Добре Дошли във VamPire DiaRies - един красив и завладяващ магически свят. Регистрирайте се и изживейте приключението заедно с нас! Очакваме ви!
Форумът се препоръчва също и за фенове на: Pretty little liars, Hunger games, The secret circle, Supernatural, One three hill, Spring Breakers, Teen Wolf
The Vampire Diaries
Добре Дошли във VamPire DiaRies - един красив и завладяващ магически свят. Регистрирайте се и изживейте приключението заедно с нас! Очакваме ви!
Форумът се препоръчва също и за фенове на: Pretty little liars, Hunger games, The secret circle, Supernatural, One three hill, Spring Breakers, Teen Wolf
The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Ако сте гладни - тук е мястото, на което можете да си купите нещо за хапване и да си напълните хладилника.
Юко Шейн Ангел
Брой мнения : 109 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Супермаркета Сря Авг 14, 2013 11:40 am
Юко бе умрял от глад той буквално тичаше към магазина за ... за... от там можеше да си копува храна. Неусетно бе изпразнил хладилника си само за два дена. Той отново бе с обичайните си изтъркани джини , смахната прическа и шантавата риза с вратовръзка , силно отпусната при това, а очилата му подскачаха нагоре на долу по носа му. , а благодарени на развързаните си маратонки той се препъваше на всяка втора крачка. - Охх- каза той като взе , че си заби нона в една стъклена врата , която така или инацхе не бе видял
Faye Herondale Демон
Брой мнения : 147 Местожителство : Mystic Falls
Заглавие: Re: Супермаркета Сря Авг 14, 2013 11:56 am
Бях забелязала, че хладилника ми вече е почти празен, затова реших да се отбия до супермаркета за да купя някои неща, които смятах за нужни. Пристигнах в супермаркета бързо и извадих телефона си от джоба на дънките си, за да проверя колко е часа. Бях се загледала в телефона, когато изведнъж се забих в някого и бързо вдигнах поглед към човека. Издненадах се много когато видях кой стои пред мен-Юко! Юко-моят най-добър приятел от детството. Бавно повдигнах вежда и с издненадан тон казах "Юко?? Това наистина ли си ти?" После се усмихнах жизнерадостно и казах "Не може да е истина! Ти си тук!"
- Фей , ако се забия още веднъж в някоя врата , може и да не съм тук- каза той и се ухили идиотски. Юко се изправи , а след като помогна и на нея я привлачи към себе си и я гушна. - да , каво като сум тук , не е нещо ново , просто гръмнах старата си лаборатория и хазяйна ме игони , е поне не му платих за наема , и ми останаха , малко пари с които си купих къща тук- каза Юко с неговичт си все весел тон и я пусна. - е теб какво те води в магазина за ... за... тук ? - попита той като посочи супермаркета. - знаеш моят апетит , но ти...- каза той и се ухили , а след това мина с ръката си по челото , което бе потно от тичането и падането.
Аз се подсмихнах и казах "Радвам се да те видя тук, Юко." После го гушнах отново и казах "Ами... запасите ми свършват..." После го пуснах и се засмях шеговито "Пак ли взриви лабораторията? Спомням си веднъж в училище, когато взриви бюрото на учителя по математика..."-казах аз спомняйки си за хубавите безгрижни детски дни.
- не бях виновен аз , той отказа да ми пише 6 по математика, а аз сия заслуших, така , че трябваше да си му го върна , като просто взривя нещо негово , о и ако все още някой пита , подпалих архива на училището съвсем случайно , не бях , виновен аз, не исках да унищожавам доклада си за поведение нарочно- каза той завъртайки поглед виновно , а после отиде до щанда с подправките. - мммм... риган - каза той като се зазяпа в една торбичка. - искаш ли да те запозная с един стар мой приятел , много ще си допаднете малко е груб като теб , но като се сближите ще ти хареса и то много - предлжи Юко и постави цялата чанта с риган впластмасовата кошница, която бе взел от малката витрина до ъгъла.
Аз последвах Юко в магазина и се усмихнах когато ми напомни за взрива в училище. Ах, бяха хубави дни. После го погледнах леко учудено и казах "Какво? За какъв твой приятел говореше? Извинявай, бях се замислила и не те чух изобщо.." после се усмихнах леко виновно и се огледах наоколо, търсейки с поглед щанда с плодове.
