Пътеката в гората

Уверих се, че няма нежелани елементи около нас и усмихвайки казах.
- Тук е идеално. - Все още държах студената му десница, но не мислех да я пускам. - Извинявай, но нямаше как сред толкова обикновенни хора да си говорим за свръхестествения си произход, нали. - Той ме погледна сепнато. - Нима си помисли, че няма да разбера, че си вампир? Аз пък съм ангел. Или нещо подобно.
- Как така? Не знаеш ли какво си?
- Още ми е странно. Цял живот съм живяла с майка си, брат си и чичо си в Рая и съм мислела, че съм ангел. Но преди три месеца в една подобна на тази гора се срещнах с един демон.
- Познаваш демон? Той нарани ли те? - Напрегна се моя сладур.
- И да и не. Всичко е било нагласено. Джейсън работеше за баща ми, който го е наел, за да ми каже истината.
- Баща ти? Наел е Демон? Защо?
- Защото само гнева ми може да ми покаже това... - Казах аз и от нищото извадих в десницата си огнения меч, а той се вцепени. Направих няколко вълнообразни движения с меча и го върнах в нищото, от където се бе появил.
- И ангелите могат да правя това?
- Само някой от тях, или по-скоро само архангелите като чичо ми. Но при мен не е от ангелската ми кръв. При мен е наследство от баща ми.
- Кой е той?
- Арес, бога на войната. - Казах спокойно сякаш споменавах цвета на дърветата около нас. - Мисля, че това ти е достатъчно като за начало. - Усмихнах се нежно и го погледнах в очите. - Е, кажи ми твоята история пиявички.

Какво чудо!Толкова си търсих приятелка и когато я намерих точно тя е човек който може да ме разбере.
-Е,роден съм в Германия.Баща ми е умрял малко след като съм се родил.
-Съболезнования-учтиво ме прекъсна тя
-Благодаря.Майка ми е отгледала сама мен и брат ми.Тя също умря, но когато ние бяхме студенти.
-Сболезнования отново, имаш много тежко минало.
Само от началото се исплаши от историята ми моята любима.Е все пак не го показа.
-Да, така е.Дойдохме във америка защото съдбата беше решена това да стане.
-Нещо не разбирам?!
-След като майка ми умря,аз спрях да уча.Брат ми работеше, но заплатата му не стигаше за да издържа и двама ни затова спрях с учението.Мислех си, че няма спасение за мен.Той поне си бе намерил работа.А аз?Кой би взел младеж с пуло висше образование.Всеки щом видеше това си мислеше,че съм наркоман и са ме изкючили.Голяма тъга ме бе налегнала.
-Как точно стигна до тук без нито цент?
-Това е интересното при мен.Спечелих самолетен билет за двама за Америка от томболата в магазина.
-Уау това се казва късмет.
-Да, заедно с брат ми имигрирахме тук.Намерихме си добра работа, и сега той работи усилено, а аз също работя, но и продължавам да уча.
-Доста изчерпателен разказ за първа среща.
Сега се усетих, че твърде много се бях увлякъл в историята си.Почувствах се като глупак, понеже знам от обща култура, че жените не обичат подобни разкази.Но след това си казах че моето съкровище не е като другите жени.Тогава ние се спогледахме и аз я прегърнах.

- Знаеш ли, че и най-добрата ми приятелка не знае цялата истина за мен. Като се замисля май освен теб само Джейсън е на ясно с тези неща. - Леко се усмихнах докато главата ми все още лежеше на гръдта му. - Нямам представа защо ти казах всичко това!? В последно време кръвта на баща ми доста ме тормози и ме променя, но явно ти извади ангела в мен. А той първо вярва на околните, а след това се съмнява. - Отделих се внимателно от него и се ухилих до уши. Бутнах го леко назат и се затичах в обратна посока провиквайки се весело. - Ти гониш! - Започнахме да се гоним между дърветата. Ту се криех зад едно, ту зад друго и се смеех гръмко. На няколко пъти да ме хване, но аз правех крачка в обратна посока и се измъквах ловко.
- Ще те хвана Амели, ще те хвана! - Закани ми се той с усмивка на лице. Продължи да ме преследва и на една поляна успя да се приближи доста и ме квана с върха на пръстите си ппрез кръста. И двамата паднахме на тревата и се търкулнахме. Спрях се лежейки по гръб, а той застана върху мен. Двамата бяхме задъхани, а пулса ни учестен. Лицата ни бяха толкова близко, че усещах дъха му по устните си.

