Малкия мост

Заглавие: Малкия мост Пон Яну 31, 2011 12:11 pm

Заглавие: Re: Малкия мост Съб Юли 02, 2011 8:20 am

Прекалено късно бях отишла в имението на Мелани и не успях да заваря Хана, Мелани и Спенсър там. Така и не разбрах къде смятаха да ходят, затова реших да изляза сама. Откакто се бяхме раздалечили бях свикнала със самотата. По пътя не очаквах да видя никого, защото бях на едно доста усамотено местенце, на което идваха рядко хора, особено рано сутринта. Обичах да идвам тук и да гледам изгрева. Вгледах се в ображението си във водата. Колко се бях променила само за една година. И не само аз. Преди идвахме тук на пикник, заедно с момичетата, още докато Али беше жива. Затворих очи и оставих вятъра да вее в лицето ми. Когато отворих очи, видях във водата, че до мен имаше още един човек. Изплашено се дръпнах настрани.

Заглавие: Re: Малкия мост Съб Юли 02, 2011 9:15 pm

- Спокойно - побързах да кажа, щом момичето ме забеляза и явно се уплаши от присъствието ми. - Не се плаши.

Не исках да я стресна, но винаги ставаше така, когато се промъквам зад някой. Отначало тя не ме беше усетила, а на мен ми беше интересно да я наблюдавам как се любува на вятъра, на уединението. Макар да не си го признавах, аз също имах нужда понякога от самотно местенце в гората, където можех да остана насаме с човека, който най-много мразех - себе си. Звучеше смешно, но често се изморявах от цялата тази лудница, наречена реалност.

- Не исках да те уплаша - казах и се покачих на моста, сядайки на ръба. От косата и цялото ми тяло капеше вода и вятърът караше кожата ми да настръхва. Действаше ми ободряващо едно сутринно плуване. Обожавах да плувам.

Погледнах към момичето и подхвърлих небрежно:

- Какво правиш тук толкова рано?

Заглавие: Re: Малкия мост Чет Юли 07, 2011 5:48 am

- Обичам да идвам тук. Толкова е успокояващо. Чувствам се много добре. Преди не обичах много самотата, но вече свикнах. - Наведох глава и отново погледнах изражението си. - Толкова много неща се промениха само за една година. От момичето, което никога не оставаше само се превърнах в момичето, което предпочиташе самотата. - Въздъхнах и го погледнах.
- А ти? Нощно или сутринно плуване? - Засмях се и отново го погледнах. - Аз обожавам и двете. Всъщност преди плувах, но после се отказах, заради...заради лоши спомени.
Усмихнах се. Може би говорех малко несвързано, но не можех да забравя за всичко, което се случи.

Заглавие: Re: Малкия мост Чет Юли 07, 2011 10:45 am

- Аз си падам малко нощна птица - отговорих и й намигнах.

Беше симпатично момиче, но май миналото й я преследваше, или поне така ми се струваше на мен. Имаше излъчването на човек, на който му се е случило нещо не особено приятно. Още от малък имах силна интуиция и усещах, когато на някой му имаше нещо.

- Кой ти е счупил розовите очила? - попитах с безрадостна усмивка. - Звучиш сякаш света ти е обърнал гръб.

Не очаквах да ми отговори често или изобщо да ми отговори. Все пак, аз бях някакъв непознат, дори не си знаехме имената, и тя може би не мислеше като мен, а именно - че понякога непознатите са прекрасният избор да споделиш тайните си.

Заглавие: Re: Малкия мост Пет Юли 08, 2011 10:19 am

Дълго време се чудех дали да му отговоря. Напоследък бях станала страшно недоверчива, което направо започваше да ме убива. За миг ми се прииска да кажа всичко дори и на някой непознат. Просто исках да излея душата си.
- А може би е така. - Чух се да казвам. - От както най-добрата ми приятелка умря съм сама. Всъщност е ужасно. Всичко! Целият свят! Ние бяхме толкова близки, но тя не изпитваше същото към мен. Очевидно за нея сме били нещо като отрепки, с които е можела да си играе. И въпреки, че съм наясно с това и всички са убедени, аз не мога да го приема! Аз, аз просто...
Замълчах и покрих лицето си с ръце.

