Имението Дейвис

Заглавие: Имението Дейвис Сря Апр 06, 2011 6:21 am

Имението
Имението Дейвис Mansion

Spoiler:

Беше хубав ден , слънцето изгряваше и вече трябваше да ставам . Още ми се спеше , но нещо ми подсказа че днес щеше да е много хубав ден за мен.Станах от леглото , обух си пантофките и се запътих към банята да си измия лицето за да се разсъня . След това се върнах в стаята и си направих сутринната гимнастика , без нея чувствах че една част от мен се е откъснала . Като довърших опражненията отидох в кухнята да направя закуска но видях че закуската е приготвена и сервирана на масата.Погледнах на другата страна и едно момиче ми помаха с усмивка на лицето.
-Добро утро поспаланке! - каза ми Мелани , най-добрата ми приятелка.
-Добро утро - отговорих аз и се запътих към масата.Седнах на един от високите столове и започнах да се храня със закуската която бе приготвила Мелани.

Както винаги станах много рано. Беше ми вече навик да ставам първа, след като родителите ми починаха и нямше кой да направи закуската. Но не ми пречеше. беше хубаво да ставах сутрин и да виждаш изгрева през прозореца. След като станах от леглото го оправих и се запътих към банята. Заключих след мен и съблякох пижамата си. Оставих я в коша за пране и се мушнах под душа. Капките вода докосваха и се стичаха по тялото ми. След половин час излязох от кабината и си наметнах хавлията. Измих си зъбите и излязох от банята, запътвайки се към стаята ми. Влязох и затръшнах след себе си. Винаги в мойта стая ставаше едно течение и колкото и леко да затварях вратата от течението се чуваше силен тропот. само се надявах да не бях събудила никой. Особено Джеръми. Снощи стоя до късно и учеше по Астрономия за теста. Заслужаваше да си отпочине. Отидох до гардероба си и извадих първите дрехи, които очите ми съзряха. Оставих ги на леглото и отидох до шкафа до мен. Извадих от там сешуара и изсуших косата си. Сресах я и прибрах сешуара обратно в шкафа. Ссъблякох халата и облякох бельото си и дрехите, който бях извадила по - рано. След това от друг шкаф извадих гривна, обеци и пръстен. Сложих ги и оставих халата в банята. Излязох възможно най - внимателно от стаята си и докато по коридора минавах съвсем безшумно с токчетата. Слязох в кухнята и направих закуска. След това си взех чашата с кафе и се загледах към двора отсреща, опряла се на кухненския плот. След малко дойде и Аника.
- Добро утро поспаланке! - усмихнах се и 'и махнах.
- Добро утро. - отговори ми и следна на масата на яде.
Само се чудех защо Джеръми не е станал все още. Щеше да закъснее за училище, а ако го пропуснеше ще веднъж, щяха да го изключат.
- Ан, да чу Джеръми да става? - попитах я аз, а Ани преглътна тежко залъка в устата си.
- Ами.. - беше готова да ми отговори, когато аз я прекъснах, обръщайки се към Джеръми, който сега бе дошъл.
- Джер, вземи си закуска и тръгвай на училище. - казах му аз.
- Да, да. Добре. - мина, взе само една филия и изчезна.
- Късмет на те.. - и външната врата се затръшна. - ста. - довърших.
Преди родителите ни да починат беше много отговорен и имаше винаги високи оценки. Но след като се случи онази ужасна случка, Джеръми се промени. Оценките му се понижиха и всякъш вече нямаше интерес към нищо. И винаги ме искарваше лошата. Толкова ли беше лошо бе да искаш да му помогнеш? И аз не мисля така. Но той винаги се държеше с мен и с всички останали всякъш сме никои. Наистина ми се искаше да му помогна, само ако ми позволи.

