Плажът край залива

Отдавна не бях ходила никъде. Напоследък всичко с лагера беше доста претоварващо. Люк не спираше да мърмори, че е син на Аполон, а не на Зевс, Посейдон или Хадес. Честно казано не ме интересуваше кой бог е баща ми. Не можех да повярвам, че той е знаел за нашето съществуване, а не ни е потърсил дори. Не е дошъл да говори с нас, да ни каже, че е наш баща. Цели две седмици не ни призна като свои деца. Може би ако беше някой от тримата големи богове щях да го разбера, защото може би е зает. Знам, че той е моят баща, но не чувствах никаква обич към него. Видях неговата статуя пред хижата на Аполон, а след това и някои изрезки от вестници и списания. Никога не го бях виждала на живо, но не се и съмнявах, че съдбата на другите лагерници беше същата. Напоследък бях забравила за себе си. За живота на обикновени хора. Липсваше ми. Ако Али беше тук може би щеше да е по-лесно. Или пък не.
Незнайно как се озовах на плажа край залива. Навън беше жега и аз съблякох потника и полата си и останах по бански. Легнах на пясъка и погледнах към слънцето. Можех да го гледам без да ме ослепи, защото Аполон беше бога на слънцето.

След като Мишел си тръгна, аз постоях още малко и не проумявах станалото. Може би полудявах... Някакви момчета, които бяха седнали до мен пуснаха рок от телефона си и усилиха докрай. Мразех тази музика, затова веднага станах и забързано тръгнах към другия край на парка. След това хванах такси и отидох на плажа. Там беше най - тихото място в целия град, когато нямаше парти. Събух обувките си и бавно тръгнах по топлия пясък. Отидох по-близо до водата и вълните почти се разбиваха в краката ми. Вървях така и гледах вълните, без да мисля за нищо. Не усетих кога стигнах до някакъв залив. Не бях идвала тук преди.. Видях някакво момиче, което бе седнало на пясъка, гледайки вълните, изглеждаше замислено, или на мен така ми се стори. Приближих се и седнах до нея.
- Хей.. - казах тихо и момичето се обърна към мен.
Познавах я, беше на партито на плажа, но не знаех името й.
- Защо си така умислена? - попитах и се усмихнах.

Стреснах се когато усетих присъствието на някой друг. Бях свикнала да съм усамотена, а и когато дойдох тук нямаше никого, защото малко хора знаеха това място. Успокоих се след като видях, че това е Елена - една от сестрите на Алисън. Може би нямаше да е лошо да се сприателя с някоя от тях. Виктория ми се стори доста странна, но пък Елена ми се струваше мила. Въпреки това не бях сигурна, че е Елена.
- Ти си Елена, нали? Името ми е Емили Ди Анджело.
Тя кимна, а аз се усмихнах и протегнах ръката си, за да се здрависам с нея.
- Напоследък имаме страшно много проблеми с брат ми. Той е ядосан и се държи много грубо с всички, дори с мен. Отгоре на всичко майка ни почина и разбрахме, че баща ни не се е интересувал от нас с година. Изведнъж се появи просто ей така и ни призна за свои деца. - Спрях. Бях започнала да говоря толкова бързо, че направо се учудих от себе си. - Извинявай. Не трябва да те натоварвам с глупостите си. Как си ти?

- Унижена и вбесена. - отговорих аз мрачно. - Не ми се говори за това, да си намерим по-приятни теми като например... обичаш ли просто да седиш, да слушаш музика и да гледаш морето? Аз често го правя.
След като ми отговори, реших да сменя темата.
- Какъв нежен цвят! - възкликнах и хванах ръката й, като гледах лакираните й в розово нокти. - Някой път трябва да ме лакираш с този!
Вдигнах глава и се усмихнах, Емили също се усмихна.
- Емили, значи. Харесва ми името ти, Ем. Много е нежно..

Погледнах към Елена. Когато се вгледаш в нея наистина можеш да разбереш, че е ядосана за нещо. След като не й се говореше, не смятах да я разпитвам. Не исках да си имам врагове тук. Достатъчно беше, че онзи -А- не ни оставяше намира. Все още не бях казала на никой, освен на момичетата. Искаше ми се да поговоря с брат си за това, но той беше твърде зает с лагера. Предпочитам да не бъда полу-бог. Искам да имам истинско семейство с родители, които през тези години са били до мен. Иска ми се поне веднъж да бях видяла баща си!
- Аз също го правя доста често напоследък. - казах и се усмихнах - Доста е успокояващо, особено когато нещо ти тежи.
След това тя погледна към лака ми и много го хареса. Обещах й, че ще я лакирам някой път, а след това реших да я попитам нещо за семейството й.
- Ти сигурно се радваш. Имаш си семейство, родители, сестра... Аз имам само един брат, на който не му пука за мен.

