Малката Рекичка

Заглавие: Малката Рекичка Сря Ное 23, 2011 2:44 pm

Място, на което можеш да се насладиш на спокойствието и тишийната.

След като треснах вратата на имението зад гърба си с риск да я счупя, тръгнах към парка. Първоначално мислех да серна на някоя пейка и да слушам мислите на минаващите покрай мен или на игрещите си деца, но не исках да правя същото като вчера и затова се запътих към гората или по-скоро към по-дълбоките и части.

През гората течеше малка рекичка и на едно място тя се губеше в гъстите дурвета и храсти. Зад тях обаче имашенещо като дупка обградена отвсякъде с дървета. Над рекичката имаше арка издълбана вероятно от реката преди много години, когато можеби е била по-пълноводна, а не толкова малка колкото сега.

Легнах по корем на един голям камък и потопих пръстите на ръката си във водата, която беше ледена и в същото време много приятна. Рисувах фигурки по повърхността й и се наслаждавах на тишината, която цареше тук на това вълшебно място.

Изведнъж се чу шумолене. Някой се приближаваше. Кой можеше да знае това място, скрито отвсякъде с непроходими шипки и други бодливи храсти? Дърветата бяха високи и никой не можеше да се покатери освен вампирите, демоните и върколаците, но голямата част от тях не знаеха за това място.

Чуваха се бавни стъпки. Нападалите листа шумоляха под краката на идващщият и точно след миг иззад един храст изникна една позната мъжка фигура.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Днес времето беше много хубаво и реших да се поразходя някъде навън. Тази вечер имаше пълнолуние и трябваше да се закопая на някое безопасно място и да внимавам да не нараня някой беззащитен човек. Насочих се към малката река в гората, надявайки се там да няма никой. Всъщност за втори път щях да прекарам там пълнолунието. Имаше нещо като пещера, което ми пречеше да се измъкна и да се подчинявам на волята на луната.
Спрях колата близо до парка и започнах да навлизам все по-надълбоко в гората. Накрая пристигнах до божественото място, но се натъкнах на един много добре познат човек.
- Алида?! Какво правиш тук?
Погледнах нагоре. Слънцето вече щеше да залязва. Тя трябваше да се махне оттук.

-Алида?! Какво правиш тук?
Не му отговорих. По лицето ми се четеше тревога. Днес беше пълнолуние. Бях забравила. Той щеше да се трансформира. Започнах да слушам мислите му. Искаше да се махна от тук, но не. Нямаше да се махна каквото и да ставаше.
Луната вече изгряваше, а Иън ходеше напред назад изнервен. Исведнъж се свлеше на земята. Започна да се превива и да крещи. Аз не помрдвх от мястото си и го гледах втрещено. Той стоеше на четири крака с наведена към земята глава и изведнъж я вдигна. Очите му бяха жълти, а зъбите - заострени. Излязох от там и застанах до едно близко дърво неподвожно. Иън изскочи от малката пещера обаче вече не беше човек, беше вълк. От устата му течаха лиги и той се приближаваше бявно към мен...

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Чувствах се ужасно. Не исках тя да ме вижда такъв. Веднага щом усетих първите си болки в гръбнака скочих към пещерата. За няколко секунди успях да се окова само едната си ръка, но това не беше достатъчно. Усетих много силни болки, които ми се сториха дълги като векове. От болка се строполих на земята и истенах. Не исках Алида да ме вижда в този вид.
Тогава настъпи моментът. Застанах на четири крака и дръпнах рязко несигурната окова. Веригата се измъкна от скалата и аз изхвърчах гладен навън. Със своите умения подуших вампирската кръв. Жълтите ми очи се разшириха и затърсиха бъдещата жертва. Когато видях Алида ми се прииска да умра. Не можех да се сдържа. Само след няколко секунди и тя щеше да бъде мъртва. Вложих всичко от себе си, за да я предупредя, за да и кажа нещо. И май успях, но само за секунди.
- Бягай. Не искам да те нара...
Отново приех вълчата си форма. Хвърлих се бясно към дървото зад което стоеше тя.

Дръпнах се рязко настрани и хукнах към парка. Иън тичаше след мен. Променях рязко посоката си с цел да го объркам и забавя малко, но не ми се получаваше. На където и да завиех той все беше зад мен и скоро започна да скъсява дистанцията. Чувах ръмженето у зад гърба си и започнах да тичам по-брзо. Но накъде отивах?! Не можех да го прекарам през града. ТРябваше да заобиколя от някъде и да стигна до имението.
Изведнъж ръмженето спря. Поглднах назад. Нямаше го. Спрях и се ослушах. Заслушах се ежентуално да уловя мислите му и да разбера къде се намира. Не успях. Тръгнах отново. За секунди се намерих на другия край на гората откъм парка. Заобиколх го и навлязох в гората зад имението. Спрях за момент. Вече ясно виждах задната врата и всеки момент бях готова да хукна към нея когато изведнъж нещо се нахвърли върху мен. Беше Иън. Докато се осъзная усетих остра болка в дясната си ръка. Погледнах и видях как зъбите на побеснялото животно, което поринцип беше един спокоен и уравновесен човек, се бяха впили в ръката ми.
Хванах горната челъльост а вълка опитващ се да разкъса плътта на дясната ми ръка и отворих устата му.Измъкнах бързо ръката си и хукнах кък задната врата на имението.