Герои на магьосниците

Име: Спенсър Уайнхаус
Прякор: спенс, Спенси
Години: 16, но скоро ще навърши седемнадесет
Семейство:
Има майка, наречена Мария. Тя я е родила едва на възрастта на Спенсър, а именно на шестнадесет тъй като била изнасилена. По-късно срещнала мъжа на живота си, но била прекалено млада и родителите й не й позволявали да замине с него, затова избягала с него. Луна има брат от този мъж, но майка й умира след раждането на бебето.
Патронус заек
Интереси: Интересува се от животните.
Характер: Джени е магьосница,постъпила в училище,смятана за леко чалната от съучениците си.Тя изобщо не е като другите деца.Джени се облича различно и открито споделя странните си вярвания и изглежда не забелязва какво се случва около нея.Тя има много чудато поведение.Например по време на мач ,вместо като други да развява знамената на отборите и да сложи шал в цветовете на отбора, тя си слага шапка във формата и размерите на лъвска глава,която ръмжи много реалистично. Джени е спокойна и сдържана.Тя често се заглежда на някъде и изглежда така сякаш не забелязва какво се случва около нея.Нейните вярвания, въпреки че не са разбирани от другите, й дават чувство на възвишеност.
Външен вид: Дженти има дълга и буйна огнено червена коса и очи кафяви и приветливи. Име малко чипо носленце, което и придава сладък учуден вид. Кожата й е бледа, без загар и има лунички по лицето си.
История: Когато майка и била на нейната възраст я изнасилил някакъв пияница, докато се прибирала само от някакво парти в полунощ. Така се появила Дженид няма и година, майка и Мария се влюбила в мъжа на живота си и решели да избягат заедно с Луна, защото родителите на майка и не искали тя да се жени толкова млада. Мария оставила училището и избягала. Не след дълго тя пак забременяла, но този път от Фред - мъжа на живота и. Точно в деня на раждането тя издъхнала точно след раждането на брата на Джениго време били в траур и Фред приел Луна като своя дъщеря, макар тя да нямала нищо общо с нея, но той от доброта я признал като своя дъщеря. От тогава тя живее в голямото имение на Зиягел в охолство и богатство, но лошото една сега започва.

актрисата, която използвам е Бони Райт

Име
Изабела Милър

Години
22

Раса
Вещица

Описание
Изи беше високо на ръст момиче, с хубава фигура. Все пак доста добре поддържаше външния си вид, макар напоследък да се бе самозабравила от проблеми..
Въпреки всичко, Изи е красиво момиче. Притежаваше дълга до рамената кафява коса, и зелени на цвят очи, които променяха цветя си щом Изи се ядоса. Те бяха обмрачени от гъсти черни мигли като четчици. Следваше правилния й нос, който си пасваше идеално с всяка друга черта на Изабела.

Характер
Изи определено не беше от най-добрите момичета. По-лесно би си спечелила враг, но не бе желателно да се забъркваш с нея. Тя беше от магьосниците, които използваха силите си за лична изгода без да им пука. Освен това и вампир не може да я сплаши - вярно, би й причинил много лоши неща, но Изабела е прекалено надута, за да се страхува от каквото и да е било.
Единствено любовта можеше да я променя, но след всяка една провалена връзка, Из ставаше все по - озлобена.

История
Изабела Милър е родена в малко градче и още от малка е знаела, че е магьосница. В нейния град е имало други магьосници, затова те са си сформирали нещо като малък кръг.
Животът й би бил доста скучен, като изключим, че се е забърквала в доста неприятности. Тя искала да се махне от този град, да продължи сама. Смята себе си за по-добра от всички. След време дори родителите й се принуждават да я пратят в друг град, след като в градът се оказало, че има доста нападения от вампири.
Затова Фей заминава за Мистик Фолс, което може би не бе най-подходящото място за живеене, но на Милър й допаднало. След година разбира, че семейството й е било убито от вампири и тя им става заклет враг за цял живот, но сякаш това й помага да стане по-добра и да се сближи с останалите вещици в града.



Phoebe Tonkin

1. Име:Терминус Тейлър-Тамплиер

2. Прякор: Няма

3. Години:12-13

4. Патронус: гепард

5. Външен вид: Терминус привидно изглежда като нормален тийнейджър и на пръв поглед никога не бихте заподозрели божествената му същност. Носи малка книжка за магии, която дори не е на английски, а на латински, може би защото той е римски бог. Има черно-кафява коса, кафяво-зеленикави очи и най-странното чувство за хумор на света. Има хубава усмивка.


