Сладкарница Fantasy

Имах нужда от повишаване на кръвната захър, но все още се чудех къде и какво ще ми помогне. Въпреки Януари времето беше меко и аз бях по яке и дънки, а небрежните ми къдрици се вееха свободно около лицето ми. Вървях и си мислех за скуката, коато ме беше налегнала след новогодишното парти. Съжелявах, че ми е дошла лошата идея да се появя там, а онзи непознат хубавец, с който прекарах ноща преди купона така и не се появи. Останах с впечатлението, че ме е харесал. Е да знам, че сама му казах, че всичко ще е само секс и нищо повече, но ето че след всичко с Джейсън и Чък на онази сватба ми се стори, че имам нужда от някой като него. Вървях си най-заблеяно, но забелязах че наближавам някаква сладкарница с интересно име. Може би това е мястото!? Извадих телефона си, за да проверя колко е часа и точно когато го поставях отново в джоба си се блъснах в някого.
- Извинете много. В последно време все се блъскам в хората около мен. - Казах докато вдигах главата си, за да погледна особата принудена да търпи разсеяността ми и тогава ги видях. Тези дълбоки очи, които ме пронизаха мигновенно.

Бях във сладкарница "Fantasty".Ядях пастата и пиех "Sprite".Бях одивен от вкусната пастичка, а освен това със Спрайт много си отиваше.Хапнах на бързо и понеже бях сам вече не ми се стоеше там.Излязох и понеже както винаги вървях много бързо не забелязах, че пред мен имаше човек.Блъснахме се.Тъкмо да се извиня, когато тя ме изпревари с любезното си извинение.Момичет изсправи глава и ме погледна право в очите.Трябва да призная че тя беше много красива.Тогава аз казах:
-Извинете ме.Аз също съм много невнимателен.

Ако някой ми беше казъл, че след като си помисля за него той ще ми се яви мигновенно нямаше да повярвам. Знам че имам различни свръхспособности, но нямах представа да имам подобна. И сега, какво да правя? Какво да му кажа? Как да се държа?
- Здравей. - Казах възможно най-спокойно аз усмихвайки се нежно. Наместих телефона си в джоба на дънките и направих крачка в страни. Колкото и да ми се иска да си говоря с него на дали и той иска това. А би било ужасно да се привържа към някой, на когото не му пука за мен. Май ще е най-добре да се разделя с мислите за него както и с присъствието му възможно най-бързо, за да не страдам след това. Не е никак приятно да харесваш някого, който не те харесва, а аз мразя да се самосъжелявам при подобни случки. Обърнах се, за да вляза в сладкарницата, но точно когато направих поредната крачка отдалечваща ме от това секси дупе той ме хвана за ръката и ме спря.

P.S. Sorryно бях малко ангажирана и затова се забавих

-Здравей-каза момичето което беше толкова красиво.Тя ме гледаше право във очите очевидно искаше да си поговорим.Аз се стъписах във първият момент и не знаех какво да кажа.Тогава тя се обърна и продължи към входа на сладкарницата.Тогава една мисъл се изстреля през умът ми и аз машинално я хванах за ръката.Нямах избор.Трябваше да спра с това мълчание.Тогава аз я попитах:
-Искаш ли да влезнем заедно във сладкарницата и да се опознаем?
Но след като изрекох тези думи си помислих, че съм действал твърде прибързано.Красотата и дупето и,обаче ме привличаха и неможах да се стърпя.Помислих си, че това може да е началото на нова връзка, макар че може би жестоко се лъжех.

Обърнах главата си бавно и погледите ни се срешнаха.
- Щом искаш да влезеш с мен, не мога да те спра, нали? - Трябваше да продължавам с играта. Не можех да си позволя да му се хвърля просто ей така на врата. Е да беше перфектен в леглото, но не го познавах като човек. Може би това опознаване беше добра идея. Той се направи на кавалер и ми отвори вратата, а аз само се усмихнах учтиво. Избрах едно свободно сепаре и се настаних удобно, а той седна срещу мен. Добре, предпочиташ да ме гледаш в очите докато говорим, това е добър знак. Сервитьорката дойде и погледна някак странно, сякаш го познаваше или нещо подобно.
- Добър ден. Какво ще желаете? - Е поне беше учтива. Никак не харесвам някой да те гледа сякаш не ти си клиента а трябва да му плащаш за дето си наминал на неговото място.
- Кола Лайт и бадемова мелба с много ядки. - Казах с усмивка докато затварях менюто. Той си поръча Спрайт и някакъв мъфин, но аз не го слушах много. По-скоро гледах красивите му очи и се молех да не е някакъв луд маниак или невъзпитан глупак. Имах нужда от приятен и неангажиращ сериозни теми разговор. Нещо спокойно и разведряващо. Дали да започна първа или да продължавам да го гледам втренчено докато не проговори той самия. Е не издържах дълго това мълчание и се обадих тихо. - Е, пита! Какво те интересува!?

