Сватбата на Виктория и Фред Зиягел

Тук щеше да бъде сватбата на Виктория Ленър и Фред Зиягел.. Вярно не е като секс на плажа, но е едно невероятно място, както романтично така и незабравимо! ЩЕ ПОМОЛЯ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ДА НЕ ПИШАТ ПО-РАНО ОТ 13:00!

Бях се скрил в храстите. От сега всичко щеше да се промени. Едвам накарах Джени и Анита да дойдат. Сега щеше да е много трудно. Или пък.... успях да им обясня и мисля, че щяха да ме разберат. Наистина я обичах и знаех, че ако те ме обичаха щяха да я приемат с отворени обятия. Най-накрая в дома ми щеше да има спокойствие и тя щеше да ми помага с децата. Когато си мислех за това я приемах още по-близка от колкото преди. Оправих яката на костюма си и видях, че отчето ми направи знак. Не можех да разбера защо Виктория настояваше да има толкова голяма сватба. Но я обичах и щях да направя всичко за нея. Аз не я обичах, направо я обожавах....

Огледах се. Гостите бяха започнали да идват. Прекрасно! Погледнах към майка ми и ѝ се усмихнах с очарователната ми лицемерна усмивчица. Най-накрая се беше съгласила. Разбира се, Фред беше един от най-богатите мъже в града.. защо да няма връзка с него? Каква кучка беше тя.. аз по нищо не приличах на нея.. Нали?
Поех си въздух. Погледнах към Фред, който вече беше готов с прическата и костюма, а чакаше мен. не мога да разбера защо тези гримьори толкова ме бавеха. Направо щях да откача! След като вече бях готова, пристъпих напред и отидох до Фред, който вече ме очакваше пред олтара до отчето. Погледнах за последно роклята си и хванах за ръка Фред. Вече мисля, че всички бяха дошли. Все пак тази сватба беше нещо като свободен вход за всички богаташи.
Духна вятър от запад и разроши къдриците ми във въздуха. Тогава се обърнах към отчето и казах:
- Нека започваме вече. Ако има някои ще дойдат. Не искам до края на вечерта да съм със сплескана коса. - казах с безразличен лицемерен тон и отчето кимна веднага в съгласие.
- В този хубав ден сме се събрали, за да свържем двама млади в свещен съюз.. - започна отчето и ни погледна и продължи - за да се почитат и обичат докато смъртта ги раздели. В здраве и мъка, болка и щастие до края на дните си! В името на отца и сина и светия дух, Амин! - той замълча за момент, след това продължи - Виктория Ленър, искаш ли да се омъжиш за Фред Зиягел и да дадеш свещен обет във вярност завинаги?
- Да. - отвърнах без колебание и погледнах към майка си. Тя стоеше и се усмихваше лицемерно.
- ..а ти Фред Зиягел, искаш ли да се ожениш за Виктория Ленър и да дадеш своя свещен обет за вярност..
- Да! - каза също той, още преди отчето да свърши думите си.
- В такъв случай.. ако някой има, който е против този брак да говори сега или да замълчи завинаги! - каза силно отчето. И двамата притаихме дъх и аз погледнах към майка си, която стисна устни, сякаш искаше да изкрещи.

- E, явно няма възражение. - Погледнах към Виктория, която успокоено отлкони поглед от майка си и аз се успокоих. Тогава отчето продължи. - Младоженецът може да целуне булката!
Хванах ръката на Виктория и я притиснах към себе си с думите:
- Обичам те....много те обичам!
Тъкмо щях да я целуна, когато тя се обърна и си помислих, че съжалява, но след това ме целуна толкова страстно, че за малко щях да падна върху пясъка. Чуха се ръкоплясканията на гостите и аз вече бях доволен. Всичко беше наред. Дори Анита се радваше и се усмихваше.
Щтракнах с пръсти и музикантите веднага пуснаха музика и засвириха омайно. Прегърнах я и затанцувахме бавен валс. За първи път бях толокав щастлив!

Джордж не можеше да отрече, че булката беше толкова привлекателна в тази рокля, че за миг му се прииска да я притежава, но веднага прогони тези мисли. Стоеше заедно в момичетата с които до сега се беше заигравал, а Джени го гледаше сърдито. Тя мразеше, когато той се правеше на интересен. Направи знак на Джени да се доближи и след като тя дойде заедно с Анита, по-малката ѝ сестра, той направи своя привлекателен поглед и притисна към себе си една от тези, които бяха преминали отдавна през леглото му, но не се бяпха застояли.
- Хм мила, какво ще кажеш отново да си направим някое приключение? - Той се засмя палаво и погледна още по-ядосания поглед на Джени, която веднага след това сърдито отиде на масата, на която стояха само бавачката и майката на Виктория. Получи няколко покани за танц, но не му се танцуваше с бившите си.

