Дървото на влюбените

Това беше дървото на влюбените. Често влюбените сядаха под къщичката, а някои се качваха и гледаха парка от нея.

Днес леля дойде до лагера заедно с Джейс,които не бях виждала от милиони,милиони години. Кажи речи 5-6.. Когато бе по-малък,доста ми се качваше на главата,като че ли нарочно. Или пък просто защото бях дъщеря на Арес имах по висок темперамент? Та.. най-добрата ми приятелка бе убита,заради спор с друго момиче,които без да искам започнах. той не помнеше много неща.. не помнеше нищо. Беше ми и малко жал за него.. но определено ми се искаше и аз да не помня много неща.. Да не помня Алекс.. толкова ми липсваше.. всеки ден минаваше толкова бавно и мъчително.. Него също го нямаше,отново заради мен.
поразходихме се за известно време,а след това отидохме в парка. докато те двамата си говореха нещо,аз се отклоних от пътя,загледана в една къщичка сред дървета.. толкова ми бе позната.. Тук бяхме идвали с Алекс. Тръгнах към къщата с хипнотизиран поглед,а очите ми бяха пълни с едри сълзи,които бяха прекалено горделиви че да закапят. Изкачих се бавно по стъпалата,оглеждайки всеки детайл,пипайки всяка част,която можех да достигна,докато не стигнах до стаичката. Сред толкова много написани имена,аз виждах само две. " Ади + Алекс" изписани с неговия прекрасен почерк. Приближих се към стената и нежно докоснах гравираните от моя ангел букви. Къде ли бе той сега? Чух стъпки,но не отместих ръката си,нито пък погледа.

Ангел Брой мнения : 6

Ето, че майка му и баща му отново имаха работа в Ел Ей и го оставяха при някой роднина. За бога, не бе на пет, че да не може да си направи един омлет или да предотврати разгарянето на пожара след като си е приготвил нещо за ядене, като звънне на пожарната. Да, вярно, често се губеше по улиците, имаше навикът да хвърчи пред коли, които спират в последният момент, на милиметър от него, и да чупи без да иска разни неща, но това не бе голяма работа. Баба му бе болна, а Джейс категорично отказваше да стане болногледачка, освен бабогледачка.
За това сега на прицел бе братовчедката Ади. Хъм..не си я спомняше, всъщност никой не си спомняше. В начолото майка му и баща му му се струваха някак познати, но...никой друг, за жалост. Често се смееше, че трябва родителите му да се радват, че поне си спомня как да си завърже обувките и как се отключва врата иначе щяха да се видят в още по-голямо чудо освен всеки ден да се мъкнат албуми от къде ли не, само и само, за да му върнат някой спомен от роднина или рожден ден.
Прегърна майка си за последно и загледа как фигурата й се смаляваше в далечината. Не знаеше каква е Ади всъщност, дали ще си паснат въобще, камо ли дали ще смогнат да живеят заедно цяла седмица. Най-вероятно не, подчти никой не издържаше на превъоплащенията му в котка и манията за сладко. Камо ли на пиенето му на вода в три часът, нула нула. Всяка вечер, точно време, ставаше от леглото и се отправяше към кухнята.
Озърта се за Ади, но не я видя никъде. Тръгна надолу по пътеката, бе я видял да върви по този път.
Стори му се че я зърна на онова глупаво дърво..."Имената на глупците висят по стените". Въздъхна, изглежда трябваше да се качи там. Ужас. Тръгна бавно нагоре по стълбите удряйки силно крака. В стаичката завари блондинката втренчена в стената. Боже, бе и луда на всичкото отгоре...Но, кой го казва всъщност?
- Ади...?-измърмори плахо- Ъмм...мама тръгна. Ако искаш може да и ние да тръгваме към вкъщи.
Ръцете му се свиха неловко около дебелата презрамка на чантата му несигурно. Чувстваше се доста неловко, а още повече щом погледът на Ади се отправи към него ядосано.
- Или...може би не? -Джейс вдигна рамене отиде до нея и седна на земята опирайки гръб в стената
- Какво гледаш? -попита заинтересовано

Едвам чувах въпросите му,бях толкова съсредоточена върху спомените,детайлите на онази нощ в която го изгубих. Каква ирония нали? Погледнах пода за момент,съсредоточавайки се върху въпроса на Джейс. А след това отново погледнах стената.
- Има ли значение.. - попитах тихо,а след това усетих че се държа доста грубо,а той не го заслужаваше.
- В този лагер в който съм.. знаеш че съм дъщеря на Бог.. - започнах. - Той уби моят приятел,той бе ангел,а тук бяхме надписали имената си във вечерта в които той умря. - погледнах го - Сълзлива драма.. - засмях се и тръгнах към него. - Да вървим у дома? - попитах някак реторично,тръгвайки надолу по стълбите,бързо,защото не исках и да чувам мнението му за това което до сега на никого не бях споделяла.

