Широката поляна

Заглавие: Широката поляна Пон Яну 31, 2011 8:52 am

First topic message reminder :

Тук често идваха хора, които си устройваха пикници.

- да знам , това бе ггрешка Демонче , забрави я- каза Хънс и се изправи , а след това отиде в долната част на полянката близо до езерцето , и поптопи бавно ръката си в него. Почувства из един път желание да се съблече гол и да кочи във бистрата вода , но от рас знаеше , че няма да му хареса това и единственото за което мислеше бе Ал
- малката ми , съжалявам - каза си той и се отпусна леко на зад позволявайки на реката да докосва все още китката му.
- Али , - каза той като видя нейното отражение във водата , но като се обърна рязко нея я нямаше.
- пак ми се привиждат привидения и призраци - каза едва чуто той и се засмя с глас.

Аз въздъхнах тежко и се изправих на крака. Вече бях изяла сандвича си и реших да го последвам. Взех си чантата, преметнах я през рамо и отидох при Хънс. Седнах на тревата до него и казах тихо, гледайки в отражението си в езерото "Знаеш ли... всъщност не ми се струваш чак толкова лош..." После изведнъж малко съжалих за това, защото предполагах че той ще направи някакъв саркастичен и подъл коментар.

- от кога имаш душа? -попита съркастично той и се подсмихна сладко. Това наистин си го биваше като съркастичен коментар , който навярно не разочарова по никой начин Фей.
- всъщност , моля ти се не ми казвай, че си се влюбила в полубог или моя милост?- каз той под лекозакачливата форма на въпрос , все пак , нямаше начин да не каже нещо от тоя род .
- уважавам Ал и избора й и това , което е . обичам , изпитвам чувстава към нея и й съм брат , за това колкото и да ми се иска нищо между нас няма да има - каза той и се поизправи.
- но добрата новина , е че я уча как да се целува- каза той с леко закачлив и може би шеговит тон и нахапа още един сандвич.

След последните му няколко думи ми се прииска да повърна... сериозно... Искрено се надявах той наистина да се шегува. На този човек никой не можеше да разбере кога се шегува и кога говори сериозно..поне аз не можех..Погледнах към земята, за да не издавам отвратеното си изражени и казах "Никога не бих се влюбила в арогантен надменен идиот като теб. Бих си паднала по някой който се държи като истински джентълмен, а не по някой който се държи като разглезено момиченце..." После се огледах наоколо и въздъхнах леко.

- повдига ти се отмен нали?- каза той и се засмя- бе се шегувал ..или не ? Един господ знаеше какво мисли или прави, а това , че бе полубог означаваше, че не може да му четат мислите или ходовете.
- знам секси , това е извратено наистина, но когато се запознахме мислехме единствено как да ловим демони и вампри и върколаци , тогава се влюбих в нея и една година по- късно двамата с изненада открихме , че сме семейство , а така ми се искаше да не рзбирам за това. - призна си хънс и се усмихна , а след това се обърна към нея и се подсмихна,
- май те отвратих от мен. - интересното нещо беше, че през цялото време тонът на Хънс бе някак елегантно мил искрен и сладък .

Аз го погледнах и казах "Меко казано, да... Уау...трагична история..." Наистина това ми се стори малко...добре де много странно. Не бях чувала подобна история преди. Настъпи малко мълчание и накрая аз наруших тишината и реших да сменя темата. "Както и да е... Разкажи ми за себе си. Хоби?..освен убиване на демони и тем подобни?"-казах аз закачливо и се подсмихнах шеговито.

- да пазя моята Ал от неприятности- каза Хънс и се подсмихна сладко мило и невинно.
- аз може все още да я обичам и не съм готов за някакви дръги връзки ,ако ме разбираш де. - каза Хънс и се подсмихна сладко и подло.
- но за теб сладърано ще направя изключение, след като Ал те харесва ти оставаш при нас и ще си част от нашето семейство. - каза ХЪнс и се подсмихна сладко и мило.