Появих се на сватбата, облечена в розовата си рокля, а косата ми беше вързана на специално оформен кок, като само отстрани на лицето ми висяха по два кичура. Заех мястото си, което беше на втория ред и гледах как се венчаеха. След като си казаха "Да", напълно непознатият за мен мъж, съпругът на Виктория, я целуна. Тогава се сетих, че никой не беше реагирал на това, че изглеждам точно като булката, явно бяха зазяпали младоженците и не забелязваха нещо очевадно! Учудих се и скоро дойде време за хвърлянето на букета.
Аз се бях наредила най-отзад, нямах намерение да го хващам, но явно съдбата, или Виктория, беше решила друго и букета падна точно в ръцете ми. Другите започнаха да ръкопляскат и ме погледнаха. Тогава откриха огромната прилика между мен и младоженката, защото се ококориха и имах чувството, че очите им ще изскочат всеки момент. Виктория се засмя и дойде при мен.

Въобще не очаквах букета да падне в ръцете на моята сестра-близначка с която не спирах да се оправдавам пред предишните ми приятелки.. но как по дяволите щях да им кажа, че съм Алисън? Беше безнадежно.. пък и защо да не сме три сестри..близначки..
Отидох при сестра ми, която бяха зяпнали всички, а някои не спираха да се взират ту в мен, ту в нея.
- Знам, знам. - започнах и застанах до нея. - Приликата е уникална, знам това. Ние всъщност сме сестри. Това е втората ми сестра. - казах аз и стиснах ръката на Елена. Тя можеше да си помисли, че говоря за Алида, но мисля, че беше ясно, че тя е осиновена.
Погледнах към Фред, който беше дошъл при нас. Знаех, че е време за следващия ритуал, а след това за следващия и направо..
- Интересно, Ел за кой ще се жениш? Може би вече си намерила някой? Красив ли е? Секси ли е? - Засмях се, но както винаги с лицемерна усмивка, която на сватбата почти всички мислеха за истинска.
След като се разделих с Елена отново се качихме в средата на малката сцена и трябваше да се извърши най-омразният ми ритуал, но какво да се прави.. сигурно на Фред и Джордж им беше любом.. особенно на Джордж.

Аз също се удивих когато видях двете еднакви момичета, но за мен от този ден бяха толкова различни. Елена изглеждаше мила и сладка, а жена ми беше изключително привлекателна.... просто няма начин да ги сбъркам. Когато обясни за сестрите за миг си помислих, че има и друга, но веднага се сетих, че всъщност тя говореше за Алида - другата й сестра, която беше осиновена от майка й. Прогоних тези мисли. За миг главата ми сякаш се завъртя от толкова много хора и поздравления, че ми се прииска в момента вече да бяхме на следбрачна почивка.
Пуснаха песента и аз трябваше да се вмъкна под роклята й и да сваля жартиера със зъби без да го докосвам с ръце. Джордж щеше да се смее много, но какво... правех го за втори път. Така и стана. Наведох се на земята и се вмъкнах под роклюта й, като кръстосах ръце на гърба си. След няма минута вече го извадих и той беше в устата ми. Чуха се ръкопляскания, а след това трябваше всички мъже да се съберат зад мен и аз да го хвърля, както булката хвърля букета. Така и стана. Всички неженени мъже се събраха, а аз се обърнах и го хвърлих.

Седях си просто така заедно с останалите мадами, когато изведнъж се появи Джени и ме задърпа към сцената. Досега гледах и се хилех като луд на братовчед ми. Докато беше стигнал само..... пък и бих дал всичко и аз да се ровя в роклята на жените. Всъщност това ако щях да бъде честен беше любимият ми ритуал. Останалото в сватбата беше гола вода. А и е глупаво да се жениш за само една, след като можеш да имаш всички, които си поискаш. Джени ме накара да отида при мъжете, които се бяха събрали за да хванат жартиера, но аз като за начоло отидох отзад и си помислих, че просто никога няма да го хвана. След като Фред извика ръцете на всички горе, просто ги вдигнах без да очаквам да се случи нищо. Точно тогава жартиера падна върху главата ми. Момчетата около мен се засмяха, а един се опитваше да ми го вземе. Взех го и го развях нагоре като бял флаг. Чуха се ръкопляскания, а аз си умрях от кеф. Много обичам да бъда известен. Славата е най-хубавото нещо, което можеш да имаш.

