Закритият басейн

Върколак - omega. Брой мнения : 222

Днес чух, че в Спортната зала на Мистик Фолс има състезание по плуване. Много харесвах този спорт, но за съжаление имах страх от водата и не смеех да го практикувам. Но пък ми беше много забавно и успокояващо да гледам как плуват останалите и да залагам на различни отбори.
Веднага облякох нещо леко, тъй като навън ставаше все по-топло и се качих на автобуса който водеше до тази зала. Няколко пъти поглеждах часовника си, защото се притеснявах да не закъснея и да не ме пуснат. Не бях прочела на поканата кои отбори ще се състезават, но не ме засягаше чак толкова много.
Най-накрая пристигнах на спирката и слязох от автобуса. Насочих се към голямата зала. Взех си билет и се настаних на първи ред. Отборите вече се приготвяха. Нямах търпение състезанието да започне.

Днес беше големият ден. Бях леко притеснена, защото бях капитан на плувния отбор на Мистик Фолс, а този двубой определено беше важен. Не бях тренирала от доста дълго време, защото имах работа в лагера за полу-богове. Надявах се, че поне брат ми Люк ще дойде тук, за да ме подкрепи, но не го виждах никъде. Това някак ме притесни още повече.
Хвърлих любопитен поглед към капитанката на отбора на Сиатъл, която ми се озъби. Побързах да отклоня поглед, защото вътрешно ми се прииска да се затичам към нея и да я блъсна с всички сила към басейна. Нямах намерение да го правя, защото плуването беше моето хоби, а това да съм капитан винаги е било моя мечта.
Състезанието започна. Момичетата и момчетата от отбора ми скочиха във водата и само аз останах отвън. Аз и другата капитанка щяхме да плуваме последни и по такъв начин да премерим силите си.
Погледнах към публиката, търсейки брат си Люк, но погледът ми бе привлечен от някакво момиче, седящо на първия ред и вперило поглед в мен. Усмихнах й се леко.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

В залата стана много шумно. Едни крещяха за единия отбор, а други за другия. Аз не познавах нито един от тези отбори, но за първи път не ми беше интересно да гледам как плуват. Не можех да откъсна поглед от едната капитанка, която чакаше нейния отбор да се върне, за да може да скочи тя и да се състезава с капитанката от другия отбор. Погледнах и към другото момиче, но то някак не привлече толкова вниманието ми. Исках да се запозная с нея след състезанието и наистина възнамерявах да го направя.
Чу се силен звук, който проехтя в цялата зала. Двете момичета скочиха във водата и състезанието започна. Стиснах палци, надявайки се красивото момиче да победи. До последно не откъснах поглед от нея, дори след като й връчиха златния трофей. Скочих на крака и започнах да ръкопляскам от радост. Момичето погледна отново към мен и ми се усмихна лъчезарно.

Бях щастлива не толкова за победата, а за това, че имам фенка. Това момиче някак бе привлякло вниманието ми и аз горях от желание да се запозная с него. Може би щяхме да станем добри приятелки...
Насочих се към съблекалнята заедно с останалите момичета от отбора. Точно преди да отворя шкафчето си, някаква ръка ме потупа по рамото. Помислих си, че е треньорката и се обърнах с усмивка. За моя изненада се оказа, че е момичето, което ме бе наблюдавало през цялото състезание.
- Хей! - каза ми тя и се усмихна още по-широко. - Честита победа! Бяхте много добри!
- Благодаря - измърморих тихо - Аз съм Емили. Приятно ми е да се запознаем.

Върколак - omega. Брой мнения : 222

Тайно успях да се промъкна в съблекалнята на отбора и бях безкрайно щастлива за това. Все пак бях върколак и имах някакви способности като развит слух и много лека подохдка. Като малка бях успявала да се промъквам незабелязано навсякъде. И много пъти бях влизала в затвора заради кражби и разни други глупости. Но сега може би се бях променила. Може би...
- Аз съм Джена. - отвърнах на един дъх и прегърнах Емили. Бяхме напълно непознати до този момент, но просто изведнъж усетих някаква енергия, която ме накара да я прегърна - Беше толкова добра! Можеш да разбиеш и най-добрите плувци по света!
Някаква жена нахълта в съблекалнята и се развика на някакво момиче от отбора. Стиснах притеснена устни и погледнах към Емили. Бръкнах в джоба си и от там извадих визитката си и я подадох на Емили.
- Ако имаш желание можем да се видим отново. - казах й - Довиждане!