Старата лудница

Черното порше на Илайджа зави надясно и се озова в бедната тъмна улица. Илайджа никога преди не бе стъпвал на това място. То беше почти обезлюдено, тук живееха много малко хора, които нямаха пари за нова хубава къща в някой от красивите квартали на Мистик Фолс или апартамент в някой от големите хотели в града. Илайджа паркира поршето си под едно старо вековно дърво и слезе от колата. Огледа отново и отново къщите по тази улица и запали една цигара. След това пресече по тясната улица и се озова от другия й край. Продължи да върви напред по посока на дома за сираци.
След няколко минути Илайджа се озова там. Сградата не беше особено голяма. Приличаше повече на бърлога, отколкото на дом за деца без родители. Точно пред него стоеше една жена. Тя бавно се обърна по посока на Илайджа, усмихна му се, дръпна си за последно от цигарата в ръката си и след това я хвърли на земята. После отново се усмихна и направи жест с ръка, от който Илайджа разбра, че го вика да се приближи. Той също се усмихна и се насочи към нея. Когато бе едва на две крачки, хвана ръката й и я целуна.

- Не си придавай допълнителни важности, Илайджа. - каза Катерина и потупа Илайджа по гърба - Единственото, което ме интересува в момента е защо ме извика на това място, напълно забравено от Господ!
Катерина беше груба, както обикновено. Едва ли Илайджа е очаквал нещо повече, когато я бе извикал тук. Всъщност.. той едва ли знаеше, че тя е идвала на това място много пъти в миналото си.
Катерина се опита да не мисли за това сега. Така или иначе спомените не бяха особено приятни и определено щяха да повлияят негативно на настроението ѝ, а това доста би изненадало Илайджа. Най-малкото, което Катерина искаше в момента е, той да започне да разпитва.
- Не отговори на въпросът ми. - измърмори раздразнено Катерина, докато вървяха направо по тясната улица - Къде, по дяволите, отиваме? И каква помощ точно искаш от мен?
Илайджа само се подсмихна без да отговори на някой от въпросите ѝ и продължи да върви напред, сякаш беше сам. Това, разбира се, още повече ядоса Катерина. Мразеше да не отговарят на въпросите ѝ, а още повече мразеше когато я държат в неведение за нещо, което очевидно я засяга.
- Отиваме в старата психиатрична клиника. В миналото тя се е намирала на края на тази улица. - поясни най-накрая Илайджа.
Катерина изтръпна. Много добре знаеше къде се намира мястото и без неговите обяснения. Проблемът беше, че тя не искаше да се връща там отново.
- Какво ще правим там? - попита Катерина и впи ноктите на едната си ръка в гладката черна кожа на чантата си - Тази клиника отдавна е изоставена. Площта е неохраняема и..
Илайджа положи пръст на устните ѝ в знак да замълчи. Катерина усети как по гърба ѝ преминават ледени тръпки и бавно отстъпи една крачка назад от Илайджа. След това се спря по средата на улицата и погледна напред. В далечината вече се виждаше старата сграда, където преди се бе намирала лудницата..

- Зная, че е неохраняема и изоставена от години. - казах замислено и бръкнах в джоба си, търсейки кутията с цигари. Извадих една, запалих и предложих на Катерина. Тя мигновено взе цигара от кутийката и извади запалка от джоба на дънките си. - Искам да проверя нещо. Предполагам, че въпреки целия пустош наколо, някои неща са се запазили.
Катерина ме погледна объркано и изненадано, а аз се помъчих да отклоня погледа си от привлекателната й фигура, поглеждайки към върха на обувките си.
Когато наближихме, хванах ръката на Катерина и спрях точно пред сградата.
- Време е да ти кажа какво точно ще търсим. - казах притеснено, оглеждайки изоставената къща - Търся едни стари доклади за една пациентка, която е била в тази болница в годината, в която са я затворили. Искам да разбера какво се е случило след това с нея. Ще ми помогнеш, нали?

Катерина го погледна ядосано и разхлаби хватката около китката си. Изглежда, че тази толкова важна за него пациентка, е много повече от всичко останало. Защо по дяволите, чак след толкова много време решава да търси доклади и други боклуци в една стара съборетина, която може дори да се срути върху главите им?
- Изключено е, да намериш на това място някакви запазени доклади. - каза Катерина, рязко и убедително. Тя нямаше желание да се връща отново на това отвратително място. Знаеше, че се е променило ужасно много от предишния път, когато й се е наложило да го посети, но е сигурна, че сега изглежда дори по-мрачно и потискащо от преди. - Сградата е почти разрушена, Илайджа. Глупаво е, да вярваш, че тук можеш да намериш запазени документи за пациенти, които са били в клиниката. Най-вероятно всичко, което е останало след преместването, е изгнило от дъждовете и натрупването на влага през годините или е било проядено от плъхове. Съжалявам, Илайджа. Просто е безмислено изобщо да влизаме тук. - каза Катерина накрая, поглеждайки с отвращение към сградата пред тях.
Илайджа стоеше на по-малко от метър от Катерина, забил поглед в земята. Тя знаеше, че може би в тази клиника търси нещо, което наистина е от голяма важност за него, но Катерина не можеше да позволи по този начин да излезе наяве някоя от нейните тайни.

