SUiTE 1313

Заглавие: SUiTE 1313 Пет Дек 02, 2011 9:37 pm

SUiTE 1313

SUiTE 1313 Anjv9g

Заглавие: Re: SUiTE 1313 Нед Дек 04, 2011 6:48 pm

На бързо се измъкнах от този непознат, който май не прие извинението ми, но това не ме притесни много, както би го направило преди месеци. Взех асансьора и се отправих към стаята си. Още с влизането ахнах от начина, по който се бяха погрижили да получа желаното. Разгледах подробно мястото, все пак щеше да е мой дом за неопределено време. Захвърлих куфара си в дрешника. Точно бях решила да се опъна на диванчето и да погледам човешки филми, когато забелязах някакъв изискан плин върху масичката. Взех го в ръце и бавно го отворих, а вътре какво да видя!?
Това вече ме изненада. Бях поканена на сватба без дори да познавах някого. Но какво пък, все трябваше да започна от някъде.
Започна голямото суетене около отворения куфар. Хвърлях рокли тук и там, други мерех. После се опитвах да избера и обувки. Ами косата ми, какво да правя с тази непокорна на моменти моя дълга коса!?
Стоях по бельо и телефона ми звънна. Беше нещо странно, защото никой нямаше представа за номера ми. Е двама го знаеха, но единия не беше сред живите, а другия....
- Хей Котараченце, няма да познаеш къде съм и какво правя!? - Казах аз нервно.
- Извинете ме госпожице Моралес, но случайно да сте забравили добрите си обноски или никой да не ви е научил как да отговаряте, когато някой ви търси по телефона.
- О я стига Мелани, много добре знаеш, че само ти и брат ми ме търсите на този номер.
- Добре де, не се сърди. Просто ми е домъчняло за теб и нямам търпение да приключи това служене в Корпуса на Мира. - Ама и аз си бях измислила страхотно извинение за времето ми прекарвано далеч от Мелани. С нея бяхме приятелки от детинство. Е от нейното детинство де и бях до нея във всеки важен момент от живота и. - Хайде де, не ме дръж в напрежение.
- Ами името на мястото е малко мистично и има водопад. - Обожавах да и задавам подобни загатки. - А аз се преобличам за една сватба.
- Винаги се появяваш в точното време на точното място. След толкова години все още ти се чудя за това.
- Явно е дарба. - Усмихнах се аз. - А ти какво правиш?
- Търся си рокля за същата тази сватба.
- А имаш ли нужда да ти кавалерствам или си си намерила някой красавец.
- Колко е красавец ти ще кажеш като ви запозная.
- Значи ще се видим направо в хотел Paradise.
- Тъй Вярно Сър, опа Мадам. - Каза насечено тя.
- Котараченце, в Корпуса на Мира нямаме чинове, нали повечето са доктори бе. - Двете се разсмяхне докато натиснах червената слушалка.
Не след дълго вървях по една непозната улица в търсене на "Райския хотел".