Заглавие: Re: Малкия мост Пет Юли 08, 2011 12:41 pm

Аз се панирах. Никога не съм знаел как да реагирам, щом някой започне да плаче. Обикновено си намирах някакво извинение (а понякога минавах и без него) и се чупех на някъде, вместо да остана да утешавам разстроения. Но сега, въпреки, че не изпитвах нищо към това момиче, реших да й дам "рамо, на което да поплаче". Очевидно от доста дълго време не беше споделяла каквото и да е с когото и да е, щом така лесно се пречупи.

Доближих се до нея и, не знаейки какво точно трябваше да направя, колебливо сложих ръка на рамото й.

- Вярвала си й прекалено много - започнах аз. - За съжаление, тя не го е оценила. Без извинение към покойната, не мисля, че заслужава да страдаш по нея. - потупах я окуражаващо. - Живота е пред теб и определено се свършва там, където е свършил този на най-добрата ти приятелка.

Не бях много сигурен дали съм успял да я успокоя, но поне й казах истината... или поне това, което аз смятах за истина. За съжаление, тя боли.

Заглавие: Re: Малкия мост Съб Юли 09, 2011 6:05 am

Първоначално си помислих да си тръгна. Не ми слешаха повече тези неща, но по-късно след дълго мълчание осъзнах, че може би той беше прав. Но аз не можех да го приема. Винаги щом мислех за това и се сещах как би реагирала тя, ако разбереше. Отърсих се от тази мисъл. Тя е мъртва.
- Може би...може би... може би си прав. Просто... тя е мъртва и трябва да забравя за всичко. Защото когато продължавам да си припомням спомените имам чевството, че е жива, но няма как да е... - Прибрах косата си на една страна заради вятъра. - Забрави, не е важно. Ами ти кой си?

Заглавие: Re: Малкия мост Пон Юли 11, 2011 12:53 am

Усмихнах се.

- Аз съм Аксел - подадох й ръката си.

Не можех да повярвам, че действително думите ми имаха ефект върху нея. По принцип бях ужасен събеседник и не струвах, щом се опреше до утешаване на разстроени момичета, но явно сега бях успял да преодолея това.

Заглавие: Re: Малкия мост Пон Юли 11, 2011 7:19 pm

Той ми подаде ръката си и ми се представи. Очите ми засияха и забравих за Алисън. Отдавна не бях разговаряла с някой, а още по-невероятно беше, че той ми беше казал ужасната истина, а аз я бях приела просто така. Всеки друг път когато някой ми споменеше, че е мъртва се затварях с дни в стаята си и отказвах да ям. Може би съм била глупава...
- Хубаво име. - Усмихнах се, но думите му не ми излизаха от ума. - Аз съм Емили Ди Анджело. Приятно ми е.
Дълго време не казах нищо, защото продължавах да си мисля за думите му.
- Аз... аз трябва да вървя. Съжалявам, че трябваше да чуеш цялата ми глупава история. наистина съжалявам.