Аз бавно повдигнах вежда и казах "Ъм.. това пък за какво ми го казваш?..." Това ми дойде някакси като гръм от ясно небе. За пръв път ме свари неподготвена. Бях свикнала да съм си вълк единак през всички тези години, за това не ми правеше голямо впечатление, но сега някой ми казваше, че ще бъда част от семейство, което познавам от два дни. После въздъхнах и казах "Не е толкова лесно, както ти казваш. Не може с две думи да стана част от някое семейство... пък и аз нямам семейство."

-е много жалко , вече имаш- каза Хънс и се подсмихна сладко , а след това се изправи на два крака. Той бе малко отнесен , стъпи в една кална локва и в следващият момент се озова във водата.
- не мога да плувам - каза той и се опита да се добере до нещо , което да хване.
Това му дойде като гръм от ясно небе, бе наистина бързо и не се усети как сстана.

Почувствах се леко поласкана, когато хънс ми каза че вече имам семейство. В същото време се почувствах и малко странно, защото много дълго време не съм допускала никого до себе си. Замислих се за старите дни, когато аз и семейството ми живеехме спокойно и щастливо. След известно време чух звук от плискане във водата. Веднага извърнах погледа си натам и видях Хънс, който ръкомахаше и крещеше 'Не мога да плувам!' Бързо се изправих и скочих във водата без да се замисля, доплувах до мястото където беше Хънс и го хванах за ръката, опитвайки се да го издърпам обратно на поляната. Той беше по-тежък отколкото си мислех и това сигурно щеше да бъде малко трудна задача. "Ъх, помогни ми малко де..."-казах му аз, докато прехвърлях ръката му около раменете си, за да го издърпам по-лесно.

- не ме ли чу , аз не мога да плууваам- каза Хънс и я стисна сдраво около гърдите, бе му трудно да диша и съзнанието му бе леко замъглено, отводата.
- мразя лодките , мразя водата , мразя , мразя , мразя, мрзя!/ - извика се той и започна да се опитва да я стисне малко, за да не падне , или потъне по- на вътре отколкото е сега.

Беше ми трудно, но все пак някакси успях да го измъкна от водата. На няколко пъти щеше да ме завлече навътре, но успях да се справя. Оставих го да легне на тревата и след като и аз се измъкнах от водата отидох при него и казах леко резтревожено "Хънс? Хънс, добре ли си?" Видях, че очите му бяха затворени и изведнъж през ума ми мина мисълта да не би да се е удавил, но после видях че все още диша. "Ъх... даже и Посейдон те мрази..."-казах аз и го побутнах леко. "Хънс? Стани..."-казах аз, стараейки се да звуча хладнокръвно.

- Ха Ха ха ха, дай да се посмеем малко за моя сметка , помисли си Хънс , ала не успя да го каже, дишането му бе бавно , а очите му -затворени . Общо взето той целичт бе побелял и от носът му започваше да капе кръв , но съвем леко. Той се бе проснал на земята , а дишането му ставаше все по- бавно и по- бавно, а можеше и скоро да спре. Съзнанието му започна да се замъглява докуто най накрая остана и без него, не виждаше и е чуваше нищо и нямаше нещо друго в главата му освен буботене.

Вече виждах как дишането му се забави и леко се стреснах. Бях забравила курсовете по първа помощ, които бях взела преди 30 години и не знаех какво да правя честно казано. "Хънс? Хънс, събуди се? Стани!"-казах аз паникьосано и започнах да го бутам лекичко в опит да го събудя, но не се получаваше. Накрая започнах да му правя сърдечен масаж, надявайки се да се подобри.

хънс се закашля и от него иизлезе много вода
- защо ме спаси , по- добре да се бях удавил , вий ми дрехите , все едно съм паднал в някоя река- каза хънс и продължи да кашля и да се гърчи от болка.
- не ми се смей- каза той усещайки , че по лицето ма Фей се появяват пристъпи на радост .
-не е смешно- каза той и се озправи до .... легнало положение.

Аз не можах да се стърпя да не се усмихна... Онази вечер в Грил-а се надуваше и правеше на велик, обаче когато падна в реката и едва не се удави го хвана страх... Аз се опитах да не се усмихвам и казах "Ти всъщност ПАДНА в реката... Добре ли си?"-попитах го аз леко..ама само малко загрижено и му помогнах да се изправи до седнало положение.