Нахраних се и станах от стола.Забелязах че беше останало още малко от кафето което беше направила Мелани и сипах малко в чашата ми която седеше в шкафа който беше до прозореца.Оставих кафето на плота и помогнах на Мелани да разчистим , отидох до мифката да измия чиниите и в този момент ми звънна телефона , аз оставих чинията която бях взела извадих телефона и вдигнах.
-Добро утро миличка.Надявам се да съм те сабудила. - каза ми един познат глас.
-Добро утро.Коя сте вие? Познавам ли ве? - попитах аз поглеждайки странно Мелани.
-Абе момиче ... как може да не помниш собствената си майка. - каза жената по телефона с висок тон.
-Оо майчице , помня те но , не съм ти званяла от 6 месеца. - казах аз на майка си подмазвайкисе за да не ми се сърди че не съм 'и звъняла от толкова време.
-Как си? Добре ли си? Нищо не знам за теб.
Аз реших да се пошегувам малко и мислех какво да и кажа да я стресна че да се успокои малкко.
-Майко трябва да ти кажа нещо ... -казах 'и аз с меден и много спокоен глас.
-Добро ли е,лошо ли е? Казвай , казвай!!! - тя още толко започна да се вълнува.
-Бременна съм. - казах подсмихвайки се на Мелани , а тя ме гледаше все едно беше видяла призрак.
-Кой е бащата? Запознаиме с него.Ама кога толкова бързо стана тая работа ... заминах за Франця , оставих те сама и ти веднага си направила нещо! - жената бе толкова разтревожена. - Ти удар ли искаш да получа аа? Кажи ми , ти сега в кой месец си?
-Не бе мамо спокойно,нищо ми няма.Просто речих да се пошегувам малко , а ти пък направи от мухата слон. - отговорих 'и аз и започнах да се смея.
-Ама та ти ми изкара акъла бе момиче ти не тря ... - в този момент връската прекъсна.Аз прибрах телефона и започнах да мия чиниите.Като ги измих си взех чашата с кафе и отидох до Мелани да и правя компания.

Господи какво беше това? Когато Аника спомена, че е бременна цялата побелях, а погледът ми стана достаразтревожен. Гледах към Аника, всякъш съм видяла някой призрак. Кога забога беше станала тази работа? Защо не ми беше казала? И чак тогава се усетих, че си прави шега с майка си. Горката г-жа Картър. Аника 'и все и ума и дума. Можеше да получи някой удар горката, а Аника се смееше. Да, беше си смешно и аз се засмях Аника, но на майка 'и явно не 'и бе смешно. Горката жена, кой ли знае какво 'и е минало през ума, когато Аника се посегува така.
Изведнъж връската прекъсна и Аника си доизми чиниите, а аз чак сега се сетих, че трябваше да ходя на сватба. Как съм могла да го забравя? Никога не забравм такива неща. Никога, а сега го бях изумила. Може би беше от стреса, който Джеръми ми причиняваше. Или беше от Аника, когато спомена, че е бременна. Тогава и аз като майка 'и загубих и ума и дума. Но както и да е. Сега трябваше набързо да се оправя, защото вече закъснявах. Аника дойде до мен, а аз неможех да намеря ключовете за олата си.
- Къде са? Къде са? - повтарях си аз, опитвайки се да ги намеря.
- Кое? - попита ме Аника, подпряла се на кухненския плот, гледайки съм мен с учуда.
- Как кое? Ключовете ми! немога да ги намеря.. - казах аз, претърсвайки всяко шкафче в кухнята.
Неможех да ги намеря, а вече закъснях достатъчно. Много мразех, огато някой ми пипаше нещата и после ги слагаше на място, на което никога няма да се сетя да потърся.
- Тези на масата ли? - попита Аника.
Аз спрях всякакви движения от моя страна и се обърнах към Аника. Тя сочеше с пръс ключовете ми, които бяха на масата. Аз се обърнах натам и се затичах към тях. Взех ги и тръгнах да излизам.
- Къде? - попита ме Ани.
- Нямам време! Отивам на сватба! - викнах 'и аз и затръшнах външната врата след себе си.
Излязох на двора и отключих колата си от метри. Стигнах бързо до нея и отворих вратата на шофьорското място. Качих се бързо и затворих вратата. Пъхнах ключовете в стартера и подадох газ. Колата запали и за нула време излязох от имението, което беше доста голямо. Запътих се към мястото, на което в момента се провеждаше сватбата.

Доста се учудих като видях колко е бърза Мелани , за нула време изхвърча през вратата , запали колата и литна към сватбата.Аз неможех да отида защото си имах друга работа и трябваше да я свърша.Изпих си кафето и че качих в моята стая да се преоблека.Отворих големия гардероб който беше близо до леглото ми и си взех дрехите които исках да облека.Наресах се , гримирах се и в този момент пак ми звънна телефона който беше на нощното шкафче до леглото.Затичах се към него и го взех за да вдигна.
-Знам какво правиш ... - чух един глас.За миг настръхнах но после не му обърнах много внимание.Слязох по стълбите на долния етаж , обух си токове и излязох.Тъй като нямаше никого заклучих за секи случай.Времето бе хубаво и приятно и пеших да отида пеша да напазарувам и да намина на гости на една моя братовчедка която не бях виждала отдавна.

