Столовата

Тук се намира столовата. Ученците идваха тук на обяд.

Взех си обяда от жената и тръгнах към една маса но една група ученици я заеха преди мен. След това тръгнах към друга но се случи абсолютно същото. Ядосах се и се огледах. Оказа се че всички маси са пълни и няма къде да седна аз. Видях една маса кадето стоеше само едно момиче от по горния клас защото не сам я виждала на моя етаж.
- Може ли да седна при теб?
Попитах я и оставих подноса си на масата докато чаках отговор защото много ми тежеше.

Все още ми е трудно да свикна с новата обстановка и новото училище. Познавах малко хора, които дори не ме помнеха и се чувствах не на място. Трябва да си мисля за нещо хубаво и всичко ще е наред.
Влязох в столовата и се наредих на опашката за щанда с храна. Реших да си взема сандвич с пикантен сос. Минута по-късно промених решението си и се отказах от поръчката си. Не исках да създавам странно впечатление от първата седмица и затова си поръчах същото като момичето пред мен - зелена салата. Наистина не бях фенка на зеленчуците, но нямах друг избор. Баща ми каза, че впечатлението е изключително важно в градове като Мистик Фолс.
Взех таблата си и се настаних на една празна маса до големия прозорец.

Както обикновено, трябваше да се прибера за обяд или да отидем някъде с приятели, но днес майка ми имаше важна работа, щеше да кани някакви хора от Испания и да водят преговори. Някакви си там глупости. Иън беше зает, дори и да бяхме скарани. Мат напусна за крако училище заради болната си майка. Трябваше да се прехранват поне някак. Елена и Емили не ги бях виждала от много време. Явно имах нужда от нови приятели.
Слязох в столовата и си взех табла с диетична храна. Масите бяха почти запълнени и започнах да се чудя къде точно да седна. На почти всяка маса имаше някой, когото не харесвах.
Накрая видях новото момиче от часа по математика. Може би и за нея би било добре да си намери някакви приятели. Отидох до най-отдалечената маса в голямата зала и се усмихнах.
- Нали мога да седна до теб?

- Разбира се. - Казах радостно и махнах чантата си от другото свободно място, за да може да седне. Опитах се да си спомня името й, но не успях. Знаех, че имаме математика заедно, но все още бях нова и ми беше трудно да запомня имената на всички мои съученици. Бях сигурна, че е нещо с К
Тя си беше взела зелена салата и диетична храна като мен. Не бях сигурна дали е защото й харесва или просто защото правеха така другите.
Е, това момиче изглежда имаше свой собствен стил. Едва ли беше като мен. Но в крайна сметка с нея можехме да станем приятелки.
- Извинявай за тъпия въпрос. - Казах й и облизах горната си устна от притеснение - Нова съм тук, знаеш. Помня, че имаме математика заедно, но точно в момента ми е трудно да си спомня името ти. Нали не е проблем да ме подсетиш?

- Разбира се, че не е проблем. - Казах й и се усмихнах в отговор грижовно. Изглеждаше много сладка и невинна. Докато я гледах в прекрасните й нежни очи, се почувствах необикновено зла и безлична. Това момиче издаваше някаква странна положителна енергия. Точно в този момент осъзнах, че определено я искам за приятелка. - Името ми е Керълайн Форбс. Наблягам на Керълайн. Повечето хора го бъркат. Особено господинът по математика. Понякога имам чувството, че страда от множествена склероза.
Ейприл се усмихна в отговор и това ме накара да се успокоя.
Исках да я накарам да се почувства на място, да знае, че може да разчита на мен и че не е сама. Исках да я приспособя. Тази среда не беше проста, изискваха се много усилия, за да те харесват останалите, а най-важното беше да имаш подрепа. Аз щях да й дам това.

Керълайн беше много мила с мен. Бях щастлива, че още първата седмица открих истински приятел. Личеше си, че иска да ми помогне да се приобщя и че наистина искаше да се сприятели с мен. В предишното ми училище в Сиатъл нещата не стояха чак толкова добре. Така и не открих приятелки там, а целият престой беше истински кошмар. Може би трябваше да бъда по-отворена към новите неща и да бъда по-общителна. Не биваше да се затварям отново в себе си, защото всичко щеше да се повтори отново, а аз не желаех това.
Но сега започнах отначало и трябваше да се постарая всичко да бъде перфектно.
Погледнах към обяда си, който не бях пипнала, а след това се усмихнах на Керълайн. Някъде в другия край на залата прокънтя звънецът и двете се спогледахме, а след това върнахме таблите си и се запътихме към класните ни стаи.
- Ще се видим в часа по математика. - казах аз и й се усмихнах приятелски, качвайки се по стълбите за часа по химия.