Пейките в парка

Пърси беше някъде навън и на мен ми беше омръзнало вкъщи взех кучето ми Сара и излезнахме в парка.Побягах малко,но се изморих.Реших да седна на пейките,всички бяха заети и аз седнах на една пейка до едно момиче.Погледнах към нея и видях русата и къдрава коса,която ми беше позната.Да не би това да е Изабел...Не е възможно тя е на пътешествие...Изабел ми беше една от най-добрите ми приятелки.Тя беше мила и супер-забавна.


-Изабел?-повиках я...Та това беше самата тя от плът и кръв.Прегърнах я силно и започнах да я разпитвам как си е прекарала.

Тя започна да ми разказва надълго и нашироко обаче аз я прекъснах.
-Искаш ли да отидем някъде на кафе или ресторант да може да си поговорим повече? -попитах я аз и й се усмихнах защото бях много щастлива,че я виждам.Не я бях виждала от около 2 години.

Изобщо не очаквах да срещна бфф ми Суки в парка. Тази сутрин бях пристигнала с първия полет от Германия и мислех да и се обадя чак утре сутринта и да си уговорим среща.
- Хей, Суки! - възкликнах аз и отидох да я прегърна от щастие. Не се бяхме виждали от цели две години, а последно си говорихме преди около месец по скайп. Много ми беше липсвала през цялото време, когато бях там. - Липсваше ми много! Имам да ти разказвам тооолкова много.
След това се заех да разказвам за моето дълго пътешествие с подробности, но точно тогава тя ме прекъсна и предложи да отидем в някое уютно заведение и да продължим разговора си. Съгласих се и й предложих да минем през един пряк път през парка, откъдето ще излезем точно на главната улица в центъра.