Аз се възползвах от романтичната ситуация и страстно я целунах.Тя ме беше прегърнала с много здрав захват.За маллко прекъснах страстната целувка съблякох якето си и бързо го хвърлих на поляната.Тя леко се повдигна и леко вдигна ръце в знак да съблека и нейното.Аз разбрах намекът и, съблякох я нежно, хвърлих и него и казах:
-Обичам те!
-И аз!
Само това успяхме да кажем в бързината.Тогава аз я притиснах към себе си и продължихме с целуването

Май прибързвам с приказките, но в момент на страст кои ли те слуша. Признавам, че идеята за секс на поляна в януарски ден под греещо слунце бе изкушаваща, но днес не бях настроена толкова палаво. Вдигнах десния си краг на кръста му и с ловко движение с негова помощ го завъртях. Застанах върху него и повдигнах щастливо вежди, сега аз командвах. Седнах за миг върху слабините му и го погледнах от високо, тази поза ми припомни мнго приятни моменти. Наведох се бързо и го целунах като леко захапах долната му устна. Той изохка и аз я пуснах. Започнах да го дарявам с леки целувчици започваши от устните, през бузата и достигаши врата му. Прокарах палавия си език по връхчето на ухото му и прошепнах бързо.
- Стига ти толкова за сега. - Усмихнах се широко и отново седнах в него. Еди направи недоволна физиономия, но аз поклатих глава. Точно когато искаше да ми каже нещо аз поставих показалеца си върху устните му. - Шшшт! Не бързай толкова! Никой не те гони. - Казах и се изправих. Направих крачка в страни и започнах да изтупвам дънките и тениската си докато оглеждах, за да намеря в коя посока бе хвърлил якето ми.

Така приключи първият ден на срещата ни.Тя се облече, аз също.След това си тръгнахме от гората.Аз я изпратих до домът и дадох и една последна целувка и и казах:
-Довиждане съкровище!
-Ще се видим..
-Със сигурност.
Тогава и аз си тръгнах и така свърши всичко.

Вече беше юли, но климатът в Мистик Фолс не бе никак топъл и постоянен. Може би дори той подсказваше за всичките ужасяващи създания, които един нормален човек би могъл да срещне тук. Мислите ми препускаха изключително бързо и едвам успях да се осъзная ,че аз също съм едно от тези създания. И въпреки всичко, харесвах това място.
Прескочих оградата на изоставената къща, в която прекарвах почти половината от деня си, ровейки се в стари книги и документи и търсейки нещо за произхода си, и се насочих към малката криволичеща пътечка в гората. Тревата бе мокра, а гладката пръст се беше превърнала в кал, заради проливният дъжд, който беше валял цялата нощ. Въпреки това не се върнах обратно, а продължих да вървя.
Докато презкачах поредната кална локва, чух шум зад себе си. Рязко се обърнах назад, залитайки към локвата. С общи усилия успях да остана на краката си.
- Кой е там? - попитах леко изплашено, стараейки се да звучи смело.

Ангел Брой мнения : 71

Напоследък ми се случваха невероятно странни неща. Често се озовавах някъде, без да знам къде съм, нито как съм отишла там. Имах черни петна в спомените си и всичко това беше започнало, откакто дойдох в този град. Нещо определено не беше наред, но започвах да се чудя дали беше в града или в самата мен. Може би полудявах … трябваше да отида на психолог, но не спирах да си мисля за това, че може да ме изкарат напълно побъркана и да ме затворят някъде. Често намирах по тялото си нови белези, които приличаха на захапки от човек, но звучеше прекалено странно дори и за мен.
Отново бях някъде … а къде беше това някъде, нямах ни най-малка представа. Намирах се някъде в гората или поне така предполагах, защото имаше прекалено много дървета и нито един човек. Веднага започнах да се страхувам от това, че може да има диви животни, а в следващия момент чух някакъв шум и се вцепених. Добре, че чух гласа, защото иначе щях да пищя и да бягам, докато не се пребия, но непознатия се оказа момиче.
- Едно изгубено момиче – казах плахо и бавно се показах.