Не знаех какво по дяволите ставаше на плажа. Имах чувството, че онзи щешед а ме убие, ако Хана не се беше появила. И странното беше, че тя сякаш знаеше срещу какво се изправя. Срещу онова отратително нещо, сякаш го познаваше или знаеше какво е. Не можех да повярвам. Ако се окаже, че тя е знаела за тези неща и не ни е казала, собственоръчно щях да я удуша. Щеше да види хубаво тя, че не ни е казала за тези изчадия. В момент като този бих започнала да пия от шкафа с алкохол, но бях загъбила ключа някъде, както винаги ставаше, пък и трябваше да се сдържа. Трябваше някак си да се успокоя. Но как, за Бога? В момента бях прекалено напрргната и стресната едновременно. Отделно не бях и пила и в момента бях пълна с адреналин и можех да не спя чодини наред и само да подскачам. И общо взето много адреналин в момента имаше в мен. Повече, от колкото можеш да си представиш, а това не бе на добре.
Таксито спря пред нас, а Хана ми помогна да излеза от таксито. Спенсър плати на шофъора и тя дойде при нас. Тръгнахме по алеята към имението ми и след малко стигнахме голямите порти. Отключих портите и влязохме вътре в имението. Затръшнах вратата след себе си и погледнах вервно към Хана.
- Какво по дяволите беше онова чудовище?! Съществуват ли още като него?! Ти знаела ли си за тези.. изчадия!? И защо, за Бога, не си ни казала!? И защо, в спетите дяволи, ме нападна?! И какво, мамка му, става наоколо?!! - започнах да задавам направо въпроси.
Но така беше, когато бях нервна и пълна с адреналин едновременно. И в момента си нямах и ан представа нкакво да мисля.

Бях много притеснена заради Мел. Не можех да повярвам, че и тя е син на бог! Или богиня... Въздъхнах и ѝ помогнах да слезе от колата. Спенсър плати на шофьора и влязохме в имението на Мелани. Сложихме я на дивана да седне и Спенсър продължаваше да ни хвърля притеснени погледи. Ту на мен, ту на нея.
- Ами... Мел, спокойно. Трябва да ти кажа нещо. Ще рискувам живота ти, но трябва да ти го кажа. Чудовищата ще те убият в противен случай. - Мелани потрепна. - Става въпрос за гръцките богове. Те наистина съществуват и са наши родители. - Стиснах устни, а Мелани сигурно вече ме беше помислила за луда. - Ние сме техни деца, но от простосмъртни. Примерно познаваш моята майка и знаеш, че баща ни ме е оставил. Той е бог и няма как да живее с нас. Той е Зевс. Чудовищата искат да убият всички наследници на боговете. Разбираш ли? Единствения начин да бъдеш в безопастност е един лагер за полу-богове като нас. Задължително трябва да отидем там. Това е единствения начин за спасение.

Изслушах много внимателно Хана. Това момиче наистина ли ги мислеше тези неща? Боже, явно не бях единствената, която имаше нужда от психоаналитик. Хана също имаше нужда от такъв. Как може да си мисли, че тези измислени митични същества наистина съществуват. Това си беше същинска глупост. Не можеше да съществуват тези богове. Просто не беше възможно. Имаше само един бог или Господ и това беше Иисус Христос. О, дори и аз не вярвах на това. За мен нямаше нито Господ, нито Сатана нито каквото и да било свързано с нещо свръхестествено. Вселената е създадена от Големия взрив, а не от Господа. Планетата ни е къс от и аз не знам какво, но определено не е създадена от Иисуса или когото и да е там. Гея и Уран бяха измислени, Зевс и всички олимпийски богове също бяха измислени. Не съществуваха и вампирите, вещиците и каквото и да е свръхестествено. Онова.. Онзи човек си беше изгоряло лицето и имаше огромна и грозна гърбица и по природа си е грозен, а не бе чудовище. Просто не можеше да е възможно. Нямаше как да е възможно.
Хана се шегуваше. Трябваше да се шегува. Много добре знаеше, че не бих 'и повярвала и нарочно го казваше. Нямаше как да вярва в тези неща, нали?
В един момент се засмях. Да, Хана определено се шегуваше. Това просто не можеше да е истина. Нямаше как да е. НО когато видях изражението на Хана след като се засмях, веднага спрях.
- Не се шегуваш.. - казах аз едвам.
В следващия момент се намерих изправена до дивана и викаща срещу Хана.
- Ти нормална ли си! Кажи ми честно, нормална ли си? Как може да си мислиш, че тези неща съществуват, за Бога! Това си е пълна измислица и много добре го знаеш, но се правиш! Престани, защото почвам да се убеждавам, че наистина се побъркваш! От сега нататък ти спирам всички фентъзи филми и всичко измислено! Ясна ли съм?! - продължавах аз. - Как може да си помисли, че съм дете на някой си бог! Аз съм дете на Виктория и Етгар Дейвис. Обикновени заможни хора и имам брат - Джеръми, обикновен човек! Родителите ми са се преродили,а не са отишли в някакво Подземно царство, което управлява проклетия Хадес, пазено от триглавото куче Цербер! - да, бях чела много пъти древногръцката митология. - И знаеш ли защо? Защото тези неща не съществуват! Не съществуват никакви древногръцки богове, римски богове, египетски богове, чудовища, вампири, върколаци, демони, ангели и никакви вещици! Просто НЕ съществуват!
Осъзнах, че се бях развикала доста силно срещу Хана и знаех, че ще съжалявам за това, но не можех да приема такова нещо. Това напълно преобръщаше живота, в който живеех.
- Мелани.. - каза Спенсър.
Какво? И тя ли? А, не. Това не беше за вярване.
- Знаете ли какво?! Аз се махам!! - викнах силно и се запътих към портите, излязох от имението и се запътих къ най - близкия бар.

