Бара с напитките

Заглавие: Бара с напитките Сря Мар 02, 2011 8:14 pm

Това беше бара с напитките. Тук постоянно беше пълно. Алкохолът е за 18+, освен ако не сте вампир и не притежавате дарбата Убеждаване.

Може би бях подранил и бях дошъл прекалено рано в дискотета, но ме учудваше факта, че Елена се беше съгласила да се видим тук. От малкото време когато я познавах, знаех, че тя беше доста сдържана и рядко си позволяваше да идва на шумни и пълни с хора места, но може би не знаех достатъчно. Няма значение. Помислих се, че ако се получи нещо между мен и Елена ще забравя Виктория, която вече беше омъжена за братовчед ми. Поръчах си вече петата чаша уиски и си помислих, че щом не е дошла до момента едва ли ще дойде. Въпреки това реших да почакам още малко.
Точно когато барманът ми наливаше шестата чаша, Елена се появи на вратата на дискотеката. Погледнах към нея и помахах с ръка. Тя ме видя и тръгна към мен. Усмихнах се със съблазнителна усмивка и я прегърнах. След това тя седна до мен на един от столовете в бара.

Отне ми доста време докато успея да изправя косата си, за да заприличам на Елена. Не знам защо, но тази игра много ми харесваше. Особено като си помислех какво толкова Джордж имаше да казва на близначката ми Елена.. Нямах търпение да узная. Хубавото беше, че веднага успях да изтрия обаждането и така Елена не разбра, че Джордж я беше търсил. Аууч, всъщност аз бях "Елена".
Засмях се при тази възможност и си помислих колко бяхме еднакви, но разбира се едва ли някой щеше да заподозрее, че бихме се разменили. С лъжа успях да накарам Фред да ми повярва, че съм страшно заангажирана и не мога да изляза с него. По дяволите, искаше да се разхождаме по разни полянки.. за каква ме мислеше. Фред вече трябва да разбере, че аз не съм Елена и не смятам да ставам нея..е, освен сега, но това беше част от плана ми.
Знаех, че съм доста закъсняла, но отидох в дискотеката. Още щом влязох усетих миризмата му, но се направих, че не съм го видяла. След минута той махна с ръка и аз отидох при него. Прегърнах го и седнах на стола до него. Не знаех какви са взаимоотношенията им, но явно бяха доста сериозни.
- Е, как си? Защо ме викаш? Може би искаш да ми кажеш нещо за Виктория и Фред? - изсъсках пред него, а той направи отегчена гримаса.

Засмях се отегчено.
- За Виктория и Фред? Ти шегуваш ли се? Какво може да се говори за тях? Ужасно ми е смешна и неприятна мисълта, че тя е с около десетина години по-малка от него в такъв случай го приеми за нещо като дъртак. - казах и завъртях очи. - Какво ще пиеш? Уиски?
Бутнах чашата си към нея. Тя отпи глътка и отново ме погледна сякаш с очакване.
- Настина ли искаш да говорим за тях? - Изсмях се, но по нейното лице не забелязваше дори усмивка затова се опитах да бъда сериозен. - Виж, маце... просто си нямаш напредстава какви теми съм измислил за обсъждане. Можем да говорим за Виктория и Фред в леглото, въпреки че ми звучи тотално откачено, но всъщност не бих имал против. А сетих се за друга тема на разговор. Като например аз и ти в леглото? Как ти се струва?
Елена завъртя очи и се подсмихна. Побутнах отново чашката си към нея.

Погледнах го със съблазнителен поглед, с който след това обходих цялото му тяло. Ако бях Виктория едва ли щях да откажа, но когато бях миличката Елена просто това нямаше как да се случи.
- Ако бях пияна сигурно щях да се съглася. - отрязах го на секундата, въпреки, че тази възможност се появяваше рядко, но спокойно.. И Виктория щеше да си я заслужи. Няма да е трудно, особено след като живеем в една къща.
Грабнах чашата му, която беше пълна до половината и я изпих на един дъх. Засмях се и го погледнах.
- Не те съветвам да ме напиваш, но знаеш ли.. - замислих се. Вече бях наясно, че Джордж не беше извикал Елена за нищо важно, просто е искал да се забавляват. Е, щеше да си получи забавлението. Просто се дръж плахо като Елена! Не е трудно! Тези думи постоянно се въртяха в ума ми. Ако Елена беше тук щеше да стои и да чака какво ще ѝ предложи той. Добре в такъв случай ще чакам. Мразех мъжете да ми заповядват. Обичах аз да предлагам, но такъв беше плана и не биваше да го развалям.

