Караницата между Али и Мел

Мистик Фолс - 2008г.

Хамбара на Спенсър. Мястото на което момичетата обожаваха да ходят и да си почиват, когато имаха време. Вдигаха си купони, напиваха се и какво ли още не.. но понякога се случваха и неща, които помрачаваха приятелските им отношения. И всичко това се пазеше дълбоко заровена тайна..

Отново се бях натрясла стекила и едвам си отварях очите. Имам чувството, че всеки момент ще се затворят, защото повече не издържах. След този купон едва ли щях да стана на сутринта невредима. Но нищо. Бях си свикнала с това още откакто бях на колко? 15 - 16 години или там някъде. Не ми пукаше вече и бях свикнала с главоболията и гаденето сутринта, затова копунясвах без да мисля. Не ме интересуваше от мненията на другите. Нито на Алисън, нито на когото и да било. О, Боже. Алкохолът наистина беше в много, но сякъш това беше някаква изненада. всеки, който ме познаваше или беше чувал за мен, дори щеше да каже, че това ми е малко. Много малко. И наистина съм започнала да губя форма. Беше едва 3 - 4 сутринта и вече бях приключила. А аз винаги оставах поне до към 5 - 6. Наистина съм се отпуснала и това е заради момичетата. Алусън, Хана, Спенсър и Емили. Бяха ми се забъркали в главата и постоянно ме занимаваха с най - различни неща и за купони време нямаше.
Ходих едвам, едвам по улицата и видях къщата на Спенсър. Мързеше ме да ходя до нас или по - точно неможех, затова реших да поостана в хамбара, където обикновенно прекарваме почивките си. Едвам успях да мина оградата и влязох в хамбара. Беше все така в добро състояние и добре обзаведен. Събух токчетата си и ги метнах нанякъде, след това се проснах на голямия диван и се загледах в тавана. Беше толкова.. очите ми се затваряха.

Алисън излизаше последна от къщата на Спенсър. от дълго време бяха искали да останат насаме, за да си поговорят, а може би просто защото Али искаше Спенсър да ѝ сподели най-съкровените си тайни. Така и стана. Хана и Емили си тръгнаха твърде рано. Емили заради техните, а Хана за да не се прибират сами с Али по тъмното, но Алисън можеше просто да прескочи своята ограда и вече да бъде на територията на дома си, въпреки, че тя не беше тип момиче, което прескача огради.
Стана доста късно и Алисън реши да си тръгва. Спенсър я изпрати до вратата, а след това я затвори. Али погледна часовника си и огледа за последно двора на Спенсър преди да излезе. Изглеждаше сякаш беше загубила нещо и го търсеше, но в този мрак нищо не можеше да се намери. Али погледна и към хамбара на Спенсър и тогава погледа ѝ се спря на една сянка. Имаше някой там..
Али погледна към стаята на Спенсър. Лампите бяха светнати и през прозореца се забелязваше фигурата на Спенсър и на още едно момиче, което вероятно беше сестра ѝ и пак се караха за нещо. Беше видяла последно родителите ѝ в хола и гледаха филм. Ако всички от семейството на Спенсър си бяха у дома, то кой тогава беше в хамбара? Али стисна пръстите си в юмруци и се запъти към хамбара. По лицето ѝ не се показваше нито капка притеснение, напротив беше доста смела. След като стигна до вратата на хамбара погледна през малкия прозорец. Вътре беше тъмно, а сянката не се виждаше. Алисън смело ритна дървената врата, а тя изскърца и бавно се отвори. Момичето надникна вътре и тогава видя "сянката". Момиче, познато толкова добре на Али.. момиче, което беше на нейната възраст и беше една от най-добрите ѝ приятелки. Това беше Мелани, но какво правеше тя тук?
Мел не забеляза присъствието на Али, защото беше заспала дълбоко. Тогава Али реши да я събуди. Светна лампата и на висок глас каза:
- Какво си мислиш, че правиш, глупачке?
Мелани се стресна и се събуди. Огледа се и тогава видя Али, която стоеше срещу нея.

Подремнах за няма и час. Бях се унесла в приятен и задълбичен сън, който дори и не си спомням. Само знам, че беше хубав. Но за жалосъ, след няма и минутки откакто съня ми започна, някой се провикна над главата ми и аз се стреснах. Отворих ряско очи и се изправих бързо до седнало положение. Незнаех какво става. Здравата се бях унесла и сега всичко ми се привиждаха мрежи и нищо неможех да видя. След секунди зрението ми се оправи и аз погледнах към човека, който ме бе събудил. Дори и не се учудих, че бе Алисън. Винаги ме хващаше в такива моменти. Сега главата ме болеше, все едно някой бе играл футбол с нея, дочуваха му се течащи води и какво ли още не, май бях хванала мигрената, защото така ме заболяха очите от светлината, а на всичкото отгоре и Алисън се появи. Неможех да повярвам, че всичко това ми се случваше. Кой ли знае този път какво бях направила, освен очевидното, че да предизвикам Али да ми каже глупачка.
- Може ли по - тихо.. - казах аз, шепнейки.
Хванах се за главата, по - точно за слепоочията и се облегнах удобно на дивана. Свих се на кълбо, прикривайки лицето си от светлината, защото ми убиваше страшно много. А сега като почнеше Али да ми чете конско, за кой ли знае какво мое провинения, щях да си изпатя.
Погледнах към нея, смижнала с едното око, заради светлината. След това смижнах с другото, все още обърната към Алисън.
- Моля ти се, не ми викай. - казах съвсем тихичко и едва ли ме бе чула, но не бих понесла шума.

