Вечерята в бар Poison по случай годежа на Иън и Керълайн

Първо цялата церемония започна в моята къща. Тук е момента да спомена, че баща ми е починал отдавна и трябваше Иън да се представи единствено на майка ми. Тя всъщност е много мила жена. Държа се много прилично с родителите на Иън и по това разбрах, че са си допаднали.
Докато родителите ни си говориха в трапезарията, аз се качих в моята стая, където ме чакаха две прекрасни момичета. Идеята беше да бъдат три, но Емили ми спомена, че ми подготвя някаква изненада и отказа да дойде у нас. Е, радвам се, че поне Елена и Катерина се съгласиха да ми помогнат, защото съм ужасно притеснена. Докато Елена ме успокоява с думи, Катерина къдри косата ми. Моля се всичко да е наред и годежа да протече нормално.
След около час вече сме готови да тръгваме и чак тогава обръщам внимание колко си приличат двете ми помощнички. Всички в Мистик Фолс знаят, че те са близначки, но аз поне никога не съм ги виждала заедно. Приликата наистина е удивителна!
Някой почуква на вратата и Елена я отваря. Оттам се показва Стефан Уайнхаус. Иън го беше помолил да дойде при него, за да му помогне, както аз бях извикала близначките.
Усмихвам му се и му съобщавам, че сме готови.
След няколко минути виждам самия Иън. Целувам го продължително по бузата и двамата излизаме през входната врата. Стефан и Джордж Уайнхаус ни чакат отпред, а Катерина и Елена са застанали мирно до тях. Винаги съм си мислела, че тези двойки трябва да се съберат.
Качвам се в колата на мъжа на живота ми и потегляме към бар Poison.

Навън вече е почти тъмно. Надявам се да не завали, защото двамата с Керълайн сме твърдо решени да си направим нощна фотосесия на един от най-незабравимите дни в живота ни.
Когато пристигаме пред ресторанта, забелязвам разни наши познати, които най-вероятно са подранили и са се принудили да ни изчакат отвън. Чувствам се малко неловко, че сме ги накарали да ни чакат и веднага ги подканвам да влязат и да се настанят на отредените им маси.
След това хващам ръката на моята любима и посочвам маса №1, която е отредена за нас и нашите родители. После обяснявам на Стефан, че маса №2 е за него, Елена, Катерина, Джордж, Суки, Пърси и Емили Ди Анджело. Те се насочват натам заедно с Керълайн, а аз отивам на входа да посрещам гостите и да ги настанявам.
Изведнъж се сещам за Алида, но се опитвам да я прогоня от мислите си. Тя никога не ме е обичала. А и онова беше минало. Аз обичам Керълайн! Поглеждам към Керълайн и си повтарям няколко пъти, че тя е най-перфектната за мен, надявайки се, че така ще бъда сигурен в това.

На Едуард не му се идваше много на годежа и реших да не го карам да идва насила. Напоследък беше много уморен и се държеше малко отдалечено.
С моята най-добра приятелка Бела Лав Хюит се разбрахме да отидем заедно на този годеж и да се забавляваме. Тя в момента си нямаше приятел и на това парти можеше да си намери. Много исках да си намери, за да бъде щастлива като мен когато открих Едуард.
Двете влязохме в залата и отидохме да дадем букетите си на Кералайн. Тя много се зарадва и ни прегърна. След това с Бела отидохме на нашата маса - номер 3.
- Много хубаво ти стои тази рокля? От кой магазин в мола си я взе? - попитах Бела и я прегърнах. След това си поръчах една фанта с лимон.