6. Характер: Терминус си е…Терминус! Спокоен и уравновесен, не се дразни лесно. Прякорът му е Буда, защото си пада по дзен будизма. Мрази схватките и вярва, че не трябва да се бием защото просто ни се е приискало.Няма много приятели, но цени тези които има. Голям шмекер, все му се случват странни случки. Доста интелигентен е, обаче се прави на пълен идиот. Терминус е луда глава, действа без да мисли! Никога не се е случвало да прояви сам малко здрав разум. Много е разсеян. Вятър го вее на бял кон, ного трудно се съсредоточава, особено когато има нещо важно за вършене. Твърде е странен понякога. Е, не супермегагига странен, но си е странна птица. Не баш като сомнамбулите например...е, изкарахте го чак на нивото „Хлопа ти дъската”, а той си е „Щурак”. Има разлика между двете нива на лудост, бе хора!Не е толкова луд, че да го смятате на 4-то ниво, когато той е на 2-ро. Голяма грешка е. Когато се ядосва прояваява признаци на лудост от 7-мо ниво и става същински тайфун с очи. В такива моменти не си и помисляйте да му се изпречите на пътя. Ще ви разпердушини както боксьор-аматьор. Много държи границите да се спазват и направо побеснява когато това не се прави!


7. История: Терминус е роден в Ню Йорк. Родителите му се казват Антъни Тейлър-Тамплиер и Мария Тейлър-Тамплиер. Те са избрали за момчето си името Терминус, защото е римско, също като произходът му. От малък Терминус бил различен – по-избухлив, по-лудетина. Стигнало се до там, че когато се ядосвал, предизвиквал гръмотевични бури. Стараел се обаче щети да няма. С малки изключения. Така преживял няколко години-докато става на 12. Тогава на връх Бъдни вечер, когато е сам в стаята си, му се явява старец, разказвайки му за пътя, който трябва да поеме...Отива в Мистик Фолс в опит да изпълни заръката на стареца.



8. Допълнително: Патронусът му се казва Панталейман

9. Снимка:
Аз
Панталейман

Име:
Стефани Блексторм
Възраст:
21
Дата на раждане:
13 Февруари
Раса:
Магьосник

Роднини:
Джордж Блексторм - баща - роден и израснал в Лондон.
Робин Блексторм - майка - родена в Отава, Канда, но когато става на 16 с родителите си се мести да живее в Северна Ирландия графство - Антрим. Малко след завършването си отива да учи в Лондон.
Тифани Блексторм - сестра - родена в Лондон.
Всички от тях са загинали в катастрофа.

Външен вид:
Още от малка привлича хората с нещо толкова тънко и неуловимо, че всички попадат под властта на чара й в момента, в който им се усмихне, заговори или просто ги погледне.
Тя е едно много нежно създание. Или поне така изглежда от вън. Кожата й е бледа. Дори прекалено бледа. Хората понякога си мислят че ще припадне всеки момент заради ниско кръвно. Но няма нищо подобно. От рождение си е толкова бяла.
Висока е около 175 сантиметра. Цялото й тяло е много грациозно и прецизно. Слаба е, нормално слаба, но някой твърдят че имат чувството че ще се счупи. Всъщност, това ми напомня да спомена че е много гъвкава. Може да прави шпагат и разни други...гъвкави работи. Има правилните пропорции във всички отношения.
Едни големи очи в цвят...черен. Дълбоки черни очи. Понякога ти се струва че виждаш пламъчета. Изглеждат зашеметително и не малко хора са се втренчвали в тях сякаш са хипнотизирани. Сякаш изпадат в най-дълбоките бездни на Ада. Е, може би малко преовеличих. Веждите й са тънки, но не прекалено. Гъсти са. Черни като косата й, винаги идеално отразяват изражението й. А миглите. Миглите са дълги и изглеждат сякаш има спирала, но...истината е че няма.
Устните й са с нежно розов цвят. Дори няма нужда да си слага гланц. Или пък трябва, но само заради блясъка който и без това се получава когато си навлажни устните. Горе-долу равномерни са и образуват много сладка усмивка когато краищата им се отдалечат. Месести са и са, но пък изглежда убийствено особено когато си ги прехапва, когато е нервна.
Нос. Сладък малък нос, който сбръчква когато е сърдита или се кара с някой. Разбира се прави го несъзнателно но все пак...
Косата й е второто нещо което хората забелязват у нея. След очите разбира се. Гъста тъмна коса. Права, но понякога когато се навлажни става на малки чупки, което също й стои добре. Много ама много рядко я връзва на опашка, или я прави на плитка назад за да не й пречи.