P.S. Урок номер 2 :) - Не е нужно да преразказваш моите думи. Можеш да споменеш нещо важно за теб, но от твоя гледна точка или направо да продължиш разказа след мен. wink

Направи ми впечатление как втренчено ме гледаше в очите докъто си поръчвах ,но аз се направих, че не я виждам.Тогава след като си тръгна сервитьорката тя разчупи напрежението помуждуни макрар и с тихите си думи.
–Е, питай.Какво искаш да знаеш ?!
Този въпрос беше някак много труден за мен защото не я заведох във салдкарницата за да я питам за нещо конкретно.Така че реших да започна предпазливо.
-Как се казваш? -попитах я като сметнах това за добро начало.
-Амелиa.А ти?
-Имаш много красиво име.Аз съм Едуард.Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен.
-Разговорът започна добре но как да продължа сега? -това си помислих и реших да спра за малко с въпросите погледнах я във красивите очи, и ми се искаше да и направя комплимент, но не исках да постъпвам сякаш искам да я вкарам директно в леглото.
-Колко топъл Януарски ден!
Това успях да премълвя, но красивото и лице не позволяваше на очите ми да погледнат някаде другаде.Интерестно беше, че нейният поглед продължаваше да е точно в моите очи което много ме изкушаваше.
-Съгласна съм.За месец януари е много топло.
Неможах да изтърпя това напрежение.Имах два избора.Или да я целуна или да избягам като глупак.Но тогава мозакът ми роди междинно решение.
-Извинявай, трябва да отида до тоалетната.
Това беше много добър избор при който ще мога да си отдъхна от невижданата и красота.Тя беше като ангел.

Дали не го притесних в това втурачено вглеждане? Е все пак трябваше да му покажа, че не е нужно да се притеснява да ме гледа в очите само защото вече бяхме спали заедно. Той отиде до тоалетната, а сервитьорката донесе поръчката ни. Сервира я изрядно и ми се усмихна.
- Благодаря. - Казах учтиво, за да и покажа, че няма да имам нужда от нея в този момент и си налях кола. - Дали пък не трябваше да си поръчам и кафе. - Промърморих си тихо аз, колкото да не ме чуят и лапнах една лъжичка от сладоледа. Обожавах сладолед и го имах за един от пороците си. Хората пушеха, а аз ядях сладолед. Облегнах се назад, кръстосах краката си и започнах да си играя небрежно с косата си. Бях изключила съзнанието си и просто гледах в една точка. Дори не забелязах, когато той се върна. Със сядането си помести малко масата и тя ме докосна, а това ме изкара от привидния ми транс. - Не те видях на партито за Нова Година. А останах с впечатлението, че ще дойдеш. Е може да съм се объркала, но защо иначе ще ме питаш за него.
- Не мислях, че ще отидеш и затова си останах удома.
- Не харесваш ли рисковете? Това е странно за човек, който спи с непознато момиче и не пита за името и дори на сутринта. - Усмихнах се нежно и лапнах поредната лъжичка сладолед.
- А може би имах намерение да те попитам, а ти си тръгна прекалено бързо.
- Е, поне не можеш да се оплачеш от липса на късмен, след като ти се отдаде възможност да научиш името ми толкова скоро. - Поставих няколко кичура зад ухото си и го погледнах леко. Дали беше добър в разчитането на подобни знаци или трябваше да си извадя табелката с надпис "Аз флиртувам с теб!" - Е, вече знаеш името ми. Не ми се вярва да ме питаш за възрастта. Но може да ми кажеш нещо за себе си.
- Какво на пример?
- Ами... Любима храна, цвят, животно. Ето такива неща. - Усмихнах се и премигнах няколко пъти с клепачи.

P.S. Надявам се, че това Краси е някаква заблуда или пък е объркване?
Урок №3 - Не забравяй да четеш имената на хората, с които си пишеш, за да не правиш фрапантни грешки wink

Аз се казвам АмелиА, с А в двата края Дъфкаа!

