Кабинет по математика

Това е кабинета по математика в училището.

До края на часа оставаха още двадесет минути. Ненавиждах математиката от дъното на душата си и дори за миг не си бях помисляла, че ще сметна някой ден този час за приятен.
Въпреки това се чувствах много добре в компанията на Люк, дори и вършейки най-омразните си неща. Напоследък бях осъзнала, че Люк е най-добрият ми приятел. Прекалено бързо беше спечелил доверието ми и с течение на времето станахме почти неразделни.
Погледнах разсеяно часовника, молейки се часа да свърши по-късно от обикновено.
- Не мога да повярвам, че си скъсал с Дженифър! - изшептях в ухото на Люк малко по-силно, отколкото беше нужно и учителят ме стрелна с ледения си поглед. Замълчах за около една минути и след това пак започнах да шептя нещо на Люк - Няма ли да ми разкажеш как се случи?

След като господинът откъсна погледа си от мен и Талия се наведох към нея и зашепнах в ухото й за мен и Дженифър.
- Не сме скъсали. - обясних й и развалих сладката й усмивка - Просто се скарахме. Не се радвай чак толкова много, Талс. Знам, че никога не си я харесвала, но тя е много добър човек, колкото и да не ти се вярва. Рано или късно нещата ще се оправят. Сигурен съм.
Талия се подсмихна и каза нещо прекалено тихо, което не разбрах добре, но определено не беше нещо хубаво по адрес на Дженифър.
- Какво ще правим след като свърши часа? - попитах я след няколко минути

- Оу! - чух се да казвам и бързо затворих устата си с длан. Каква съм глупачка! Въобще не предполагах, че след часа ще пожелае да остане с мен.
Поех си дълбоко въздух и зачаках докато учителят отклони погледа си от нас. След това се наведох към ухото на Люк и започнах да му давам идеи.
- Времето е прекалено хубаво, за да се връщаме в лагера или да правим някакъв купон вкъщи. Предлагам ти да се разходим някъде, а ако имаме късмет можем да поговорим с Иън Монтгомъри и той да ни намери отнякъде наркотици. Разбира се, ако все още имаш желание да се друсаш. Всъщност... не сме го правили отдавна. Липсват ми онези времена, честно!
След като му казах това, той се усмихна, но усмивката му се изпари, когато учителят ни погледна. Веднага се направих, че гледам през прозореца и слушам задачите с формули.

Честно казано това, което Талия ми предлагаше ме привличаше много, но знаех с колко много усилия сестра ми Емили ме беше измъкнала от наркотиците. Въпреки това да пробвам отново след толкова дълго време, не означаваше, че ще се пристрастя веднага към тях и ще стане като преди. Този път това няма да се случи.
- Съгласен съм. - казах набързо и погледнах към часовника на стената. Оставаше точно една минута.
След като звънецът би хванах Талия за ръката и я задърпах към изхода на училището. Щяхме да пропуснем останалите часове и да се насладим на хубавия следобед заедно.
- И на мен ми липсваше това. - казах й и я прегърнах нежно, когато излязохме от сградата на училището.