Кабинетът на президента

В момента кабинетът е на Джак. - сегашният президент.

Отскоро се бях запознах с президента и днес бях решил да запозная и Виктория с него. Обзалагам се, че той я познаваше, защото тя беше известна... но тя също го познаваше, защото той е президента! А мен всеки ме познаваше, защото аз бях Чък Бас!
Днес спешно се налагаше да се видя с моят приятел президента, но съвсем изненадващо реших да взема със себе си и Виктория. Знаех си, че ще си допаднат. Взех я от имението им и тръгнах с бясна скорост към президенството.
След десетина минути се намирахме пред огромните порти. Охраната ме позна веднага без да се налага да разбърквам мислите им и ни пусна да влезем.
- Трябва спешно да говоря с президента. - изсъсках на секретарката, която ми обясняваше, че той имал много работа и трябва да си запазим час.
Погледнах към Виктория и нежно прошепнах в ухото й:
- Дали да не я нараня съвсем леко?

Днес смятах да прекарам деня си в прегръдките на любимия в имението. Но тъй като Чък много настояваше да ме запознае с някакъв негов приятел се наложи да изляза и да не остана с Фред в единствения му свободен ден.
Чък ме чакаше пред имението с лимузината си. Веднага след като се качих колата запали с бърза скорост. Не харесвах високите скорости, не ми допадаха. Въпреки това пристигнахме бързо пред една голяма сграда, която познавах доста добре. Това беше президенството.. За какво му е на Чък да идва тук? Пак беше намислил нещо.
Охраната отвори големите порти и ни пусна вътре, сякаш ни познаваше от много години. Погледнах към Чък, очаквайки да видя, че манипулира охранителят от разстояние, но лицето му беше съвсем спокойно и весело. Влязохме в голямата сграда на президенството и се запътихме към главната секретарка на входа. Чък искаше спешно да говори с президента, а жената му обясняваше, че той е зает и трябва първо да си запишем час. По изражението на Чък забелязах, че е доста ядосан.
- Защо винаги трябва да бъдеш толкова жесток? - Попитах го разочаровано, а след това погледнах жената право в очите. Изглеждаше тъжна.. сякаш я мъчеше нещо. Погледа ми се спря на снимката, която стоеше върху документите пред нея. Беше заедно с някакъв мъж.. - Любовна мъка? Разбирам те. Нека позная.. има си друга, нали?
Жената кимна, а аз я прегърнах утешително. След това направих знак на Чък, който ме гледаше изненадано, да тръгва към кабинета на президента.

Наближаваше краят на работния ден. Ако избощо това можеше да се нарече работа... по цял ден си стоях в кабинета и сърфирах в нета или се разхождах из президенството. Пълна скука...
Станах от столата си и се качих на асансьора. Натиснах копчето за първия етаж. Трябваше да уведомя секретарката, че може да си тръгва вече. Но точно когато вратата на асаньора се отвори пред мен изникна удивителна картина. Някаква непозната за мен жена беше прегърнала секретарката. Изгледах ги тъпо, но се постарах да не ме видят. Жената отстъпи назад и тогава видях лицето й. Беше с тъмна коса, почти черна. Очите й също бяха тъмни и сякаш блестяха на фона на сивото ежедневие. Почувствах се доста по-добре от преди няколко минути.
Въобще не се усетих, че тя ме беше забелязала и също беше впила погледа си в мен. Потреперих. Почувствах се прекалено зъл за нея. Тя изглеждаше толкова щастлива, добра, красива...
Точно тогава усетих тежка ръка върху рамото си и рязко се обърнах. Не се изненадах, когато видях Чък. Той обичаше да ми идва често на свиждане. След това отново погледнах към нея, но този път рязко промених мнението си. Коя е тя, че да ме променя? Аз не съм добър и никой няма да промени това. Отдавна погребах човешкото в себе си и то никога няма да възкръсне. Нали?

- Приятел, внимавай с мацката. Не е толкова невинна, колкото си мислиш. - Засмях се, но той ме изгледа с безразличие и аз си помислих, че само си въобразявам. Секретарката със сълзи на очи излезе от вратата, но преди това благодари на Виктория. Женски работи...
След като Виктория дойде при нас, аз се заех да ги запознавам.
- Джак, това е Виктория. Занимава се с музика. Сигурно си я виждал по участия.
Той кимна и й се усмихна.
- А това е Джак - президентът.

Посъветвах секретарката, че е по-добре да си тръгне и да се прибере у тях. Приятелят ѝ я бил обвинил, че нямала време за него.. Дори ѝ казал, че ѝ няма доверие.. какъв глупак само! Сега щяха да имат достатъчно време за връзката си.
Докато успокоявах жената, забелязах една доста позната мъжка фигура, която ни гледаше отстрани. Сега осъзнах, че това всъщност е президента. Чък се погрижи да ни запознае, но ние се бяхме виждали и преди по разни музикални участия. Е, да не се бяхме запознали лично, но за всичко си имаше време. Всъщност по-интерсно ми беше откъде се познаваха с Чък. Но какво толкова.. нали той е Чък Бас.
След като се здрависах с президента, погледнах към часовника на стената. Времето напредваше..
- Какво ще правим сега? Да отидем на вечеря в някой ресторант? - Побързах да предложа веднага. Всъщност въобще не обичах мълчанието.

Изненадах се от думите на Чък. Тя изглеждаше много мила и добра. Притежаваше някаква вътрешна красота, която малко хора имаха. Извърнах глава, за да забравя за тези чувства, които изведнъж се бяха появили в мен. Запознах се лично с Виктория и чак сега се досетих, че съм я виждали на разни музикални представяния в Мистик Фолс. Стиснахме си ръцете, а след това тя предложи да отидем някъде другаде. Веднага подкрепих идеята й, защото и на мен вече не ми се стоеше тук - между четири стени.
- Да, хайде ще отидем някъде на вечеря. Президентът черпи. - Засмях се палаво и грабнах черното си кожето яке от закачалката в коридора. След това излязохме заедно през огромните дворцови порти.

» Кабинетът на главния шериф