пиене.Козах им:-е ще ви оставя сами.И отидох до тоалетната.След като излезнах от тоалетната реших да звънна на Бела да я питам кога ще идва.От началото ми беше малко тъпо,но след като дойдоха повече хора стана по забавно....Ришех да отида да си сипя още една чаша с пунш.Отидох до купата и си сипах.Видях Бела и Марк да влизат и отидох при тях.Здравейте!Как сте?Марк видя Едоард.И попита:-ще ме извините ли?Бела каза:-да разбирасе отивай.Попитах Бела дали иска да отидем да си сипем пунш.Тя се съгласи.Когато отидохме до масата тя си сипа и ме попита аз няма ли да си сипя.Аз и казах че вече пих.Е какво става между вас с Марк?Тя ми каза че няма нищо но аз много,много не и повярвах.Аз знаех че Бела много харесваше Марк.

Обожавах да ходя по такива балове. Винаги ми бяха напомняли за живота ми преди много векове. По онова време много често имаше балове и нашето семейство никога не ги бе пропускало. Жалко, че въпреки всичко, което се опитах да направя, нашето семейство не стана едно цяло. Майка ми и двама от братята ми бяха мъртви. Сега в града бяхме само аз и брат ми Джак. Няма да се оплаквам. Той е единственият, който беше с мен през тези години и аз оценявам това, въпреки, че от векове нямам сърце. Харесвах тези балове, защото след тях глупавите тинейджъри си тръгваха пияни и аз винаги успях да се нахраня с кръв до насита.
Засмях се сама при тази мисъл и брат ми Джак ме стрелна с объркан поглед. Само му се усмихнах и го притеглих към дансинга. Облегнах се нежно на рамото му и заедно затанцувахме валсът, който звучеше в залата. Докато танцувахме наблюдавах останалите хора около нас и за един миг ми се стори, че видях последният си жив брат - Никлаус. След смъртта на майка ни, той беше изчезнал някъде и оттогава никога повече не го видях.
- Никлаус. - прошепнах тихо на Джак.

Останах изненадана когато разбрах, че мацката е съгласна да ми бъде дама на бала по случай св Валентин без да съм й повлиял. О, да бях забравил, че жените припадат по въшният ми вид. Жалко, че нито един от двамата ми братя не притежаваха красотата ми. Аз просто бях роден с късмет.
През целия път към залата, където щеше да се проведе балът, си мислех за Виктория. Чудех се с кой ще дойде на бала и се заканих, че ако кавалера й бъде брат ми Дейв ще го пребия пред всички без да се смущавам от някого. Усещах напрежението на дамата ми, която според личната й карта се казваше Керълайн. Предполагах, че все още се страхува от мен, но пък щеше да й е в полза. Можех да я командвам без да й налагам умствен контрол, което ми помагаше доста. Винаги съм бил в отлични отношения с жените и никога не ми е било трудно да сваля някоя. Но във Виктория имаше нещо друго... Тя беше специална и беше моя.
Керълайн веднага отиде при някакви нейни приятелки след като се разбрахме да се срещнем на бара след един час. Огледах се, търсейки с поглед Виктория, но попаднах на някого, който не очаквах да видя тук. Ребека... годеницата на брат ми Фред през 1864г. Тя беше направила заклинание за забрава на мен и на брат ми, за да забравим за Виктория. Какво ли се беше случило щом си бях припомнил почти всички спомени от 1864г? Отговорът се криеше в Ребека.
Насочих се към нея, но в този миг видях Дейв и Виктория, които танцуваха на дансинга. Стиснах ръцете си в юмрук и се доближих до Ребека и президента, които танцуваха заедно досега.
- Ще може ли един танц? - попитах Ребека и устните ми се извиха в лека усмивка.