Усмихнах се с крива усмивка.
- Наистина имам обичливи родители, но сестра ми не е от най-добрите.. Държи се мило с мен, но мисля че не ме обича кой знае колко. А много вероятно е изобщо да не ме обича. Но на мен не ми пука особено.. - казах.
Емили ме погледна с разбиране. Това момиче много ми допадаше. Изведнъж изгубих съзнание и паднах на пясъка в несвяст. Събудих се почти веднага и отново усетих тежестта на гърба ми. Не, не трябваше да става точно сега! Отворих очи и видях Емили тревожно надвесена над мен.
- Спокойно, нищо ми няма, често става така. - промълвих.
Ем учудено оглеждаше снежнобелите ми криле.
- Аз съм нещо като ангел, но все още не съм се научила да овладявам силите си. - обясних спокойно.
Изправих се и мислено заповядах на крилата си да се приберат. Не мислех, че така щеше да стане, но поне можех да опитам. За щастие успях да ги прибера и се обърнах към Емили, която вече гледаше спокойно, както преди и това ме успокои.

Eха! Това беше невероятно! Наистинап много неочаквано. Помислих си, че й е станало лошо и заради това е в безсъзнание, но когато съзрях красивите бели криле ми се прииска и аз да имам такива. Не можех да повярвам, че Елена е ангел. Наистина много красив ангел.
- Това е невероятно! - възкликнах и я прегърнах изведнъж.
Сигурно щеше да се изплаши и заради това веднага се отдалечих. Дали и Виктория не беше ангел? Или Али? Али за мен беше нещо повече от ангел, но това наистина е друга тема.
- Относно сестрата ти... напомня ми за Алисън, но най-странното е, че ти си много по-различна. - Елена ме погледна, а аз хванах ръката й. - Различна в добрия смисъл. Ти си искрена, но не съм сигурна дали мога да кажа същото за Али или Виктория. Може би не са чак толкова лоши. А и аз съм сигурна, че Виктория има някакви чувства към теб. Ти си й сестра. Сега може да се държи така, но сигурно ще й бъде много трудно, ако не си до нея.

- Оценявам подкрепата ти, Ем, но според мен на Виктория не `и пука дали съм с нея или не. Въпреки, че безспорно умееш да успокояваш хората. - казах това и се усмихнах. - Искаш ли да влезем във водата?
Без да чакам отговора `и, станах и `и подадох ръка, за да се изправи. Тогава се сетих, че не бях със бански.
- Ако искаш ти влез, но аз мисля да остана тук, че съм без бански и..
Емили ме прекъсна като ме хвана за ръката и ме задърпа към водата. Аз не се противих, защото ме напуши смях, а и всъщност нямах нищо против да вляза.. Тя беше по бански и си влезе без проблем, но щом дънките и тънкия ми пуловер се намокриха, се почувствах кат подгизнала мишка. Ем ме оплиска леко и аз `и отвърнах:
- Хей, с мен ли се заяждаш? - казах това и я наплисках силно, след което се засмях.
Тя извика и също ме оплиска. Мокрихме се взаимно около пет минути и след като излязохме аз, подгизнала до мозъка на костите се завих с някаква кърпа, която ми даде Ем, а тя се зави с нейната кърпа и подсуши косата си. След това, както бяхме завити, тя ме побутна леко, и аз `и отвърнах като се засмях.
- Ама голяма си палавница. - казах през смях.

Много се зарадвах, че бях успяла да развеселя Елена. Явно наистина имаше проблеми със сестра си, но в момента и аз не бях в розово положение с брат ми. Въпреки това знаех, че той скоро ще съжалява за всичко това и ще започне да ми се извинява. Може би същото това ще стане и с Виктория и Елена.
- От много време не съм се забавлявала, Ел. - Прегърнах я, докато още бяхме мокри. - Благодаря ти за този хубав ден! Не можеш да отречеш, че беше невероятно. - Засмях се. Тя също се подсмихна. - Определено трябва да го правим често. Мислех си да те питам как си с любовта. - Усмивката на Елена се помрачи. - О, извинявай! Не исках! Нали не се сърдиш?

- Не, няма проблем. - казах и игнорирах вълната от емоции в мен.
Поне за момент бях забравила за всичко, но винаги има край.
- Благодаря, че... не задаваше милион въпроси като се появиха крилата ми. - казах и погледнах Емили с уважение. - Благодаря ти също, за приятните мигове Отдавна не се бях забавлявала така. - добавих и се усмихнах.
Внезапно почувствах голяма умора.
- Уморена съм, ще се прибирам. - казах на Ем и станах, като `и подадох кърпата, с която бях загърната досега. - Ще ти се обадя утре.
Усмихнах се и тръгнах към града.