Аз и Спенсър не мигнахме цяла нощ. Спенсър играеше с телефона си и пишеше СМС на Емили, но тя нито отговаряше, нито се обаждаше. Въпреки това бяхме по-притеснени за Мелани. Изчезна просто ей така. Можеше да й се случи нещо лошо. Със Спенсър стояхме на пост и се сменяхме. През времето, когато трябваше да спя, постоянно се въртях. Накрая се оказа, че съм заспала за малко, докато Спенсър беше на пост. След това чухме тропот и входната врата се затвори. Веднага отворих очи и двете със Спенсър тръгнахме към входната врата. От там се появи Мелани. Просто ей така се появи.
- Ти луда ли си? - извиках. - Знаеш ли колко много ни притесни? Изкара ни акъла. Цяла нощ сме те търсили. Къде ти е телефона?
Мелани запуши ушите си с ръка, а аз по-късно съжалих че съм й викала.
- Мел, съжалявам. Не е нарочно. Просто ни разбери. Много се притеснихме.

Как съм могла да го направя с Нейтън? Добре, от алкохола правех щури неща. не се и учудвам, че го направиш, но точно с Нейтън ли? Как може такова нещо. Та ние скъсахме. Не можех да си позволя да спя с него след това. И знаете ли защо? Защото вече СКЪСАХМЕ. Какво изобщо е правил в.. Боже, дори и не знаех къде съм била снощи. Как ми ставаше, по дяволите?!
Добре Мелани, успокой се. Ще си спомниш всичко. Последно си спомням спора ми с Хана. Или по - точно аз да викам на нея. Наистина се държах гадно и с нея и веднага щом я видех трябваше да 'и се извиня. Не можех да си позволя да я загубя. не и когато отново всички се бяхме събрали. Следващото, което помня е, че.. се запътих към дискотеката. Влязох и отидох на бара. Поръчах си текила и изпих доста. След това всичко ми е голяма мъгла. не помня нищо, абсолютно нищо. И следващото, което помня бе, че се събудих на леглото до Нейтън в стая на хотела. Боже, не исках и да си спомням какво съм правила.
През цялото време в таксито размишлявах какво може да е станало, но много ме заболя главата и спрях да мисля над всичко. Нямаше днес да е мисленето.
Таксито спря пред имението ми и аз платих на шофьора, който ми се стори много познат. Беше същия, който не прибра снощи след плажа. Това си беше доста странно. Все едно ни следеше.
Слязох от таксито и набързо дотичах до вратата на имението ми боса. Нямаше да си обуя само едната обувка, много ясно. Или щях да ходя с две или щях да си ходя боса. Хванах дръжката на вратата и бавно я отворих. Влязох в имението и бавно затворих, но някой бе отворил прозорци и стана течение. И вместо да я затворя леко, тя се тресна силно. не исках да събуждам Джеръми, а и сигурно Хана и Спенсър щяха да са тук.
Тогава двете изкочиха от някъде и Хана започна веднага да ми чете конско. Да, не бях постъпила добре като излязох, но не издържах на снощните 'и глупости. Запуших ушите си с ръце, защото в момента никак не бях цветущо настроение. Главата доста ме заболя и обвинявам алкохола и махмурлука си.
- Знам, че сте се притеснили за мен, но съм добре. Нищо ми няма. - казах аз и едвам се усмихнах.
Само се молех да не подушат, че дрехите ми миришат на алкохол, защото ставаше лошо. Тогава нещо зазвъня. Познавах тази мелодия. Беше телефонът ми. Извадих го от чантата, за да спря тази мелодия. Бъркаше ми в здравето точно сега. Спрях го и видях, че имам 20 и няколко пропуснати съобщения и разговори от Хана и Спенсър. Отделно имаше към 60 снимки, изпратени ми от най - различни хора от дискотеката снощи.
- Мили Боже.. - казах тихо о започнах да ги разглеждам.
Хана и Спенсър веднага дойдоха и започнаха и те да ги разглеждат с мен. Ето затова не исках да си спомням какво съм правила предишната вечер, а сега вече много добре си спомних.

