Къщата на Иън и Даниел Монтгомъри

Кухнята


Всекидневната


Леглото на Иън


Леглото на Даниел

- Какво си търсила под възглавницата ми? Нали не си ми ровила в нещата, докато съм спал?
Тя се подсмихна леко и после стисна устни притеснено.
- Какво? Направила ли си го? - Почесах се по врата и я погледнах леко засрамено. Леко ме притесняваше факта, че е разбрала за Алида, но поне не беше разбрала други неща. Надявам се, де! Все още не й бях казал, че съм върколак, но наистина мислех да й го кажа някак. Или всъщност е по-добре да не й казвам.
- Не, не искам уиски. Как беше сватбата? Хвана букета. Кой ще е щастливеца?

- Повече не го прави. - Казах, а тя ме погледна изненадано. - Говоря за ровенето в нещата ми. А за Алида... Нямам какво да ти кажа за нея. Просто ми е страшно симпатична и мисля, че бях влюбен в нея. Но тя явно си е наумила да ме отбягва. Вече започвам да си мисля, че не я заслужавам. Тя е богаташка и може да има каквото си пожелае. Кой съм аз, че да й се пречкам?
Лекси ме погледна с тъга и седна до мен на дивана.
- Не е възможно да нямаш кандидати. Бъди сигурна, че имаш. Аз познавам този човек.
Усмихнах й се и погледите ни се срещнаха. За първи път имах толкова ценен приятел!

- О, познаваш го. Повярвай ми. - Стиснах по-силно ръката й. - За Алида вече ми се изчерпаха идеите. Правих толкова много, но просто не е имало смисъл. Нещо против, ако не говорим за нея? Просто явно тя наистина не е за мен и няма смисъл да се занимавам с нея.
Когато казах това, побързах да отдръпна ръката си от нейната, за да не усети, че треперех. Изправих се и грабнах шишето с уиски, което стоеше на масата. Грабнах една чаша от витрината и си налях от наполовина празното шише.
- Ти не ме разбираш. Никога не си чувствала това, което чувствам аз сега. Имам чувството, че искам да умра. Възможно ли е да бъда толкова глупав?
Хвърлих чашата в другия край на стаята и тя се счупи на малки парчета.

Не исках да чувам думите й, исках да я накарам да замълчи. Но въпреки това знаех едно. Тя беше напълно права. Защо бях стигнал дотук? Заради жена? Никога не си бях помислял, че може да ми се случи това.
- Лекси, знам. Ти си единствената ми приятелка и само на теб мога да се доверя в момента. Сгреших с Алида и трябва да го приема без колебания. От днес нататък ще забравя за нея, защото знам, че това беше една грешка. Нещо, което не трябваше да се случва. Нали така, Лекси?

Иън ме покани нагости и задължително подчерта да доведа някоя приятелка. Естествено първата ми мисъл беше да отида със сестра ми Емили, но се оказа, че тя е заета. После се сетих за Вики, но си припомних, че тя не е в Мистик Фолс. Значи имах само един единствен вариант и то доста впечатляващ - Дженифър. Страхотно. Щях да отида с нея, ако и тя не беше заета. Тогава може би щях да се обърна към някоя от приятелките на сестра ми, колкото и да не ми се ходи с тях. Обадих се на Дженифър и я попитах дали иска да отидем заедно у Иън. Първоначално тя не разбра за кой Иън говоря, но после се досети и се съгласи да ме придружи. След два часа минах през тях да я взема и се насочихме към къщата на Иън и Вики.
След около двадесет минути пристигнахме и аз спрях колата пред къщата им. Побързах да отворя вратата на Дженифър да слезе и двамата се запътихме към входната врата.
- Изглеждаш превъзходно, между другото. - прошепнах й, докато гледах роклята й.

С моят стар приятел Иън не се бяхме виждали от много време. Всъщност преди бяхме в един клас, но след това... Няма никакво значение всъщност. Важното е, че ми се обади. На телефона звучеше много разстроен, търсеше помощ. Не знаех какво се е случило с него щом е допрял до мен. Да, ние бяхме много добри приятели, но не чак толкова близки.
Облякох дънки и жълт потник, върху който облякох якето си. Разресах косата си и се усмихнах на образа си в огледалото. След това уведомих майка ми, че излизам. Напоследък бях станала много подозрителна. Все пак в къщата ми беше дошъл вампир и се беше хранил от мен. Докоснах раната на врата си, която сега беше покрита с шал. Скоро щеше да зарастне... надявам се.
Иън живееше наблизо. За няколко минути стигнах до тях и звъннах на звънеца му. Остнах много изненадана когато вратата се отвори от момиче, което не познавах. Тя беше облечена с рокля. Какво? Да не би да има някакво парти?
- Здравей. Аз съм Керълайн? Коя си ти? - попитах момичето и се огледах. - И къде е Иън?