С Емили решихме да отидем пеша до бар Poison и през целия път се забавлявахме.
- Ем, сигурна съм, че Керълайн много ще се зарадва на подаръка, който си направила за нея. Убедена съм също така, че ще я накараш да се усмихне, когато пред нея изникна огромния камион с цветя, който ангажирахме.
После хванах нежно ръката й и се усмихнах.
- Благодаря ти, че се съгласи да дойда с теб. Честно казано се чувствам малко неловко, че отивам на това място. Не познавам никой от Мистик Фолс освен брат ми, който няма намерение да идва и теб. Наистина незнам какво щях да правя без теб, Ем!
Целунах я по бузата точно преди да влезем в бара. Вътре вече имаше доста хора. Имаше някои лица, които ми се струваха познати. Може би това е ново начало...
- Хей, Ем. Нали не мислиш, че полата ми е малко лесбийска? - казах аз в ухото на Емили и тя се засмя. Обичах, когато я карам да се смее.

Когато излязох от вкъщи си погледнах часовника и си помислих,че съм закасняла затова се затичах към колата и тръгнах.С моята най-добра приятелка Стефани Уайнхаус бяхме решили да отидем заедно на годежа.Когато се сетих ,че тя може вече да ме чака леко се разтроих.След малко бях там и видях Стефани пред вратата.Извиних и се,че съм закасняла и двете влязохме в залата.Първото нещо което направихме беше да дадем цветята на Каролайн.Тя много се зарадва и ни прегърна.След това с Стефани отидохме на нашата маса и тя ме попита от кой магазин съм си взела роклята и каза,че ми стои много добре.Аз казах:
-Благодаря ти.Твоята рокля също е страхотна.Аз си я взех от terannova.
Двете със Стефани се заговорихме и аз реших да си поръчам кола.Тук наистина беше страхотно и на мен ми беше много приятно.Радвах се че съм дошла с моята приятелка.

Тъкмо поръчах на сервитъора и в момента който се обърнах видях някакво красиво момиче мисля че ми каза нещо, но аз не го чух
–Извинете, казахте ли нещо? - попитах, въпреки че сега се замислих, че ако не ме е попитала ще е малко неловко
-Да, попитах ви свободен ли е стола до вас и ако отговорът ви е положителен може ли да седна тук?
Това, че тя наистина ме беше попитала беше добре.
-Да, седнете приятно ми е да се запознаем, Едуард.

Иън изглеждаше много щастлив. Керълайн също. Искрено се надявах да бъдат много щастливи заедно. Тайно се надявах един ден да искам това и за мен и Елена. Когато я видях днес отново се уверих, че никога няма да спра да я обичам по онзи спокоен и красив начин, по който никога не съм обичал Катерина. За моя изненада, тя също изглеждаше изключително спокойна и нежна, което някак не беше много типично за нея. Чудех се на какво или на кого се дължи това и разбрах, когато видях брат си пред къщата на Керълайн, готов да я вземе за вечерята в бара.
Въпреки, че отдавна не бяхме заедно нещо в мен се разбунтува и в главата ми нахлуха спомени. Както винаги, брат ми е на първо място.
Малко се ядосах, че се налага да бъда на една маса с нея и брат ми, но трябваше да се спазва благоприличие и нямахме друг избор. Всъщност ако се харесваха няма никакъв проблем. Изглежда Катерина приемаше добре факта, че докато бях с нея, харесвах Елена. Същото е. Аз не съм по-различен от нея.
- Толкова си красива... - казах аз и хванах нежно ръката на Елена - ...понякога наистина нямам думи, за да го опиша.

- Хей, Бела! - казах аз и отпих от фантата си - Чувстваш ми се нещастна тези дни. Обещай ми че тази вечер ще се забавляваш! Искам да те видя дори по-щастлива от Керълайн и Иън!
Нарочно исках да я накарам да се радва. Имах чувството, че понякога още страда заради Раян. Той беше заминал но скоро щеше да се върне отново. А докато го няма тя не трябва да спира да се забавлява.
Точно тогава някакво момче се появи и я покани да танцуват. Тя погледна към мен и аз й намигнах. Знаех, че може би се колебае.
- Отивай да се забавляваш! След мъничко и аз идвам.

