Пейките в парка

Вървях през парка със слушалки в ушите. Вкъщи ми беше много скучно и бях решила да се поразходя навън. Температура сигурно беше поне минус десет градуса, затова извадих зимното си кожено палто. Хванах косата си на опашка и тръгнах през парка, който се намираше на няколко пресечки от дома ми. Първоначално мислех да се обадя на Емили или Елена, за да се разходим заедно, но по-късно осъзнах, че имам нужда да отида някъде сама. Отново бях скъсала с гаджето си и ми беше тягостно.
Паркът ми се стори много пуст. Дори и в най-студените дни тук имаше хора. А може би така беше по-добре. Нали именно заради това дойдох тук. Бях се надявала, че ще бъда сама и това се сбъдна. Дали и аз не бях магьосница като Емили? Няма начин. Аз съм нормална и се радвах, че съм такава.

Изписках изплашено и отстъпих една крачка назад. Как така не бях видяла, че някой се приближава към мен?
Той се приближи една крачка към мен и аз побързах да отстъпя още назад. Махнах слушалките от ушите си и се втренчих в него. Със сигурност не го познавах. Опитах се да се досетя дали случайно не е от гимназията или от гостите, които майка ми водеше преди у нас. Или може би беше брат на някоя моя приятелка или...
- Кой си ти? - попитах го, отстъпвайки назад.
Погледнах го в красивите му сини очи и изведнъж усетих нещо странно. Мозъкът ми започна да препуска. През съзнанието ми минаха Елена, Емили, бившите ми гаджета, дори котката ми. След това бавно като забавен кадър се повтори всичко до срещата ми с този мъж. Изкашлях се силно, сякаш щях да се задавя и замалко да падна на земята, ако той не ме беше хванал. Изведнъж просто ей така бях променила мнението си за него.
- Искаш ли да дойдеш у нас? - попитах го и се учудих, че казвам това на един непознат. Какво ми ставаше?

Днес деня беше повече от ужасен. Най-накрая се изнесох от вкъщи, но лудата ми глава ми казваше, че новото начало е когато всичко е ново. Някой хора сменяха дрехите си, други прическата си, трети приятелите, аз смених града и единственото, което бях запазила, бяха любимите ми кецове и един малък сак с дрехи. Качих се на първия автобус, които беше на гарата и се отпуснах спокойно. Пътуването се оказа по-дълго, отколкото очаквах, но най-накрая бях тук ... Къде беше това тук? Понякога се чудех как ми идваха подобни глупости на главата, но ми беше забавно да не знам къде съм. Не се чувствах затворена на някакво място, защото реално погледнато, бях напълно свободна ... и безотговорна, но това беше друг въпрос. В продължение на не повече от часа обикалях града, докато не ми писна. Никъде не можах да намеря евтин мотел, в който да отседна, а парите ми определено не можеха да покрият повече от 2 седмици в котелите, през които бях минала и това само ако спра да ям. Отчаях се напълно, затова реших да отида в парка и да се усамотя на някоя пейка, докато реша какво да правя. Може би щях да се прежаля и да дам малко повече пари за една нощувка, а утре щях да си намеря работа с квартира.
Минах през някаква бутка и си взех кутия цигари, а след това тръгнах към първата пейка, която видях. Седнах спокойно на облегалката, като бях качила краката си на седалката и пуснах сака си на земята.Започнах нервно да ровя в джобовете си за огънче. Сериозно ли? Винаги носех в мен запалка, а сега не можех да намеря. Избеснях ужасно много, защото всичко това ми идваше малко в повече.
- Ужасен ден - измънках под носа си и започнах да се оглеждам нервно, като се надявах някой да мине, за да му искам огънче.