- Да, Мелани много ни изплаши! - потвърдих и аз.
Погледнах и двете ококорено.
- Къде е този лагер? - Попитах веднага. Не се интресувах толкова какво е правила Мелани през нощта, въпреки че беше страшно извратено на снимките, но реших да го пренебрегна. И двете мълчаха. - КЪДЕ Е ЛАГЕРА? - Повиших тон, а Мелани погледна към Хана.
Хана каза някакъв адрес, а аз мигом ги дрънах и двете. Грабнах ключовете на колата си и ги задърпах надолу.

Тези момичета наистина ли мислеха, че ще отида с тях в някакъв лагер? Не, много са сгрешили, ако си го мислеха. Главата ме боли в момента и не ми се спори с тях, но ако трябваше можех и да повиша тон. Нямаше да ходя на никакъв лагер. Все още не се бях съгласила с Хана, че гръцките богове съществуват и най - вероятно нямаше и да се съглася. Това си беше пълна лудост. И определено нямаше да ходя по никакви лагери или каквото и да се нарича това.
Спрях се по средата на алеята и се обърнах към Хана и Спенсър, а те към мен.
- Вижте.. Знам, че всички сте се притеснили за мен, че така ви избягах снощи. Но ако наистина продължавате да говорите за тези богове, ще ме принудите да зашлевя шамара и да се осъзнаете. Тези неща НЕ съществуват. Няма никакви богове. Или чудовища. Или вещици и всичко свръхестествено. Не искам да ме мислите за много строга или за каквато си ме мислете сега, но наистина започвам да се притеснявам за вас. Аз няма да ходя никъде. Ще се кача в стаята си, ще си взема хубав душ и ще си облека чисти дрехи. След това ще проверя къде е брат ми и ако е добре ще изляза навън на кафе с Емили. - казах най - спокойно и се обърнах на другата страна.
- Но.. - опита се да каже нещо Спенсър.
- Никакво но. Ще се посъветвам да направите същото. - отговорих и се обърнах отново към имението ми.
Направих няколко крачки, когато таксито, което ме бе закарало от хотела и снощи от плажа влезе с бясна скорост през портите в двора на имението. Спря колата си на косъм разстояние от мен и слезе. Тогава някак си се превърна в онова грозно същество от плажа и дойде при мен. Хвана ме здраво и ме повдигна. Бе ме стиснал силно и нищо не можех да направя, но това не значеше, че не се опитвам. Какво по дяволите искаше от мен?

Предния път успях да помогна на Мелани, но не беше сигурно дали този път щях да успея. Затичах се към чудовището и произнесох думите:
- Татко Зевс, помогни ми!
В този миг един сребърен меч стоеше в дясната ми ръка. Не можах да го разгледам подробно, но по-късно щеше да има време за това. Ако въбоще оживеем. Наръгах чудовището в гърба, но най-много ме изненада Спенсър. Тя беше затворила очи и говореше нещо несвързано и на друг език. Помислих си, че нещо й става, но тя някак замая чудовището. То започна да се държи за главата и аз лесно можех да убия този минотавър. С един замах на меча ми, той вече беше станал на пепел. Мелани гледаше потресено.
- Сега повярва ли? Спенс, какво беше това, което направи? Да не би да си...? О, в името на Зевс! Ти си вещица!
Мелани вече ме погледна така, сякаш ме илиминира от нормалните хора. Ако не го беше направила преди това де.