Огледах няколко пъти момичето от главата до петите и накрая се съсредоточих невярващо върху очите й. Най-вероятно е вампир. Вампир, който се прави на едно незащитено човешко създание. Може би именно това е новият начин на вампирите да убиват жертвите си.
Без да се усетя, пристъпих една крачка назад. След това отново се съсредоточих върху енергията на момичето и отново я погледнах невярващо.
- Ама... ама... ти си човек. - казах най-накрая, а тя ме погледна объркано. Най-вероятно не беше чувала досега за вампири, вещици и други откачени създания и сега ме мисли за луда. Веднага трябваше да поправя това преди да се е изплаши от мен и да побегне. - Съжалявам. Имам предвид... много често идвам точно в този участък на гората и... никога не съм виждала хора тук. Почти никой не идва тук и се изненадах, когато видях теб. Как изобщо... дойде до тук?
Реших да бъда по-внимателна. Бях сигурна, че е човек, но нямаше откъде да знам дали не е шпионин на демон или вампир. Тези същества никога не са харесвали вещици като мен.

Ангел Брой мнения : 71

Погледнах леко учудено момичето и инстинктивно отдръпнах главата си назад, като надигнах едната си вежда и се опитвах да разбера какво ставаше. Та за какво по дяволите може да ме е взела? Планинска крава? Все пак реших да запазя коментара за себе си, защото тя не ми беше виновна, че не знам как съм попаднала тук и сън невероятно нервна. Опитах се да сложа една усмивка на лицето си, но защо трябваше да се преструвам? Бях изгубена, бяха изцапана, бях наранена … не бях весела и определено не ми беше до усмивки, затова реших и да не се преструвам.
- Ахаааа – измънках недоверчиво и отново се приближих към нея, като започнах плахо да я разпитвам – Значи идваш често тук? – попитах за всеки случай и се надявах да ми помогне – просто нямам никаква престава как да се махна, нямам кола и … имам нужда от помощ.
Това беше първия път, в който признах, че имам нужда от помощ, откакто бях тук. Усетих как горещите сълзи започнаха да се събират в очите ми, но стиснах зъби и ги спрях. Нямаше да се разцивря пред нея и да изпадна в някаква депресия, бях по-силна от това. Просто я загледах с онзи умолителен кучешки поглед и се надявах да ми помогне или поне да не съжалявам, че съм попаднала на нея ... само момиче в гората, което редовно идва тук и първоначално не е сигурно дали съм човек, просто си нямах и на идея какво да очаквам от нея.

- Да, често идвам тук, но живея наблизо. А ти предполагам, че дори идваш от другия край на Мистик Фолс?
Момичето ме погледна объркано и аз побързах да й се усмихна.
- Така и предполагах. Знаеш ли кое е интересното? Как си успяла да извървиш целия този път пеша? Нужен ти е поне ден за това и може би някакви провизии. - огледах отново момичето, но не забелязах никъде около нея да има раница или чанта, където би могла да държи поне вода - Няма значение. Името ми е Фей. - казах с недоверие, защото идеята за шпионин все още не ми беше излязла от ума. Може просто да е много добра актриса, а шпионите на демони и вампири са именно такива. - С какво бих могла да ти помогна?
Усмихнах се и тогава се сетих за нещо. Бръкнах веднага в чантата си и оттам извадих малка бутилка уиски. Разклатих го пред лицето й и се засмях.
- Това може ли да ти помогне като за начало?