Ангел Брой мнения : 6

- Ахам...-кимна Джонатан, нищо, че братовчедка му вече се бе изнесла от прашната стаичка
Иправи се тромаво, с пуфтене и залитане, и тръгна след нея.
Мразеше тъжните истории. Не казваше думата "съжалявам" дори когато имаше причина да го направи, а в такива случаи бе направо наложително да се направи на заинтересован. Не, колкото и грубо да звучи, хич не му пукаше. Джейс не познаваше братовчедка си, нито гаджето й. Момчето със сигурност й е било повече от приятел, нали все пак "здраво заблудените" идваха тук, за да пишат имената си.
Слава богу, изглежда и на Ади не й се говореше по тази тема и лиши Джейс от ненужни извинения. Нима на нея щеше да й е по-добре знаейки, че някакъв пъпчив пубер й съчувства? Нима така щеше да върне горкият ангел?...Ангел. Боже, как му се искаше и той да бъде нещо. Майка му бе полу-бог, братовчедка му също, вуйчо му бе бог, а той? Не можеше ли д е някакъв...нефилим или нещо такова? Умираше си за нещо свръхестествено в животът си, но майка му каза, че ако имаше нещо подобно щяло да се прояви до десетата му годишнина.
Жалко, наистина много жалко...
Тръгна напред, а Ади вече крачеше надолу по пътеката.
- Чакай!-извика и прескочи оградката падайки глухо на два крака на земята
Ади пое рязко дъх, а той само се изтупа и се затича след нея.
- Всичко е наред...-каза тръгвайки надолу към края на парка- Не чувствам болка когато скачам...Изглежда съм заяканал...-засмя се- Не ме боли от нищо...

След като Хънс купи наркотиците от дилура за Юко той се запъти към едно доста интересно място.
- Ела ФЕй- подкани я тий като забави хода , за да го последва .
- Тък ще ти хареса ще видиш- каза той и я друпна кум едно на пръв поглед просторно място.
Там бе неверочтно. Имаше една малка къщичка на дърво с две различни помещения. Слунчевите Лъчи озаряваха с меката си светлина цялата конструкция и я правеха толкова детайлна , че направо на човек да му падне шапката от удивление.
- пристигнахме- обяви тържествено Хънс и се засмя лекичко , а след това се закачва на горе по малката дървена стълбичка простираща се по сялата дължина на къщичката, а после подаде ръка на ФЕй , старайки се да не изпусне пакетчето с дрога , което го придържаше в джоба си.

След като пристигнахме, аз се огледах наоколо и наистина ми хареса гледката. После Хънс ми подаде ръка и аз се качих след него в къщичката. Вътре наистина беше хубаво, въпреки че беше мъничка, все пак беше много уютна. Аз се усмихнах на Хънс и казах "Как се сети да ме доведеш тук?"

- aми сетих се ,че не ми се иска да прекъсвам Али и Юко ако са решили да правят нещо на саме- каза Хънс и се засмя ,
- пък ако той види , че разнясям дрога на около ще заподозре нещо или ще предположи , че и аз съм наркоман . - каза Хънс и се подсмихна сладко мило и невинно.
- чудя се какво ли й е специалното на тази дрога?- зачуду се на глас той и се подмихна сладко и миличко, а след това отвори пакета и бръкна с пръст вътре , а след като го извади бе покрит с прахта . А най- накрая неусетно това нещо се озова по устните му и в устата.
- много е пашливо!- пошегува се той и сатвори праха , а след това го върна на мястото му.

Аз го гледах внимателно и колкото повече го гледах, толкова повече се ядосвах. Накрая му ударих един шамар и извиках в лицето му "Хънс, млъкни! Не виждаш ли, че ме нараняваш, когато говориш само за това! Омръзна ми вече!" После отидох до другия край на къщичката.

- да ,оста ви момчето , което те харесва да се целува само- каза ХЪнс и се подсмихна сладко, а след това се изправи , отиде при нея и залепи устните си страсно до нейните.-
- на мен това ми харесва ,- прошепна той , а и очевидно дрогата го беше хванала.А той жадно я докосваше до устните на фей и я врарваше в гърлото й с ццелувката си.

