Широката поляна

Заглавие: Широката поляна Пон Яну 31, 2011 8:52 am

Тук често идваха хора, които си устройваха пикници.

Днес нямаше какво да правя вкъщи и реших да поизляза малко. Обадих се на Виктория, която ми каза, че имала работа. Странното беше, че всеки ден излизаше мистериозно от вкъщи без да ми казва къде отива. Всъщност тя не казваше на никого. Въпреки студеното време, днес реших да тръгна само по тениска. Според прознозата имаше вероятност да има превалявания с гръмотевици. Погледнах към небето и си помислих, че времото е хубаво. Тръгнах към гората, а след това се озовах на широката поляна. В далечината се виждаше блато. Седнах на един дънер и извадих телефона си. Може би все пак трябваше да кажа на някой друг да дойде. Чувствах се самотен. Сложих телефона си обратно в джоба и погледнах откъм гората. Тогав азабелазхе дна фигура, която приличаше досущ на Виктория, но вероятно беше Елена.
- Хей! - извиках я аз.

Беше ми дошло до гуша от целия този шум по улиците. А на плажа не ми се ходеше. Оставаше гората. Навлизах бавно все по - навътре и стигнах до езерото - любимото ми място за размисъл. Трябваше да помисля над случващото се с мен, за Виктория, за видението.. Ако въобще беше видение. Седнах на поляната и се замислих. Тогавя чух, че някой извика:
- Хей!
Обърнах се и видях мъжка фигура, която ми беше силно позната. Станах и се приближих към мъжа. Беше Фред - мъжът на сестра ми. Седнах до него и казах тихо:
- Здрасти! Защо си тук?
Легнах по гръб върху тревата и вдишах дълбоко. Обожавах да идвам тук, когато имах нужда да се усамотя или да помисля. Винаги въздухът беше чист, птичките пееха и не ме смущаваше нищо. Но явно днес щях да имам компания.

Мислих дълго време над въпроса и. Аз сам не знаех защо бях дошъл тук, но днес се чувствах странно самотен. Хубавото беше, че сега поне намерих някой с който да си поговоря. Легнах до нея по гръб и погледнах към небето. Нямаше и следа от дъждовни облаци, но пък за сметка на това беше облачно и подухваше вятър.
- Не знам защо съм тук. На практика трябваше да изляза с Виктория, но тя както винаги е много заета. Още отначалото знаех, че няма да има време за семейството си, но такъв е живота.
Вдишах дълбоко чистия въздух и погледнах към нея.
- Нека не говорим за мен. Ти как си? Не съм те виждало от сватбата. На практика е ясно, че те виждам всеки ден.
Засмях се ставаше въпрос за Виктория. Елена също се усмихна.
- Харесва ми усмивката ти.
Казах аз и погалих ръката и.

- Не знам защо съм тук. На практика трябваше да изляза с Виктория, но тя както винаги е много заета. Още от началото знаех, че няма да има време за семейството си, но такъв е живота. - отговори Фред спокойно.
Той вдиша дълбоко и ме погледна.
- Нека не говорим за мен. Ти как си? Не съм те виждал от сватбата. На практика е ясно, че те виждам всеки ден.
Предполагах, че говореше за Виктория. Усмихнах се и той каза:
- Харесвам усмивката ти. - след това погали ръката ми.
Погаленото място леко настръхна от нежното докосване и аз се изправих, защото не исках той да забележи това. Бръкнах в джоба на дънките си и извадих телефона си. Беше станало късно, скоро трябваше да се стъмни. Но аз щях да остана на езерото, не исках да се връщам обратно.
- Искаш ли да се разходим? - попитах Фред и той кимна с глава.
Стана от земята и тръгна с мен покрай езерото.
- Как е да живееш със сестра ми? - попитах го аз.
Не бях живяла с нея и ми беше интересно мнението му.

Станах и започнахме да обикаляме блатното езеро докато си говорехме, но последния нейн въпрос доста ме изненада.
- Как е да живееш със сестра ми?
Погледнах я и се замисмих.
- Не сме живяли дълго време, но напоследък нямаме много време за себе си. Тя почти винаги е заета, но смятам да и направя някоя изненада като например да отидем на някой остров, където ще можем и двамата да си вземем почивка и да си дадем повече време за нас. - Усмихнах се и Елена го направи. - Нямахме меден месец, но ако съдя по сватбата Виктория има доста приятели и си помислих, че най-близките и също могат да дойдат с нас. Ще бъде по-забавно, ако сме повече хора. Мислех си да поканим и теб. Виктория много ще се зарадва, ако дойдеш и ти.

