Малкото кафене

Заглавие: Малкото кафене Чет Юли 04, 2013 7:54 pm

Малкото кафене Tumblr_lt43pd0j1o1r1h8oco1_500

Кафенето се намираше в парка.Беше малко,но за сметка на това много уютно.

Заглавие: Re: Малкото кафене Пет Юли 05, 2013 5:56 am

Съгласявам се на предложението й и двете с Миранда се насочваме към кафенето.
Честно казано и това място ми се стори доста непознато. Или поне в този вид. Спомням си, че още когато живеех тук съществуваше, но сега бяха сменили боята и също така създаваше впечатление, че е от кафенетата от 80-те.
След около десет минути разходка стигнахме до него и влязохме вътре. Настанихме се на една от малкото маси и отидохме да направим поръчката си. Докато чакахме да дойде нашия ред се обърнах към Миранда и се усмихнах.
- Как се чувстваш на това място? - Попитах я, а след това добавих, за да не стават недоразумения - Не говоря за кафенето. Като цяло в Мистик Фолс. Аз напоследък се чувствам ужасно чужда. Не знам дали е защото ме е нямало дълго време или просто този град никога няма да спре да се променя...

Тръгнахме с Изабел към кафенето.Това място беше ново за мен.Изглеждаше уютно.Имаше най-различни картини,връзващи се с обстановката стил 80-те.Отидохме напред,обмисляйки какво да си поръчаме.Разгледах менюто изобразено на една дървена дъска,намираща се на стената.Тогава Изабел ме попита нещо,което за момент ми се стори странно.
-И аз съм имала такива моменти,като гледам градът доста често търпи промени,сигурно затова се чувстваш по този начин.
Беше наш ред да поръчаме.Взехме си кафета,платихме и седнахме при масата ни.Отпих една дълга глътка.Тогава усетих нещо странно.Някаква различна енергия,идваща от Изабел.Погледнах я учудено.Знаех,че тя не е обикновена,чак сега го осъзнах.
-Ти не си просто човек,нали?

Заглавие: Re: Малкото кафене Пон Юли 08, 2013 5:37 am

Огледах се притеснено в хората около нас преди да отговоря на въпроса й. Винаги, когато разговарях с някого на тази тема изпадах в някакъв стрес и притеснение, че обикновените хора ще разберат истинската ми същност, а след това ще се обединят и ще ме изгонят от града... или по лошо - ще ме убият.
Но трябваше да й се доверя... най-малкото, защото ако и тя не беше свръхестествено същество нямаше как да разбере каква съм аз всъщност.
- Аз съм полубог. - прошепнах тихичко, за да ме чуе само тя - Афродита е моя майка. Сигурно ти звучи супер налудничаво. И за мен беше така в началото. След това отидох в някакъв лагер, в който се запознах с мои братя и сестри. Беше доста странно изживяване. Тогава имах чувството, че не знам нищо за себе си.
Миранда ми се усмихна насреща.
- А ти? - попитах я - И ти не си обикновен човек, щом усети моята раса. Какво си ти? Вещица?

Заглавие: Re: Малкото кафене Вто Юли 09, 2013 2:49 pm

Изабел се притесни.Явно това не беше любимата ѝ тема за разговор. Започна да се оглежда навсякъде.Чаках я дълго за да ми отговори.Усетила това,тя се приближи към мен и тихо ми каза нещо,което за момент не можех да разбера.Погледнах я странно.Тя повтори отново.
Полубог?Учудих се,досега не бях срещала никога полубог.Това беше неочаквано.Отпих дълга глътка от кафето си отново.
-Интересно.Досега не бях попадала на полубогове,но както казват хората за всяко нещо си има първи път.-споделих аз и лека усмивка заигра по лицето ми.
Последва мълчание.Тогава дойде големия въпрос.А ти каква си?Зачудих се дали да ѝ споделям.Но прецених,че ще мога да ѝ предоставя тази информация.
-Не съм вещица.Аз съм демон.
По лицето ѝ се изписа страх.Различни физиономии се появяваха.Не знаех какво точно си мисли за мен сега.
-Нямам намерение да те нападам или нещо от сорта.
Тя ме загледа смутено, вдигна чашата си и изпи половината съдържание.После явно успокоена се усмихна насреща.
Персонала на кафенето прибираше част от масите около нас или ги разчистваха.Погледнах големия часовник отсреща,минаваше полунощ.Явно затваряха.Оставихме чашите си и излязохме навън.Нямаше никого освен нас.
-Радвам се,че се запознах с теб Изабел,ти си страхотен човек.
Прегърнахме се силно и се сбогувахме.
Докато вървях към вкъщи усмивката не слизаше от лицето ми.
-Открих страхотна приятелка.-мислех аз.