Характер:
Определено не е като останалите. Груба, егоистична, нагла и гадна. Разбира се притежава по малко от всяко едно от тези качества, но всичко е в размера на нормалното.
Настроенията й са променливи. Тя мрази това в себе си, но не може да се промени, и колкото и да е странно - не иска да се променя. Тя е адски търпелив човек, но понякога, зависи за какво, много бързо й кипва и се превръща в едно ужасно създание.
Въпреки миловидния си вид, тя е една скрита лимонка. Може външно да ти изглежда спокойна и положително настроена към теб, но вътрешно да те убива и да си играе с тялото ти като с парцалена кукла. Никой никога не може да разбере настроението й. Вече толкова добре се е приспособила да прикрива чувствата си, че в повечето ситуации изражението й остава безизразно или показва някаква емоция противоположна на това което наистина изпитва.
Егоистичност. Това е нещото което най-рядко се пробужда в малката й главица. Адски рядко се случва да изглежда като егоистка. По принцип би помогнала на почти всеки в нужда, въпреки че може да застраши здравето си, но има моменти в които се държи хладнокръвно и студено и сякаш окото й няма да мигне заради случващото се.
Наглост? Е да...понякога попрекаляваше с нахалството си, че чак стигаше до наглост, но това става супер рядко.
Дали е гадна? Може би, но това е един вид защитна реакция. Не иска да бъде наранена. За това без да иска се държи грубо и арогантно с хората около себе си, освен с близките и най-добрите си приятели.
Иначе е едно обикновено момиче с едни обикновени нужди и желания. Както всеки тийнеджър обича да слуша музика, да чете, да излиза с приятели и да се забавлява, а тя определено знае как да го прави!

История:
Стефани Блексторм е родена по време на страшна буря през нощта на 13 февруари 1991 година. Раждането е било напълно неочаквано /3 седмици по-рано/. Често казват, че раждането й е като описание на фамилията. Малката красавица се е появила на бял свят в болница в Лондон, Англия.
Расте нормално- като всяка чистокръвна е отгледана с много глезене. Има и по-голяма сестра /Тифани/, към която изпитва огромна ненавист и омраза. Тези чувства се дължат на непрекъснатите подигравки от страна на Тифани, която пък е адски надута. Стеф доста често се кара с нея, въпреки непрекъснатите забележки от родителите й, които изкарват винаги нея виновна. Всичко това се трупа с годините и омразата на малката магьосница расте.
Най- любимият човек на Стеф е баба й Анна. На нея винаги е можела да сподели всичко, без да се страхува че ще получи някакво конско или пък ще започне да й мърмори как със сестра й трябва да се разбират. Тя е най-голямата упора на момиченцето, но за съжаление Анна умира и Блексторм тежко преживява загубата й. Първите няколко месеца от смъртта й, тя ходи всеки ден в къщата й и й говори, надявайки се че я чува. Но с времето осъзнава че това е безсмислено и глупаво, но донякъде и Тифани е виновна за тези мисли.
Загубата на този скъп за нея човек е една от причините да мрази да я наричат Ани. Навява й твърде болезнени спомени. Доста вярно ще е, ако ви кажа, че от смъртта на баба си, Стефани е много по- затворена, по- кисела и по- груба. Всъщност, главната причина за това е че Тифани непрекъснато й говори разни неща, а нашата героиня попива всичко като гъба, само че това се превръща в нещо наистина отрицателно.
Когато става на 7 започва училище. А съвсем скоро и силите й започват да се проявяват. Не е голяма изненада или радост- очаквало се е. Стеф не показва признаци на безмощност дори като по-малка, така че това не е голямо постижение. Когато всички от семейството ти са магьосници е трудно да изпъкнеш с такова нещо.

Тя прекарва по-голяма част от учебните години весело. Но един ден проваля целият й живот. Беше рожденият й ден, а родителите й я водеха към заведението, където й бяха приготвили парти-изненада. Всичко вървеше добре, докато не се случи съдбовният сблъсък. Семейство Блексторм се намираха на Лондонският мост, когато нещо блъсна колата им с огромна сила. Джордж загуби управлението над возилото и всички полетяха надолу към водата. Това беше най-големият шок, който Стефани бе изпитвала някога.
Скоро колата започна да се пълни с вода, а родителите на двете момичета, правеха всичко възможно да ги изкарат от там живи и здрави. Но не успяха. Колата потъна почти до дъното. Въздухът на борещата се Стефани свършваше. Паниката я бе обзела. И въпреки това някаква сила й помогна да избута вратата и да излезе. Реши, че ще си поеме въздух и ще се върне за да помогне на семейството си, но когато отиде отново долу, на дъното, беше прекалено късно. Шока от това да гледа безжизнените лица на хората които е обичала я съсипваше години наред. И се обвиняваше за това, че тя е оживяла и не е успяла да им помогне....
За това, години след инцидента, когато най-после завърши училището, Стефани реши да започне живота си отначало, на чисто. На едно съвсем ново място. Мистик Фолс.