- о ще го обикнеш , той е като ангелче, в тяло на демон, полубог е. - каза Юко. и се засмя , а след това си сложи по малко от всичките видове подправки в кошницата. - о , между другото има си сестра, той обеща да ме запознае с нея тази вечер , така , че ще трябда да се постарая да я впечатля поне малко , защото на мен не ми върви с жените.- каза той , а след това се сети за онзи момент когато Фей бе натъпкала в сутиена си цял пакет МОКРИ кърпички в 6 клас и се засмя. - все още ли пъхаш кърпички в сутиена си ? - попита той едва здържайки се дса не припадне при мисълта за онзи спомен. - когато ми течеше кръв от носа в 6 клас , помниш ли? - попита той и нагласи очилата си , за да не се изхлузят.
Избухнах в смях щом Юко ми припомни онзи не много хубав за мен спомен. "О, не, млъкни!"-казах аз и го сръгах закачливо с лакът. После се замислих малко над думите му за приятеля му и казах "Чакай...Да не би да говориш за онзи надут паун Хънс и за досадната му разглезена сестричка-Алисън???... О Боже... тези двамата ме преследват като проклятие."-и направих гримаса, после се засмях.
- не знаех , че тя се казва така, пук и дой ми даде едно много достоверно обяснение защо тя е такава.- каза Юко и нагласи очилата си , а след това се умихна и й върна лакатя. - оствави ме , сега избирам продукти за готвене.- каза с недоволство Юко. - пък и помисли , какво ли ще ти е било на теб ако решат да те изнасилят на 14 - каза той и се засмя лекичко , а след това боцна гърдите й с показалеца си. - май надъшвам арпматизирани кърпички!?- каза той закачливо и си взе по един от всичките плодове и зеленчуи в магазина. - 0 би ли ми заела пари ако не ми стигнат. Бюджета в това пазаруване + купоните ми е 1само 10 кинта- каза той , а си нося само 100м така , че се моли на касат да стгнат иначе ще ще те ушушкам до стотинка - пошегува се той и се подсмихна закачливо , а след това продължи да слага неща в кошницта си.
Аз се подсмихнах и казах "Не се безпокой... Ще хипнотизирам магазинерката и всичко ще е наред."- после сложих няколко портокала, няколко ябълки и няколко банана в кошницата. Огледах се наоколо и казах "Значи и ти познваш Хънс... Чудя се как ли човек като теб е способен да го изтърпи... Дори аз не можах. Този човек надмина очакванията ми за идиот на годината..."- после се подсмихнах шеговито и сложих два пакета спагети в кошницата.
- дообре , не всъщност е много мил , прекарвам с него наистина много време и го харесвам , но повече сестра му де, май то ми каза , че тя е някак особена , но колко ли особена може да бъде едно момиче , което само лови вампири и убива демони и върколаци. - каз Юко и се подсмихна закачливо и сладко, а после я тупна закачливо и приятелско по дупето - ще ми помогнеш ли да зготвим , знаеш , че никога не ме е бивало в това. - каза той и се захили, о и ако може ми подай една кърпичка, но моля те не искам да е стояла , между тези две приятелчета. - каза той сочейки към гърдите й и се засмя , а след това отново нагласи очилата си.
Аз присвих очи и го ударих по ръката шеговито. "О, я престани с подигравките, Юки!"-казах аз и се ухилих триумфално. Знаех, че винаги полудява, когато чуе този прякор. Още по-хубавото беше, че аз му го измислих в 4-ти клас. После се огледах наоколо и казах "Разбира се... Зависи какво ще готвиш. Не ме бива кой знае колко много в това." После взех малко хляб и пилешки крилца и ги сложих в кошницата.
- амии мислех си за пиле с аспержи малко тако , яма да е зле да си взема и чипс , можеби и малко безалкохолни ,или вино , о итях със съгурност , няма да е зле да сложиш и малк риган , ами аз ще направя и пица, - каза той и се подсмихна. - или пък малко от онова дето го гледах по един телевизионен канал , а за десерт ще направиш ли и шоколадова торта ? - попита той и се подсмихна някак си виновно и умолително. - моля ти се наистина искам да я впечатля. - каза той и се изкикоти , а след това започна да складира храната в няколко колички. - е да вървим да плащамЕ - каза той и се подсмихна виновно , а след това с бавна крачка пристъпи към касата. едва дърпайки количката.
Аз се подсмихнах шеговито и последвах Юки до касата. За щастие имах достатъчно пари, така че успяхме да платим и после излезнахме навън. "Ти ще носиш торбите..."-казах аз на Юко и му ги връчих така, сякаш го награждавам с някаква почитна награда. После се ухилих миличко и тръгнах напред.
|Юко с мъка замъкна всичките торби и тръгна едвам едвам след фей , и придужи да върви , чак до домът си все така натоварен като магаре. - Фей , мразя те- каз той шеговито и се подсмихна.