Урок №4 - Не е нужно да пишеш мислите си като пряка реч. Можеш да ги слагаш в кавички или леко да ги накланяш, за да се отличават от другите думи. Но може и просто да ги слагаш в описателната част и всеки би разбрал, че това са мислите ти. wink

Бързо схванах, че тя иска да флиртува с мен.Затова реших да спра с предпазливостта и да се отпусна, но не прекалено.
-Любимият ми цвят е зелено,храна амии... спагети.В прочем на колко години си?
-На 24, а ти?
Двадесет и четири.Това леко ме смущи при факта че бях с една година по-малък от нея.Какво пък красотата и изтриваше подобни спънки.
-Аз съм на 23.
Тогава я погледнах във очите, а във същият мномент и тя ме гледаше и продължаваше да си навива кичурите на пръста което будеше страст във мен.Казах си край на задръжките.
-Амелиа не мога да не ти го кажа.Много си красива!

- Знам, но благодаря все пак. - Е това беше грубо, защо кръвта на Арес се обаждаше винаги, когато не ми беше нужна!? Усмихнах се леко, за да му покажа, че не съм казала нещо много странно и отпих глътка кола. Забелязах, че краката му треперят нервно и ми стана приятно. Той ме харесваше, но се притесняваше да не сбърка някъде и мереше думите си много внимателно. Може би трябва да му помогна малко, за да се отпусне и да се почуства добре!? Съблякох якето си оставайки по тениска, за да му покажа, че ми е приятно и няма да избягам след малко. Поставих двата си крака на земята и грабнах една лъжичка от сладоледа си и го подканих да я лапне с нежна усмивка. Той се изненада леко и за миг замръзна, но след това я лапна и се усмихна. Но крака му продължаваше да трепери. Поставих рязно ръка върху него и го погледнах в очите. - Успокой се! Няма нищо страшно в първите срещи. Е може би има, но ти си с предимство. - Засмях се аз. - Аз знам нещо за теб, което другите момичета още не знаят. - Дръпнах ръката си, за да не се чуства неловко и отново кръстосах каката си.

P.S. Налага ми се след малко да изляза и ще мога да пиша довечера пак. Но може да имам време да прочета твоя пост.

След като тя изрече тези думи ми дойде куража и вече не треперех както преди.Отпих една голяма глътка от Спрайта и със въздишка и казах:
-Извини ме, доста съм чувствителен и се чувствам много неловко на първи срещи.
-Няма проблем.
Тогава се почувствах себе си.Реших да атакувам.Хванах я за ръката и я погледнах във очите.Тя се учуди че от разтреперан страхливец аз изведнъж пристъпих доста напред, но това и хареса и се усмихна.Твърдо се бях решил да я целуна и понеже тя успя да ме мотивира със думите си аз започнах бавно да се приближавам към нея.Тогава се спрях и си казах не това няма да е просто целувка.
-Виж, Амелиа, незнам много за теб и не ме интересува дали имаш някакви чувства към мен, но аз съм влюбен в теб!

- Влюбен!? - Думите му ме изненадаха. Да харесвах го, беше ми приятно с него, но само толкова. Все още изпитвах болка при мисълта за Джейсън и не съм сигурна, че някога ще спра да го обичам. Но той ми показа много ясно, че не е готов за сериозна връзка и още по-малко за нещо сериозно с мен. Трябваше да се отърся от мислите за него, а и какъв по-добър начин да се разсейвам с този хубавец. - Струва ми се, че е малко рано за това. - Усмихнах се аз. - Не мога да ти кажа, че и аз се влюбвам в теб, но определено ми е много приятна твоята компания и съм готова да рискувам и да ти дам шанс. Но сега ме извини, защото трябва да отскоча до тоалетната. - Изправих се леко и тъкмо направих една крачка, когато той дръпна ръката ми и аз се озовах седнала в него. Палавия му поглед буквално ме събличаше, но аз реших да го карама малко по-спокойно и просто го целунах страстно. Той потръпна и никак не му се искаше да ме пусне, но нуждата ми бе по-силна от желанието. Отделих устни от неговите и докато още го гледах в очите прошепнах тихо с усмивка на уста. - Веднага се връщам.