- Не миличка, всъщност аз не знам нищо, но ти можеш да ме научиш на много неща.
Доближих се към нея и я хванах за брадичката. Докоснах с пръст устните й и я погледнах в очите. Това момиче страшно ми харесваше.
- Нали така, маце? - Засмях се и се отдалечих от нея. С ъгълчетата на очите си видях, че тя завъртя очи в отегчена гримаса. Това ме изби още повече на смях. Поръчах вече седма чашка с уиски. Последната я изпи тя, всъщност не знаех, че харесваше алкохол. Последния път когато се видяхме беше на сватбата, а там не пи почти. Наблюдавах я през цялото време.
- Явно не искаш да бъдем аз и ти в леглото? - Направих изкуствена гримаса и я погледнах. - Права си. Напоследък все там го правят и ще бъде доста банално, ако и ние го направим там. Изпускаш доста голяма възможност, но все още нищо не е загубено. - Един боулинг?

Единствения начин да престане да ми говори за секс или да мэ сваля беше да не му обръщам внимание. Веднага се вкопчих във възможността, която предложи. Боулинг.. всъщност нямах желание да играя и въобще не ми се занимаваше, но единствения начин да се оттърва от глупавите му мисли беше този.
- Добре, нека играем, но да знаеш, че ще те бия. - промърморих и му намигнах.
Той също ми намигна и усетих погледа му върху тялото си след като станах от стола. Грабнах чашата с уискито му и се наложи той да си поръча ново.
Едва ли вярваше, че ще успея да го бия, но всъщност и аз не мислех, че ще се получи. Освен, ако не ползвам свръхестествените си сили, но те щяха да бъдат използвани в точния момент. Той отиде при бармана и започна да му говори за боулинга. През това време се зачудих къде ли се намираше Елена. Не вярвах да се появи тук, тя отдавна не беше идвала на тези места, но ако се появеше всичко щеше да е свършено за мен. Трябваше да ѝ се обадя и да разбера къде е.
Отидох при Джордж и му се усмихнах съблазнително.
- Аз отивам до тоалетната, след минута се връщам.

Кимнах пренебрежително, правейки се че ми е все тая къде отива, но всъщност смятах да я последвам. Погледнах към човека с който говорех и чрез дарбата ми Убеждение успях да го накарам да ни освободи една писта без да му плащам, а веднага след това се запътих към тоалетната. Нямаше да е трудно да вляза в женската.
Тръгнах натам, защото веднага разбрах, че Елена прави всичко това с цел да ме отбягва, но аз нямаше да се дам толкова лесно. Всяка друга жена би приела предложението ми без колебание, но тя беше различна или поне се правеше на такава. Но все пак никой не можеше да избяга от Джордж Зиягел.
Влязох в тоалетните и погледнах към табелата на женската, която показваше, че двамата коридора се разделят. Вратата беше леко открехната. Вътре имаше дълъг плот с плочки, където се намираха мивките, а в дъното бяха тоалетните. Погледнах отново и тогава забелязах Елена, която се беше подпряла на плота до една мивка и отчаяно набираше някой по мобилния си.

Успях да се измъкна и да отида в тоалетната, за да разговарям с Елена, но се оказа, че всеки път когато я набирах ми се включваше гласовата ѝ поща. Накрая реших да ѝ оставя съобщение, въпреки, че едва ли щеше да го прочете когато трябва.
"Ел, обади ми се веднага."
След като го пуснах въздъхнах отчаяно и се замислих какво да правя с Джордж. Трябваше да има някакъв начин да си тръгна и вероятно така би постъпила Елена, но странното беше, че не бях особено сигурна. Бръкнах в чантата си и извадих несесера с гримовете ми. Сложих си гланц и спирала и ги прибрах. Започнах отново да ровя в чантата си, за да намеря парфюма, но явно го бях забравила. Спомням си, че го бях взела, но сега просто го нямаше. Погледнах отново към мобилния си, но Елена не беше отговорила, а аз доста се бях забавила.

С помоща на вампирските ми способности успях да бъде толкова тих, колкото и невидим, но не се налагаше, защото тя не подозираше, че ще дойда след нея.
Точно когато Елена се обърна аз вече бях пред нея. Тя се стресна, а аз се усмихнах съблазнително и повдинах вежди.
- Доста се забави и си помислих, че ти се е случило нещо. - Направих кратка пауза и погалих лицето й, а след това стигнах до устните полагайки пръст върху тях. - Не е хубаво да изчезваш така и не бягай от мен, маце, защото миличка аз съм навсякъде и мога да те открия.
Тя ме гледаше с недоумение, затова се отдалечих.
- Разбрахме ли се?
Елена все още нищо не разбираше, но аз я хванах за ръката и я задърпах извън тоалетната.