Мислех да приема предложението на Фред, но силно се съмнявах, че Виктория ще се зарадва, като разбере, че и аз ще съм там..
- Може да дойда, но не съм съвсем сигурна... - казах.
Отново седнах на тревата и се загледах в залеза.
- Красиво е, нали? - попитах Фред, който седна до мен.
Погледнах го. Той също ме погледна и бавно започна да се приближава все повече към мен. Приближи се дотолкова, че усещах топлия му дъх на кожата си. Докосна устните си до моите и ме целуна. Отвърнах му, но после се отдръпнах.
- Това..не е редно.. - казах притеснено.
Извадих телефона си от джоба на дъните ми и погледнах колко е часа. На екрана се изписа, че имам съобщение по гласовата ми поща от Виктория. Отворих го и чух разтревожения глас на сестра ми - "Ел, обади ми се веднага, спешно тряба да говоря с теб"
- Съжалявам, но трябва да тръгвам. - казах на Фред, който се беше загледал в залеза.
Станах и казах:
- Може пак да се видим скоро - и се усмихнах.
Станах от земята и тръгнах към града. Като се отдалечих от Фред, набрах номера на Виктория.
- Ало? - обади се някакъв мъжки глас.
- Къде е Виктория? - попитах веднага.
В този момент познах гласа й отдалече. Тя пееше, а хората около нея викаха.
- Извинете, господине, къде се намирате?
- В една стара забутана кръчма. Попринцип бих си тръгнал, но някаква секси мацка пее в момента и ще остана още малко..
Затворих и тръгнах към бара. Виктория беше там, където се срещнахме за последно. Мислех, че не може да понесе миризмата там, но явно съм грешала.

Хънс бе излязал отнова на поляната след онази вечер дори не се бе прибирал, а дирекно бе отишъл някъде другаде да отмори малко. Той сега бе седнал на една не малка полянка в една от крайните части на града и си хапваше един сандвич , който Ал му бе оставила да не припадне от глад и за това той сега си го хапваше бавно , зада здъвчи сяка хапка добре. СЕга подчи беше станало сутрин можеби някъде около 5-6 часа стринта бе и той се възползваше от ранното време да си отмори и да помисли за нови капани за вампита .
-ах как ги мразя , и демоните не ми са едни от любимите и върколаците , всички други стават. - каза си той и продължи да си дъвче сандвича .

След случката в бара, сън не ме ловеше. Съжалявах, че не разбих муцуната на онова момче. Искаше ми се да го закопая 4 метра под земята... Както и да е, сутринта се събудих рано и реших да изляза на разходка на някое приятно и прохладно място, за да си прочистя и събера мислите. Реших да отида на широката поляна. Знаех, че това е едно от най-спокойните места в цял Мистик Фолс. Може би щях да нарисувам и нещо ново, след като забравих цялата си тетрадка с рисунки от миналия месец в Грил-а... Щом пристигнах на полянката, в далечината ми се мерна тъмна фигура. Реших за всеки случай да проверя какво беше и се приближих малко. Тогава съжалих че го направих, защото на поляната на около 20 метра от мен стоеше същия нахален идиот от вчера. "Не може да бъде.... Защо не мога да имам и капка спокойствие?"-помислих си аз и просто реших да го подмина. Нямаше да му позволя да ми развали настроението. Затова тръгнах с бърза крачка към другия край на поляната.

- - на къде така вапи?- попита Хънс, зрението му бе прекалено добро, за да може някой да му се изплъзне незабелязан. Той се приближи много бързо до момичето и с един скок я повали на земята под него, и се засмя подло.
- хванах те вампи , на къде си мислиш , че отиваш?- попита той и я притисна силно до земята отпъскайки цялото си тяло върху нейното.
- няма да ми избигаш вампи- каза Хънс и се ухили до ушите.
- сега ще се обадя на Али и тя ще дойде да ти изтръгне животчето - каза той. Очевидно не я бе познал , че това е Фей.

Почти бях стигнала до другоя край на полянката, когато Хънс ме повали на земята и аз паднах. Ударих ръката си жестоко, но не ми пукаше особено, тя се излекува бързо. Последнах нагоре към Хънс с леко присвити очи и казах "Какъв ти е проблемът? Остави ме на мира!" После се опитах да се изправя, но уви, този наистина бе по-силен от мен....въпреки че имаше пилешки мозък... Погледнах го гневно и изсъсках "Пусни ме да се изправя.."

- а това си ти. - каза раздразнено Хънс , все едно бе очаквал някой друг.
- извинявай вампи ама не искам да си навличам проблеми със сетра ми заради теб. - каза той и се изправи леко , за да не я нарани. Той я остави на мира , като чели обаче в тона му се личеше съвсем лека промяна на онова досадно "ВАМПИ"
. Той седна отново до нея и й подаде нещо в една малка торбичка , което изглеждаше като скицник видимо напоен с алкохол.
- извинявай , непихватният барман изпусна една чаша с уиски , оспях да спася повечето , но корицата не оцеля както и някои от първите рисунки, които в своя защита сметнах за ненужни и отсраних внимателно.- каза Хънс , е да бе махнал някъде около 2- 3 рисунки в ужасно състояние , но много бе спасил и от корицата.

Щом Хънс ми каза за скицника ми, вече наистина исках да го удоша. "Какво??? Отстранил си моите рисунки защото ги смяташ за НЕНУЖНИ????"- почти извиках аз в лицето ми и си взех скицника. "Както и да е.. Благодаря че поне си се сетил да ми го донесеш, а не си го сметнал за 'ненужен'-цитирах го аз-"и не си го изхвърлил..." После се изправих и поизтупах дрехите си, по които имаше малко прах заради падането.