Беше вечер.Почти полунощ,или вече бе минало.Не знаех. Стоях и гледах спокойното море срещу мен.Пак бях сънувала онези странни сънища и реших да дойда тук,а и ми беше на близо.
Седях на пясъка,като с ръка си подхвърлях пясъка. Гледах към морето,което беше толкова успокояващо,а и бях изпаднала в нещо,като депресия. Не обичах да се чувствам така,по този начин,но излизах извън нерви. Беше ми омръзнало от живота в града. Исках да избягам някъде и да вдигна голям купон с много, много алкохол.
Някой дойде. Усетих,че някой се приближаваше.Подритваше с крака пясъка. За миг се панирах,но след това се успокоих. Сигурно беше някой наркоман или пияница. Щеше да ме подмине най-вероятно.

Забелязах, че момичето което беше пред мен се стресна леко когато чу че идвам, но аз въобще не се замислих и продължих да се приближавам към нея.Подминах я като призрак.Отидох до водата и леко си охладих рацете в студената вода.Тогава се обърнах отидох настрани от момичето и също седнах.Сигурно минаваше един часът.Какво ме интересуваше колко е часът.След този напрегнат ден не ми се спеше и исках да остана сам.Момичето от време на време хвърляше поглед върху мен, но не смееше да каже нещо.

Този човек леко ме притесняваше. Потърсих в джобовете си кутията с цигари, но така и нея открих. За сметка на това намерих малко шишенце с водка. Не знаех от колко време стои там, но сега определено ми влизаше в употреба. Махнах капачката и отпих солидна глътка от алкохола.
- Здравей. - Казах му изведнъж. Това мълчание ме притискаше. Имах нужда да се поразвеселя малко и алкохолът щеше да им помогне. - Искаш ли?
Разклатих малката бутилка пред него. Той ме погледна. Изправих се и отидох до него.
- Странен човек. Да се разхожда сам по това време. - Започнах да се смея, докато изговарях всяка дума. По всичко си личеше, че бях пияна. Нямаше как да не съм, особено след като бях била и преди да тръгна за плажа.

-Не мога да ти откажа.
Какво пък.Цял ден главоблъсканица защо да не си пийна с някой непознат.Какво може да стане?
-Заповядай!
Очтиво ми даде ботилката момичето и ме погледна.Аз също я погледнах предпазливо и за кратко.Веднага забелязах че доста е пила.Тогава отворих ботилката и испих три големи глътки, като другото оставих за нея.
-Ами, да странен съм, и ти си странна.Денят ми беше ужасно скучен.А и е петък вечер.Не ми се спи.Тук намирам спокойствие.Нееезнам защо ти казвам това.
Тоагава пиански се усмихнах.Понеже трите глътки бяха като може би девет нормални.А и като ги изпих на екс и при факта, че много бързо ме хващаше вече и аз бях пиян.
А ти , какво прави красиво момиче като теб тук по това време.

- Какво правя ли? Какво правя? - Изговорих всяка една дума по-два пъти, опитвайки се да я осмисля. Когато се напия не намирах смисъл в думите. Смятах, че може да се говори само с действия. Как е възможно пък това? Няма значение.
Надигнах шишето и се обърнах към океана. Точно тогава не усетих как залитнах назад и в следващия момент се намерих в пясъка до него. Запознах да се смея без причина. Какво ми ставаше по дяволите?
Точно тогава се досетих за въпроса, който ми беше задал преди малко.
- Търся някой като теб например. - Казах това с по-сериозен тон, ала след това го ударих на силен смях. - Знаеш ли, че в града има вампири?
Той ме погледна с недоумение, а аз започнах да се смея още по-силно, като едвам успявах да си поема въздух.

-Вампири?!Честно ти казвам доста трябва да си попийнала.
Доста добре изценирах тази ситуация.Тогава се осетих какъв всъщност съм, и се пуоплаших от това, че бях попийнал.Откъде знаеше тя това.Скоро сигурно всеки който срещна в този град ще знае за нас.Вече втори човек с когото се запознавам и той също знае за другите ни персони.
-Не ми се убиждай, ама чак вампири

Погледнах го смаяно и започнах да се смея изтерично.
- Искаш ли да видиш, че не си въобразявам? Ела ще те ухапя.
Дръпнах го към себе си, дъхвайки в лицето му алкохолния си дъх. Сега щях да му покажа на какво са способни вампирите. Нямах и представа какво правех. На сутринта нищо нямаше да помня, но беше важно да се забавлявам.
Надвесих се над него и го захапах за носа. Той изохка и ме бутна назад.
- Не съм ли уникален вампир? - Започнах да се смея и да го ръгам в корема. - Сега е твой ред да ми покажеш какво правят вампирите. Може и върколаците.
Легнах в пясъка и затворих очи в очакване.

