Домът на Диана Мейд

Домът на Диана се намираше на най-бедната улица в града, но пък за сметка на това беше най-хубавата на тази улица.
Преди да починат, родителите на Диана построили своята къща на тази улица, защото били благородници и до края на живота си помагали на бедните им съграждани.


Кухнята. Направена е в декоративен ретро стил.


Спалнята на Диана


Спалнята за гости


Спалнята на починалите й родители


Баня и тоалетна

Фей се качи в стария джип на баща си и запраши по улиците на Мистик Фолс. След като подмина квартал Фелс Чърч, тя зави по една малка задънена уличка в края на града. След като мина покрай дома за сираци, настроението й спадна до минимум. Кой нормален човек би си направил къща в този забравен от Бога квартал?
Диана. - веднага прошепна ума й
Да, разбира се. Нейната приятелка Диана. Тя беше много различна от останалите й приятели. Рядко бяха на едно мнение с Фей, но пък бяха близки. Сближаваше ги нещо друго... нещо много по-различно. Това бяха силите им. И двете наскоро бяха научили, че притежават магически способности. Диана често се страхуваше от тях, докато Фей се чувстваше прекрасно и нямаше търпение да стане по-добра в това.
Фей натисна спирачката, малко преди да подмине къщата на Диана. Слезе от колата, затръшна силно вратата след себе си и я заключи. След това се насочи към прага на малката спретната къщичка. Още преди да натисне звънеца, вратата пред нея се отвори и усети ръцете на Диана върху врата си.
- Внимавай! - каза Фей леко изнервено - Ще ми развалиш прическата.

Очаквах с нетърпение Фей да се появи на прага, защото имах страхотни планове за днес. Бях сигурна, че Фей също ще ги одобри. Знаех, че тя има огромно желание да разбере повече за способностите си, но също така знаех, че преди да предприемаме някакви неща, трябва да сме сигурни какво правим. За разлика от Фей, аз винаги слушах разума си. Знаех, че той никога няма да ме подведе.
- Хубава прическа. - отговорих веднага на забележката на Фей. Въобще не ми мина през ум да се обидя от държанието й. То обикновено беше такова, но всъщност Фей беше един наистина добър човек.
Дръпнах я за ръката към кухнята и затворих входната врата с крак.
- Искаш ли нещо за пиене, Фей? - попитах я и отворих хладилника в очакване на отговора й.

- Хващам се на бас, че нямаш алкохол в тази малка стара къщичка, приличаща на шатра, в каквито са живеели траките преди милиони години. - изкоментира Фей на един дъх и се облегна на един шкаф.
След това погледна към Диана, която я гледаше втренчено с ядосана физиономия. Първото нещо, което Фей се сети да направи, беше да се усмихне.
- Нали знаеш, че се шегувам? - каза Фей и се засмя изкуствено - Имам нужда от една чаша кола. Много е горещо тук.
Диана се засмя насила и извади шише кока кола от хладилника си. След това взе две чаши от рафта над мивката и препълни двете чаши догоре. Подаде едната на Фей и отпи от своята.
- Какво искаше да ми покажеш? - попита Фей, когато отпи огромно количество от колата си.

Отпих още една глътка от колата си преди да отговоря на Фей. Притеснявах се, че ще ме разбере напълно погрешно и ще разваля всичко. След това се насочих към малкия прозорец, откъдето единствено проникваше светлина в кухнята и дръпнах рязко завесата.
Фей ме погледна изненадано, за което не я винях. Принципно не бях чак толкова потайна.
- Научих нещо свързано със силите, които притежаваме. - прошепнах, въпреки, че бях убедена, че сме сами.
По лицето на Фей се изписа радост. Нима се радваше без да знае какво точно щях да й кажа?
Точно в този миг се чу силен удар и на всички страни се разлетяха стъкла.
- Фей! Ела тук! - извиках и я дръпнах за ръката. Тя се свлече под масата при мен и зачакахме най-лошото. Прозорецът се беше счупил от нищото. Беше ли съвпадение това или аз просто полудявах? - Трябва да отидем на по-сигурно място.
Двете се внимателно се измъкнахме изпод масата и се насочихме към входната врата на къщата.