Когато чух познат глас се сепнах и без да искам настъпих Джак. Обърнах се рязко и видях Джордж. Какво? С каква цел Джордж Уайнхаус ме канеше на танц? Дали си спомняше за 1864г? Може би заклинанието се беше развалило и той се беше досетил за мен. А дали беше само той или и брат му Фред, за който трябваше да се оженя, но благодарение на онзи демон Виктория, това не се случи?
Инстиктивно подадох ръката си, приемайки покана му за танц. Брат ми Джак ми смигна, а аз му се усмихнах притеснено. Не исках да си помислям какво може да се случи, ако Фред се досети за общото ни минало. Джордж ме дръпна към средата на залата и обви ръце около кръста ми. Положих ръце около врата му и му се усмихнах.
- Каква е причината, поради която ме покани на танц? - попитах го с иронична нотка в гласа.
Той се усмихна по неговия си сексапилен начин и ми смигна. Не бях и очаквала да ми каже нещо, но си струваше да опитам. Огледах двойките около нас, мислейки си все още за брат ми Никлаус. Погледът ми беше привлечен от двойката, която танцуваше на няколко крачки от нас. Виктория?! Какво правеше тя тук?

Когата отидохме до масата с Дженифър за да си сипем питиета Дженифър ме попита:-е какво става между вас с Марк?Аз и отговорих че няма нищо.Но според мен тя не ми повярва.Наистина не можех да крия това че малко харесвах Марк.Но не исках да си призная.Попитах я как е а тя ми отговори:-добре съм а ти?Отговорих и че съм супер.И си сипах пунш.По едно време Дженифър ми каза че гримът ми се е размазал и отидох до тоалетната да си го оправя.Когато си оправих спиралата отидох да потърся Марк.Видях че е отишал при Едоард и отидох при тях.Казах им здравейте.А Едоард ми каза:-здравей Бела.Как си?
Аз му отговорих много добре.А ти?Той ми каза че също е добре.И поканих Марк на танц.Отидохме в танцовата зала,той сложи ръцете си на кръста ми а аз на рамената му.И затанцувахме бавно и внимателно на сцената

Дейв Уайнхаус написа:: ..

Подсмихнах се. Бях успяла да ядосам поне малко Дейв. Опитваше се да се държи с мен властно, но аз не бях бившата му Роуз и това нямаше как да стане. Въпреки това се съгласих да танцувам с него и се оставих да ме дръпне към средата на залата, където танцуваха повечето двойки.
- Знаеш ли.. - прошепнах тихо, за да привлека вниманието му към себе си. Предполагам, че си беше помислил, че е успял да ме размекне, но това нямаше как да стане. Не и сега. Не и пред всички в тази зала. Засмях се леко при тази мисъл и отново се съсредоточих към разговора ни. - ..танцувам с теб само защото е такава традицията. Скоро ще наближи момента, в който ще трябва да разменим партньорите си със съседната двойка.
Ръцете на Дейв стегнаха по-силно кръста ми и така разбрах, че отново съм успяла да го ядосам с думите си. Чудесно. Всичко вървеше по план. Съвсем скоро щях да постигна целта си и да го изкарам извън контрол. Може би е грубо, че му давам напразни надежди, но забавлението си струваше. В такива моменти разбирах колко ми е приятно да си играя с чувствата на хората.
Валсът продължи доста дълго, а вниманието ми беше привлечено от Джордж, който танцуваше с.. Ребека. Ребека беше момичето, за което Фред трябваше да се ожени през 1864г. Сватбата им не се осъществи заради мен и Ребека нарочно изтри спомените им за всичко, което бяхме преживели заедно. Най-вероятно нещо се беше случило, тъй като Джордж си беше припомнил за онази година и за мен.
Въздъхнах отегчено при тази мисъл. С нетърпение чаках момента, в който ще стане време да разменим партньорите си и да се отпусна в ръцете на Джордж.

Суки Джаксън написа:: Пърси ме покани на танц.Хвана ме нежно за кръста аз сложих ръката си на негивото рамо и го целунах.Исках след като свърши бала да отидем някаде,но реших да го попитам накрая..

Танцувахме дълго време така и за момент ми се прииска този миг никога да не свършва, но за съжаление знаех какво гласи традицията и, че всеки момент ще се наложи да разменим партньорите си с двойката до нас. Огледах се коя е двойката и когато видях Иън и Алида леко се поуспокоих. Иън беше най-добрият ми приятел, а с Алида бяха гаджета отскоро и много се обичаха. Все пак не исках да танцувам с непозната. Алида беше добро момиче и се радвах, че ще ми се падне да танцувам именно с нея. Въпреки това не исках да се оттделям и за миг от моята Суки. Целунах я страстно по устните малко преди да се наложи да се разменя с Алида и да я оставя в прегръдките на Иън.
- Обичам те. - казах й тихо.

