Басейн за плуване с делфини

Беше истинско изпитание за мен, както и голямо приключение. Наистина обичах делфините ужасно много, но никога не предполагах, че ще получа шанса да плувам с такъв. Никога. До днес.
Дадоха ни интересни костюми, с които и двете със Суки изглеждахме нелепо, но въпреки това всичко си струваше. Щеше да е едно запомнящо се и много велико изживяване, чрез което също се надявах поне за кратко да забравя за Иън.
Когато отидохме до басейна и ни дадоха необходимите жилетки, Суки седна отстрани и се загледа във водата, а аз от нетърпение веднага скочих във водата и се насладих на прекрасния ден и моята сбъдната мечта.
- Хей, Суки! Няма ли да влизаш? - попитах я, а след това добавих - Мисля, че имам добра новина. Почти забравих за Иън.

Влезнах в басейна макар и малко бавно понеже водата беше ледена а и аз си бях студено-кръвна...
Отидох при Кер.
Бях ядосана малко и не се усетих каква грешка направих.Казах й:
-Ами да ти кажа ти си си виновна за случилото се с Иън.-казах го и направо се вцепених.
Милата Кер.Как можах да й кажа това.
Погледнах към нея и я видях много по-тъжна от преди.Бях най-ужасната приятелка.
-Кер!Съжалявам много!Просто съм ядосана и като съм ядосана не се усещам какви глупости говоря.-казах й и я прегърнах силно.
Трябва да й се реванширам и знам кой ще ми помогне.
Дойде ми прекрасна идея.
Ще им направя романтична вечеря,но няма да им казвам.
Това беше най-добрата идея да ги сближа.
Двамата бяха прекрасна двойка и се разбираха,но незнам какво стана.

Стоях напълно объркана насред басейна. Съвсем забравих за всичко, което бях изпитала по-рано. Цялата радост просто се стопи изведнъж.
Вярвах на Суки, че не е искала да го направи умишлено, за да ме нарани. Но когато се замисля на какво точно се е ядосала ми ставаше неприятно. Никога не бях искала да ставам досадна, но сега като се замислех може би за околните наистина изглежда така.
Не беше редно да й се сърдя... Колкото и да не ми допадаше онова, което каза, беше права за всичко.
- Няма проблем. - казах й и стиснах ръката й приятелски, а след това я прегърнах - Съжалявам. Не съм искала да те ядосвам. Обещавам ти, че ще намеря някакъв начин да ти се реванширам за изгубеното време.

-Спокойно!Не си ме ти ядосала аз нещо напоследък съм малко странна.Пак извинявай.Не си ти виновна.-Кер веднага си промени настроението не исках да й го развалям защото тъкмо беше забравила и аз както винаги обърках всичко.Просто изведнъж избухнах и...
Трябваше да оправя всичко между нея и Иън.Не мога да стоя с кръстени ръце и да ги гледам тъжни и сърдити.Нямаше да съм аз ако не се бъркам в проблемите на другите.Понякога бях непоносима,но ме търпяха и ще ме търпят.
-Хайде връщай се при делфина!Ни преди това искам да видя усмивка...-казах на Кер и тя веднага се усмихна защото аз гледах нацупено и бях смешна.А и тя знаеше,че ако не се усмихне ще стоя нацупена.
Тя тръгна към делфина и на мен един човек ми доведе един много сладък делфин с големи и красиви очи.
Аз и делфина ми плувахме докато на стигнахме Кер.
Мисля,че сега вече беше по-добре.
А относно реванширането ми мислех да събера Кер и Иън на романтична вечеря.
Каквото си намислех трябваше да стане точно както аз го искам.Бях си инат и това е.