- добре ли ти изглеждам? попита Хънс и се засмя лекичко
- не е смешно да знаеш , май няма д оцелея , я ми направи дишане уста в уста , а аз ще се правя , че м харесва- каза Хънс и се подсмихна лекичко, а след това се върна и легна на земята и затвори очи...

Аз присвих очи леко и казах "Ако не беше полу-удавен щях да ти забия такъв шамар, че щеше да го запомниш....". Вече не ме издненадваше. Това си бе типично за Хънс. Така или иначе, аз нямах намерение да му се връзвам на номерата. "А аз защо ли не те бутна обратно във водата и ти ще се правиш, че можеш да плуваш?"- отвърнах му аз и се усмихнах триумфално.

- хм , не е смешно , пък и Али ми дава уроци по гмуркане , а не по плуване. а едното е с кислородна бутилка , а другото , паднеш ли умираш - оправда се хънс и се закашля леко.
- хей , хаиде и ти с нас да видиш колко е яко , пък и Али ще е доволнада те види- каза той и се подсмихнан ,без да мърда от мястото си със затворено очи.

Аз се подсмихнах на коментара му и казах "Ти си като котките... Мразиш вода. Аз пък много обичам да плувам... И да, някой ден може и да дойда с вас да се гмуркаме..." После се огледах наоколо и след това погледнах към мокрите си дрехи. "Ъх.. заприличах на мокра кокошка..."- оплаках се аз и леко потреперих, когато студения вятър ме брисна.

- радвам се , о и ела в четвъртак в 11 часа на плажа , от там схте ни вземе лодката и ще се гмуркаме. - каза Хънс и се подсмихна сладко.
- знаеш ли бих ти предлижил да сме гаджета , но няма, защото Али те харесва , а и аз си лично си падам по емота.- каза Хънс и се подсмихна
- не мога аз да разбия сърцето й , но ако го направиш ти , не знам , може пък да й станеш основна цел за убиване и малтретиране.- каза Хънс и пъхна ръцете зад врата си
- ела да ми седнеш в скута , мократами кокошчица такава.

Аз въздъхнах тежко. "Как можеш да изговориш цял куп глупости за 40 секунди? Наистина недоумявам...."-казах аз вече видимо настръхнала заради студа, но голямата ми гордост не ми позволяваше да му поискам якето за да се стопля. Накрая се свих на топка, обвивайки ръце около себе си. После кимнах и казах "Ами хубаво... Може и да дойда на плажа в четвъртък.."

- знаеш ли кое е глупаво?- попиота Хънс и свали ятето , все пак , дори и моркро то можеше да й донесе поне малко топлина и й го подаде.
- онези момчета . кпито свалят якето и , за да го дадът на змръзващо до тях момиче, обикновенно не бих го направил , но ето вземиго- каза той.
- ЖИВОТ ЗА ЖИВОТ , върнах дълга си към теб- каза той и си притвори леко очичките, за да я види.
- в 11 на плажа, не закъснявай , мразвя да чакам- каза той и се подсмихна леко.
- заради теб целият съм вир вода- обясни той и се подсмихн леко и сладко.

Аз първоначално се поколебах, но после взех якето му. Със сигурност то беше по-сухо от мен. После се обърнах към него и повдигнах вежда и казах с леко обиден тон "Мислиш, че ще те смятам за длъжник само заради това, че те извадих от водата???" После извърнах погледа си настрано, но тогава го чух да казва "Заради теб съм вир вода." и това вече ме изкара извън нерви. Обърнах се рязко към него и извиках "Заради МЕН? Обвиняваш МЕН за това, че ТИ не можеш да плуваш и не гледаш къде вървиш??? Ти си малоумно животно!" После се изправих, хвърлих обратно якето му към него и си взех чантата от замята.

- ами хубаво, като не ти оттърва мръзни като къче на вън- каза той и се подсмихна леко.
- ще станеш зомби- каза той и се подсмихна сладко , а след това се прозя и я зави с якето и изчезна на някъде навътре в гората. искаше да се поразтъпче малко , все пак на него не му оттърваше да стои на едно място повече от 15 минути.