Бела Лав Хюит написа:: Когата отидохме до масата с Дженифър за да си сипем питиета Дженифър ме попита:-е какво става между вас с Марк?Аз и отговорих че няма нищо.Но според мен тя не ми повярва.Наистина не можех да крия това че малко харесвах Марк.Но не исках да си призная.Попитах я как е а тя ми отговори:-добре съм а ти?Отговорих и че съм супер.И си сипах пунш.По едно време Дженифър ми каза че гримът ми се е размазал и отидох до тоалетната да си го оправя.Когато си оправих спиралата отидох да потърся Марк.Видях че е отишал при Едоард и отидох при тях.Казах им здравейте.А Едоард ми каза:-здравей Бела.Как си?
Аз му отговорих много добре.А ти?Той ми каза че също е добре.И поканих Марк на танц.Отидохме в танцовата зала,той сложи ръцете си на кръста ми а аз на рамената му.И затанцувахме бавно и внимателно на сцената

С Бела бяхме в много добри отношения и много се радвах, че тя е дамата ми на този бал, който беше по случай денят на влюбените. Стана ми малко неприятно когато Бела дойде да покани мен, а не аз нея. Толкова се бях улисал в разговори с приятелят ми Едуард, че съвсем бях забравил какво трябва да направя. Сега бях решил да й се компенсирам някак.
Тя се завъртя с танцова стъпка, а аз я вдигнах на ръце и я целунах за кратко, понеже не знаех как ще реагира след това. Оставих я отново на краката й и я погледнах с очакване да ми се разкрещи или да ми удари шамар, но нищо такова не последва.

Когато Марк ме вдигна и ме целуна аз се усмихнах но реших да не казвам нищо и си продължихме танца.Марк не беше от най-добрите танцьори но и аз не бях добра.Танцувахме доста време и след малко видяхме Дженифър да идва към нас.Аз помолих Марк да ме извини за малко и той ми каза:
-Разбирасе отивай.И той също отиде някъде.
Аз си поговорих доста с Дженифър и и направих комплимен за роклята защото найстина беше доста красива.Тя също доста хареса моята рокля.Попитах Дженифър дали иска да отидем и да си сипем пунш.Тя ми каза,че туко що си е сипала но не ми отказа да дойде с мен.Аз си сипах пунша и си поговорих още малко с нея.След малко и казах,че ще я оставия и,че отивам да потърся Марк.когато отидах в залата за танци не го виждах никъде.Отидах в другата зала и отново го потърсих.обърнах се на другата страна и го видях.После отидах при него и започнахме да си говорим.

Когато Бела дойде при мен ме попита дали искам да си сипем пунш аз и отговорих че вече пих няколко пъти но все пак отидох с нея до масата.Попитах я как беше целуфката с Марк.Тя ми каза:
-Ти пък от каде знаеш?аз и отговорих че знам всичко но все тая е как беше.Бела ми каза че е минала добре нао въобще не го очакваше.Когато Бела си изпи пунша каза че отива да потърси Марк.Когато Бела намери Марк започнаха да танцуват.Чесно казано Бела не беше най добрата танцьорка но се справяше някяк.Тя беше толкова щастлива че е с Марк.

Когато Пърси ми каза,че ме обича аз го прегърнах силно.Чудех се с кого да се разменим,но Пърси си мислеше за Иън и Алида.Това беше добра идея.Ужаднях и отидох да си сипя нещо за пиене и видях Джени сама.
- Здравеи,как си???-попитах я аз
-Добре а ти???
-И аз съм добре...
Започнах да я разпитвам както винаги и след като я поразпитвах се сетих,че на Пърси сигурно му е скучно а и на Джени сигурно и беше омръзнало от моите разпити.Затичах се с чашата ми с вино към Пърси и в този момент се блъснах в Марк.Бях му малко сърдита,но когато разлях червеното си вино по белия му костюм се изкефих малко или много.Усмихнах му се злобно и тръгнах към Пърси.Целунах го и го попитах дали иска да танцуваме....