Целувката беше нещо, което определено много ми хареса и напълни мозъкът ми с други теми.Освен това трябва да призная, че въобще не ми се искаше да спирам, но щом тя прецени това за правилно щях да съм голям глупак ако се опитах да я задържа.Бях сигурен, че и стана доста неловко и затова не стоя тук.Сега пречупих страстта между нас, но имах друг проблем.Какво да направя след като тя се върне?Щом тя се отдръпна личи сеи че действах прибързано.Изпитвах голямо съжаление че съм направил това.Тя се върна, а аз се бях смразил.Но изведнъж си казах да става каквото ще.Вече действах така че нямаше смисъл да се откажа.Все пак немога да върна времето назад.
–Е, какво ще стане сега.Няма да те моля.Видях, че ти не желаеше това да се случва.Само ми кажи и ставам и се махам ако така е по-добре за теб.
По-директно от това не можеше да действам.Особено пък със последните си думи.Притиснах я в ъгъла максимално.Но както вече казах да става каквото има да става.

Още не бях седнала и той ме обстреля с тези думи. Нима бе пропуснал последните ми думи? Наведох се към него и носовете ни почти се докоснаха.
- Аз не правя нещо, което не искам! - Натъртих аз. Благодаря ти татко, че и в подобни случеи ми помагаш. - Ако не ми беше приятно да ти бях отказала на вратата. Имах още милион други възможносто да стана и да си тръгна, но аз съм още тук. Това трябва да ти подсказва нещо. - Всички ни гледаха учудено, но аз не променях позата нито тона си на говорена. - Нямам навика да се влюбвам във всеки, с когото правя бурен секс. И много рядко давам втори шанс на някой непознат след една нощ с него. - Прокарах пръсти през косата му и оставяйки ръката си на бузата му продължих. - Но видях нещо в теб и сметнах, че си заслужава да науча не само името ти. - Усмихнах се леко. - Не мога да ти обещая, че ще те обичам до края на вечността. Не мога да ти обещая и да се влюбя до полуда в теб. Но мога да ти обещая, че ако сме заедно ще ни е много приятно. - Целунах нежно нослето му. - Ти решаваш! Все пак ти каза, че си влюбен и имаш право да решиш да се откажеш преди всичко да е започнало.

-Мисля че няма какво да решавам.Щом аз направих стъпка към това разбира се че искам.
Изрекох тези думи и я целунах страстно.Е, значи на това му викали любов от пръв поглед.
-Е,разкажи ми повече за себе си.Все пак ако ще имаме връзка, не може да не знаем нищо за себе си.Къде си родена?Имаш ли братя или сестри?

Е тук вече ме прати в осма глуха. Това определено не е мястото, където мога да му кажа каквото и да било за себе си. Или поне не за голяма част от нещата.
- Имам брат близнак, но той беше убит, защото се влюби в грешния човек. - Казах тихо аз. Последва тягосна тишина, а аз изядох сладоледа си. - Сметката моля! - Казах леко повишила тон и глътнах колата си на екс. Той ме погледна изненадано, но не посмя да попита. Платихме и се облякох. Направих две крачки и го хванах за ръката. - Ела, тук не е подходящо място за подобни разговори. Той кимна и двамата излязохме от заведението и тръгнахме на север към гората.

Към "Пътеката в гората"
Пиши направо във втората тема.

P.S. Оправи си настройките, защото не мога да ти пращам ЛС-та.

Тази сутрин се събудих с желанието да направя нещо ново. Не ми се стоеше вкъщи, затова реших да изляза да закуся някъде навън. Хапваше ми се нещо сладко и затова реших да се отбия до някоя сладкарница... Щом влязох в сладкарница Fantasy, се огледах наоколо и забелязах, че няма много хора. Почти нямаше никой освен мен и още около 3-ма други. Седнах на един стол и сложих чантата си на масичката отстрани. После повиках сервитьора и си поръчах едно голямо парче шоколадова торта. Усмихнах се когато момчето ми донесе тортата. Наистина много обичах шоколад. После си взех малката виличка, която беше грижливо сложена върху салфетка отстрани на чинията, и започнах да си хапвам.

- калорийте са множко- каза Хънс от страни й появил се като привидение зад нея. той се усмихна леко и сена до нея.
- имаш ли някаква представа какво ще ти се случи ако продължиш да се тъпчеш със тези неща? - попита той и хвана тортата барабар с чинията, буквално я издърпа от под носът на фей , а след това с подсмихна сладко и си взе една друга лъжичка ,
- може ли да опитам? - попита той и на лицето му изплува една сладка и чаровна усмика. той се облиза сладко , задържайки крайчето на езика си на диамантеният си пирсиънг , който бе на долната му устна. След като Хънс седна на малкото зелено столче с дървена твърда облегалка , смаракдовата му гривна блесна на слънчевата светлина и озари цялата слакарница , но той бързо я пробра под якето си.все едно бе само сън или илюзия зашеметила те през пътя ти в пустинята .