Разбрах, че не знае какъв съм а се опитва да флиртува с мен.Какво да правя.Карай бе, и без това съм диста пиян... има с какво да се оправдавам.Тогава легнах вържу нея и доближих моите устни до нейните.Докачливо докоснах носът и с моят.Целунах я като леко я захапах на устната.Тогава с пиянската си усмивка казах:
-Харесвам ли ти като вампир?

Стоях вкъщи на компютъра и си пишех с Бела Лав Хюит. Когато ми стана скучно реших, че е време да изляза навън и да се поразходя. Чудех се къде да отида и къде е най-подходящото място за разходки. Накрая реших че е най-добре да отида на плажа. Напоследък припадах все по-често и все по-често ми прилошаваше. Беше ме страх да ида на лекар защото можеше да ми каже нещо лошо. Реших че морският въздух определено ще ми дойде добре. Облякох се дебело, хванах косата си на опашка и излязох навън. Вървях дълго докато стигна до плажа, но накрая бях там. Огледах се чудейки се дали да не отида на скалите, но там имаше прекалено много хора и реших да се поразходя до плажа край залива. Когато минавах покрай един хълм усетих странна енергия и се обърнах рязко. Зад мен вървеше някакъв мъж.
- Кой си ти? - попитах го.

Седях в нас и се чудех какво да права.Реших да седна на компютъра и да си пиша с някой.За съжаление нямаше с кой и станах.Чудех се и накрая реших да изляза навън.Взех една връхна дреха,облякох я и излязох навън.Мислех да отида в някой ресторант,но реших да отида на плажа.Когато стигнах на плажа се разходих малко и после видях едно момиче.Вървях след нея докато изведнъж тя се обърна рязко и ме попита кой съм аз.
-Здравей,аз съм Едуард. - казах и.Извинявай ако съм те изплашил.Добре ли си?
Тя ме погледна странно и след това каза:
-Да добре съм.Няма нищо, не си ме изплашил.Аз съм Спенсър, приятно ми е.

Усетих нещо в него, което ми се искаше да не бях усещала. Такава енергия имаха само вампирите. Нима той беше вампир?
При тази мисъл потреперих леко и ми се прииска да не го бях срещала но въпреки това той изглеждаше много красив и добродушен. Аз обаче бях вещица и щеше да бъде глупаво ако се остава на някакъв вампир да ме подведе. Те не бяха добри и този Едуард също нямаше как да бъде добър. Те бяха красиви и омайваха хората и вещиците а след това ги убиваха. Не исках това да се случи и с мен.
Погледнах към него и погледите ни се срещнаха. Почувствах го като много близък приятел. Дали не ми влиаеше?
- Нов ли си в града? Май не сам те виждала. - казах му и му се усмихнах

Спенсър ме попита дали съм нов в града,и се усмихна.Аз и отговорих:
-Да от скоро съм тук.
По всичко си личеше че тя се страхува от мен.Исках да и докажа че няма за какво да се страхува от мен.И я поканих на обяд.Тя се съгласи.Попитах я каде иска да отидем.Тя ми отговори:
-Ами няма значение избери ти.
-Тогава може да отидем в ресторант "Beautiful".
Тя се съгласи,и тръгнахме към колата ми.Когато пристигнахме пред ресторанта аз побързах да изляза и да и отворя вратата.Влязохме вътре,и си избрахме места.Когато барманката дойде ни раздаде менюта,и ни попита какво ще поръчваме.Аз си поръчах:-Пиле с картофи.И я попитах какво си е избрала.Но тя още не можеше да реши.

Много се вълнувах за срещата си с Емили и затова подраних малко колко малко с 10 минути. Минаха тези 10 минути и тя не идваше бях се притеснил, че не ме е харесала, но те дойде след 5 минути. Беше толкова красива с една бяла рокля и с книга в ръка явно обичаше да чете.
Дойде и аз и казах здрасти и тя здрасти. Попитах я дали иска да се по-къпем в морето и тя каза, че иска. Съблякох ме си дрехите само горните . Беше толкова яко плувах ме състезавах ме се.
После отидох ме на брега и почнах ме да си говори ме гледах постоянно нейните сини очи. Беше супер яка среща. [img]

Плажът край залива Taylorlautnergqphotosho

[/img]

» "Плажът" - най-романтичното място
» Фарът в края на залива.
» Боулинга в единия край на дискотеката
» Гората край Мистик Фолс 1867г.