Денят ми беше много скучен.Чудех се какво да правя и къде да отида.Все пак бях нов в града и не знаех къде да отида.Реших просто да обикалям някъде и да се поразходя малко.Излязох от вкъщи и се запътих към парка.Отидох в парка и седнах на пейките.До мен беше седнало едно прекрасно момиче.Аз и казах
-Здравей.Тя също ми каза здравей.Аз я попитах:
-Как си?И тя ми отгоеори:
-Добре съм.Имаш ли огънче?Аз си бръкнах в джобовете и извадих едно огънче.Аз и казах:
-Заповядай.Тя ми благодари.След малко ми върна огънчето.Аз се замислих и я попитах:
-Как се казваш,аз съм Зак.След около няколко секунди тя ми каза:
-Казвам се Шавлийн.Тя наистина беше много красива и невероятна.За мен тя беше мило момиче и аз наистина много исках да я опозная но си мислих да не прибързвам и за това реших да я заговоря и я попитах:
-Как попадна тук?Тя се замисли какво да ми отговори и ми каза:
-Аз съм тук просто по случайност.Аз много си мислех как да я загоеоря или какво да я попитам но си замълчах.Денят ми започваше да срава все по-хубав.Мислех си,че ще стане и още по-хубав но не веднага.Много си мислих как и за какво да говоря с нея.Тъкмо щях да я попитам нещо и тя ми каза:
-Заповядай и много ти благодария за огънчето.Аз и казах,че няма защо и се загледах в нея.Тя имаше прекрасни кафяви очи и невероятна коса.Аз станах от пейката и се поразходих из парка.След малко се върнах и отново сендах до Шарлийн.Мислих со мниги и и казах:
-Какво работиш в града?Аз я попитах и зачаках да ми отгоеори нещо.

Седях и нервничих на мястото си и тогава дойде спасението ми … едно доста сладко на външен вид спасение. Момчето седна до мен и за мое щастие, имаше огънче. Не можех опиша спокойствието, което нахлу в тялото ми, когато запалих цигарата. Дръпнах силно и се отпуснах спокойна на пейката, като го огледах подозрително. Не знаех дали аз съм го смутила, но определено беше много нервен, че дори и избяга след не толкова дългия ни разговор.
Беше ми ужасно странно и се почувствах неудобно, защото реших, че аз съм предизвикала притеснението му, но нещото, което най-много ме учуди беше, когато той се върна. Чух въпроса му и кимнах към сака, който седеше на земята.
- Съвсем новичка съм тук – казах с една широка усмивка, а после прозвучах по-доволна, отколкото трябваше да звучи човек на моето положение – и за щастие, все още не работя абсолютно нищо.
Все пак се надявах да не оставя лошо впечатление, а просто да покажа добро настроение … не бях много като онези хора, които започваха да се притесняват от всичко, което не ставаше точно така, както са очаквали.

На мен много ми харесваше с това момиче.Тя не изглеждаше срамежлива,напротив изглеждаше ми много приятна и красива.Но за жалост аз си мислих,че тя ме смяташе за прекалено срамежлив но аз не бях такъв.Мислех си да я попитам дали иска да отидем някъде защото на мен не ми беше много интересно в парка и за това аз я попитах:
-Шарлийн искаш ли да се разходим някъде по твое желание?Тя се замисли и ми каза:
-Ами добре но къде изкаш да отидем?Аз доста си мислих но не знаех къде да и предложа защото тя все пак беше едно прекрасно момиче и не знаех какъв вкус има тя.Затова аз си мислех и реших да и кажа:
-Шарлийн какво ще кажеш да отидем до някое заведение и след това да отидем някъде.Тя доста си мислеше.Аз реших да не я карам да ми отгоеори ведбага.Напротив реших да я изчакам колкото трябва.