Започнах да се дърпам. Какъв беше той и защо ми казваше какво да правя. Идваше ми да му се разкрещя, но не смеех, защото "аз бях" миличката Елена.
- Пусни ме! - извиках и вероятно имаше полза, защото той леко отпусна хватката си. Дръпнах ръката си, зя която той ме държеше и го погледнах с омраза точно както може би щеше да направи и Елена.
- Какво искаш? За нищо не сме се разбирали и ти нямаш..
Още преди да му кажа всичко, което смятах, че е в стил Елена, той запуши устата ми с ръка и ме погледна в очите. Бяха толкова сини и дълбоки, уникални. Не знаех какво се случи между нас в тази част от секундата, но за миг устните му бяха върху моите, а след това отново се гледахме в очите. Отдръпнах се от него веднага и побързах да се смеся с тълпата.

Това момиче ме подлудяваше. Тъкмо успях да я целуна точно когато щях да изтрия спомените й тя се отдръпна и се смеси с тълпата. Обясних й няколко пъти, че няма шанс да избяга от мен, но явно тя не можеше да разбере, че можех да последвам навсякъде където отиде и сега щях да й го докажа. Тръгнах точно по мириса й въпреки, че в дискотеката беше пълно и трудно опознавах хората. Въпреки това я открих. Тръгнах към нея докато беше с гръб към мен и рязко я хванах за ръката.
- Какво си мислиш, че правиш? - попитах я.
Тя се опита да ме накара да отпусна хватката си, но аз не спирах да я стискам.
- Запомни едно нещо: При мен жените не могат да заповядват. Ако ти кажа ще бъдеш моя точно когато аз пожелая. Ясно ли ти е, кукло?
Пуснах рязко хватката си и тя залитна за минута. След това изчезнах.

Чък бързо излезна от апартамента в хотела. Не му се стоеше там сам. Имаше нужда от компания, от някое ново момиче, с което да си поиграе.
Сега се намираше в любимата му дискотека и стоеше на бара.
- Уиски! - каза на бармана и започна да се оглежда.
Само след минута уискито беше пред него. Чък бавно отпи от чашата , когато до него се появи познат женски силует.
- Я гледай ти.. И това ако не е Чък Бас?! - каза нежен женски глас.
Чък веднага успя да разпознае гласа на момичето.
Беше момичето от миналата вечер. Явно е имала друга представа да Чък. Мислила си е, че ще се задържи по-дълго?! Не!
- Какво?! Искаш пак да правим секс ли? Съжалявам, но не. - категорично отблъсна момичето.
Изглежда Чък не проявяваше интерес към нея.
Може би интереса му бе привлечен от момичето, което туко що влезе в дискотеката и седна на бара.
Чък стана от стола и се приближи към новото момиче. Седна до нея и поръча две уискита.
- Едното да бъде за дамата до мен. - каза той на бармана като намигна на момичето до него.

Саша влезе в бара с необичайно бърза походка. Единствените дрехи по тялото `и бяха банският костюм на половинки, широк плетен пуловер в нежен кремав цвят и къси дънки в светло синьо. Косата `и падаше свободно на раменете `и стигайки чак до кръста, начупена както обикновено. С изящно движение тя седна на един стол до бара и се настани удобно. Светлите `и очи бродеха неприпряно в пространството около нея. Сивият оттенък на едното и синият на другото сякаш блестяха, но без никакви емоции. Тя леко повдигна ръката си и отмести част от бритона на буйната си коса, зад лявото `и ухо. Саша леко вирна брадичка и отмести погледа си към тъмнокосо момче, което привлече вниманието `и.
- Едното да бъде за дамата до мен. - Вече стоеше до нея и говореше на бармана.
Светлите `и очи го гледаха саркастично по един очарователен начин.
- Здравей и на теб. - Изрече Саша със закачлив тон.
Скоро барманът се върна с чащите. Алекс повдигна въпросително вежди и отново проговори:
- На екс?
На лицето `и се появи малка усмивка докато чакаше за отговор. Не я интересуваше какви щяха да са последиците ако се напие..отново.