Демон Брой мнения : 101

Сватбата вървеше много добре. Всъщност вече не бях толкова против нея, колкото преди. Вече нямаше смисъл, те бяха женени, но проблемът ми, че не бях съгласна е, че тя ще съжалява. При това съвсем скоро. Ще види някое по-красиво младо момче и съжалява, че е дала клетва пред Фред зиягел. От друга страна той притежаваше едно от най-богатите имения в квартала, по-богато дори от нашето. Ядосах се, че букета хвана сестрата й близначка и цялото внимание беше към нея, но Виктория явно се зарадва. Жартиера беше хванат от Джордж Зиягел. Загубеняк.... пълен нехранимайко, себелюбец, който не струваше и пукната пара. Отидох към сцената, защото знаех, че в следващия ритуал бях включена и аз. Фред и Виктория застанаха пред мен, заедно с бащата на Фред им дадохме да хапнат вино и пита. След това баща му изнесе доста дълга реч, а аз само допълних:
- Да ви е честито!
После им дадохме доста голяма пита, която трябваше да вдигнат във въздуха и да разчупят на половина. Който разчупи по-голямото парче, щеше да командва другият.

Беше неочаквано Джордж да хване жартиера, но какво да се очаква. Не вървях той да се ожени. Беше такъв безделник и наистина си беше себелюбец. Със сигурност обичаше повече косата си от колкото една жена. Или мъж.. Прогоних тези мисли от главата си. Напоследък си мислех за какви ли не щуротии. Отидох до майка ми, докато Фред танцуваше с по-голямата си дъщеря Джени. Взех си шестото питие, когато майка ми го дръпна от ръката ми.
- Какво правиш, по дяволите? - погледнах я и взех обратно чашата си.
- Пи достатъчно за сега. - измърмори тя, но аз не ѝ обърнах внимание и отидох да поздравя хората от другите маси и да поговоря с тях, когато мернах още веднъж Мелани. Извърнах глава, а след това разбрах, че ме е видяла ,защото идваше към мен. Можеше ли да не ме види след като аз бях единствената облечена в бяло с изключение на Джени и Анита, които бяха шаферки и бяха в мръсно бели, бежави дантелени роклички.
Още от изражението ѝ разбрах, че е дошла за да говорим и станах от масата на която бях седнала, заедно с близки приятели и застанах пред нея с безразлично изражение.

Танцувах заедно с татко доста дълго време, но продължавах да гледам към Джордж, който показваше на приятелите си и приятелките си жартиера. Напоследък ме дразнеше толкова много. Прегърнах татко, който пък май гледаше към Виктория. Погледнах натам. Тя седеше на една маса, а след това говореше с едно момиче, което виждах за първи път. Няма значение. Не беше чак толкова ужасна колкото си мисля, а може би татко беше прав, че ще се разбирам с нея, но все още исках да си бъдем както преди. Тоест без нея и мислех, че така ще е по-добре, но има ли значение. Просто на Анита щеше да и е по - трудно да свикне с Виктория, въпреки, че беше приятна. Погледнах още веднъж към Джордж, а той продължаваше да се хвали и да се смее. Беше толкова щастлив и глупав....

Замълчах и си сипах още една чаша уиски, след което отново погледнах към нея. Сигурно говорех пълни глупости, а г-жа Ленър, демек майка ми сигурно беше права, че алкохола доста ми влияе. Не знаех какво да ѝ кажа. Мислех, че няма да реагира така, но най-правилният начин е да продължа да лъжа, след като вече съм започнала. Все пак това беше девиза ми. "По добре да лъжеш, отколкото да казваш истината."
- Виж пълна мистерия е. Няма начин да се разбере с кой е била, но ако си мислиш, че тя ви е казвала всичко, както вие сте ѝ казвали всичките си тайни жестоко се лъжеш. Всъщност сега като се замислиш.. какво ви е казвала тя? Нещо повече за живота си? Дори и за нас не ви е споменала. И наистина си права. На мен нищо не ми е споделяла. Просто разбрах за нея нещо, което я накара да ми каже всичко. - замълчах. Нямаше да се впускам в подробности. - И сега сигурно си мислиш дали знам кой е онзи с който е била? Не, не знам. Вие, приятелките ѝ сигурно знаете, че тя имаше много врагове. Може да е бил всеки, който не я харесваше. Само едно знам със сигурност.. този с който е била определено го е криела от всички. Може да я притискал или незнам..
Налях още една шачка. След още една вече щях да бъда пияна и тя щеше да разбере, че съм аз.