Замислих се за момент, като се чудех дали ми говори за кафе или нещо алкохолното. Истината беше, че не ми пукаше особено къде ще отидем, но нямаше да откажа една студена бира. Погледнах го с мила усмивка и се изправих, като се наведох, взех сака си от земята и му казах весело:
- Оставам избора на теб, но е за предпочитане да сервират алкохол.
Надявах се това да не го е смутило, но си беше напълно в мой стил, а аз не бях от хората, които се променяха непрекъснато, само за да направят някакво впечатление на другите, било то и добро. Не че не исках да изглеждам добре в очите му де … просто исках хората да ме виждат точно такава, каквато съм.
- Защо не ми разкажеш нещо за себе си, докато отиваме натам – казах добродушно, като се надявах това да накара и двама ни да се отпуснем.

Много ми харесваше,че тя беше честна и избора и за алкохол на мен също много ми хареса затова аз наистина започвах да я харесвам.Тя е красива.Не е срамежлива и е невероятно красива.Аз си мислех в кой ресторант да я заведа но за мен нямаше никакво значение.Чудех се и реших да и каза:
-За мен няма никакво значение къде да отидем.Какво ще кажеш просто да тръгнем и където отидем там да се спрем?Аз бях наистина щастлив от днешния ми ден с едно прекрасно момиче което виждах за първи път.На мен много ми харесваше града.Надявах се и на нея да и харесва защото иначе не знаех какво да правя.Е аз все още чаках тя да ми отговори нещо но аз изобщо ме бързах за никъде и можех да я чакам чечно да ми отгоеори.Тя ме попита дали искам да и разкажа нещо за себеси и аз се съгласих.Казах и:
-Ами няма нищо интересно което да ти разкажа.Не съм срамежлив.Обичам купони,нов съм в града и така на татъка.Аз я попитах:
-Какво друго искаш да знаеш за мен?

- Амии - казах замислено и погледнах към него - не знам ...
Смутих се леко, защото рядко не знаех какво да кажа, но понякога ми се случваше. Двамата бавно тръгнахме през парка, като се бяхме запътили към центъра на града. Беше ми малко тихо и се чудех с какво точно да наруша тишината, но накрая просто казах първото, което мина през главата ми.
- Трябва някой ден да ме заведеш на купон ...
Усмихнах му се широко и искрено, като се видяха всичките ми зъбки. Надявах да не съм прекалено дръзка, като го каня така очевидно на среща, но ми допадаше, а и беше единствения, който познавах тук ... за сега.
Продължихме да вървим с бавна крачка, а аз се вгледах в нежните черти на лицето му, като очаквах някакъв отговор, докато се наслаждавах на гледката. Не можех да отрека, че това, което виждах, ми харесваше, а той можеше да види как под очите ми се образува нежночервена линия.

Докато вървяхме из парка Шарлийн ми каза да я заведа на купон.За секунда си помислих,че това е среща.Но въпреки това аз веднага и отговорих:
-Добре.Тогава ако искаш да не ходим до някое заведение ами до дискотеката?Въпрели,че бях нов в града вече си мислих,че няма по красиво момиче от Шарлийн и по откровена от нея.Тя имаше прекрасно лице.Аз наистина започвах да я харесвам но си нямах и представа дали тя ме харесва.Докат си мислих всичко това тя все още не ми беше отговорила.Днешния ми ден беше невероятен.Мислех си,че нямам друг такъв ден.На мен много ми харесваше с това момиче.Не бях срещала друга като нея.Тя беше толкова красива и миля,че ми идваше да я целуна но не го направих защото просто не знаех как ще реагира.Можеше да направи всичко а и аз тепърва се запознавах с нея.Тогава тя ми отговори.

Слушах го внимателно с една приятелска усмивка.
- Заведи ме където пожелаеш – казах мило и се приближих към него, като устните ми нежно докоснаха бузката му.
Беше ми толкова сладък, защото дори и да не си го признаваше, се притесняваше. Аз също, но на мен просто не ми личеше, защото никога не обръщах внимание на притесненията си. Най-много да се бях изчервила, но в повечето случаи, бях сладка и така.
ПП Ако искаш пиши направо в някое заведение.