Заглавие: Re: Малкия мост Чет Яну 19, 2012 6:22 pm

Навън беше студено. Цяла нощ беше валял силен дъжд, а сега духаше силен източен вятър. Въпреки това бях навън. Имах среща с едно момиче, с което се запознах на коледно-новогодишния бал. Името й беше Амелиа. Предполагам, че вече бях закъсняла за разходката ни. Разбързах се, за да мога да стигна по-бързо до парка.
Бръкнах в джоба си, опитвайки се да напипам телефона си, но го нямаше. Очевидно не го бях взела. Искрено се надявах Амелиа да не се сърди за закъснението ми.
Вече бях на територията на парка. Сега трябваше да повървя още няколко метра, за да стигна до моста, но имаше нещо друго. Паркът никога не е бил толкова пуст. Дори и в най-лошото време тук имаше хора. А и сега времето не беше никак лошо. Точно тогава чух стъпки зад себе си.
Обърнах се рязко, но алеята беше пуста. Наоколо нямаше жива душа.
"Може би полудявам..." - помислих си.
Обърнах се и тръгнах към моста. Отново чух стъпки. Разбързах се още повече. Колкото по-бързо стигнех до Амелиа, толкова по-добре.
Накрая не се сдържах и се обърнах. Отново нямаше никого, освен...
На земята беше хвърлен плик. Личеше си, че е бил оставен сега, защото беше бял и чист. Освен това преди малко го нямаше.
Коленичих да го взема, но точно тогава чух глас зад себе си.
- Амелиа? - Извиках предпазливо.

Заглавие: Re: Малкия мост Пет Яну 20, 2012 12:01 am

Лежах си на меката дамаска до прозореца и се надявах, че скуката ми скоро ще свърши. Гледах ту през прозореца мокрите улици и дървета, ту телефона си лежащ на нощното шкафче. Бях прегърнала една възглавница в очакване да полуша sms от Лекси. Родителите на Мелани я бяха завели при роднини по празниците и аз нямах новини за нея от сватбата, на която се видях за последно и с Джейсън и Чък. За мой късмет чакането не продължи много дълго и чух познатата мелодия. Знам, че е рядкост да давам номера си на всеки срещнат, но да кажем, че една дъщеря на Зевс успя да ми вдъхне сигурност и да ме убеди, че заслужава да знае номера ми. Може някой да ме сметне за прекалено предпазлива, но и вие да знаете всичко, което аз знам и вие ще сте дори по-предпазливи. Взех си бърз душ и се разрових сред оскъдния си гардероб. Е една разходка в парка не е кой знае какво събитие, за да ми се наложи да се върна там горе и да срещна чичо и мама само заради един тоалет. Навлякох си една бяла тениска, сложих си сини дънки и късо сако. Свалих от закачалка палтото си имитация на норки и изхвърчах през вратата. Оставих ключовете си на рецепцията и тръгнах към ореченото място. Избрах си алея и се движех сравнително бързо внимавайки да не намокря новите си велурени ботуши в някоя локва. Погледнах набързо мобилния си.
- Ооо неее! - Закъснявах. Пробвах да набера Лекс, но ми даваше само свободно. Или не си чуваше телефона или го беше забравила. Оглеждах се внимателно, за да я видя сред дърветата, които определено преобладаваха. Бях останала с впечатлението, че съществата в този град са плъзнали на всяко възможно място из града, но уви днес не беше така. Сякаш някой им беше казал да не стъпват тук, но защо не беше казал нищо на мен и Лекси? Видях я в далечината, а тя имаше вид на някой, който току що беше видял призрах. - Хей Лекс! - Викнах, за да привлека вниманието и, а после и помахах, за да ме види. - Съжелявам, че закъснях. Опитах да ти звънна, но ми даваше свободно. - Продължавах да и говоря докато се движехме една към друга. А когато се приближихме съвсем я прегърнах ей така от нищото, някак си много се зарадвах, че я виждам. - Имаш ли планове или просто ще се разхождаме!?

Заглавие: Re: Малкия мост Чет Апр 26, 2012 10:45 am

Имах много домашни и трябваше някак си да ги напиша в нас не можах да се концентрирам и затова исках да се разнобразя и отидох до мостът.Седнах насредата на моста, крастосъх крака, сложих си учебниците и почнах да пиша. Както си писах една катеричка мина прокрай мен. Станах и почнах да я гоня. Замалко да я хвана но тя се качи на едно дърво. Отидох при учебниците си и почнах да си дописвам. Много ме беше ят, че неси бях донесла фъдтъци, но другия път щях да си донеса. След 15 минути си бях написала и си бях тръгнала вече. Беше много хубаво това вече беше любимото ми място за учене и размотаване.