Свърталището на Беатрис

След като пристигнах в Мистик Фолс , трябваше да си намеря нещо , което да нарека свой дом или нещо подобно . Не бях от най-претенциозните търсех къща , която да привлече вниманието ми не с външния си вид , а с излъчването си . Обиколих всички квартали и стигнах до улица , която очевидно беше много бедна и сградите там бяха полу-разрушени или изоставени . Разглеждах ги , но нищо не ме грабна докато не стигнах края на квартала там имаше една-единствена къща , на няколко метра от която минаваше река . Усетих , че тя е по-специална от останалите и бавно влязох . Минах през всички стаи докоснах стените , остатъците от мебели и от това в съзнанието ми започна да се появява мизерният живот на две човешки същества ... Беше топла вечер на 14 март ревнивият мъж чакаше жена си да се прибере . Денят му бе минал добре , беше се прибрал щастлив от работа , бе приготвил вечеря за своята любима , беше ѝ купил рози , бе направил всичко което може за да я направи щастлива след като и тя се прибере . Мина 1 час , вечерята изстина , но той все още вярваше , че всичко е наред и тя ще дойде и ще си прекарат хубаво . Минаха още 2 часа и той вече се притесняваше за нея и реши да отиде до фабриката , в която работеше за да я потърси . Когато стигна там беше пусто започна да се разхожда и чу приглушени сладострастни стонове , идващи от склада . Дълбоко съжаляваше , че бе станал свидетел на това - видя съпругата си в страстна сцена с нейния колега - съкрушен той се прибра вкъщи , където изля гнева си върху мебелите , а после седна на стол в кухнята и зачака тя да се прибере ...Изведнъж , както бях просто наблюдател на случващото се , започнах да виждам през неговите очи и да усещам бушуващите в него чувства ... Стоях там с вече празната бутилка уиски в едната ръка , а в другата с ножът за месо . Чу се звукът от отварянето на входната врата после уверените стъпки в коридора . Тя дори не провери дали съм вкъщи , толкова ли ме мразеше ? Но вече това нямаше значение , не и след изборът , който замяният ми мозък направи . Тя влезе в кухнята , дори не ме забеляза , аз я хванах със свободната си ръка за крака и я дръпнах силно , тя падна и с ужас се разкрещя , но само след няколко секунди настъпи тишина , причината за която бе острието впито дълбоко в врата ѝ . Емоциите , които изпитвах бяха неописуеми . Оставих трупа ѝ на масата и останах да я гледам до сутринта . Осъзнах действията си чак към обяд на другия ден тогава воден от чувство за вина и тъга по своята любима се удавих в реката минаваща близо до къщата ... Историята на тази къща беше пленяваща и определено това бих нарекла дом .

Свърталището на Беатрис 2xHlVkF