"
- Знам отлично това, Катерина. Мислих дълго преди да предприема нещо и преди да те извикам тук. - казах накрая и отново погледнах към земята. След това протегнах ръката си към нея. - Моля те. Наистина имам нужда от помощта ти.
Очаквах да ми откаже и много се изненадах, когато усетих топлата й ръка върху моята. Вгледах се в дълбоките й кафеви очи и се чудех какво се крие зад всичко това. Не можех да повярвам, че се съгласява толкова лесно.
- Добре. Нека влезем тогава. - казах аз и пуснах ръката й. След това се усмихнах. Отместих дървената врата, която отдавна бе откачена от пантите си и се насочих да вляза пръв, за да й покажа, че е безопасно, но тя вече беше вътре. Това ми се стори странно. Допреди малко не искаше да влезе вътре, а сега изведнъж проявява смелост. Влязох вътре след нея и се огледах. Стените бяха изкъртени, в единия край на стаята зърнах бюро. Дали там не се крият докладите на пациентите? Едва ли... може би това е било главното бюро.

Веднага, когато Катерина влиза вътре ѝ се приисква да излезе, но не го прави. Най-малкото, което иска в момента е, да излезе страхливка, а тя не е такава. Какво всъщност би могъл да разбере за нея от това място? Нищо. Защото нямаше да намерят никакви доклади. А и да намерят е изключено да са се запазили след толкова години.
Катерина оглежда стаята, в която се намират. Това най-вероятно е била гостната зала, където хората са чакали, за да влязат на посещение при откачените си роднини или приятели. Разпознава я по изтърбушените тъмнозелени дивани от изкуствена кожа, наредени в кръг от лявата страна на вратата. После забелязва преобърнатата кръгла масичка и счупената ваза на земята до нея. Поглежда надясно и там вижда малкото бюро в ъгъла, където най-вероятно е стояла рецепционистката. Без да се колебае, Катерина се насочва натам и отваря най-горния шкаф. Вътре открива стари записки от 1996 година за посетители, навестяващи различни луди пациенти.
- В това бюро няма да намерим доклади. - казва Катерина на глас и поглежда към Илайджа, който все още стои настрана и оглежда стаята. - За коя пациентка става въпрос всъщност?

- Сигурно ще ти се стори странно, но момиче, което търся е моя много близка приятелка. Преди беше най-добра приятелка със сестра ми, но веднъж имаше пожар и след него тя полудя. Говоря буквално. - обясних с пресипнал глас на Катерина, докато преглеждах папката с доклади, която въпреки годините изглеждаше в прекрасно положение. - Никой не знае какво точно й се случи, но я изпратиха тук малко преди да затворят лудницата. Странното е, че всички останали пациенти са се преместили в новата клиника без нея...
Катерина ме погледна невярващо и не я винях. И аз реагирах така, когато научих. Заедно отидохме в съседната стая, която представляваше дълъг коридор, в който имаше около още пет врати от всяка страна. Помъчих се да се сетя в коя стая е била настанена Мая. След като се сетих веднага тръгнах към третата врата отдясно и направих знак на Катерина да дойде при мен. Тя, обаче, се беше съсредоточила в една от вратите отляво. Отново я подканих да дойде, но тя сякаш бе в някакъв транс и дори не ме чуваше.
- КАТЕРИНА! - извиках и тя се обърна към мен стреснато. - Ела насам.
След като й казах това се обърнах и влязох в стаята. Тапетите бяха разкъсани и мръсни, а по тях се виждаха надписи. Веднага забелязах един, на който пишеше "Maya and Rebekah=Best Friends Forever". Това определено беше писано от Мая. Забелязах още няколко надписа със същия почерк, но не успях да разчета написаното.
- Дали е жива сега? - зададох си въпроса на глас и съвсем забравих, че Катерина също е тук. Обърнах се, за да чуя мнението й, но нея я нямаше.

Катерина не можеше да повярва, че толкова много неща бяха останали запазени и съвсем недокоснати. Именно заради това, искаше да се добере по-бързо от Илайджа до мястото, където са се съхранявали докладите и с помощта на силите си да унищожи всичко, което застрашава да разкрие една от най-големите ѝ тайни.
Но всичко, което беше намислила се промени, когато погледът ѝ се спря на четвъртата врата отляво. Мазилката ѝ отдавна е била свалена, на места дървото е проядено от дървеници, а вратата е леко открехната. Катерина бавно оглежда и останалите врати в малкия коридор и остава безкрайно изненадана, когато открива, че всички останали са плътно затворени. Изчаква Илайджа да влезе в една от стаите от другата страна и веднага се вмъква в четвъртата стая отляво с открехната врата.
Още при първата ѝ крачка, подът изпуква и Катерина се заковава на място. Изчаква да минат няколко минути и след това отново прави няколко стъпки напред, но този път много по-тихи. След още няколко крачки се озовава в средата на стаята, откъдето може да види всеки един малък детайл около себе си. Изглежда някой е бил тук скоро. Както в повечето стаи тапетите са разкъсани, но по тези има следи от кръв и много неясни надписи. Леглото е преобърнато на една страна, матрака е изваден и осеян с множество черни петна, от които Катерина се сеща за огън. В другия край на стаята има една счупена масичка, стар стол без един крак и петна кръв по пода. При цялата тази страховита гледка Катерина пристъпва една крачка назад и се блъска в нещо твърдо, което със сигурност преди не е било там. Нещо, което би могло да бъде единствено човешко тяло..
Катерина се обръща рязко, готова за удар, но се оказва, че зад нея стои Илайджа.
- Намери ли нещо? - пита Катерина, дишайки накъсано. Мислите ѝ все още препускаха бясно. Не е възможно в тази развалина да живее някой, нали?

» Старата гробница
» Старата кръчма
» Старата шоколадова къща
» Старата железопътна линия
» Старата балетна зала