- ами те бяха драсканици на някакво момче и н бяха довършени а така или иначе бяха наистина немислино пострадали и просто ги махнах , не се засягай толкова. - обясни й Хънс като се опитваше да е възможно най- мил с нея .
- дължа поне това на Ал - каза той и без да помисли , че го е изрекъл на глас.
- аз го смятам за ненужен- каза той и се усмихна сладко.

Аз въздъхнах тежко.. Явно трябваше да прежаля рисунките, които иначе бяха много важни за мен. После потърках окото си, защото някаква прашинка бе заседнала в него, при падането може би, и си взех чантата от замята. После се огледах наоколо и въздъхнах разочаровано като видях, че наоколо няма никой друг. Не исках да оставам насаме с Хънс, защото той постоянно се заяждаше и ми лазеше по нервите. После се обърнах към него с каменно изражение и казах "Слушай.. Не ме интересува какво и на кого дължиш. Просто не се заяждай с мен и няма да имаме проблеми..."

- хънс се усмихна и каза -
- извинявай какво?
а след това се обърна към Фей и се облегна,
- добре , извинявай , че се опитвам да бъда мил с теб- сажали той и продължи със сандвича си.
- а ти гладна ли си? попита той и се подсмихна подавайки й 2 ри сандвич.

Аз се усъмних.. и то много. Човекът, който миналата вечер почти влезе в смъртоносен бой с мен, сега ми предлага сандвичи. Позамислих се малко и после свих рамене и кимнах в съгласие. "Може да се каже, че съм.."-казах аз и се усмихнах лекичко. Все пак той определено ми харесваше повече, когато се държи мило...или пък поне се опитва. После прибрах скицника си в чантата и взех сандвича от ръката му. "Благодаря.."-казах аз и кимнах отново.

- дано ти хареса, аз съм го приготвял с краставички и маруля , маьонеза и малко доматки- каза той разяснявайки това за сандвича . той се посмихна лекичко и после отново се сети за Ал и за това , което тя му бе казала миналата вечер. а след това отново го побиха тръпки.
- дано ти хареса все пак- каза той и се отпусна на едно дърво.
- не се бой ако исках да те нараня нямаше да си жива още - призна си той , вече почти не издържаша на това ужасно мислене и се отпитваше да забрави , но не можеше...

Личеше си му, че нещо го тревожи, но аз реших да не се намесвам и да го оставя да си събере мислите. После седнах и се опрях на съседното дърво до него. Отхапах от сандвича и се усмихнах лекичко. Трябваше да си призная, че беше вкусен. "Е, в друго може и да не те бива, но в приготвянето на сандвичи определено те бива.."-казах шеговито аз и се загледах в далечината.

- да знам добър съм нали?- попита той и се усмихна леко виновно и сладко. Той започна да се приближава до нея и седна до Фей.
- не се бой , аз не хапя , пук и обещах на сестра си , че тоя път няма да обия момичето по което си е паднала. - каза той и се засмя тихо и приглушено.
- но все пак е по- добре да обичаш и любовта ти да не бъде споделена , отколкото никога да не си обичал- каза той и при тези думи на лицето му избиха няколко капчици студена пот , а от дясното му око изкапа една малка сълзичка.

Сандвича ми заседба в гърлото, когато той спомена за сестра му...и...това че харесва момичета. Почувствах се доста неловко, защото Али ми беше нещо като приятелка и исках и така да си остане. После извърнах поглед към него и видях че той плаче. "Я виж ти, той могъл и да плаче? Значи все пак има сърце."-помислих си аз и казах "Ъм... добре ли си?"

- не плача , просто ми влезе нещо в окото. - обясни той и се подсмихна сладко , а после се подмихна сладко и се прозя.
- добре сладур но аз наистина я разбирам , както и това защо я е стах от връзки с момчета. - обясни той и продължи да си хапва санджича с същата охота.

Аз свих рамене и казах "Ами... добре... щом казваш.." после продължих да си хапвам от сандвича. Не исках да влизам в спор с него точно в момента. Може би той не бе чак толкова лош, за какъвто се старае да се представя. Имах странното чувство, че истинската му същност се крие зад тази много добре изградена фасада на грубиян..

- ал наистина е невероятна- започна Хънс и се подсмихна сладко. Той извади още една малка кутийка в която бе сандвича е въщност два сандвича, кито Ал бе приготвила за Хънс. Той подаде единият сандвич на Фей и каза със смирен и не груб тон
- ето , гладна си , вампи като теб огладняват често , или реши да станеш Демон? - попита сладко той и се захили, а след това се приблиги до нея и я целуна леко.

Tози човек не спираше да ме издненадва. Вече дори и дарбата ми за видения в бъдещето не можеше да хване ходовете му. Явно взимаше решения прекалено бързо...и си му личеше. Аз се дръпнах леко настрани и казах "Ъм... аз... не съм гладна, благодаря..."-и се изчервих леко, едвам забележимо. Не знаех какво друго да му кажа, но тази негова смяна на настроенията ме объркваше.