П.П: Може ли да смените потребителското ми име на Стефани Блексторм?

Името ми? Евелин Сейдж. Поне това използвам. Вече дотолкова повярвах, че се казвам така, че забравих предишното си, но е по-добре. Има твръде много отминали спомени, които не желая да си припомням, а еветуалната поява на старото ми име в съзнанието ми би довело точно до това, затова нека приемем, че наистина съм Евелин Сейдж и забравим останалото по темата. Освен това Евелин е хубаво име. Мнозина са ми казвали, че означава "птица", а птиците са свободни... И аз искам да бъда като тях. И ако това име ви е твърде дълго, то може да бъда просто Сейдж или Ийв. Приемам и двете, но в никакъв случай Ева. Звучи някак греховно, погледното от библейска, а и каквато и да било друга, гледна точка, а аз бягам точно от това.

Години? Още един въпрос, на който не мога да отговоря. Никога не съм празнувала рожден ден. Все пак в едно сиропиталище не си по-различен от останалите, а и кой ще си направи труда да следи толкова много дати и години. Но нека кажем, че са към двадесет и три. Поне така мисля. Надявам се някога да разбера малко повече за себе си и да знам поне реалните си години, защото този нов живот, в който всичко не е сигурно ме побърква.

Патронус... Не помня някога да съм притежавала нещо от този сорт. Може би бял вълк или по-скоро вълчица, но мисля, че отдавна и тя ме напусна. Може би пък и никога не е съществувала, а единствено съм си я измислила, вярвайки, че поне някой се грижи за мен.

Коя съм? Аз съм Евелин. Вече мисля, че го казах, но не мисля, че това се цели с този въпрос, който хората ми задават, защото обикновено се случва след като къщата им изгори или.. Някой просто не получават тази възможност. Всъщност това с къщата не е особено логично.. Все пак откъде да сигурни, че съм аз? Не съм единствената, която знае как се борави с клечка кибрит, но за другото.. Може би съм виновна. Случва се несъзнателно. Наскоро разбрах, че съм вещица. Доста шокираща новина, докато все още се опитваш да събереш парченцата от живота си.

Красива? Не съм съгласна. Очарователна, да, но в никакъв случай красива. Поне не се приемам за такава. На външен вид съм като всички останали. Кестенява коса с лешников оттенък, пъстри очи, в които преобладава маслиновия нюанс, белезникаво розови устни и бледа кожа. Не помня някога да не съм се оприличавала на мъртвец. Буквално съм като ходещ труп. Успешно бих минала за страдаща от неизлечима болест с подобен тен, но пък не бих го променила. Независимо колко самокритично мога да звуча отностно външността си, харесвам се. Харесвам се такава, каквато съм. Висока съм. Не по онзи кукленски и желан вид, но се забелязвам сред тълпата. Със слаба фигура. Добре, не особено слаба. По-скоро в границите на нормалното с нужните извивки и без излишъци. А какво харесвам най-много в себе си? Усмивката. Да, тя наистина е очарователна.

По характер съм буйна. Често си меня настроенията. Не мога да издържа и пет минути в границите на едно от тях. Ранима съм, но не го показвам. Вместо това пред всички съм силното момиче, което може да поеме всичко без дори да мигне. Понякога тази маска ми омръзва, защото започвам да се чувствам като лицемерка, но пък имам ли друг избор? Не вярвам в точно три неща: онази неподправена любов от филмите, принцът на бял кон и краят "заживели щастливо"... Откажете се да ги търсите, те просто не съществуват в реалността. Да, понякога изпадам във философски монолози, но се опитвам да овладявам тези пристъпи. Случва се да си говоря сама. Не като лудите, но да си напомням неща, да се критикувам на глас и т.н. Друго, друго? Инат съм. При това от най-упоритите. Споря, докато другия не се предаде, и не приемам грешката си, дори да е очевадна. Мисля, че в общи линии съм такава. Може да има още страни, но за тях знам съвсем малко, така че предпочитам да не избързвам.