Али беше откачила от гняв към Мелани. Не спираше да я гледа и само тихо измънка, докато Мелани си говореше под носа и се чудеше какво толкова е направила.
- По-тихо? Ти за каква се мислиш? Какво ли не правя за теб, а ти ни лъжеш, че си имала важна работа, а какво? Ходила си да се напиеш в бара, а не да дойдеш при нас? Ами аз? Кажи ми какво да правя аз? Защото ми се струва, че вече направих толкова много неща за теб, които просто не си струваха. По дяволите, колко пъти се опитах да те измъкна от твоят шибан алкохолизъм? Ама разбира се, обаче Мелани ще продължи, защото не представлява нищо повече от една шибана пияница! Мразя те! Съжалявам ужасно много, че се запознах с теб. - Али отклони погледа си и нервно затропа по дървения под с токчетата си. След това отново погледна към Мел. Сълза се отрони от едното ѝ око.
Алисън пристъпи към Мелани и седна до нея на дивана.
- Виж, Мел.. Това, което го казах, не го мислех всъщност. Ти си една от най-добрите ми приятелки и въпреки, че имаш проблеми с алкохола, ти пак си оставаш моя приятелка. Но това, че постоянно се опитваш да ме изглагаш няма да ти го простя в никакъв случай. - гласът на Али стана по-остър, но този път се виждаше, че и Мел беше ядосана. - Надявам се най-накрая да оцениш колко добра приятелка съм ти, Мел. Благодарение на мен, Спенсър скъса с "новото ти" гадже.
След като каза това се запъти към вратата и излезе от нея. След няма и секунда Мелани я беше хванала за ръката.

- Какво?! ''Новото ми'' гадже? За какво говориш, Алисън?! - казах аз объркана, хващайки Али за ръката.
Неможех да повярвам, че Али бе накарала Спенсър да скъса с гаджето си, за да стане моето ново. Да, забърквах се постоянно в такива работи, но никога не бих причинила това на Спенсър. Изглаждаха щастливи заедно и никога не бих направила нещо, за да ги разделя. Незнаех какво си мисли Али, но никога не бих причинила това на Спенс. Никога не бих тръгнала с гаджето 'и. Не бих тръгнала с никое гадже на Емили или Хана и Спенсър. Дори и с бившите им гаджета. Не бих им го причинила.
Хванах се за главата, защщото в момента ми беше много трудно да мисля и ме заболяваше главата, но исках да разбера какво беше направила Алисън.
- Али, не съм искала гаджето на Спенсър и никога нпма да го поискам. Разбери ме. Може и да съм пияна и да съм алкохоличка, но никога не бих го причинила това на Спенсър или на някоя от вас. И за твое сведение се опитвам. Много се опитвам да не пия, но от всичко това, което се случва просто немога. И очакваш от мен на дойда с вас, все едно сме на някакъв сеанс и да почна да си споделям проблемите с вас. Да, вие сте най - добрите ми приятелки, които някога съм имала и ще имам, но за мен все още ми е трудно. Знаеш много добре, че винаги съм била сама през живота си. Немога просто ей така да доприпкам при вас и да почна да с говоря за проблемите си. - казах на Алисън.
Всичко, които 'и казах бе самата истина. Знаех, че тя ще ми повярва, защото знаеше, колко ме боли и след смъртта на майка ми и баща ми.

Алисън се засмя. В този миг смеха ѝ навяваше ужасно чувство. Сякаш нещо ужасно се случваше, но никой не знаеше за това или поне така си мислеха те.. Тук бяха само те двете и двете си го мислеха. Никой нямаше да чуе това, което си говореха и тежките думи, които си разменяха.
Али отново погледна към прозореца на Спенсър. Двете със сестра ѝ все още бяха там и очевидно продължаваха да спорят за нещо. Али отмести погледа си и отново погледна към Мелани.
- Никога не казвай никога, Мел. - каза Алисън, а Мелани започна да се притеснява от думите на Али. Не можеше да повярва, че момичето пред твърдеше, че тя е искала гаджето на една от приятелките си. - Беше хубава топла лятна вечер. - започна Али. - И бяхме тук.. в хамбара на Спенсър. Ако си спомняте ви предложих да играем на игра. Тъкмо се бях научила да хипнотизирам хората. Отначало си мислех, че е някоя глупост, но реших да пробвам и се получи. - Али се засмя, а Мелани се изнерви от този смях. - Да, ако знаете какви неща говорехте..
Алисън спря. Мелани се беше свлякла на пода и стискаше силно главата си. Али очакваше да види това и реши да продължи да я дразни.
- Мис Безгрешна в оценките си умираше от желание да бъде най-добрата от нас и си мислеше в близкото бъдеще да започне своята кариера в университет и да ни остави, Хана пък искаше да..
Али млъкна. Видя някаква сянка която мина покрай гората близо до хамбара, а след това видя, че и Мелани гледаше натам.
- Добре, Мел. Направих всичко за теб, но ти отново не ме оценяваш. Вече не съм сигурна, че отношенията между нас ще си останат същите.
Али се обърна вече решена да си тръгне. Махна за последно на Мелани и излезе през входната врата в двора, а след това изчезна. Мелани беше сигурна, че тя не се върна вкъщи.

» Нина Добрев за различията между Катрин и Елена и кой трябва да вземе лека
» Дискусия: Какво мислите за Клаус и Керълайн като двойка и мислите ли, че нещо наистина може да се получи между тях?