Али влезе в сладкарницата след брат си и седна на масата , която той очевидно беше избрал. Тя им се усмихна мило в знак на мил поздрав и седна до брат си , който очевидно дразнеше Фей , отново .
- здрасти ФЕй- поздрави я Али и аправи още едно мило изражение.
- как си , извинявай снощи за врата ,ядосах , се , че не ме изслуша и я тряснах лекичко- каза Ал и след това се загледа в Хънс , който се тъпчеше с тората на Фей и изглейда наистина му харесваше.
- хънс- каза рязко и остро тя.
- остави я да си хапне торта, - каза Ал и се обърна към сервитьора , който вече носеше поручката й шоколадова торта с ... повече шоколад и по- малко торта.
Тя пое поръчката и я остави на масата, а след това си взе една малка виличка , която бе така сладко увита в салфетка, че на Али не й се искаше да я отваря , но нямаше особен избор. Ал протегна ръката си и взе грижливо сложената виличка в сълфетката , а след това започна бавно с тортата си.

Този вече ми лазеше по нервите. Дръпнах си рязко чинията обратно и казах "Не, не може! Остави ме намира..."- После продължих да си хапвам. Дори не забелязах, че Али е влязла докато не започна да ми говори. Бях й все още много ядосана и леко вдигнах поглед към нея. После казах с малко груб тон "Ами ще се научиш да не тряскаш вратите на хората така. Няма да се занимавам с твоите прищевки. Имам си достатъчно свои проблеми. Поне не си го изкарвай на дома ми." После се огледах наоколо все още с ядосано изражение.

Хънс погледна леко към тях двете и започна да си взема от тортата на Али.
- всъщност не мисля , че е редно да го певръщаш в проблем - каза той и извади една пачка от джоба си с някъде около 100 банкноти по 100 лева. той подаде половината на Фей и каза
- Ето , вземи , за ди оправиш вратата , на мен не ми пука много какво сте правили , да же въобще не ми дреме- каза той , а тона му бе груб и сладък както винаги. Хънс прибра останалите пари в джоба си и продължи да си хапва от тортата на Ал .
- о , между другото , Фей , би ли искала да ме придружиш на кино? попита той и се подсмихна сладко.

На Ал й идваше да се разплаче , обаче се сдуържаше все още. Тя ръгна Хънс гневно с лакътя и каза с малко грубоват тон
- нямаше ли да водиш с тези арири довечера Лиза на среща? и после да го правиш с нея , а аз отново да спя на Улицата както винаги? - попита Ал и се усмихна лекичко.
- не ми пука все пак , само питам.- каза Ал и се усмихна ,едва здържайки сълзите си.

Аз въздъхнах тежко. В първия момент не знаех какво да кажа, във втория момент ми идеше да зашлевя Хънс здраве, в третия момент пак не знаех какво да кажа и най-накрая го погледнах, повдигнах вежда и казах "Ако дойда с теб на кино ще спреш ли да ме дразниш?" После си хапнах още малко от тортата. Ако този щеше да спре да ме нервира, може би бих се жертвала да отида на кино с него.

- не съм казвал нещо подобно - оправда се Хънс и остави тортата на Али на мира , а след това й подаде една кърпичка и я целуна по бузата.
- Ал , любима , добре ли си? - попита той като усещаше едва сдържаните й сълзи ,
- ако е про бле за теб аз няма да ходя? - каза той се усмихна мило и чаровно , а след това й се усмихна.
- парите все още си стоят на масата , Фей , има ли нещо , да не би миналата вечер междувас двете да е ...имало нещо? - попита той и се ухили , а след това си почъча една торта и започна да я хапва.

На Али ий причерня пред очите,
-батко , не - каза Тя , но не отказа кърпичката му. Тя внимателно я пое и избърса лицето си , а когато меките му и топли устни се доближиха до нея , тя наистина се успокой , а дишането й стана нормално.
- не нямам нищо против да идете на кино с демончето- каза Ал и погледна мило към тях двамата.
- мен не ме мислете , аз ще си измисля какво ще правя , о батко , трябва да заровим трупа на едно вампи , което вчера убих , о и ми трябва нов комплект стрели - каза тя и се усмихна закачливо.

» Сладкарница 'Parla Con me'