Вечно осветената алея

Минава осем часа следобяд, а аз все още нямам планове за вечерта. Една стара приятелка ми беше предложила да се видим тази вечер, но след срещата със Суки съм малко подтисната.
Суки е наистина страхотен приятел, но имам чувството, че за изминалото време, когато не бях в Мистик Фолс, ме е заменила за друг човек. По време на цялата ни среща беше много разсеяна.

Искам отношенията ни да са както преди, но не зная дали това е възможно.

Решавам, че е твърде глупаво да стоя затворена вкъщи заради тази причина и решавам да изляза навън и да се поразходя на чист въздух. Обличам първите дрехи, които виждам в гардероба си, излизам навън и се насочвам към парка.
Определено се нуждая от една спокойна разходка.

Виждам голяма тълпа хора по една интересна, осветена със светещи лампички алея и осъзнавам, че това място е ново и не е съществувало преди, . Решавам да мина оттам и да разгледам местността.
Купувам си кутия с горещи пуканки, а след това се приближавам още повече към тълпата, за да видя какво толкова е привлякло вниманието им. Точно тогава някакъв мъж ме бута настрани и цялата кутия с пуканки се изсипва върху красивата рокля и марковите обувки на някаква жена.
-О, много съжалявам! - Изписквам изплашено

Имах нужда от една дълга разходка.Излязох навън, по пътя си взех кафе,и продължих напред.Около мен нямаше нищо,което да ме впечатли.Всичко беше толкова еднообразно и скучно.Последните седмици бяха толкова сходни.Хората,както обикновено бързаха за някъде.
Дълго време обикалях,докато накрая не забелязах нещо по-различно от обичайното.Вниманието ми бе привлечено от милиони блещукащи светлини в парка.Пристъпих напред,оглеждайки мястото.Бях впечатлена.Навсякъде имаше светлинки,покривайки всеки ъгъл от парка.Усещането беше невероятно.Магично.Тук хората бяха някак по-весели и спокойни.Явно това място,не само на мен действаше приятно.Обикалях дълго.Стараех се да се насладя на всеки един момент.Броят на идващите се увеличаваше с всяка минута.Отново се появи тази забързаност,на която бях свидетел преди броени минути.Явно се случва нещо интересно.
Докато си проправях път,опитвайки се да се измъкна от навалицата,русокосо момиче явно непохватно,изсипа пуканките си върху облеклото ми.‘‘Страхотно‘‘.
-Прекрасно… -изсъсках аз.

- Ужасно съжалявам! - Казвам изплашено, опитвайки се да замажа по някакъв начин положението. Виждам колко много се ядосва жената, но не я виня. На нейно място щях да реагирам по същия начин. Всъщност дори по - зле. Щях да се побъркам от гняв. - Ако има някакъв начин да поправя стореното, само кажете. Ще заплатя за роклята и обувките, ще оправя всичко.
Наистина искам да оправя ситуацията. Чувствам се ужасно глупаво, като слон в стъкларски магазин. Станала съм толкова непохватна... сигурно заради това не си намирам приятели напоследък.
Поглеждам виновно към жената. Физиономията ѝ сякаш е леко поомекнала. Или поне на мен ми се струва така.
- Мога ли да направя нещо за вас? Да ви се компенсирам по някакъв начин? - Питам я, надявайки се да не ми се разкрещи.

Момичето се извиняваше постоянно,реших,че мога да ѝ простя и просто да забравим за случката.Тя изглеждаше много притеснена,и не желаех да споря с нея.
- Добре,добре разбрах те,не е нужно да се извиняваш толкова много,няма проблем.-обясних ѝ
Това някак я успокои,тя се усмихна насреща.
Огледах се,наоколо все още имаше твърде много хора и трудно можеше да се види нещо.Чуваха се различни крясъци.
-Ти от града ли си?-попитах аз,стараейки се да говоря по-високо заради шума

Не можа да повярвам, че толкова лесно се справих със ситуацията. На пръв поглед жената ми се стори доста затворена, агресивна и заядлива личност, но изглежда не е съвсем така. Напоследък често греша в преценката си и това доста ме притесни.
- Всъщност наистина съм от Мистик Фолс - казвам аз, опитвайки се да надвикам шума, който идваше от тълпата покрай нас - Дълго време не живях тук и нямах никаква връзка с това, което се случва. Може би заради това ми е толкова непознато това място.

Започвам бавно да обелвам лака от ноктите си, което веднага показва колко съм притеснена. Страхувам се, че заради моята непохватност няма никога да си открия приятели.
- А ти откъде си? И имаш ли някаква представа за какво са дошли всички тези хора на това място?