Иън ми се обади рано тази сутрин и ме покани да отидем със Суки у тях. Плановете ми за деня бяха да отидем със Суки някъде само двамата, но Иън беше моят най-добър приятел и предполагам, че със Суки също си допадаха. Най-вероятно и Алида щеше да бъде там и със Суки щеше да има с кой да си говори в случай, че и стане скучно. Не беше гаранция, че и с Алида няма да й стане скучно, но все пак бяха бфф. Отидох във всекидневната, където Суки гледаше някакъв филм и й съобщих, че Иън ни е поканил нагости. Първоначално не се зарадва особено, но после се усмихна и отиде да се приготви. Когато и двамата бяхме готови се качихме на колата ми и потеглихме към дома на Иън, който не беше никак далеч от нашият дом. Докато шофирах на няколко пъти ми се стори, че на пътя излизат чудовища. Какво ми ставаше? Не усещах никаква заплаха наоколо.

Поканих гостите си да влязат вътре и изведнъж започнаха въпросите. Суки определено ми зададе най-трудния. Наистина къде беше Алида? Как щях пред всички да обясня на Суки, че напоследък особено след бала не ми обръща никакво внимание и в повечето случаи дори не си говорим?
- Не може да дойде. - обясних на Суки, която ми се стори, че не повярва особено на лъжата ми. - Заради това поканих на нейно място Керълайн. Който не я познава, можете да се запознаете с нея. Тя е най-добрата ми приятелка години наред.
Стрелнах с поглед Пърси, който погледна смутено към пода. Не се бях съобразил, че съм поканил предишното му гадже, на което именно той разби сърцето. Керълайн се запозна със Суки, а след това се опита да гледа в друга посока. Разбирах я какво чувства. Не знаех как, но я разбирах. Знаех колко я болеше.
- Какво правите, приятели? - попитах ги с цел да им повдигна настроението.

Иън ни попита какво правим.Той искаше да оправи настроението ни,и пусна една песен за да танцуваме.Суки и Пърси станаха от дивана и започнаха да танцуват.Ние с Люк ги гледахме,личеше им че се забавляваха.Тихо прошепнах на Иън да покани Кералайн на един танц,за да я развесели.
Люк стана от стола си и ме покани на един танц.От началото мен ме беше малко срам,но като видях как се забавляваха Суки и Пърси си казах:-е какво пък ще ми стане от един танц,и станах.Започнахме да танцуваме.Наистина беше много забавно.Иън подаде ръка на Кералайн и и двамата станаха.Когато песента свърши си седнахме по местата.

Беше много забавно тук. Радвах се, че съм поканил правилното момиче на такова парти. Всички знаехме, че Талия е най-голямата куподжийка, но след бала ме беше малко срам да й се обадя и да се видим. Нещата не бяха завършили никак добре и Талия беше приета в болница за една нощ. Разбира се всичко това беше заради наркотиците, които бяхме взели в нощта на бала. За радост аз успях да се измъкна от полицията, благодарение на сестра ми Емили, която ми беше ядосана и сърдита. И беше права, но аз се чувствах като пълен глупак, задето оставих Талия да се оправя сама с полицията.
Опитах се да не мисля за това сега. Несъзнателно хванах ръката на Дженифър и я поканих на танц. Когато песента свърши отново си седнахме по местата. Дженифър понечи да отпие от чашата си с вино, но аз я спрях и взех моята . След това отново хванах ръката й.
- Приятели, за новото начало на всички нас! - казах вдигайки чашата си на високо.

У Иън определено беше много забавно, но аз се чувствах леко неудобно. Не знаех въобще, че Иън си има гадже и за момент си помислих, че може би са се скарали и аз постъпвам ужасно като се бутам на нейното място. Опитах се да намеря удобен момент, за да си тръгна, но може би така пък щях да го обидя. Ами Алида, която и да беше тя? Защо беше поканил мен, а не нея?
Отпих глътка от фантата си и осъзнах, че Иън беше отишъл в кухнята, за да налее питиета на останалите. Усмихнах се на Суки и Пърси, които гледаха към мен и станах от дивана. Направих знак на тях и на останалите, че идвам след няколко минути.
Бавно тръгнах към кухнята. Имах нужда да поговоря с някого и знаех, че правилния човек е Иън. Заварих го в кухнята, нареждайки чашите в поднос. Нарочно тропнах по-силно с токчето си, за да ме чуе. Очаквах да се стресне, но това не се случи. Дали не беше очаквал, че ще дойда при него?
- Иън, искам да те питам нещо. Става ли? - погледнах към него и грабнах подноса от ръцете му, оставяйки го на масата.