Не мога да повярвам, че през цялото това време Хана е била права. А аз я мислех за някоя напълно откачила. Не, трябваше да 'и се извиня. Държах се много гадно с нея, защото си мислех, че си измисля. А всичко това било истина. Как съм могла да не 'и повярвам. преди и да ми кажеше, че летяща чиния с извънземни е минала над нея щях да 'и повярвам до определена степен. А сега си я мислех за луда, но това щеше да се промени. Щях да направя всичко необходимо, за да сме отново толкова близки, колкото преди. Което значеше, че и ако трябва ще съживя Алисън от мъртвите, ако въобще е мъртва де.
Изправих се и веднага прегърнах Хана.
- Съжалявам, че не ти повярвах. Наистина съжалявам!. - прошепнах аз и я прегърнах по силно.
След малко я отпуснах от силната ми прегръдка и се обърнах към Спенсър.
- Амм.. Спенс.. Това, което каза Хана.. че си вещица.. Вярно ли е? - попитах аз.
Беше ми малко трудно да прима всичко това, което стана и научих току - що, но щях да се опитам.

Първоначално се стреснах много когато Хана го изкрещя така. Отдръпнах се назад. И се сетих какво бях направила. Бях помогнала на Хана да убие чудовището, но как? Аз вещица? Преди също бях правила подобни неща, но не вярвах, че аз съм вещица!
- Аз май полудвам! - извиках, но Хана и Мел само се спогледаха. - Помощ! Не съм вещица! Не може! Не, аз съм вещица! Вещица съм! АЗ СЪМ ВЕ... - Хана запуши устата ми с ръка и ни подкара към имението на Мелани.
Направи ми знак да си мълча, но аз не можех да повярвам. Бях невероятно щастлива! Аз бях вещица!

- Спенсър, тихо! Просто замълчи! Нали не искаш всички да разберат каква си и да те убият? - Погледнах към Спенс и Мел, но те все още ме гледаха с очакване. - Такам, слушайте ме много внимателно. Идеята е да отидем някак до Ню Йорк, за да можем да отидем в лагера. Там е единственото безопасно място! Спенс, не съм сигурна, че ти можеш да влезеш вътре, но ако трябва ще те призовем или все ще измислим нещо.
Повторих отново адреса на Спенсър, докато тя се качваше в колата си. След това дойде при нас и аз отворих врата, за да се кача отзад с Мелани. Качих се, но Мелани не помръдна от мястото си.
- Идваш ли? Нали не искаш да умреш толкова млада? Пък и трябва да разберем на кой бог или богиня си дъщеря!
Тя се качи плахо в колата и седна до мен.

Не можех просто така да оставя брат ми в това голямо имение. Беше ме страх за него. След всичко научено сега наистина ме хвана страх за него. Как щях сама да го оставя в имението? Ами ако онези чудовища отново дойдат? Не, нямаше да го направя.
Веднага слязох от колата, точно преди Спенсър да е е стартирала двигателя. Нямаше да оставя Джеръми ей така на произвола на съдбата. Нямаше да стане. Той бе всичко, което имах след като майка ми и баща ми починаха. Нямаше и него да го загубя. Изтичах веднага до имението ми. Пък и нямаше да ходя никъде без нещо за хапване или още някой чифт дрехи. Момичетата знаеха много добре това. Влязох в имението и се качих на годния етаж. Потърсих Джеръми там, но го нямаше. Отидох в стаята си и взех няколко панталони, блузки и неща, които можеха да ми влязат в употреба. Съблякох роклята си и я метнах в коша за пране. Набързо си взех един душ, колкото да не мириша на алкохол и лимон. Изсуших си косата и се преоблякох. Слязох на долния етаж, но Джеръми и там го нямаше. И чак сега се сетих, че бе заминал с класа си на някаква екскурзия за цял месец. Написах една бележка за него, в случай че не се върна след месец и я закачих на хладилника. Там му обяснявах, че с момичетата отново сме се събрали и ние сме отишли на почивка. Знаеше всичко останало къде се намира. И бях убедена, че щеше да вдигне купон, щом мен ме нямаше. Взех от хладилника много храна, която поставих в няколко чанти. Взех ги. Взех и тази с дрехи. Бях си взела малко дрехи, защото не исках да се бавя. Излязох от имението и заключих всички врати. Джеръми си имаше ключ.
Отидох при момичетата заобиколих колата. Отворих багажника и там сложих всички чанти, които бях взела от имението. Затворих хубаво багажника и се качих в колата на мястото до шофьора, а именно Спенсър. Хана седеше на задната седалка. Сега вече можехме да тръгнем.