Явно накрая това смахнато нещо и на мен ми подейства, защото действията ми съвсем не съвпадаха с мислите ми. Не знаех нито къде се намирам, нито какви ги върша вече. Аз се усмихнах лекичко и обвих ръце около врата му, отвръщайки на целувките му.

- охо мамма мия!/- помисли си Хънс и в следващият миг и двамата се озоваха на пода с технитенстрасни целувки и изгарящо желание. Хънс се търколи на пода и склюи капака , за да не може някой неканен да ги види.
- какви правя аз _ помисли си Хънс и се подсмихна лекичко ала целувките му н спираха все още , а продължаваха . все по - жадни и алчни , сякаш искаше все повече от ФЕй

Изведнъж си помислих "Боже... Какво правя? Това трябва да спре...веднага." но просто не можах да го спра. Продължавах да отговарям на целувките му все така, както и той. Накрая вече едвам успявах да си поема въздух. Той блокираше всякакви мои опити да се отскубна от него.

и това бе момента в който ХЪнс тотално не издържахе на това Бе приятно и именно за това бе толкова гадно и ужасно. И именно за това той реши да се оттърве от якетата на фей и неговото собствено , а после и по- надоло. и така след известно време и двамата останаха само по беьо.

След известно време ума ми най-накрая си дойде на мястото и се огледах наоколо. Видях, че повечето ни дрехи бяха разхвърляни по пода и после погледнах леко стреснато към Хънс. "Хънс? Какво правиш, за Бога??"-казах паникьосано аз и се отскубнах доколкото бе възможно от него.

Хънс се шибна в главата с ръка и се поогледа.
- о боже Фей <По дяволите Защо си ...толкова секси? - попита той като посочви към нея, а след това към дрехите й по пода ... и неговите дрехи.
- о по дяволите какво съм сторил? - попита той и погледна паникьосано към Фей , а след това се плясна още веднъж.

За щастие аз помнех какво стана и казах "Нищо не се е случило...за щастие!" После бавно се изправих, взех си дрехите от пода и се облякох набързо. "За Бога, защо изобщо ти трябваше да опитваш това нещо??"-смъмрих го аз остро и въздъхнах.

- о моля ти се фей , познаваш ме от достатъчно време , че знаеш на какво съм способен. - оправда се Хънс и се пподсмихна , а след това със светкавична бързина върна дрехите си на мястото им.
- Но щях да се пробвам довечера , а сега е едва обят- уточни Хънс и се изправи , а след това се усмихна сладко и се приближи до нея.

Аз въздъхнах тежко и се обърнах към него. "Слушай... Знам много добре на какво си способен, но имай едно на ум, че при мен подобни номера не минават... Разбра ли ме?"-казах аз достатъчно бавно, за да може той да разбере какво имам предвид. После се огледах наоколо и казах "Добре, сега би ли ми казал защо точно ме доведе тук?"

- Фей ние сме на дървото на целувките , защо си мислиш , че съм те довел тук , да се целъваме може би?- каза ХЪнс , а следката иронична нотка не излизаше от гласа му и го правече по- сладък от всякога.

Аз завъртях очи и казах "Ъх... ти наистина си опасен.. Ами хубаво... Щом искаш, добре." После се приближих до него и плахо долепих устните си до неговите, прокарвайки ръка през пухкавата му черна коса.

Погледа на Хънс се плъзна по цялото тяло на Фей , а след това тя му каза нещо ,което така или иначе той не чу , защоато я зяпаше. А минути след това устните й се озоваха върху тези на Хънс и тий не се здържа просто да не отвърне на целуката й. Хънс се подсмихна притисна я във врата , кято по чиста случайност се намираше на пода и започна да я целува страсно , алчно и жадно.

Аз се подсмихнах дяволито и продължих да го целувам нежно, после усетих как той отново ме свлече на пода и промърморих "Само внимавай... Не искам да стигам до много далеч.."

- не се безпокой за това- започна да обяснява Хънс шепейки в ухото й със секси глас, а след това той прокара ръка по талията й и облиза ухото й.
- Хей , ами Юко ? - попита той без да спира със сладките си целувки
- кога ще се ...ъ тоест кога ще му занесем коката?- попита Хънс и зарови малката си тънка ръчичка в косата на Фей , а след това се ухили и продължи с милувките и целувките си.

Аз го погледнах и казах "Няма да му я носим. Чу ли ме? Забранявам ти!... Няма да му помагаме да си съсипва живота..." После се усмихнах мило и продължих да отвръщам на целувките му.

» Тунелът на влюбените