Lollipop Lounge & Club

Докато гледах филм вкъщи ми звана телефона.Беше Люк.Покани ме да излезнем някъде навън.Съгласих се и се разбрахме къде ще се чакаме.Тръгнах бързо към дрешника да се преоблека и оправя.Оправих се и тръгнах към колата.Сетих се,че не бях заключила,върнах се и заключих.Тръгнах към клуба в кото се бяхме разбрали.Люк ми се обади,че е там и ме чака.Аз още пътувах.Пристигнах,паркирах колата и Люк ме чакаше пред входа.Влезнахме и много беше готино нали все пак този клуб беше на сестра ми.

Цяла сутрин се чудех какво да правя. Сестра ми Ем ми каза да поканя някоя мацка на среща, но аз поначало не си падах по срещите. Още не можех да преживея, че баща ми е някакъв си смотан бог на слънцето и изкуствата - Аполон. Исках да отида с огромно желание в този лагер, но дори и за миг не предполагах, че ще се окажа син на някакъв глупак. Само за седмица намразих всичко и всички и си тръгнах от лагера. По-голямата ми сестра Емили веднага затича след мен, но тя въобще не ме разбира. Не разбира какво чувствам.
След дълги размисли послушах Ем и поканих една позната приятелка да излезем. Разбрахме се, че ще се срещнем пред Lollipop Lounge Club и точно в уговорения час, аз я чаках пред входа. Когато тя се появи отворих вратата на клуба и влязохме вътре.
- Какво ще пиеш, Джени?

Когато пристигнах Люк ме чакаше отвън.Той отвори вратата на бара.Седнахме и Люк ме попита какво ще пия.Помислих и му казах,че ще си поръчам "Мартини".Попитах го какво ще пие.Отговори ,че все още нама да си поръчва нищо.Кагато барманката дойде си поръчах "Мартинито".Той ме попита как съм.Отговорих му ,че съм добре.Поинтерисувах се как е и той.Когато говорехме с Люк ми звънна телефона.Беше сестра ми.Попита ме дали мога да говоря.Аз и казах,че в момента не мога да говоря, и и затворих.

И аз си поръчах Мартини като нея. След това изчаках да свърши разговора си, за да мога да я поразпитам.
- И аз съм добре, Джен. Напоследък съм доста изнервен. Някой друг път ще ти разказвам, защото сега няма да ти губя времето с глупости. - Казах й, а тя ме погледна изненадано. Знаех, че беше много любопитна и щеше да ме накара да й разкажа всичко, но поне щях да опитам да си мълча. Не исках да я излагам на опастност като й разкажа за лагера. - Какво прави сестра ти? С моята отново сме скарани.

На мен също много ми хареса Мартинито и найстина аз бях много любопитна но не исках да му казвам защото щеше да ме помисли за малко странна и си замълчах.Той ми разказа много неща,но аз не исках да му разказвам много за моето детство защото не ми беше особенно лесно.Люк ме попита как е сестра ми аз му отговорих,че е добре за сега и го попитах как е Емили.Пуснаха една тайна песен,Люк ме покани на танц.Започнах да го харесвам още повече защото винаги е мил с мен,сладък е и още много други неща.........

- Емили...
Прошепнах тихо името на сестра ми. Не знаех какво да й кажа. Когато Джени ме попита за сестра ми почувствах вина. Може би не трябваше да се карам с нея... Тя не беше виновна, че сме деца на Аполон. За всичко беше виновен Аполон и майка ни, която дори не познавахме! Беше ни оставила на произвола на съдбата откакто се бяхме родили! А баща ни? Той защо не ни потърси нито веднъж през всичките тези години?
Погледнах към Дженифър. Не исках да мисля за това сега. Мразех този свят. Мразех всички. Мразех себе си!
От бара се чу бавна музика. Мигом скочих на крака и предложих на Джени танц. Тя се съгласи и плавно затанцувахме на дансинга.
- Знаеш ли какво? Може би ти си най-близкият ми приятел в момента. - Прошепнах тихо в ухото й.

Когато Люк ми прошепна че може би аз съм му най-близкият приятел в момента,аз му казах че и аз се чуствам така.Когато песента свърши си седнахме по местата.Точно в този момент Сук ми звънна.Каза че тя Пърси и Джесика маже да дойдат.Докато говорихме ми падна батерята.Люк ме попита кой е.Аз му отговорих че е Суки.Незнаех защо ще идват но все тая.Нека да сменим темата.