Мястото се препълваше постоянно.Виковете ставаха по-силни.Не знам какво толкова е привлякло вниманието на хората,но тази обстановка не ми допадаше.
Дълго време наблюдавах мястото. Явно твърде дълго,защото щом погледнах момичето тя стоеше в очакване на моя отговор.
-Мистик Фолс?Аз също съм от тук.
Вгледах се в нея отново,тя изглеждаше притеснена за нещо.Навикът ѝ я издаде.Чудех се какво толкова я кара да се държи така.Дали съм аз причината?
-Нямам идея какво толкова става тук,ако искаш можем да проверим?

- Дадено - казвам аз и двете тръгваме бавно през тълпата

Успокоих се доста, когато осъзнах, че не ме мрази толкова. Надявам се да ми е простила, че почти съсипах прекрасните й дрехи.
Чудя се дали да не й направя комплимент като й намекна колко уникален стил има, но в същото време се страхувам, че ще го приеме сякаш се подмазвам и отношенията ни ще да се влошат още повече заради моето лекомислие. След няколко минути размисъл решавам, че е по-добре просто да си замълча и да не я заговарям на тази тема.

- Струва ми се, че има някакво състезание. - казвам накрая, когато тя отново се озовава до мен - Но не съм сигурна дали все още искам да стигна до подиума. Навалицата е много гъста натам. Сигурна ли си, че искаш да...

Усещам някаква лепкава течност върху гърба си и когато се обръщам осъзнавам, че някой ме е полял с леденото си сокче. Може би в някой друг момент, това ще ме ядоса безкрайно много, но сега просто присвивам устни в усмивка и прошепвам в ухото на жената до мен:
- Карма.

Това момиче се оказа доста приятно,макар недоразумението случило се по-рано.
Докато вървяхме напред,хората се блъскаха един в друг.Навалицата беше огромна.Трудно можеше да се види нещо по-различно от нечий гръб или изражение.
-Състезание? Това ли е привлякло вниманието им?!-учудих се аз.
За момент тя беше по-напред,и трудно можех да я видя ако не беше русата ѝ коса.Чу се писък.Предположих,че е неин.Тръгнах към нея.Цялата беше намокрена.
Отначало тя беше леко нервна,но после се усмихна.Явно днес и на нея не ѝ е ден.Извадих кърпички и ѝ помогнах да се почисти.
-Е,сега вече сме квит.Искаш ли да отидем някъде,където няма толкова много хора?Забравих да се представя-аз съм Миранда, а ти си?

Радвам се, че по някакъв начин отношенията ни със сигурност са се променили.
Не смятам, че тя се радва на чуждото нещастие, но в крайна сметка аз самата сега се чувствам по-добре. Чувствам се пълноценна, сякаш имам добър приятел до себе си. Някой, който винаги ще е до мен. Някой като Суки например.
Ала това момиче го познавам от няма и час.
По-късно тя ми се представи и ми предложи да отидем някъде по-далеч от тази огромна тълпа. Така или иначе аз нямам желание да наблюдавам прословутото състезание и решавам да се отдалеча с нея на по-тихо място, където ще можем евентуално да си побъбрим.
- Аз съм Изабел Малик. - Представям се и аз, а след това се усмихвам широко - Съжалявам, че трябваше да се запознаем по такъв ужасен начин.

Обстановката беше доста подтискаща. Хората бяха твърде много и трудно можеше да се види нещо.
Затова с момичето тръгнахме напред, търсейки по-тихо и спокойно място. Паркът беше огромен. Вървяхме сред тълпата, оглеждайки се.
Накрая стигнахме до една част, в която имаше много пейки и малко хора. Тук вече отново се виждаха светлинките. Мястото беше обградено от различни видове цветя. Седнахме на най-близката пейка. В началото едва обелвахме и дума, което беше донякъде предвидимо, тъй като се запознахме съвсем скоро. Но въпреки това за мен тя изглеждаше приятна и мила.Тя се извини за странното ни запознанство.
- Няма проблем, беше запомнящо се. - отвръщам аз, поглеждайки към изцапаните ни дрехи.
Появи се лек вятър. Небето потъмня и настъпи нощ.
Отнякъде се появи спокойна музика.
Огледах се, хората намаляваха. Някои от тях станаха от пейките и отиваха на вечерна разходка.Наблизо имаше малко кафене,което беше почти празно.
- Искаш ли да си вземем нещо за пиене?