И как започна всичко... Сигурни ли сте, че желаете да чуете историята на живота ми? В началото тя бе като приказката за Пепеляшка. Отрастнах в дом, който бе същинско сиропиталище с изключение, че хората, които ме отгледаха трябваше да ми бъдат родители, а останалите деца в къщата - братя и сестри. Дори не помня коя подред бях, но едва ли някой ще ме вини, щом бяхме седем деца. Както казах и по-рано, никога не съм празнувала рождения си ден, а това бе само частично доказателство за нещастното ми детство. Любовта в семейството ми отсъстваше. Единственията, който израстна с хубави спомени бе най-големият ми брат Аарон, който напусна, когато бях на пет. Това го помня. Следващите години ми се губят... На седемнадесет избягах. Имаше твърде много страдания в този дом. От три години и половина се случваше вечер за останем гладни, защото баща ни пропиваше повечето си пари и храната стигаше единствено за тях двамата. Виждате ли що за родители бяха? Да пазят храната за себе си, когато тя бе толкова оскъдна, а да оставят децата си гладни. Не знам какво се случи с останалите след като напуснах. Знаех, че няма повече да се върна на това място. Тогава срещнах Натаниел. Млад професор по история с философска мисъл. Мисля, че от него прихванах философския поглед над нещата. Предложи ми дом. Място, където бях желана и където имаше уют. Когато бях на двадесет ми предложи брак. Мислех си, че тепърва започваше моята приказка. Онази, за която всяко момиче желае в детството си. За щастливия край, за принца на бял кон и вечната любов, но се оказа, че тези неща не съществуват. Година по-късно Натаниел умря. "Загинал при автомобилна катастрофа". Така ще го откриете, ако потърсите повече информация, но аз знам каква е истината. Натаниел бе убит от демон. Вероятно целта бях аз, но с неговата наивност и вяра, че може да защити всеки и всичко, загина, изпречквайки се на пътя му. Аз оцелях, въпреки че бях правилната жертва. Остана ми само един белег на рамото от счупеното стъкло при реалната катастрофа. Няма да отричам, че тя съществува, но само аз бях жертвата, докато все още вярвах, че мога да му помогна, стигайки навреме до болницата. Затова и ми се губят някой спомени. Според лекарите все още се възстановявам. В началото не помнех дори името си. И сега не го помня, но те приеха, че бе Евелин, защото така бях решила преди да загубя всичко. Сега помня повече. Все още има бели петна, но може би някой ден ще съжалявам, ако те се върнат. Иска ми се сред тях да ме и това нападение, но помня демонските очи. Преследват ме в кошмарите ми. Година по-късно се преместих от големия град, където всичко напомняше за Натаниел. Нещата още повече се заплетоха, когато възрастна жена, твърдяща, че е моя пралеля, ми съобщи за вещерската жилка в рода ни. Вярваше, че аз съм новата наследница. Игнорирах думите й, но скоро започнах да подозирам, че тя наистина казваше истината.

Допълнително? Обичам нарциси. Странно, но наистина ги обичам. Жълтият им цвят някак ме успокоява. Обичам и шоколад. Особено ароматът на шоколад или канела. Притежавам дарба, позната като "целувката на смъртта". Чувала съм, че така я наричат. Предполагам, че това е доказателството на вещерската ми жилка...

Не, нямам нищо против, даже забравих да го добавя..

Благодаря!

Име:
Пийта Меларк
Възраст:
25
Външен вид:
Пийта е очарователно момче със русолява коса. Той завладява момичетата само с един поглед със красивите си и омайни очи. Не обича много спортните дрехи и си има собствен стил. От време на време си променя прическата, но общо взето си остаав с една и съща - с обърнат перчем. В повечето случаи носи слънчеви очила, но се справя и без тях.
Характер:
Определено променлив - на приливи и отливи. Когато е спокоен и сдържан всичко около него е мирно и тихо, също като него. Но понякога става много лош и .. върши ужасни неща, които му допадат когато е в това състояние. Ала щом разбере какво се е случило се скрива в сянката на ъгъла засрамен от себе си.
История :
Пийта се е родил в скромно семейство във забравен от света град- Ню Салем. Израства в местното училище при много тежки условия. Когато навършва 14 се скарва тежко със родителите си и заминаав със влак надалеч от родното му място. Скоро си намира работа на макар и дребна заплата успява да се издържа. Но скоро осъцнава, че има сили които не притежават много хора. Връща се обратно в Ню салем, за да открие нещо повече за себе си, но там среща момиче, на име Анастасия и се влюбва в него. За съжаления тя не отговаря на неговите чувства и в онзи момент сърцето му остава разбито на хиляди парченца. Наскоро се премества в Мистик Фолс, надявайки се животът му да му се усмихне поне веднъж.
Допълнителна информация (по желание) : Обожава да готви. Наследил е това от родителите си, които са хлебопекари.
Патронус:

Снимка на героя:


josh hutcherson