Много обичах такива балове и годежи и сватби. Зарлади това бях дошла много рано и още ресторанта не беше отворен. Когато видях Керелайн й честих и й подарих голям букет цветя. След това Иън Монтгомъри ми каза да се настаня на маса номер 5.
Аз тръгнах натам и тогава се усетих че Джени още не е дошла. Звъннах й по телефона и я попитах дали ще идва. Напоследак настроението й е малко скапано заради Люк, но това е шанс за забавление. Може пък да се отпусне малко.
Отидох да си поръчам бира и се заговорих с едно много сладко момче.

- Ти изглеждаш много по-добре от мен. - казах на Алиса и се усмихнах. След това запалих колата и тръгнахме към бар Poison.
За няколко минути бяхме там, защото се намираше много близо до домът на Алиса. Чух някакво позвъняване от джоба на панталона си, но точно трябваше да отворя вратата на Алиса, за да слезе и не вдигнах.
Няколко минути по-късно Алиса ме чакаше пред бара, а аз търсех свободно място за паркиране. Явно Керълайн и Иън имат доста приятели щом паркингът пред заведението е пълен. Когато най-накрая открих едно свободно място, с Алиса влязохме в бара и първо се насочихме към Керълайн и Иън, за да ги поздравим. Подарих цветята на Керълайн, които бяхме избрали с Алиса и след това тръгнахме към масите.
- На коя маса ти казаха, че сме? - попитах Алиса и се огледах за сестра ми и за Талия.

Едвам издържах вече на това място. Събираха се много хора, наши приятели, но се притеснявах да не дойдат точно определени, които нямах желание да виждам. Но как да кажа на Керълайн, че не искам да ги кани? Нямаше ли да се осъмни в нещо? Разбира се, че щеше. Опитвах се да разговарям с разни наши приятели, но дори това не ми помогаше да се разсея. Постоянно се оглеждах кой влиза през вратата.
Най-накрая не успях да издържа и отидох на масата ни с Керълайн, където тя стоеше и говореше с родителите ми. Седнах до нея и я прегърнах.
- Искаш ли да си тръгнем? Вече не ми се стои тук. - прошепнах в ухото й и я целунах по бузата.

- Как така ти е омръзнало? - казах на висок тон и родителите на Иън се спогледаха озадачено. Всъщност вече не ме интресуваше толкова какво ще си помислят за мен. По-важно е какво мисли Иън, но дори той очевидно разваляше това, което сам бе постигнал.
- Ела! - подканих го и станах от масата. След това двамата отидохме на един прозорец, където едва ли някой можеше да ни чуе какво си говорим. - Нали идеята да се съберем с всичките ни приятели след годежа беше твоя? Какво ти става изведнъж? Нали го искаше до вчера? Или може би ти е омръзнало заради мен?!
Зачаках отговор, но не получих такъв. Иън само стоеше и ме гледаше сякаш не ме е виждал от много години и се изненадва колко променена е приятелката му. А може би за него наистина съм само приятелка...
- Знаеш ли какво?! - прошепнах, за да не чуе колко крехък е гласът ми в момента. - Довиждане.
Обърнах се и тръгнах към вратата на залата. Каква глупачка съм само! Повярвах, че може да има нещо между нас...

Не бях много близка с нито един от младоженците, но се бях запознала с Иън преди няколко седмици в едно кафене. Всъщност е наистина много приятен човек и заради това реших да го уважа на годежа му и да се присъединя към партито. Работата в болницата щеше да почака малко...
Подарих букета на Керълайн и помахах на Иън. След това той ми каза да седна на маса номер пет. Тръгнах натам и се настаних. Около мен нямаше никой познат, но хората бяха приятни.
Точно срещу мен е маса номер две. Един мъж привлече доста вниманието ми. Бях го виждала и преди по корици на списания и вестници. Той беше богаташ, но това изобщо не ме интересуваше, защото е изключително красив.
На няколко песни танцува с една хубава девойка и след това отново седнаха на масата. Минаха още няколко песни и тогава дойде една бавна. Станах от масата и отидох към маса номер две.
- Ти си Стефан, нали? - попитах го и се усмихнах насреща му - Аз съм Мелиса. Приятно ми е да се запознаем