Ангел Брой мнения : 71

Не се бях замисляла дали съм гладна или жадна, докато тя не повдигна въпроса. Бях прекалено уплашена за живота и психичното си здраве, за да се притеснявам за някакви си храна, но сега, когато вече не бях сама, започнах да усещам, как коремчето ми се свиваше. Видях как извади нещо от джоба си и го развея пред лицето ми, като бях сигурна, че няма да утоли нито глада ми, нито жаждата ми, но въпреки това му се нахвърлих.
Буквално изтръгнах бутилчицата, като тя инстинктивно я пусна и не знам дали така ми се стори, но май отстъпи крачка назад. Отворих шишето, като излях доста голямо количество направо в гърлото си, което ме накара да се намръщя леко, но сякаш промени емоциите ми положително.
Чак тогава осъзнах, че се държа като животно, затова затворих бутилката и й я подадох, като протегнах ръката си към нея, а на лицето ми беше онази виновна детска физиономия. Преминах с опакито на ръката си по устните, защото все още усещах парливия вкус на алкохола, като се надявах да не съм се оляла. Не знаех, какво ме караше да се държа така, но напоследък не знаех много неща, затова и не се изненадвах.
- Чарли – казах накрая тихо и както обикновено, се представих така, както всеки един човек ме познаваше.

Честно казано наистина не очаквах такова развитие. Идеята ми беше по-скоро да се подиграя с нея и да разбера дали е шпионин или нищо повече от момиче, което се е загубило в горите на Мистик Фолс. След нейното нахвърляне върху алкохола си помислих, че може би е по-правдоподобно да е някоя откачалка, която се е заблудила и наистина се е загубила. Дали е гладна? Може би не е слагала залък в устата си от дни. По дрехите й разбирам, че се е скитала доста дълго време преди да се появи на мястото, където се срещнахме.
Отпих глътка от уискито и го напъхах отново в чантата. След това се обърнах към нея и отново я изгледах отгоре до долу, чудейки се дали е безопасна.
- Ами ти... сигурно си гладна. - казах накрая и развалих дългото мълчание. - Чарли? Това ли беше името ти? Можем да отидем до града и да хапнем в някое заведение, защото не нося нищо за ядене в себе си. Ако нямаш желание, мога просто да ти покажа пътя, за да се прибереш у вас. - погледнах отново дрехите й и се помъчих на отклоня погледа си на другата страна.

Ангел Брой мнения : 71

Предложението й беше така примамващо, но каквото и да правех, колкото и изгладняла да бях, не можех да си позволя много хора да ме видят в тази вид. Все пак щях да приема предложението за града и да се прибера в хотела, за да заприличам на нещо.
- Не мисля, че ще е добре, да вляза в някое заведение в този вид – казах тъжно и погледнах надолу, като дръпнах напред тениската си, за да я огледам по-добре, а после върнах погледа си върху нея – но ще ти бъда повече от благодарна, ако ме заведеш до града … или ми покажеш как да стигна. После може да обядваме някъде … или вечеряме.
Чувствах се невероятно объркана за времето, но май не беше само това. Като цяло предпочитах да ме изпрати, защото бях невероятно параноична и не спирах да си мисля, че ще се загубя и някакви подобни, но след поредната такава случка, как точно трябваше да се чувствам?

- Да, права си. - отвърнах и отново огледах дрехите, а след това направих отвратена гримаса, от която тя може би се подразни, но едва ли би имала друг избор, освен мен. - Сигурна ли си, че изобщо имаш по-хубави дрехи от тези?
След тази моя реплика определено се е ядосала. Всъщност не исках да я ядосвам, но определено малко преувеличавах в думите си. Дрехите й си бяха горе-долу хубави, с изключение, че са кални и мръсни.
- Хей, не се сърди. Шегувам се.- промърморих и се усмихнах насила.
Вървяхме още дълго време. Минахме по пътя, по който бях дошла аз. След това се спуснахме надолу по един склон и стигнахме до табелата, на която пишеше "Мистик Фолс". Оттук започваха къщите.
- Знаеш ли поне, коя е твоята къща? - попитах с цел да я подразня и се засмях след това - После наистина можем да отидем и да хапнем някъде. Аз черпя.