Изглежда щеше да е по-лесно от колкото предлолагаше Чък. момичето не беше от много съпротивляващите се.
- На екс? - предложи момичето.
- Нямам нищо против. - отвърна и' Чък.
Двамата изпиха на екс чашите с уиски и Чък поръча още.
- Няма да откажеш още, нали? Аз черпя. - попита я той и вече на лицето му се беше изписала известната му дяволита усмивка.
Очертаваше се една интересна вечер... е не чак толкова. Чък беше свикнал. Това се повтаряше всяка вечер. Е имаше и някои изключения все пак.
Ето, че Чък не дочака момичето да се напие. Приближи се към нея и дистанцията между тях беше минимална. Но въпреки всичко, реши да изчака до 3-тата чаша.

ПП: Извинявай, че е кратко, но.. нещо музата се изгуби.

След като Саша изпи първата си чаша, се зае да вързва косата си в обичайната за нея плитка на една страна. Искаше отново да се носи по вълните както по рано днес. Идеята за нощтно сърфиране `и допадаше. Може би щеше да опита по - късно. След като момчето до нея поръчка още уиски тя го погледна отново.
- Междо другото името ми е Саша. - Каза тя и се усмихна леко по един особен начин.
Не можеше да различи перфектно чертите му в тъмният бар, но нещо в него я правеше любопитна. Усещаше, че връзките на горнището на банският `и се разхлабват и бързо вдигна ръце, за да ги завърже наново. Обикновено не се притесняваше от факта, че почти винаги е с бански и любимият `и сърф в черният `и джип 'Патриот' чакащ на паркинга отвън. Бармана донесе новите две чаши и Саша отпи малко от нейната. Не искаше все още да се напива.
- Нещо против да ми кажеш твоето име, слънце? - Тя отново прекъсна тишината.
Бяха толкова близо един до друг, че той можеше да усети топлия `и дъх да докосва кожата му около едното му ухо, на което тя шепнеше.

С Шарлийн си тръгнахме от парка и се запътихме към някое заведение.По пътя Шарлийн ме попита:
-Какво ще кажеш да влезем тук?Аз разбирасе и казах:
-Много ясно.Хайде да влизаме.Аз си мислех,че Шарлийн не харесва места като дискотеки но явно съм збъркал и то много.Когато влязохме вътре седнахме на бара.Аз реших да си поръчам едно голямо уиски.След малко попитах Шарлий:
-Какво мислиш да пиеш?Тя се замисли но не ми отговори веднага.Много харесвах Шарлийн.Тя беше прекрасна.След малко си изпих чашата и си поръчах уиски.Аз се замислих защо Шарлийн не си поръчва нищо и я попитах:
-Защо ме си поръчаш нещо?Попитах я и изчаках да ми отговори.

Ангел Брой мнения : 71

Дълго време мислех какво ми се пие, но накрая реших – коктейл „Манхатън”. Смесица от няколко силни алкохола, но все пак му бях свикнала до някъде, така че се очакваше, че няма да ме хване от две, три чаши. Не смятах да прекалявам с пиенето, защото не исках да си помисли нещо лошо за мен. Пие, пуши, може би и нещо друго …
Поръчах си коктейла и си запалих нова цигара. То май нямах много нужда от нея, защото цигарения дим се носеше в цялото заведение. За момент се притесних, че може би му е неприятно заради това, но той изглежда се беше отпуснал тук, затова не казах нищо повече. Отпих една доста голяма глътка, като чашата ми остана наполовина празна и му се усмихнах широко.
- Искаш ли да танцуваме? – попитах силно, за да може да ме чуе и зачаках да ми отговори.

В цялата дискотека имаше цигарен дим.Аз се огледах и реших да запаля една цигара.Изпихих си чашата с уиски.След малко си изпуших цигарата.Аз си мислех дали да си поръчам още една чашка и всъщия момент Шарлийн ме попита:
-Искаш ли да танцуваме?Тя ме попита с една прекрасна и чаровна усмивка,че аз ведна и казах:
-Добре,разбирасе.Хайде да танцуваме.Аз много се забавлявах с Шарлийн и ми беше много приятно да танцувам с нея.Тя беше много странна и красива.Изглеждаше ми някак срамежлива и в същото време доста отворена.Ние танцувахме много време.Дискотеката беше препълнена и почти нямаше място.Аз си мислех колко ли е часа но пък не ме интересуваше особено защото бях с едно прекрасно момиче.

Ангел Брой мнения : 71

Дълго време танцувахме, но имах чувството, че колкото повече танцуваме, толкова повече ми се танцува. Така се забавлявах с него, че дори не усещах кога времето минаваше, но това се случваше най-често, когато си в страхотна компания.
Най-накрая обаче се предадох. Увих ръцете си около врата му и се надигнах на пръсти, като устните ми бяха пред ушенцето и му казах доста силно, че имам нужда от малко почивка, защото не чувах дори и собствените си мисли там. Той разбира се, се съгласи веднага, а това предизвика милата усмивка на лицето ми.
Устните ми докоснаха за секунда бузката му, като се надявах това да не му е било неприятно за него или да не му се е видяло прекалено дръзко, но не разбрах веднага, защото се обърнах и тръгнах към бара. Чак, когато седнах, усетих как краката ми пулсираха, затова се отпуснах и си поръчах едно безалкохолно, защото умирах от жажда. Алкохола можеше да почака.