Чух стъпки зад себе си, но не се обърнах. Предполагах, че е Керълайн или Пърси или може би Люк. Честно казано надявах се наистина да бъде Керълайн. Тя винаги е била моята най-добра приятелка и имах голяма нужда да поговоря с нея. Знаех, че тя определено щеше да ме разбере. Може би щеше и да ме упрекне, но знаех, че въпреки всичко ще ми даде ценен съвет.
Зарадвах се когато разбрах, че тя е дошла. Държеше се странно. Тя понякога беше срамежлива, но този път наистина беше странна. Нима се беше променила толкова много само за два или три месеца? Това много ме изненада, както и това, което ми каза. Първо искаше да ме пита нещо. Аз веднага се съгласих. Пита ме защо съм поканил нея, а не Алида, с която очевидно съм бил в прекрасни отношения. Да, но не беше точно така.
- Керълайн, добър въпрос. Може и да съм влюбен в Алида, но Талия... говорих с нея и тя беше права. Може би сгреших с Алида. Едва ли ще се получи нещо с нея. Отчаян съм. Може би не я заслужавам и трябва да спра да я преследвам.

- Това ли било? Имаш любовен проблем, а? - казах му спокойно с леко игрив тон, опитвайки се да го развеселя, но имах усещането, че той наистина е влюбен и едиственото, което щях да направя така, е да го обидя и да се скараме. - Иън, разбирам те.
Не знаех адли ще повярва на думите ми, но определено исках да го разведря и да му помогна. Знаех, че това няма да стане с партито, което беше организирал.
- Иън, всичко ще се оправи. - казах му и го прегърнах силно. По дясната ми буза се стече сълза, но аз побързах да я избърша. След това усетих ръцете му върху гърба си и се почувствах в безопастност. Загледах се в тъжните му очи, доближих се към него и го целунах. Веднага след това се сетих за Алида и рязко се отдръпнах от него. Погледите ни за малко се срещнаха, но аз побързах да отдръпна своя.
- Аз... трябва да тръгвам. Мисля, че... До скоро. - смутолевих набързо и се насочих с бърза крачка към вратата. Минах през всекидневната. Останалите ме изгледаха странно, но на мен ми се искаше да потъна вдън земя.
- Чао. - казах им и излязох през входната врата. Какво бях сторила преди няколко минути?

Гледах екрана на телевизора без интерес. Даваха някакъв страшен филм, който така и не успя да привлече вниманието ми. Филма беше добър, но сега мислех за много други неща. Скоро щеше да има пълнолуние, а все още имах сериозни проблеми с Керълайн.
Вчера трябваше да се видим, но не отидох, защото не знаех как да я погледна в очите. Тя беше разбрала, че още ми е трудно да забравя Алида, а сега дори си въобразяваше, че харесвам най-добрата си приятелка - Фей.
Отмених срещата за днес. Само след около десет минути тя щеше да звънне на вратата и щяхме да се изправим очи в очи. Но се страхувах. Не исках да се скараме отново. Трябва да й се извиня за всичко.

Чудех се дали днес да се видя с Иън. Нещата напоследък не вървяха добре. Карахме се постоянно. Не можех да повярвам, че след годежа и всичко останало все още не може да забрави Алида, а сега имаше и още една. Някаква уж стара негова приятелка. Изобщо не вярвах на тези неща. Вярно е, че съм ревнива, но все пак той прекалява.
Мислих дълго. Реших да отида, но си обещах, че го правя за последен път. Ако все още продължи да ме лъже всичко ще приключи и повече никога няма да го погледна.
Облякох си една жълта рокля, с която определено щях да умра от студ при нула градуса, но за мен беше от голямо значение как точно изглеждам. Ако се облека по дънки, ще сметне, че не ми пука за него. Всъщност той никога не е обръщал внимание на дрехите ми. И все пак не исках да разочаровам себе си.
Качих се в колата на майка ми и тръгнах към къщата му.