С Иън се носехме във вихъра на танца и в този момент си припомних пищните балове през 19ти век. Този не беше пищен в сравнение с предишните, но ми напомняше зе тях. Опитах се да си спомня от колко време не бах ходила на бал. Може би от около 50 - 60 години...не знам, но съвсем не беше скоро и се радвах,че съм дошла на този, а още повече - че съм с Иън. За жалост обаче след петнайсетин минути щяхме да разменим партньорите...заради традицията. Обичх баловете, но за сметка на това изобщо не харесвах деня на влюбените. Но какво толкова, можех да пренебрегна факта,че бала съвпадаше с него или по-точно беше направен заради него.
докато с Иън танцувахме се опитах да прочета мислите му. Пак мислеше за това,че ме беше наранил. До кога ли щеше да мисли за това.
- Спри да мислиш за това, че ме охапа онази вечер в гората! Изнервяш ме - той ме погледна очудено. Все още не знаеше,че чета мисли. Е, това беше удобен момент да му кажа. - Ии спри да ме гледаш така очудено, просто мисли за нещо друго. Нещоо...по-разведряващо - казах и му се усмихнах, но той пак продължаваше да ме гледа така, даже още по-учудено.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Останах много изненадан когато чух думите на Алида. Знаех, че беше демон. Бях усетил това още на плажа, когато я видях за пръв път. Сега започвах да усещам колко много съм я подценявал през цялото време. Мислел съм си, че е просто обикновен демон. Чак сега бях започнал да осъзнавам, че тя е необикновена и най-вероятно има някаква дарба. Дали не чете мисли?
Почувствах се като пълен глупак. Най-вероятно и сега четеше мислите ми, заради това се опитах да си мисля за алкохол и стария ми живот. Ако знаех, че през цялото време е била толкова близо до съзнанието ми... Може би знаеше и колко съм влюбен в нея.
Докоснах запоследно ръцете й и след това се разменихме с двойката до нас. На мен ми се падна да танцувам със Суки и честно казано наистина много си я биваше в танците, но като Алида нямаше втора. Опитах се максимално да се отдалечим от Пърси и Алида, които танцуваха заедно, за да мога да попитам Суки нещо без никой да разбере.
- Знам, че вие с Алида сте много добри приятелки. Чудех се... нещо да ти е говорила за мен?

- Причина ли? - попитах игриво, а Ребека свъси вежди, сякаш предвиждаше, че си играя с нея. - Ти си причината. Просто реших, че няма да е лошо да поканя на танц някоя много позната приятелка.
Засмях се сам на шегата си и погледнах крадешком към Виктория. Чаках с желание момента, в който ще стане време да сменим партньорите си. В същото време не можех да отрека, че Ребека е доста добра танцьорка и определено малко от тук в залата можеха да танцуват като нея. Предполагам, че има тези способности, благодарение на вековете и различните епохи, в които е живяла. Всъщност Ребека изнервящо много ми напомняше за моето минало, което обичах да пазя в тайна. Собственият ми баща ме уби... Надали някой би се гордял с това... Да се гордее? Ако не беше Виктория, щях да съм мъртъв от векове и никога нямаше да доживея този бал. Но това беше когато бях обикновен човек. Сега бях вампир и притежавах цялото време на света. Можех да го използвам както си пожелая и се бях заклел, че ще се насладя на всичко, което живота ми предложи.
Съвсем бях забравил за смяната и леко се изненадах, когато Виктория озова в ръцете ми. За един момент ми се стори, че сме се върнали години назад и сега все още е 1864г. - Годежът на брат ми Фред. Обгърнах с ръце кръстта й, както бях направил и тогава.
- Струва ми се, че доста си падаш по брат ми Дейв. Така ли е или греша? - попитах я закачливо, единствено с цел да я дразня. Много добре знаех отговора на въпроса си.

Иън както винаги започна да разпитва за Алида,сега разбрах как се чувстава Джени като аз я разпитвам така.Иън ме попита дали Алида ми е говорела нещо за него.Аз му отговорих:
-И питаш...Когато я видя само за теб ми говори не дава аз да кажа нещо...Малко ми беше скучно да танцувам с Иън исках си Пърси,но за съжаление трябваше да свърши песента.Прочетох мислите на Иън и си мислеше за Алида.Пърси и Алида си говореха както винаги ми беше много любопитно опитах се да им прочета мислите,но с Иън бяхме чак в другия краи на залата.Иън ме попита:
-А какви неща ти е говорила Алида за мен???Хубави или лоши???
-Лошиии..Не спокоино много ясно,че добри щом ще живее с теб...Попитах кога ще им е сватбата и дали са си избрали кумове.