Аз и Шарлийн танцувахме доста време.По едно време тя ми каза,че иска малко почивка.Аз веднага се съгласих защото наистина аз също бях доста измурен.Когато седнах на бара си мислех да не си поръчвам уиски ами реших да си взема една кола защото бях истущен от толкова танци.Докато седях си мислех защо тя ме целуна по бузата.Въпреки това на мен ми беше приятно.Аз наистина започвах да я харесвам и то много.За разлика от мен Шарлийн имаше много енергия.А аз се измурявах прекалено бързо когато танцувам.Вече изобщо не ме интересуваше колко е часа.Напротив дори не исках да поглеждам часовник докато съм тук с Шарлийн.Беше ми много приятно с нея и сигорно за това не ме интересуваше колко е часа.Изпих си колата и казах на Шарлийн:
-Ще ме извиниш ли за малко?Тя ми каза:
-Да разбирасе.Аз излязох навън и се поразходих малко.Вътре в дискотеката ставаше доста задушно и препълнено.Тепърва идваха хора.Поразходих се и след малко се върнах при Шарлийн.Седнах на бара и се замислих.

Ангел Брой мнения : 71

Докато Зак беше навън, аз изпуших още една цигара и започнах да мисля какво ще правя. Въобще не ми се искаше да си тръгваме от тук, но трябваше да намеря някой хотел или мотел, където да отседна и поне да съм спокойна, че има къде да остана. След малко той се върна, а аз допих безалкохолното си и се приближих към него, за да може да ме чува.
- Много ми е приятно тук и знам, че е рано да си тръгваме, но аз трябва да свърша някои неща, преди да се забавлявам - казах силно и се отдръпнах от него, като видях разбиране, но въобще не исках да се разделяме, затова отново се доближих и му казах - ако искаш можем да се поразходим, като потърсим някъде хотел.
Оставих го да си помисли над предложението ми, а аз отидох до тоалетната, за да се освежа малко. В джоба на дънките си винаги носех дъвки и любимия ми гланц, чието ухание ми напомняше на желирани мечета. След около 5 минути бях при него, взех си сака и го погледнах в очакване на отговор.

Мислех си какво още можем да правим днес.Когато Шарлийн ми каза,че трябва да си тръгва защото има работа на мен не ми стана много приятно но се съгласих.Не исках толкова бързо да си тръгва.След малко тя ме попита дали иска да се поразходим и да намерим някой хотел за нея.Аз се замислих и разбирасе и казах да.Аз също трябваше да свърша много неща но просто не исках тя да си тръгва толкова бързо.Аз отидох до тоалетната.След малко се върнах при Шарлийн и я попитах:
-Доста работа ли имаш или ще се съгласиш да останем още малко.
Изчаках я да ми отговори.Тя доста се замисли.Докато тя си мислеше какво да ми отговори аз се бах замислил какво да правя след днешния ден.

Тъкмо бях дошъл бях толкова развалнуван, че ще видя Емили пак след първата ни среща. Тя пак беше закъсняла явно това и беше навик отидох при бара с напитките и си поръчах едно лиски. След 5 минути тя дойде неше услепителна миля, че бях вюбен. Тя дойде и ми се усмихна и аз в отговор и се усмихнах казах и:
Здравеи- Казах аз. С широка усмивка и малко изнервено.
Здравеи - каза тя. Стори ми се малко изнервена незнам защто сигорно защото предишната среща правих ме секс мислих, че вече сме нещо повече от приятели.
Ще танцуваме ли - попитах я аз.
Ми добре хаиде - каза тя. И отидохме на дансинга

Оне пак бях закъсняла той ме чакаше на бара и вече си беше поръчал. Много ме беше срам от него заради целувката и другите неща. Усмихнах му се и той ми се усмихна в отговор.Казах и:
Здравеи- Казах той. С широка усмивка и малко изнервено.
Здравеи - казах аз. Малко изнервено. Знаех вече че ходим,но....
Ще танцуваме ли - попита ме той.
Ми добре хаиде - казах аз. И отидохме на дансинга

» Бара до дансинга
» Бара и отдалечените сепарета