Дървото на влюбените

First topic message reminder :

Дървото на влюбените - Page 2 3431690125_019d5fbb8b_o

Това беше дървото на влюбените. Често влюбените сядаха под къщичката, а някои се качваха и гледаха парка от нея.

- дообре , обещавам , само моля те не ми мрънкай за Юки повече , и без това няма какво повече да губи. той е ангел , който е сасипал живота си.- започна да се обяснява хънс
- пък и не може да се сасипе повече , от това да те загуби, каза ми , че е БИЛ влюбен в теб до уши, но сега не може да те нарече нещо повече от приятел- обясни Хунс и я целуна нежно по устните.
- А сигурно онази целувка вчера беше , за да си го докажа сам , поглдна ме с толкова Жален поглед когата отиде да се преоблича- обясни ХЪнс и се подсмихна .

Аз се засрамих леко, спомняйки си за случилото се с Юки миналата вечер. После погледнах към Хънс и казах тихо "Както и да е, нека не говорим за това сега, става ли? Вече се изтормозих да слушам..." После се подсмихнах тихо и целунах Хънс по бузката.

- само един последен въпрос ФЕй - сапочна Хънс , а след това една подла усмивчица се появи на лицето му и той се засмя лекичко.
- Знаеше ли , че Юки е влюбен в теб , преди живота му да пропадне ?- попита Хънс и се усмихна сладко.
- и моля те не казвай , че излизаш с мен само заради това да го караш да ревнува?- попита Хънс и се подсмихна сладко и мличко.

Аз въздъхнах и казах "Не, Хънс, не знаех... Даже и представа си нямах. Той не го показваше по никакъв начин и аз абсолютно нищо не съм забелязала..." После се подсмихнах на последния му въпрос и казах "Разбира се, че не... Не излизам с теб за да го карам да ревнува. Та той ми е като брат, за Бога..."

-или просто те е боляло да си го признаеш или не си искала да става нищо между вас?- каза Хунс като пак започна с темата на подхващане и отново се обърна към нея , а след това продължи да я целува с все същата страст и жажда , която изпитваше така неуморно преди миг и поле пак и пак и пак, докато не остави смучки по целият й врат.

Аз се изчервих леко и казах тихо "Ъм....Хънс....Прекаляваш..." После въздъхнах тежко и добавих "Не, просто не забелязах нищо... Юки не го показваше изобщо..." След това се отскубнах от него, за да си поема въздух и казах "Хънс, прекаляваш наистина..."

На Хънс все още започваше да му писва да бъде с Фей, но я търпеше все още.
- е Фей , кажи ми как Не Показваше Юко , че е влюбен в теб?- попита той , а след това облиза устните си и ги заби отново въвъ врата й чувствайки приятната й топла кожа допряна до тях.
- ах колко сладко- каза си той сам на себе си и зарови глава по- на дълбоко.

Аз го погледнах и казах "Ами... Държеше се както обикновено.. Като най-добър приятел, че дори и като брат. Никога не бих предположила, че е изпитвал нещо подобно... Все пак се познаваме още от детската градина.." Накрая се предадох. Хънс явно нямаше намерение да поспре с целувките, така че реших да престана да му мърморя за това.

- не мисли, че не раабирам малката- пошeгува се Хънс и се подсмихна лекичко заради това. Това всъщнист бе един от най - щастливите мигове в живота му. Той се подсмихна и продължи да я целува без да му пука изобщо ,че прави смучки по целият й врат. и вече започва да слиз по ключиците и гурдите , а след това и по - надолу, леко разкъсвайки блузата й , но това нямаше значение сега.

Аз леко изстенах при докосването му и казах леко притеснено "Ъм.. Хънс... моля те.. Не е нито мястото нито времето за това..."- и го погледнах някакси стреснато.. Все пак трябваше да го спра..

Хънс се спря и пусна Фей Да се движи нормално. А след това на лицрто му се появи една малка сладка самодоволна усмивчица , а след това се засмя леко.
- знаесх ме , като тръгна нямам спиране- каза той , а след това се усмихна толкова сладко и невинно , все едно не бе направил абсолютно нищо

» Тунелът на влюбените